Лудост ли сама да избереш да станеш самотен родител?

Дали е лудост или не мога малко да поспоря, но със себе си . Добре си направила. Успех!

 Страхотна си Adislava!    Поздравления за напредничевостта!Щом си стигнала до т.н. инсеменация и живееш в София предполагам и имаш работа така че няма от какво да се притесняваш!    Как се избира донорът от каталог ли?Ех ще ми се и аз да можех да избера така!Ако знаех ,че и без това ще ни е само като донор бих си избрала сини очи,висок и т.н.Разкажи повеч за този още не популярен метод на бебеправене.Пиши ли подробни данни за донора?То така е по-добре от колкото в нашия случай,а не аз сега да се чудя онзи имал ли е проблеми в училище или не като нямаме контакт и без това.
Това,че си мечтаела да те запознаят с родитерите показва,че ти си била настроено позитивно и не си мъжемразка,но съдбата те е променила.И аз като малка мечтаех за моя прнц и бях сигурна,че ще имам съпруг.Мислех,че на всяко момиче като порасне се полага съпруг с когото много се обичат.За сведение живея сама с детето от сумати години..
Та пиши ксакво става и какъв е резултата ще стискаме палци!А относно дали е егоистично моето дете иска да има компания и приятели,но не знам дали му липсва баща му тъй като не го познава.По-скоро му липсва свястно мъжко присъствие като пример за подражание,но то кой ли го има?

Adislava   
Прочети малко във форума, ще видиш, че не само си стигнала до правилен избор, освен това си си спестила доста проблеми, които поражда "таткото извън епруветка" - то са свиждания, то са издръжки, разправии...
  за положителен резултат!

За мен не е лудост.

И да, истина е, че доста съм се и оплаквала тук във форума от съдбата си на "самотен родител", но това с нищо не може да засенчи това, което имам и чието личице целувам с толкова любов всеки Божи ден.
Аз бих направила същото, в момента ме спира само една, единствена причина - финансовата. Ако я нямаше --- е ясно 

Майка ти е мъдра жена!Успех и от мен! 

Не, не е лудост..
Евала! 

Стискам палци, да е успешна!
Много щастие ви желая!
И не се занимавай с глупости! Това дете ще го има и ти ще го обичаш! Пу-пу!
Кое му е лошото!?

Не, не е лудост, разбира се!  Геройство е.
Наистина майка ти е мъдра жена.
Прегръщам  те и дано да има 2 чертички!
Да споделиш радостта! 

Благодаря за подкрепата, момичета. Не съм казала на абсолютно никого, че вече съм я направила и самотното чакане малко ме измъчва, но исках да спестя на родителите си това чакане. Май ще се окаже, че съм имала право - тестът е отрицателен. Днес е втори ден от закъснението, а преди малко ми зацапа. Утре ще звънна на гинеколога си, но с тези болки в таза се опасявам, че определено инсето е неуспешно. Дано не съм права, но както казах - правя един опит - ако трябва, ще се случи, ако не ще си търся класически "татко".

Накратко за процедурата - инфо за Lucky bamboo и останалите интересуващи се - стъпка по стъпка. 1. Гинекологичен преглед за установяване, че всичко е ок. 2. Проходимост на тръби 3. Следене на овулация 4. Избиране на донор 5. Инсеминация
При положение, че всичко ви е нормално - цялата тази дейност става за не повече от месец и половина. Проходимоста се прави между 6 и 10 ден от цикъла, а инсето около 14 ден - според овулацията и показателите на един-два хормона.
Донорите в БГ са два типа - поне по мои данни. Българи - до колкото знам, но не гарантирам за достоверност, в Майчин дом работят с такива и цената е около 400-500 лв. Другият тип са скандинавските донори - на датската банка Криос. Има данни за ръст, тегло, цвят на очи и коса, образование - изследвани са за куп болести - цената, в клиниката, в която аз го направих е 700 лв. Излезе около 1000 със всички лекарства и останалите изследвания за ХИВ, Васерман и т.н.

