Роля на бебето в процеса на раждане

Хе-хе, пропуснала съм го това. За говоренето аз не знам, нека каже realist  Определено се биеха обаче, веднъж едната се разхълца и направо усетих как другата протегна ръка и я побутна, сякаш като да каже: "Айде, стига хълца!" 
Има един много интересен филм на Нешънъл Джеографик за близнаците в утробата, там разказваха как близнаци много обичат да си играят, пипайки се през чаршаф, например, защото им напомняло за утробата. Наистина е така! Моите умират да играят по този начин и също така се забавляват неимоверно като се гледат през вратата на пералнята, например... Като малки винаги спяха с допрени главички, лека полека се изместваха, докато си ги допрат....

Ама май обърнахме темата на близнашка 

Много ми хареса да ви иzчета и благодаря zа таzи тема 
Абсолютно вярвам, че има връzка между майката и бебето/бебетата  Следователно и бебетата имат своя голяма роля във всичко, раzбира се и в раждането..
Само че до тоzи иzвод, или повече усещане, стигнах късно.. Чак когато бях бременна с малката го раzбрах. Съжалявам, трябваше да е много по_рано. За нея zнаех, чувствах, говорех й(мислено) да е кротка и добра и куп други неща.. Бях винаги спокойна.. И тя се роди такава, даже по_добра, от колкото си мислех  . Иzобщо някак я поzнавам, имаме някаква нераzривна връzка.. zа сега  . Която обаче нещо ми се губи със сина ми, просто не е същото... За което ми е много кофти, не zная zащо е така. Не съм била готова zа него ли.. той ли zа мен.., не zная. Дано успея някак да я съzдам с времето, ако е въzможно 

Със сигурност при многоплодна бременност близнаците контактуват.И за това съм гледала едно филмче, доказано е.
Колкото до Амбицията...не знам...аз къде влизам в тази графа. Амбиция чак не мога да го нарека, но да-децата Ни са планирани.Това не означава, че не са създадени от хора обичащи се...надявам се...

fata morgana ,

радвам се, че се включи!
защото за протичането на раждането наистина има значение дали е един плод или са повече.
На въпросите, които си ми задала, ще ти отговора на лични. За да не спамя.
благодаря за линка. Снощи си го свалих.Тази вечер ще го изгледам.

Фата, Реалист, моля, не лишавайте темата от вашия опит и размисли относно ролята на две бебета в процеса на раждане!  Това не е отклонение, а просто една от възможностите!

ами уверена съм, че когато са повече бебета, процесът на раждане е различен.
Връзката майка - дете /деца/ е различна.
Защото има и една друга връзка дете- дете. /при нас двете тази връзка е много силна/не знам дали има знаечение еднояйчността/......
Моят спомен от раждането ми се е позамъглил.  
Но майка ми много ни е разкавала.
Понеже е било продължително и тежко, а и с последвали усложнения, майка ми години след това се е подложила на хипноза.
Искала е да си изясни някои въпроси, на които не е можела да си даде отговор.
От хипнозата е разбрала, че сестра ми много я било страх да се роди.
Споделяла е с майка ми, че я е страх да не умре по време на раждането.
Майка ми я е успокоявала и окуражавала. На сестра ми й се падала нелеката задача да проправи пътя.
Споменах за разликата във връзките.
И двете със сестра ми имаме много силна връзка с майка си. Много я ценим, много сме близки.
 Много ни е дала, една огромна бездънна всеобятна обгрижваща и безусловна майчина любов.
Майка ни е била винаги до нас. Винаги. Нейното родителство е това, за което се пише по книгите- привързано, любящо, възпитаващо и т.н.
Така ни е заченала, така ни е родила.
Но връзката ни със сестра ми - това е друга "планета", истински разбираема  не от всички.
Казват- майчината утроба....бебето чувства майка си, има нужда от близостта й..от туптенето на сърцето, което е чувало 9 месеца.
Ами аз съм била в утробата с още едно туптящо сърце. И знам, че с това сърце съм тръгнала по най- трудния път - ЗАЕДНО! - да изляза на бял свят.
Това е било определящо в много моменти след това в живота ни.
Близнаците си общуват още в майчината утроба. Има много материали по въпроса. Аз подсъзнателно всичко помня.
Със сестра ми сме много близки, Имаме си огромно доверие. Връзката ни е  много силна и дълбока. /тук мога да разкажа доста повече, за да стане картината по - пълна, но ще се отклоня твърде много./
Когато тя раждаше, аз всичко усещах........и "умирах с нея"......
когато нея я оперираха от апендикс, и мен ме приеха в болницата и ме оперираха.......
това е най- най-общо.......
ролята на две и повече бебета в процеса на раждане е въпрос с повече неизвестни.
Със сигурност раждането/ а става дума за едно и също раждане, с една и съща майка/ се е отразило на мен по различен начин, в сравние с това на сестра ми.
Тя и до ден днешен е по- боязлива и плаха. Не поема с лекота и спокойно новите повеи и инициативи, с които я сблъсква живота.
страхът й е по- засилен от моя.......

 

Вчера попаднах на тази статия - http://www.moetodete.bg/bremennost/p3_3497_0.html , днес попадам на тази тема.

Винаги съм мислила за децата си като за деца (хора, човеци, не за ембриони, фетуси и плодове ) още от момента, в който съм разбирала, че съм бременна.
В ума ми е имало повече любопитство към неизвестното (преди първото раждане), отколкото някакъв страх от самото раждане. Не помня дали съм говорила (на глас) на момчетата , но общуване винаги е имало. Много емоции, мисли, молитви, думи, дълъг процес на учене и осъзнаване на интуицията, която се оказа много полезно нещо за използване.

Най-пресни са ми преживелиците с дъщеря ми, защото е най-малка, а и най-много съм се учила от нея. Докато растеше в корема ми си имаше много фенове и предимно те й говореха - любвеобвилен татко, който обсипваше с нежности корема ми и двама братя, които щом разбраха, че тя ги чува й пееха, говореха, пожелаваха "лека нощ" всяка вечер. Може би е излишно да казвам какви силни връзки има и сега между тях. От батковците си , например, е научила повече отколкото от мен  .

Доволна съм от това, че се родиха, "когато им беше време", но по време на самото раждане не съм мислела за тях, не съм им говорела, не съм усещала движенията им, може би подсъзнателно са усещали любовта, радостта и спокойствието, с които ги очаквам. Посрещах всяко с усмивка и едно "Здравей, миличко!", после, както знаете го отнасят "за обработка", донасят го за малко като увито топло вързопче и ти го допират до лицето, вместо да го дадат да го гушкаш, но пък аз после си наваксах гушкането, а от говоренето ми и до ден днешен няма къде да избягат.

Преди да започне да говори дъщеря ми, се удивлявах колко много неща ми "казва", винаги знаех какво иска, защо плаче, просто в мислите ми проблясваха отговорите...

Мога да говоря до безкрай за тях.  Освен, че темата ми е интересна (продължавайте да споделяте ), разполагам с "три необятни вселени", които наблюдавам с удивление и възхищение всеки ден и откритията, които правя ме вдъхновяват и ме променят.



 

Хора като теб вдъхват надежда, че нещата се променят към по-добро. Ще спасим децата и планетата!

Сега ще видите нещо интересно, човек под хипноза, който изживява наново раждането, също като http://ludmil.multiply.com/journal/item/21

http://bezpeleni.info/tmp/Zov.Bezdny.avi

Забележете какво казва - "страх ме е, искам да се върна обратно в мама и викам..."

А може би ако детето е подготвено няма да се случи така?

Откъсът е от филма "Зовът на Бездната"

Людмиле, за мен ЕМОЦИЯ = ДУШЕВНОСТ=ДУША.

Има ли бебето душа, преди да се роди? Че има връзка между майката и бебето като някакви усещания, има. Но с душата какво става?

Доколкото аз знам - душата влиза няколко дена след раждането. Но според индийските учения, тя влиза през време на бременността. Иди та разбери... Но връзката е емоционална, душата е нещо друго...

Не разбирам идеята с еквивалеността на емоцията и душата...ако не изпитваме емоции в момента, значи душата я нама ли? или по-неемоционалните хора, по-малко душа ли имат?

Людмил,

Ако "душа" е това, което сме, и имаме спомени-т.е съзнание от време на вътреутробното развитие, както някои хора имат, то излиза, че трябва душата да е в контакт с формиращото се тяло, още веднага. Не че знам как точно е, но така ми се струва вероятно...

Извинявай, но защо си мислиш, че това е истина! Кое те кара да си сигурен, че това не е актьорска игра? Откъде идва убедеността ти, че този човек наистина е хипнотизиран и наистина си спомня нещо? Намирисва ми на шарлатанство.

Че някой иска да погуби децата ли 

Бебето има душа преди да се роди, има душа и преди да бъде заченато! Преди всичко има душа, която има работа в това измерение; след това си избира родители. Много родители имат връзка с бъдещие си деца преди да бъдат заченати, понякога години преди това....