Ми аз сама избрах да съм самотен родител, пък определено не се смятам за луда 
- Публикувана: 20 ноем. 2009, 23:42 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2009, 04:12 ч.
Лудост ли сама да избереш да станеш самотен родител?
E, знам че е по-приятно да те окуражават и да ти казват браво, но аз лично съм на друго мнение. Смятам, че ще се чувстваш виновна след време пред детето, че си го лишила от баща. Това ще изкриви поведението ти към него и ще породи куп проблеми. Говоря от личен опит. Чувството за вина първо ще те кара повече да го глезиш, после ще те зареди с убийствена амбиция да има всичко, след време може да се появи и огорчение, че не е оценило жертвата ти да се грижиш сама за него. Дори да си материално добре, никога не се знае как ще се развива благосъстоянието ти в годините - детето да зависи само от твоите финанси е рисковано. Детето има нужда от втори родител. Има нужда от два характера, от пример на взаимоотношения мъж-жена, от хора с различни интереси. Сама, дори да си супергерой, няма да можеш всяка вечер, всяка секунда да му обръщаш нужното внимание - за това трябват двама. Желанието ти да имаш дете на всяка цена лично на мен ми звучи егоистично. Детето като някаква жива играчка ли го възприемаш?
Или държиш да продължиш гена на фамилията? Или не искаш да те мислят за "непълноценна" . Или майчиният ти инстинкт е много силен? Аз лично не бих родила дете, ако съм 100% сигурна, че ще е без баща. За съжаление и да си 100% сигурна, че ще е с баща, животът често може да ти поднесе изненади. Съжалявам, че може би съм те натъжила. Но това е просто една друга гледна точка. Помисли също доколко "даряването" на живот в нашето общество е наистина дар или кошмар.
Или държиш да продължиш гена на фамилията? Или не искаш да те мислят за "непълноценна" . Или майчиният ти инстинкт е много силен? Аз лично не бих родила дете, ако съм 100% сигурна, че ще е без баща. За съжаление и да си 100% сигурна, че ще е с баща, животът често може да ти поднесе изненади. Съжалявам, че може би съм те натъжила. Но това е просто една друга гледна точка. Помисли също доколко "даряването" на живот в нашето общество е наистина дар или кошмар.
1. чувството за вина е неизбежно - дали не избързах? не трябваше ли да потърпя още малко? а ако бях приела това отношение, нищо от това, 4е не ми харесва? и тн. и тн.
детето, което не познава баща си, не живее с мисълта, 4е е лишено.
да, важен бил мъжкия пример, ма и отговорността е важна. или има няма отговорност, има няма отношение, ма мъж да е.
2. относно "глезенето" - това опира до що за 4овек си, а не дали си самотен родител.
3. децата в по4етето слу4аи зависят от не4ии финанси. и в пове4ето слу4аи от на майката. и семейството й.
ако има предвид няколкото слу4ая с издръжка, или това 4е ако се наложи не дай боже, ле4ение, някои бащи откликват, други оба4е - никак.
4. хората са разли4ни и нямаш право да съдиш. едни се реализират като майки, други като жени без деца. това е ли4ен избор и потребност.
аз ли4но, поздравявам, тези жени, 4е са надмогнали ли4ните си разо4арования и се решават на такава стъпка.
а колкото до това какво ще обясняваш на детето си след време - всяка майка намира най-верния подход за детето си.