Тъпото на този метод на бебеправене, е че дори нямаш илюзията, че имаш мъж до себе си и от първия миг се обвиняваш, че ще обречеш това дете цял живот да се чуди дали прилича на баща си, а с въпроса "Къде е тате?" си лягаш и ставаш, защото и ти като всяка нормална жена, искаш да дадеш целия свят на детето си, било то дори и все още неродено, а може би даже незаченато...

Явно просто прихващането е по-трудно в такива случаи.Може би не сте улучили момента.Ами ти пак си имай мъж до теб,но това да избереш гените на висок и здрав скандинавец си е напълно в реда на неща.Но наистина не се знае как ще реагира детето,но ако е умно би трябвало да е благодарно за живота си не знам.

И това е начин все пак,  въпреки липсата на илюзии.
И каквото и да стане с опита, най-доброто предстои!

Има една притча  за човек, застанал на покрива на църква при потоп. Голямо наводнение било, но хората се върнали и му предложили да го вземат с лодка. Отказал, защото Бог щял да го спаси. Пратили хеликоптер, но той пак бил непреклонен. Отишъл си, когато водата покрила църквата.

Попитал Господ: Защо не ме спаси Господи?
Не ти ли пратих лодка? Не ти ли пратих хеликоптер? - бил отговорът.

Ако си здрава и за момента имаш добри доходи какво се чудиш. А ако се ожениш и забременееш можеш ли 100% да гарантираш, че няма да ти звъннат, че мъжа ти е катастрофирал, можеш ли 100% да гарантираш, че няма да стане алкохолик и да пребива теб и детето, можеш ли 100% да гарантираш, че няма след като родиш да тръгне с най-добрата ти приятелка? Няма 100% сигурни неща, само прегледай форума и ще видиш, че колкото хора толкова и съдби. Не се отказвай от дете щом си решила. Сигурно ще ти е трудно, но никой не може да ти гарантира, че с "класическия татко" ще е по-лесно 

И стига с тези истории "Къде е тате?" и т.н. Тате го няма и това е. А какво би отговорила на: Защо тате ме пребива? Защо тате си има друга жена и друго дете? Защо крещите по цял ден?

Желая ти много успех и здраве, другото лесна работа 

E, знам че е по-приятно да те окуражават и да ти казват браво, но аз лично съм на друго мнение. Смятам, че ще се чувстваш виновна след време пред детето, че си го лишила от баща. Това ще изкриви поведението ти към него и ще породи куп проблеми. Говоря от личен опит. Чувството за вина първо ще те кара повече да го глезиш, после ще те зареди с убийствена амбиция да има всичко, след време може да се появи и огорчение, че не е оценило жертвата ти да се грижиш сама за него.  Дори да си материално добре, никога не се знае как ще се развива благосъстоянието ти в годините - детето да зависи само от твоите финанси е рисковано.  Детето има нужда от втори родител. Има нужда от два характера, от пример на взаимоотношения мъж-жена, от хора с различни интереси. Сама, дори да си супергерой, няма да можеш всяка вечер, всяка секунда  да му обръщаш нужното внимание - за това трябват двама. Желанието ти да имаш дете на всяка цена лично на мен ми звучи егоистично. Детето като някаква жива играчка ли го възприемаш?
Или държиш да продължиш гена на фамилията? Или не искаш да те мислят за "непълноценна" . Или майчиният ти инстинкт е много силен? Аз лично не бих родила дете, ако съм 100% сигурна, че ще е без баща. За съжаление и да си 100%  сигурна, че ще е с баща, животът често може да ти поднесе изненади. Съжалявам, че може би съм те натъжила. Но това е просто една друга гледна точка.  Помисли също доколко "даряването" на живот в нашето общество е наистина дар или кошмар.

Това последното важи в пълна сила и при развод. Има предвид проблемите и обвиненията. Втори човек не винаги е бащата - може да е приятел, роднина. А животът е дар. Друг е въпросът, че има много дарени и зарязани. А и те имат нужда от много неща, включително обич и семейство.