Лудост ли сама да избереш да станеш самотен родител?

 
Виж сега, има голямо значение твоята индивидуална ситуация  Това го казах на авторката защото така както говори ми мяза точно на транзитно влияние 


И моя приятелка казва, че е направила голяма грешка като е чакала до последно да има дете. При нея обаче въпроса не упира до пари, а до желание да си поживее. Е, наживяла се е, но чак сега разбира цената. Тук случая не е такъв!

Нали се опитваме да мислим според ситуацията 

Киарче, а аз рева, че не си поживях още...а се реших да родя на толкова невръстна възраст....само на 35....ако ме питат - бих почакала до 40 и малко...тогава вече щях да се кротна естествено....ама знаеш ли как ми се живееше още когато се роди дребната..манииии не е истина

Много добре те разбирам, Morgana. И мен ми се живее та ми се плаче (родих много по-рано от теб - 23). Не мога ни на заведение да изляза, ни на кафе, ни дори да се заговоря с някой    Моя случай обаче е по-тежък - съвсем сама съм на край света без роднини, приятели и познати на които да мога да оставя децата.... А не съм такъв човек да му се невиди. От заведения не излизах... обожавам да съм сред хора... взех, че попаднах в душевен затвор  .

Та, за това така, може би много строго съдя решенията на някои хора 

И аz съм в съ6тата ситуация 

   Знаете ли, като пусках темата - далеч не си я представях така. Въпросът ми не беше дали да го направя, а по-скоро с какви трудности е най-вероятно да се сблъскам след като го направя. Вие се впуснахте да ме съветвате да съм помислела. Да, това определено е добре да се направи, но мнозина от мислене, така и пропускат момента.
  Може би ще е по-добре да бъда по-конкретна във въпроса си: Кои са най-сериозните трудности, с които се сблъсквате като самотни родители? Липсата на време, умората, финансовата нестабилност... знам ли. Опитвам се да си дам накяква представа за битките, които водите... 
Човек който не е жодил в Париж иска да види поне снимки да си изгради представа как изглежда градът. И аз така - знам, че ще е трудно и ми се иска да почерпя опит от първа ръка, а как ще се стекат обстоятелствата при мен - никой не знае.
   А иначе Киара и Моргана, сигурна съм, че вие с най-добри чувства ме съветвате Но това не е решение взето под въздействието на транзитираща планета. Това е част от един дългосрочен план от преди 4 години. Тогава си казах, че на 35 ще го направя, но здравословните неразбории просто издърпаха този процес напред с две години.
   Какво според вас да мисля? Да мисля дали предпочитам да си правя маникюра или да дундуркам сополиво бебе ли? Или да пия и правя секс с някой екстремно готин пич, вместо да водя келеша си по санаториуми, защото не спира да кашли? Някоя от вас може и да съжалява, че няма време за въпросния маникюр, за пиенето или секса при споменатите условия - нормално е понякога да ти се иска. Само не ми казвайте обаче, че съжалявате, че имате децата си - няма да мога да ви повярвам. Е, сигурно има и такива майки, но процентът им е пренебрежимо малък за да се спираме на него. 


 

Ади, няма да ти казвам как завиждам на тия с маникюра, пиенето и най-вече за екстремния секс със супер готин пич! Няма защо да си кривя душата! Ето ти конкретна трудност - заблавяш за тези и подобни действия...Ако успееш да откраднеш и веднъж месечно излизане с приятелки на клюка и бира или каквото пиеш викаш "ура"!...а на другия ден си биеш главата и се попържаш как си могла да легнеш толкова късно щото сутринта някой ди шушне в ухото, че иска пържени филии....Това ако не са конкретни трудности...и то от най-малките, здраве му кажи!Казано по-просто - забрави за социален и сексуален живот ако ще гледаш дете съвсем сама! Физически ако няма на кой да го оставиш или си скапана от гърбенето по финансовото осигуряване. Психически - ще ти писва много пъти и ще се питаш - от какъв зор се наврях в този филм...щото не е лесно...
Та дали конкретно казах за трудностите..а за награди - забрави! Щото един ден идва пубертета и това, над което си треперел по цели нощи се обръща и ти казва "мно'о ми дреме ма еййй" ...и това не са изключеня...после тези пубери стават нормални хора и съжаляват за тези приказки...ама....в заключение - дъщеря ми ми обясни за какво били майките - да решават всичките проблеми на децата! Е, няма да те разубеждавам или убеждавам - това е живота!

именно.
и тук да добавя.
на мен финансово ми е абсурдно. работя в семейството ми, ако и когато:
детето ми е здраво и е на градина.
оба4е: в градината никой не връща болни и обикновено си го гледам току-що тръгнал и разболял се у дома.
от това: освен,  се 4уствам безполезна и изнервена;
не мога да търся работа извън семейството ми, защото няма кой да ми гледа детето и 2 4аса, или когато е болно - не мога да гарантирам и един месец пълно ходене на работа, или ако се наложи да имам разли4но и неудобно за детската работно време.
в крайна сметка, благодаря на родителите ми, 4е се съобразяват да ми поставят зада4и, които мога да свърша и от вкъщи или разтеглени във времето, докато дойде момент да се закрепи и да е на градина дребния, и си гледам детето.
да детето ми е щастливо и доволно, аз оба4е - докато издържа.  

Мила, Adi, прочети постовете ни по-горе без да ги приемаш като упреци или учение и ще намериш всички отговори там, къде, кога и защо ни е трудно.

Та, ако си решила да следваш моя пример - ти и детето без никаква помощ от никъде по никакъв начин.... мога само да ти пожелая много сили.
Аз вече изнемогвам.