Djanni, дoетето определено няма да бъде отгледано само под моята опека. Зад мен застанаха двамата ми братя и то безпрекословно, да не говорим за родителите ми, а и никой не е казал, че ако имам дете, не бих могла да срещна и мъжа. Както казах по-рано, на този етап смятам, че е по-добре да насочиш на правилното място любовта си, а не към хора, които или искат или не могат да я приемат. Истината е обаче, че именно за да срещна такива негативно настроени мнения отворих темата. Да си стоиш в самозаблуда е най-лесното нещо. Добре е някой да те приземява
Иначе, както казах оня отгоре си знае работата - ако не трябва да имам дете по този начин - просто няма да се случи. На 4-ти ден от засъснението направих тест, който е категорично отрицателен, макар, че цикъл все още няма. Но си го обяснявам с 14-дневното пиене на Дуфастон и очаквам да ми дойде всеки момент. В добавка слагам и придърхванията в таза и лекото прокървяване - така, че за сега явно няма да ставам ИНСЕ майка, но си пожелавам да бъда достатъчно мъдра, каквото и да реша от тук нататък да е максимално добро, както за мен, така и за осталите
Иначе, както казах оня отгоре си знае работата - ако не трябва да имам дете по този начин - просто няма да се случи. На 4-ти ден от засъснението направих тест, който е категорично отрицателен, макар, че цикъл все още няма. Но си го обяснявам с 14-дневното пиене на Дуфастон и очаквам да ми дойде всеки момент. В добавка слагам и придърхванията в таза и лекото прокървяване - така, че за сега явно няма да ставам ИНСЕ майка, но си пожелавам да бъда достатъчно мъдра, каквото и да реша от тук нататък да е максимално добро, както за мен, така и за осталите
Знам, че ти трябва и такова мнение. Затова съм критична към теб, дори нарочно по-критична от необходимото. Моите думи не трябва да те обезкуражават. Просто исках да те накарам да погледнеш и от тази гледна точка. Милк също е права. И за едното и за другото има за и против. Истината е, че има много "нормални" семейства с ненормални отношения. Много зависи и ти какъв човек си. Има хора, които винаги са криви, недоволни, но и други, които се справят с усмивка и с най-големите проблеми. Аз за съжаление надцених себе си когато реших, че мога да се справям сама. Сега съжалявам, че е нямало някой, който да ме свали на земята. Въпреки това, детето си остава най-голямото щастие и най-смисленото нещо за мен. Но мисля, че когато се взима решение за дете е егоиситчно да се ръоковдиш от мотива за осмислянето на собствения си живот.
Темата ми е доста присърце, за това ще кажа и моето мнение. Всичко зависи от приоритетите и мотивацията на човек. Ако за теб е много важно да станеш родител, не може да чакаш повече да срещнеш подходящия баща на твоето дете или мислиш, че инсеминацията е единствения начин, напълно те подкрепям.
Моя случай е следния - на много неподходяща за раждане възраст останах сама и тъй като на хоризонта не се виждаше подходящ партньо, а времето тик-такаше, реших че най-добрия вариант за мен е да осиновя дете. И от година и три месеца съм мама на една чудесна госпожица. Освен, че трябва да й обясня как е дошла при мен, ще трябва да обяснявам и защо нямаме татко. Ще е трудно, обаче никога не бих променила решението си. В известен смисъл виждам паралел между теб и мен, с единствената разбика, че аз си спестих бременността и раждането
Успех на начинанието ти и дано станеш майка по едни или друг начин, щом толкова го желаеш.
Моя случай е следния - на много неподходяща за раждане възраст останах сама и тъй като на хоризонта не се виждаше подходящ партньо, а времето тик-такаше, реших че най-добрия вариант за мен е да осиновя дете. И от година и три месеца съм мама на една чудесна госпожица. Освен, че трябва да й обясня как е дошла при мен, ще трябва да обяснявам и защо нямаме татко. Ще е трудно, обаче никога не бих променила решението си. В известен смисъл виждам паралел между теб и мен, с единствената разбика, че аз си спестих бременността и раждането
Успех на начинанието ти и дано станеш майка по едни или друг начин, щом толкова го желаеш.
Не, не е лудост, избор е.
Аз уважавам хората, които имат смелостта да направят своя избор, защото съм виждала и другите, които цял живот се пазят с мисълта "ами ако е грешка". И да е грешка, приемаш последиците и живееш с тях.
Дори и желанието ти в някаква степен да изглежда егоистично, над него стоят достатъчно много фактори. Да, да отглеждаш дете значи предимно да даваш и по този начин да задоволяваш собствени потребности, но в крайна сметка нали резултатът е следния - даваш на един малък човек с идеята да го накараш да се почувства щастлив, обичан и значим.
Сама знаеш, че няма да е лесно. Но пък никой не е обещавал да е лесно винаги.
