Брак?Кога???

Примери за дълги връзки приключили с раздяла - много. По темата : познаваме се от 3 години, преди да станем гаджета. Гаджета сме от май месец, от тогава живеем заедно. Предложи ми брак преди 2 седмици и сега събираме средства за сватбата, планираме я за месец юни. Мисля че формулата за успешния брак се състои в уважението, разбирателството, взаимните компромиси и свободата, която си дават двамата

Имам връзка 5 години и 3 месеца, но като изключим почивките и екскурзиите с този човек не съм живяла съвместно и 1 ден. Смятам, че времето за това е дошло, смятам, че трябва да поживеем заедно самостоятелно преди да решим да имаме деца и да сключим брак. Последните 2 събития за мен вървят ръка за ръка. Все пак трябва да имаме предвид и други неща - възраст, стабилност, работа, образование, доходи. Ние се запознахме по на 19. Той все още е студент (4-ти курс),аз завърших магистратура преди 2 месеца. Друго е, ако сме на по 27- и долу-горе стабилни. От 2 години имаме желание да живеем заедно самостоятелно, но не и такава възможност по ред причини.
Колкото до това колко трябва да е дълга връзката, мога да говоря от собствената си камбанария. Трябваше ми повече от година да го допусна сексуално до себе си, още поне толкова да се разкрием един пред друг. Трудно се доверяваме и двамата, трудно се разкриваме и двамата. Все още имаме проблеми и търкания, породени от сложните за пасване характери. Двойките, които са се оженили преди да направят година-2 връзка, са към или прехвърлили 30-те. Имам примери за сватба 3 месеца след запознанството, както и за връзки по 8-9 години и все още бе брак. Всичко е сложно и относително, но все пак смятам, че доброто опознаване и изглаждане на търкания, изравняване на мнение и позиции още преди брака е предпоставка за добро съжителство. Точно в първата година, когато все летиш из облаците според мен не вземаш решения с разум, а със сърце. Към бракът трябва да се подхожда трезво. Така поне смятам аз за себе си.

Две години бяхме колеги на здравей,здрасти.В края на 1994 заживяхме заедно.Той вдовец с 5 годишно момиченце,аз с един брак зад гърба си,без деца.Животът ни потръгна с много разногласия,сълзи ,съмнения дали сме направили правилният избор.Така и не подписахме.Имахме и много пари,имаше времена в които събирахме стотинките за хляб,но не за един път ,а за месеци наред не знаехме какво ще ядем да не говорим за плащане на сметките.Аз си бях в къщи да гледам малката,ограничена от всякъде,той тираджия.При всяко тръгване на път ,започваше да ме гризе от вътре и завиждах на свободата ,която професията му дава.Караниците започваха от мен.Дойде момент в който не можехме да си говорим за нищо.Просто бяхме чужди един за друг и всеки един от нас си задаваше въпроса:Абе аз познавам ли този човек ,какво правя тук и сега?Но както казват старите хора,каквото е писано ще стане.Преминахме през много перипетии,злополука която ни върна и финасово и емоционално в първи клас,загуба  на имоти и още един куп неща.Когато обаче губим нещо не знаем какво печелим.А ние заради това,че устояхме на бурята на живота,бяхме възнаградени с едно прекрасно създание което се роди(януари 2008) след 15 години съвместен живот,с една прекрасна  и отговорна млада дама,нашата голяма дъщеря,която ни дарява цялата си обич,всички заедно гледаме в една посока,само като се погледнем в очите,знаем на кой какво му е,знаем дали да говорим или да замълчим за в момента.И на фона на всичките тези хубави неща,пак сме без пари и пак броим стотинките.И точно когато пак сме изпаднали в криза,явно това  е  хронично при нас,ние искаме да се оженим .Искаме след постите да се венчаем в църква и с Божията блогословия да продължим напред.Вярваме,че сме отредени Свише един за друг и само се моля Бог да ни даде по- дълго да се радваме един на друг и на нашите прекрасни деца.Брак?Кога?Ами ,когато му дойде времето, както казваше един политик,когато сърцето и разумът подскажат.

Според мене женитбата на сляпо без съвместен живот е игра на руска ролетка Мене ме е страх да се бракувам,преди да знам за кой ще се бракувам.Живееме вече трета година заедно и смятам че трябва първо да намериме начин да отглеждаме семейството си добре,преди въобще да сме се хвърлили в бебеправене.А иначе не отдавам голямо значение на подписа.Той е формалност,която според мене не променя нищо.Не знам защо има хора които след сватбата си се променят.И понеже не съм съгласна че ако нещата не се получат,колко му е да се разведем,предпочитам на по-сигурно да карам нещата.Само дано не се замотая с тия размисли щото от друга страна си мисля,че от мислене можеме да си пропуснеме шанса.Де да знам и аз

Колко време след запознанството ви с вашия избраник бяхте готови да сключите брак с него?Предложи ми на 15тия ден от нашето запознанство.Нещо такова беше:"Ако ..таковата...те питам след една година дали ще се ожениш за мен...такова...ще приемеш ли?" .Кога бях готова?Веднага щом го спомена.
Мислите ли,че това има значение?
Кое дали има значение и за какво?
Мислите ли,че дълготрайността на връзката преди брака е определяща за качеството на самия брак?
В някои случаи е определяща,в други-не.
Какво мислите за двойките които са се взели прекалено бързо ?
Че имаме нещо общо.
Изобщо има ли някаква зависимост / и каква е тя / или всичко е късмет ?
При нас беше късмет.Че се намерихме и събрахме.Дълга история.
Та мисля,че това не е толкова определящо но все пак не бих се оженила за някой след два месеца познанство..
Ние се запознахме февруари,събрахме се през юли и се оженихме октомври.Всичко това в една единствена година.
И макар,че имаме различия и търканици помежду си,не съжалявам,че точно той е моят мъж.