Дали съжелявам, че имам деца? Да съжелявам, че родих рано което май не е твоя случай. Детето е пълно себеотдаване! Забравяш за себе си и своите желания, своя живот и го посвещаваш на детето - буквално! А, какво ще стане в пубертета.... 
Просто с дете трябва да си подготвен да даваш безусловно без да очакваш каквото и да било в замяна, не очаквай дори "благодаря, че ме роди".

Незнам, със сигурност има хора на които им е по-лесно, имат родители които им помага с децата, аз нямам тази привилегия и моите деца са моята сянка.

Ади,
обожавам децата си.Родих ги много млада и ги отгледах сама, с много трудности, като с голямата още следвах и освен другого и финансово бях трагедия.Сега са попорастнали, но малката е в най-кошмарната възраст-пуберитета и макар да живея за тях, повярвай има моменти, в които сама си казвам "ето ти сега деца, на тепсия, защо ти бяха тез изчадия" и т.н. Истината е, че от децата по-големи егоисти няма.Те са нашата награда, но и нашето наказание.
Пиша това във връзка с твоята убеденост, че никога една майка не съжалява за това, че е такава.Е има ги и тези моменти, колкото и всеотдайна и любяща да си.

В никакъв случай не се съмнявам, че има мигове, в които да ти идва да дезертираш от "длъжността"  родител.
Но нима не ви е идвало да избягате от училище, от работа, от мъж, от някакво друго задължение?
Изконно човешко право е да търси свободата си именно в миговете, в които най-много има нужда от нея.
Според мен сме устроени винаги да искаме това, което нямаме, или когато го имаме, да го искаме по-различно, от това което е в момента...

В общи линии напълно разбирам сериозността на това да имаш дете и че там няма: "Днес не ми се ходи на работа"... Тоз началник -  детето, е най-гадният. Не стига, че каквото и да правиш за него - работата никога не свършва, не стига, че не ти дава годишен отпуск, но и трябва да го гледаш, когато е болен, ами и на всичко отгоре не ти плаща и иска любов

Само, че ако всички разсъждаваха толкова много и отлагаха това решение за по-късно, половината от нас нямаше да съществуват, камо ли децата им...

В интерес на истината определено се радвам, че пуснах тази тема - на мен, така да се каже, ми излезе пасиансът и имам отговор на въпроса си...

Ади, не се бой че всички мислят толкова и отлагат решението...Светът определено е пренаселен и това е един от основните проблеми на човечеството...А и да ти кажа това, че съществувам го отдавам повече на кармата и необходимостта, отколкото на това какво е искала майка ми и какво е отлагала...Между другото родих още по-късно и от майка ми и от баба ми по майчина линия - бих ги с три години закъснение. В нашия род е традиция явно късното раждане!
А колкото да това, че ми е идвало да тегля една и на работа и на БНД - то много ясно е, че съм го правила и ще го правя....Като ми писне и край! Ама с дребната няма как това да стане - там е трудността! Но понеже съм хитрата сврака, която и с двата крака - исках да видя предела ни силите си...е, видях го...и кво от това.. гърбенето си го гърбя аз! Излитам, че балерината ей сега ще свърши да я прибирам...

Мила Ади,
Задай си въпрос какво САМО ти мислиш?

Той е най-важният. Какво друг мисли и как чувства нещата е само неговото собствено възприятие. Това са те, а това какво си ти и какво ще си ти е напълно отделен въпрос.

Прочетох набързо последните постове и ...аз лично, например никога не съм се чувствала и почувствала така в избора си да бъда родител. Бях готова да бъда майка още на около 20, съжалявам че съдбата ми отреди да стана такава по-късно, но пък за мен майчинството беше нещото, което ме завърши напълно като личност.

Имам дъщеричка на 8 години, която отгледах напълно сама в чужда страна, но няма и секунда, в която да не съм била благодарна и изпълнена с щастие, че я имам. Въпреки всеки и въпреки всичко. Щастието ми е безмерно.

Това, обаче съм аз. Има жени, за които други аспекти от живота са по-важни. Затова и започнах с въпроса (риторичен) да не търсиш съвета на другите по този въпрос, а да намериш отговора в себе си и за себе си 

А, така! Браво 
Снощи си мислех за теб и това, че темата ще те накара да се замислиш и отговаряйки на нашите постове сама ще стигнеш до отговора. Аз предполагам си взела решение да станеш майка. Толкова упорито защитаваш тази страна на въпроса, че няма начин това да не е отговора 

в крайна смтка вси4ко опира до ли4на мобилизация.
и стискане на зъби.
аз родих на 30. по4ти 31.
и ми беше необяснимо трудно някъде вътре в мен да си предам територията, при все, 4е съм го искала това дете с цялото си същество.
леглото, компютъра, ли4ното време, цялото време, настроение. вси4ко.
просто много дълго съм живяла сама за себе си.
живота ми е бил под4инен на моите желания.
сега е под4инен на борисковите.
хубаво е да можеш оби4аш безрезервно.
страшното е, когато ли4ния ти минус стане толкова огромен, 4е се губиш зад 4ертата, но не му обръщаш внимание, защото детето ти е приоритетно, пред теб.
сили и кураж, каквото и да решиш.

Ади, аз съм от тези, които ще те подкрепят за избора ти. Съзнателно да избереш да си самотен родител е за мен проява на смелост , а не на негоизъм.
Аз за дете все още не се замислям. Ако животът ми се стече така, че да остана самотен родител, не знам дали бих се справила. Плаши ме самата мисъл.
Аз съм от тези жени, на които, им трябва партньор ,за да се чувстват пълноценна.

И друго, никога не казвай никога/това за осиновяването/, но искам поне веднъж в живота си да съм бременна. Нека да напълнея, нека да повръщам, нека да ми се поддуват краката.