Имаш подкрепата на близките си, имаш желание и явно достатъчно добра енергия за споделяне, давай! Колебанията ти са естествени, съмненията, въпросите, които си задаваш - всички те са минали и през моята глава, въпреки че си забременях по най-стария
възможен начин. И ето ме сега, няколко години по-късно: без партньор до себе си и с порастващо момиче. Не е страшно
Аз уважавам хората, които имат смелостта да направят своя избор, защото съм виждала и другите, които цял живот се пазят с мисълта "ами ако е грешка". И да е грешка, приемаш последиците и живееш с тях.
Дори и желанието ти в някаква степен да изглежда егоистично, над него стоят достатъчно много фактори. Да, да отглеждаш дете значи предимно да даваш и по този начин да задоволяваш собствени потребности, но в крайна сметка нали резултатът е следния - даваш на един малък човек с идеята да го накараш да се почувства щастлив, обичан и значим.
Сама знаеш, че няма да е лесно. Но пък никой не е обещавал да е лесно винаги.
Имаш подкрепата на близките си, имаш желание и явно достатъчно добра енергия за споделяне, давай! Колебанията ти са естествени, съмненията, въпросите, които си задаваш - всички те са минали и през моята глава, въпреки че си забременях по най-стария
възможен начин. И ето ме сега, няколко години по-късно: без партньор до себе си и с порастващо момиче. Не е страшно
Инсе-то така и не се получи, дойде си ми, както му е редът. Втори опит няма да правя, защото съм малко или много суеверна, че щом не е станало, не е трябвало да става по този начин. Въпросът обаче си ми остава актуален.
sislie, първото нещо, което ми хрумна беше точно да осиновя дете - самата аз някак не съм чак такъм ентусиаст да бременея и да раждам, не ми е нужно да се продължавам генетично. Просто смятам, че човек е редно да отгледа поне едно същество - лична философия. По това, което успях да проуча обаче останових, че инсеминацията е по-безпроблемният вариант. По-лесно се възприема от родителите - поне при мен, доколкото успях да разбера има и куп други преимущества. Но определено се интересувам как си успяла да го направиш и ако не възразяваш ми пиши на лични.
sislie, първото нещо, което ми хрумна беше точно да осиновя дете - самата аз някак не съм чак такъм ентусиаст да бременея и да раждам, не ми е нужно да се продължавам генетично
. Просто смятам, че човек е редно да отгледа поне едно същество - лична философия. По това, което успях да проуча обаче останових, че инсеминацията е по-безпроблемният вариант. По-лесно се възприема от родителите - поне при мен, доколкото успях да разбера има и куп други преимущества. Но определено се интересувам как си успяла да го направиш и ако не възразяваш ми пиши на лични.
Adislava, ще ти пиша на лични с удоволствие, щом проявяваш интерес. Само за аудиторията тук ще кажа, че изобщо не е трудно, нито пък отнема толкова време, колкото твърдят хора незаподнати с процедурата по осиновяване. Напротив, нещата отнемат средно около 9 месеца до година, тъй че не е много повече от една бременност. Това е инфо за всички, които поне веднъж са се замисляли за осиновяване. За мен беше без значение начина, по който ще стана майка, важното беше да стана.
На sislie - благодаря за отговора!
Иска ми се да ви споделя нещо друго с всички...
Сега инсеминацията мина неуспешна. Аз съм в същото положение, в което бях преди месец - с операция на стомаха, която не позволява усвояването на храната като хората, от което имам сериозна анемия, която ще се слошава и поради, което ме посъветваха, че ако искам да износя бебе, то трябва да стане възможно най-скоро. Уви - не стана.
Сега съм олекнала с около 1000 лева и попреглъщаща куп илюзии за евентуално майчинство. Втори опит не искам да правя - не и по този начин. И ден - два, предполагам разбираемо на емоционална основа - след като ми дойде, започнах да си мисля, че или трябва да чакам принца и ако имам късмет да се сдобия с дете, или трябва - пак, ако имам късмет да ми позволят да осиновя или просто да последвам съвета на хората около мен...
Когато споменах пред близки и приятели, че смятам да правя инсеминация, всички ме попитаха защо просто не "изцедя" някого, ами ще си давам парите... Струваше ми се адски цинично и гнусно, когато ми го казаха. Не стига, че детето няма да знае баща си, ами и бащата няма да знае, че има дете - а аз по средата блеснала от животворен егоизъм...
Сега обаче самата аз си зададох въпроса... Гадно, нали?
Иска ми се да ви споделя нещо друго с всички...
Сега инсеминацията мина неуспешна. Аз съм в същото положение, в което бях преди месец - с операция на стомаха, която не позволява усвояването на храната като хората, от което имам сериозна анемия, която ще се слошава и поради, което ме посъветваха, че ако искам да износя бебе, то трябва да стане възможно най-скоро. Уви - не стана.
Сега съм олекнала с около 1000 лева и попреглъщаща куп илюзии за евентуално майчинство. Втори опит не искам да правя - не и по този начин. И ден - два, предполагам разбираемо на емоционална основа - след като ми дойде, започнах да си мисля, че или трябва да чакам принца и ако имам късмет да се сдобия с дете, или трябва - пак, ако имам късмет да ми позволят да осиновя или просто да последвам съвета на хората около мен...
Когато споменах пред близки и приятели, че смятам да правя инсеминация, всички ме попитаха защо просто не "изцедя" някого, ами ще си давам парите... Струваше ми се адски цинично и гнусно, когато ми го казаха. Не стига, че детето няма да знае баща си, ами и бащата няма да знае, че има дете - а аз по средата блеснала от животворен егоизъм...
Сега обаче самата аз си зададох въпроса... Гадно, нали?
Когато споменах пред близки и приятели, че смятам да правя инсеминация, всички ме попитаха защо просто не "изцедя" някого, ами ще си давам парите... Струваше ми се адски цинично и гнусно, когато ми го казаха. Не стига, че детето няма да знае баща си, ами и бащата няма да знае, че има дете - а аз по средата блеснала от животворен егоизъм...
Сега обаче самата аз си зададох въпроса... Гадно, нали?
хех, по тая логика, като сме си наритали магаретата с "10-те грама сперма", да сме си наритали и децата, или от корема направо за осиновяване.
ма, я стига с тая мисла за егоизма 4овешки.
все тая как ти зву4и, и след 4 и 8 години връзка или брак с принцовете, децата на някои от нас също не познават бащите си.
биологи4ните. (и по-добре, вярвай ми, като гледам другите през какъв ежемесе4ен ад от дай ми на ти преминават с последвали промени в настроенията и нагнетяване отношение у децата)
или "жабите".
какво от това 4е същите знаят, 4е някъде това дето са посели, все едно след 9 месеца се е родило.
я, айде нема нужда от излишен морал.
на Исус се знае коя е майката. бащата казват бил светия дух.
ма, я бил, я не.
milk, свалих ти шапка!
Ако не друго, поне със сигурност ме разсмя.
А, че казваш истини - казваш, но пък, че преди да си направил нещо е добре да го помислиш хубаво, също е факт - така, че аз ще продължа да разсъждавам и да чета коментарите.
Така или иначе идват празници и ще оставя неуспехите за старата година, а новата може да дойде неочаквано добра.
Ако не друго, поне със сигурност ме разсмя.
А, че казваш истини - казваш, но пък, че преди да си направил нещо е добре да го помислиш хубаво, също е факт - така, че аз ще продължа да разсъждавам и да чета коментарите.
Така или иначе идват празници и ще оставя неуспехите за старата година, а новата може да дойде неочаквано добра.
milk, свалих ти шапка!
Ако не друго, поне със сигурност ме разсмя.
А, че казваш истини - казваш, но пък, че преди да си направил нещо е добре да го помислиш хубаво, също е факт - така, че аз ще продължа да разсъждавам и да чета коментарите.
Така или иначе идват празници и ще оставя неуспехите за старата година, а новата може да дойде неочаквано добра.
Ако не друго, поне със сигурност ме разсмя.
А, че казваш истини - казваш, но пък, че преди да си направил нещо е добре да го помислиш хубаво, също е факт - така, че аз ще продължа да разсъждавам и да чета коментарите.
Така или иначе идват празници и ще оставя неуспехите за старата година, а новата може да дойде неочаквано добра.
ади,
казвала съм ве4е, ма пак ще кажа - ако съм знаела, как то4но ще ми се развие връзката, да съм имала сина си 3-4 години по-рано.
само дето нямаше да съм толкова изхабена и уморена.
щях да съм си спестила сумай си драма.
това е.
