На кого да кажем и на кого не, че детето ни е осиновено

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да обясня защо съм казала на някои хора, че детето ми е осиновено, а на други не?
Какви са предизвикателствата при разкриването на осиновяването на дете?
Как да се справим с предразсъдъците и негативните реакции на обществото към осиновяването?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да обясня защо съм казала на някои хора, че детето ми е осиновено, а на други не?
  
  Различните стратегии за разкриване на осиновяването на дете зависят от индивидуалните предпочитания и обстоятелства. Някои родители избират да споделят информацията с близки, които са били част от живота им, докато други избират по-дискретен подход. Важно е да се вземе предвид личната история на детето и да се предостави подходящ контекст за разкриването на информацията.
- Какви са предизвикателствата при разкриването на осиновяването на дете?
  
  Разкриването на осиновяването на дете може да бъде предизвикателство, тъй като включва балансиране на личната история на детето, индивидуалните предпочитания на родителите и реакциите в обществото. Важно е да се уважава личната история и да се предостави подходящ контекст за разкриването на информацията.
- Как да се справим с предразсъдъците и негативните реакции на обществото към осиновяването?
  
  Справянето с предразсъдъците и негативните реакции на обществото към осиновяването изисква образование и разбиране. Важно е да насърчаваме откритите разговори по темата, като предоставяме контекст и информация, която може да помогне за разсейване на недоразуменията. Освен това е от решаващо значение да научим децата си как да се справят с предразсъдъците и да уважават личната история на другите.
- Как да се подготвим за разкриването на осиновяването на дете в училище и обществени среди?
- Как да подходим към обсъждането на темата за осиновяване в училище и детска градина?

# 60 20 дек. 2009, 15:43 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: bobkas в нд, 20 дек 2009, 07:55

Фоксче, Удостоверение за раждане може да се издаде по-късно в няколко случая - дете, родено в чужбина, смяна на имена. Така че не винаги късното издаване на документа е равносилно на осиновяване. Това го разбрах, когато ходих да си търся еднократната помощ за раждане - получих я Embarassed

Фокс,
Според мен е грешка на езика. Всеки иска удостоверението за раждане, а не акта, но не може да се очаква точен израз от всеки и хората си му викат акт на удостоверението..

Копие от акта не вярвам да искат, т.е. не могат да искат.

А удостоверението е документа, с който се легитимира детето- имена, възраст, родители - законни представители и пр. и на него са вашите имена и не виждам с какво и кого би учудило това.
Би било интересно ако ти дадеш удостоверението и те претендират за акта. Е това би било предмет за обсъждане, но не ми се вярва да се случи.

# 61 5 ян. 2010, 10:45 ч.

Мнения: 3 675

Здравейте! Въпреки, че аз не съм осиновила дете, нито мен са ме осиновили си позволявам да пиша тук защото познавам 4 осиновени дечица. Аз не мога да ви кажа на кого да кажете и на кого не за осиновяването защото това трябва да бъде лично ваш избор, но искам да ви кажа, че е много важно детето ви да знае и колкото по рано толкова по добре. Едно от дечицата които познавам разбра истината точно когато беше в пубертета и последиците бяха страшни. Другите две все още не знаят защото все още не се е намерил някой доброжелателен съсед който да им каже, а третото дете (вече млада жена)е знаела винаги и това никога не е било проблем. Според мен не е нужно да давате обяснения наляво и на дясно. На никого не дължите обяснение освен на собственото си дете. И не му се сърдете ако то реши да сподели истината с някое свое приятелче.

# 62 5 ян. 2010, 11:02 ч.

Мнения: 3 675

Цитат

Вероятно мнозина от вас си спомнят тези години, в които някоя съученичка днес ни е най-добрата приятелка, утре най-големият враг. И тогава - "днес" детето споделя своята история, защото тя е най-добрата приятелка, но утре, когато нещата са се променили, "приятелката" вече не е най-добрата, превърнала се в "най-омразния враг" започва обикновено една безсмислена словесна "война". Тя се води със всички средства и историята на нашето дете може да се превърне в едно от силните "оръжия" на противника. Какви могат да бъдат последствията?!
Гадничък сценарий, те ръцете ми сами го написаха. За такъв тип предпазване говоря, дай боже никому да не се случва.
Та в тоя ред на мисли, как да я предпазя да не говори.

Когато детето знае истината и му е поднесена по подходящия начин мисля, че никой не би успял да го нарани използвайки този факт от живота му. Разбирам притесненията на всички вас и е нормално да ги имате но според мен в повечето случай са излишни и ненужни.

Причина:

Причина: