Лудост ли сама да избереш да станеш самотен родител?

   В родилното на съседното легло имаше една жена с инсеминация, на 42 години. Работила доста време по чужбина, върнала се в Бг и решила, че и е време да има детенце. Мъж няма. За мен е нормално.  Ако знаех, че ще изхвърля моя хубавец 3 месеца след раждането, щях и аз да се позамисля за други варианти. Сега ми скъсва нервичките с молби за 2 шанс и понеже съм толкова лоша да не скланям, не е дал и една стотинка за детето. 
   Та помисли си колко предимства ще имаш в твоята ситуация - ще излизаш в чужбина, когато си поискаш, няма кой да плете интриги и да ти казва сега нямам пари за издръжка и т.н. Успех ! 

Така, като чета какво пишете се чудя изобщо защо има живи мъже още.

Трябва да останат двама-трима за разплод и останалото - на сапун... Недейте така. Кретени нявсакъде и всякакви.
За съжаление обаче предполагам, че никоя не си е мечтала просто да "употреби" някого и да го прати по белия свят.

Чета, чета и си казвам: "Виждаш ли, напълно си луда. Тези момичета поне са направили опит да дадат още един родител на децата си, а ти искаш от самото начало да си спестиш усилията. "

Това е малко като самоубийството - понеже ми е тежко - ще си тегля куршума. Или понеже знам, че мъжете не стават за нищо - давай да не се занимавам изобщо.

Убеждавам се, че една жена като стане майка - се променя по две основни линии. Развива тежка зависимост да обича детето си и губи илюзиите. Чиста математика. Жена + бебе = Get lost, мъжо!

Аз много отдавна съм установила, че мъжете стават за сапун предимно Има няма преди 20-тина години стигнах до този извод...ама са необходимо зло до известно време...после със замах можеш да разкараш това главоболие "мъж"...(не малко мъже разкарват така главобола "жена" ма тва е друга тема )
Колкото до искането на дете - най-най-важното от всичко на света е да седнеш и много добре да си дадеш сметка как живота ти се променя завинаги и дали си готова. Щото аз уж бях мислила и уж бях готова...да, ама не...още се чудя направих ли грешка и бива ли ме за майка Иначе илюзиите можеш да ги загубиш по всяко време, не е нужно да раждаш за целта. Тежката зависимост към детето - зависи и при всеки е различно....Може би затова и тази инсеминация не се е получила - когато добиеш готовност ще стане...никой не знае как, кога и защо....Или както обича да казва дъщеря ми - ама аз си те избрах за майка понеже си те харесвах още преди да си беше помислила за мен и влезнах в корема ти... и тогава осъзнавам, че не съжалявам за избора "самотна мама"

Така е! Ние си избираме родителите въз основа на кармата която имаме 

Като погледнеш нещата по този начин взимането на подобни решения става още по-лесно 

Ади, наистина е добре, че не се е получило сега. Чисто емоционално не си била готова. Помисли го от всички страни - ако си готова да приемеш да си единствен родител (самотен няма да си), ще станеш майка по един или друг начин - с донор или чрез осиновяване. Отговорнността е много голяма, изисква усилия, енергия и компросими с настоящия ти начин на живот, и съвсем не свършва с бременността, за постоянно е. Дали и как - такива решения може и трябва да ги вземаш само ти. Премисли аргументите на хората тук, но си вземи решението сама.

Имам приятелка, която стана майка на близнаци чрез донорско инвитро, причините бяха подобни на твоите - без партньор, здравето й позволяваше много кратък прозорец, когато може да забременее. Трудно й е, но е чудесна майка. И тя имаше подкрепата на родителите си, за да може да се върне на работа след изтичане на добре платеното майчинство, когато децата бяха на 9 месеца. Иначе финансово щеше да й е близо до невъзможно да се справи сама. За въпроси от страна на децата в бъдеще още е рано, вярвам, че ще се справи. Ако аз бях в подобна ситуация, сигурно бих тръгнала по пътя на осиновяването. А за инсеминацията - знаеш вече, че ако наистина искаш да е по този път, един неуспех не значи нищо. При мен се получи на 3-тия път, но не беше донорска, та няма да отклонявам темата с това.

А за "жена+бебе = get lost, мъжо" - да, пренареждат се приоритетите, но в голяма част от двойките партньорите все пак остават сред тези приоритети един за друг. Просто ти пишеш в подфорум, където по една или друга причина това не се е случило. Но все пак тази извадка не е съвсем представителна, знаеш.

Паднах от стола от смях! Как уцели точно в десятката. Подписвам се под тези твои думи!
Не казвам, че това са всички случаи, но в моя - съвпадението е 100%. В моя случай при близнаци, просто ми дотежа да обгрижвам трето дете на 30 години.

Мислила съм си как бих постъпила, ако аз бях на твое място - т.е да съм сама и да нямам деца, а да искам.  Разбирам желанието да износя детето ми, да го родя, да го кърмя. От друга страна знам, че има толкова много дечица там, отвън, които страдат и търсят своята майка. И съм сигурна, че бих предпочела да осиновя детенце. Пак казвам - няма по-естествено и искрено желание една жена да стане майка. Но самата мисъл да помогнеш на едно невинно и страдащо безпричинно дете накланя везните в полза на осиновяването.

Мислех си, че като е неуспешна процедурата - ще се кротна. Но признавам, явно онова натрапчиво гласче вътре е алармата на биологичния часовник. Лудост или не - следващата крачка в живота ми определено е родителството - по-лесно изпълнимо, поради ред причини, на които няма да се спирам тук - на собствено дете, или родителство на осиновено. 
Буквално с часове ми се избистря идеята, че ще е лудост, ако изпусна шанса си да го направя. Не се сещам някога през живота си да съм била така интензивно заобиколена от темата за майчинството.
Вчера, минавам през парка и срещам моя колежка с 5 месечния си син, на въпроса "Как си?" тя отговаря: "Великолепно! Никога не съм преживявала такава емоция. Фантастично е!" - а аз я попитах ей така, формално... а тя ми обясни, че да си майка е неотразимо. Сутринта в работата ми една от шефките ми, с която рядко се засичаме, че и да си говорим, ми сподели, че искала пак да става майка. Каза, че първата и бременност е била ужасна - 9 месеца повръщане и лежане в болницата за задържане, но си струвало всяка секунда. Обажда се хазайката ми, да ме пита нещо за апартамента и ми съобщава, че въпреки сериозните здравословни перипетии, през които й се наложило да мине, най-сетне е бременна с второ и е полудяла от щастие.
И това са три примера само за последните два дни... все едно, когато си влюбена в кварталното гъзарче с червената Хонда и където и да минеш, все пустата Хонда виждаш и сърцето ти подскача...
Колебанията ми определено не са заради носенето на отговорност, в това ме бива. Чудно се оправям и сама. Даже по-добре - всички знаем приказката за дебелия врат на вълка...
Честно казано като направих инсеминацията ме измъчваше само въпроса как няма да мога да дам на детето си дори бегла представа какъв е бил баща му или поне как е изглеждал.
Сега открих, че умните датчани предлагат донори с детските им снимки.... Чудо са тез европейци!!!
Излезе и още една опция - приятелите мъже. Споменах на трима. Двама поне на първо четене бяха готови да ми станат донори, третият избяга с писък, понеже съм му била близка - на непозната, можело Смях!
Но идеята е, че дори да нямам финансовия ресурс за нови опити със синеок скандинавски донор, то със сигурност вепросът дали да ставам майка вече не стои. Ако природата е с мен, аз съм готова за последствията на тази лудост...
Ама съм обстоятелствена и аз - пак написах роман...

Не знам дали ви благодарих вече за коментарите - ако не съм - Благодаря!

Ех, Ади. Защо си се вкопчила  в тези снимки и визуални доказателства за присъствието на баща? Помисли си за времето когато е нямало възможност да се правят много снимки; помисли си за случаите в които жената не знае от кого точно е забременяла и други подобни в които бащата е неизвестен по една или друга причина.
Ако това толкова много те притеснява значи донорството не е твоя избор. Недей да си го причиняваш защото после години наред, може би до края на живота си ще се терзаеш, ще търсиш отговори и няма да имаш мира. Детето... за него ще е по-лесно да приема факта за донорство.

Не искам да съм "черна станция", ама това пърхане - майчинството е всичко и бла бал...не е баш точно така...Много захарно, та чак горчи! Да пропусна всички "екстри" на бременността и раждането - ставаш слон- балон, не си на себе си от хормони, някои повръщат...аз бях от това спасена, раждането също не е нещото, което е любимо на света - болка,кръв и ужас...няма да те отчайвам...никога не искам пак да ми се случват тези неща! И за капак в голяма част от родилките има и родилна депресия и това е върха на сладоледа!..Та до тук с екстрите по твоето тяло..а после започва голямото безсъние, траещо около...3 години в началото и в пубертета още толкова! Такова безсъние няма, вярвай ми! Аз съм човек, който спи по 4-5 часа и бях зомбирана тогава!...Спирам до тук - знам, че е в много сгъстен и черен вид - просто да поразредя розовото и да те накарам да помислиш още малко и най-вече да се подготвиш. Информираният човек е наполовина спасен!
Ако аз самата знаех какъв ад ми предстои просто бих осиновила дете, но не бебе, а към година и нещо-две.
Успех каквото и да решиш!

Моргана, ние с тебе на последък сме на една вълна май 

Това което си писала за майчинството и пъхането и аз мислех да го пиша но .... абе имах да уча за тест и нямах много време за задълбаване. Гледам да напиша основното а за останалото се надявам хората да се досещат 

Знам го аз това чувство дето не ти дава мира и покой. Ще ти кажа нещо (на авторката де). Има една много хубава наука - астрология. Там много добре е обяснено подобно чувство на супер желание та чак заслепение. Не напразно те посъветвах да изчакаш малко (или беше друга темата  ). Изчакай да мине този транзит (така се нарича статута на планетата преминаваща в момента и която ти влияе да мислиш по този начин) за да започнеш да мислиш по-трезво. Или пък използвай точно него, точно тези розови очила за да станеш майка. Само трябва да си на ясно, че очилата един ден ще ги свалиш и незнаам дали реалността ще ти хареса.
Избора е твой 

Добре момичета - сложихте ме на мястото ми.
Откакто тялото ми заприлича на кълцано месо и почти няма част от него без белег - малко ми е все тази как ще се ми се отрази една бременност. Колкото до болезнените моменти, точно тези няколко операции така ме подготвиха, че вече и валяк да ми мине отгоре, не ме плаши.
Сладникавото майчинство - набива ми се на очи тези дни, но пак няма да празнувам Нова година с приятелите си, защото искат да си влачат децата...
А иначе съм гледала новородено. Бях три години професионална детегледачка в чужбина. Майката си се върна на работа бързичко и ме остави да се оправям с малкия ревящ вързоп и 4-годишния му инатлив брат, който беше прогонил 2 детегледачки преди да отида аз. Таткото все пътуваше и имах късмет, ако ми отпуснат два почивни дни през седмицата. Та имам бегла представа.
В общи линии всички колебания и въпроси, която има една жена застанала пред идеята за самотното родителство са естествени и ако отсъстват не е много добре.
Но погледнете какво се случва - все се намира някоя добра приятелка да разколебае вярата ти и да ти каже да ходиш да си играеш с кукли, а не с бебета. И както сега ги има тези добри приятелки, така се появяват и когато детето се роди и от желание да помагат нанасят тежки щети...

Ние не ти казваме това 

Лично моя призив е - изчакай, не бързай, не взимай решения под влияние на емоцията.

Незнам как ще го възприемеш, но аз 2 години съзнателно търсех, претеглях "за" и "против", оглеждах се, ослушвах се .... И всичко това за едно куче. Много е лесно на момента да се потдадеш на емоцията и силното желание особено когато пред теб и около теб е пълно са хора притежаващи това което ти толкова много искаш. Не може обаче ей така просто да се хвърляш в морето и после да мислиш и да се питаш дали си донесла спасителната жилетка и дали изобщо можеш да плуваш.  Аз поне първо мисля, после действам. Това съветвам и теб.

Така, де и аз като Киара....явно ще да е от пълнолунието тези дни...винаги ми влияе ретроспективно-мрачно-сълзливо. Та идеята ми не е да те разколебавам, а да преценяваш и размишляваш трезво, понеже гледането на дете хич не е само положителна емоция. А и не забравяй, че е едно е да си детегледачка - надяваш се на отпуск, а и можеш да си вдигнеш шапката когато пожелаеш, ама като си майка - това е 24 часова работен ден без отпуска и право на напускане! Аз ей това дълго не можех да приема...и не исках, понеже се чувстах хем прецакана от себе си, хем без право на обжалване....Е, смиряваш се полека. Та, идеята ми е да не пътуваш с такъв точно адски експрес на изненадата просто да го обмислиш от всякъде. Ако трябва да звуча позитивно - да, много е яко като детенце стане на 5 да речем и нагоре - какъв купон е, не е истина! В момента аз самата съм като шестгодишна и съм на акъла на щерка ми и тя само пърха как ама точно такава майка искала и няма друга на света....ама аз си знам какви езера от сълзи съм минала до този момент...та такъв е живота както се казваше...Желая ти успех каквото и да решиш!...По повод празниците - точно зарад дребната няма да ходя никъде - знам, че няма да е на мястото си понеже приятелите ми или нямат деца или са доволно големи да ходят сами на празници....

Ако избора на Адислава у да стене самотен родители или изобщо да не стане - отговора е ясен. До колкото разбирам, тя има още малко време за размисъл и уреждане на "житейските подробности" около майчинството - дом, стабилни доходи и т.н. Разбира се, че е трудно, кой казва обратното. Особено, когато няма подкрепяща среда наоколо. Съвсем сам е трудно. Обаче, така стоят нещата. Не бих се лишила от тая "трудност" за нищо на света. Чувството, че има смъсъл от теб е напълно достатъчно да те мотивира да преодоляваш трудностите.

Не знам какво ще реши Ади,но да споделя наблюдения.През последната седмица се случи вече с две жени да говоря на тази тема.Те се самоопределят като т.нар."стари моми".И двете реват,че не са родили поне по едно дете...Независимо от начина.
Просто казвам.
От моя гледна точка...влече ме към второ...и то неистово...
К`во рече kiara-да чакам да мине транзита ли?