1. Колко време след запознанството ви с вашия избраник бяхте готови да сключите брак с него?
 
Ми почти веднага. Но в крайна сметка бяхме гаджета около 3г. и половина, преди да подпишем.

2.Мислите ли,че това има значение?

Кое да има значение..? Бракът ли? Ми за мен поне - има.

3. Мислите ли,че дълготрайността на връзката преди брака е определяща за качеството на самия брак?

По-скоро - не.

4. Какво мислите за двойките които са се взели прекалено бързо ?

Тяхна си работа. Така решили, така направили... какво да им се бъркам?

5. Изобщо има ли някаква зависимост / и каква е тя / или всичко е късмет ?  Интересно ми е.Моето мнение е,че всичко е по-скоро късмет.

Мдам. Дозата късмет е голяма. Но има и още фактори (нрав, характер, образование, интелект, произход, възможности, наследство и т.н.).

 valialili - просълзи ме... Бъдете благословени   

Шани благодаря ти от все сърце.Нека бъдат благословени всички решили да свържат живота си.

Брак?Кога???

Слушам интуицията си за всичко, никога не ме е подвеждала. Разумният избор в много ситуации не ме интересува, може да е разумен, но рядко е щастлив.

познавам една особа ,която реши да се жени на 5-ия ден от запознанството. ...каза и го направи след 3месеца(колкото да организира сватбата ) и сега.......все още се опознават...... но мога да твърдя,че се разбират идеално ....може би  е усетила от веднъж,че той е човека,знам ли и мен ми е чудно  ...

Аз пък познавам и обратното - двойки оженили се след няколко месеца, които са нещастни/разведени, и такива, оженили се след дълги години, които са безумно щастливи. Има от всичко на тоя свят, така че за да правиш каквито и да е заключения от тоя тип, ти трябва най-малкото солидна статистика на голяма група хора с правилните отчети за възраст, социален/финансов статус и т.н.  Иначе става едно "аз познавам едни хора които..", "ама аз пък познавам други които..." и така до безкрай, и за всичко ще има готови примери.

Моето лично мнение е, че самото време прекарано заедно не е от значение, но от голямо значение е до каква степен познаваш човека. А познаването се постига с време. Така че, косвено времето има значение. Също, голямо значение има дали сте живяли заедно до брака. Съжителството открива нови страни на човека, които може да не си забелязвала преди. Разни домошарски от рода на кой да пусне прахосмукачката, къде се оставят мръсни чорапи или кой да изведе кучето  Това уж на шега, но съжителството е едно от нещата, зависещи от взаимни компромиси, а взаимните компромиси са градивен и неизбежен елемент на брака. Така че и да не сте се познавали с години, поне поживейте заедно някъде, дори и на квартира, да видите пасвате ли си в това отношение, защото после щете - не щете, ще живеете заедно докато смъртта ви раздели 


П.П. Сега забелязвам че така както съм го казала, някой може да скочи с аргумента "едно време са се женели без да са съжителствали / без да са се познавали и т.н.... И да поясня, че това е вярно, но също така е вярно че развода е бил табу, така че реално изобщо не знаем дали браковете са им били по-щастливи от днешните или не, защото дълготрайността там не е обективен показател.

ние с мъжа ми сме заедно от почти осем години...сгодени, но без скорошно намерение за брак...имаме дете на почти годинка и любовта ни е единственото важно...ако има сватба, по-скоро ще е заради самото парти...живеем заедно от година и половина...преди това сме живяли при моите родители, после при неговите...малко сме се разделяли и пак сме се събирали, но след втората година винаги сме спали заедно, дали у тях или у нас, все тая...
майка ми и баща ми са се запознали август месец...оженили са се април и юли месец е роден брат ми...сами изчислете колко са се познавали и кога е заченат брат ми...до ден днешен са заедно и се обичат безкрайно много...

Всичко се усеща,може и след два дни,може и след двайсет години
Няма рецепта 

Моето мнение е, че не е хубаво да се хвърляме в брака след 1м. но и дане чакаме дълго време, важното да сме готови за тази важна стъпка.

При нас беше след 2 1/2 години!Една моя позната ми каза ,че колкот повече чакаш с годините ,толкова по намаля шанса за предложение(тя беше с приятеля си 7 години, дете ,а сега са 10 години заедно и отново неженени)!

Запознахме се и след няколко месеца заживяхме заедно. След 1 год. съвместен живот се бракувахме и 1год и 3 месеца след това се появи първото дете. След 1 год и половина второто и с неговата поява се промени и той. Три години по- късно развод.
Извода ми е, че няма никакво значение това колко време си бил с даден човек преди това. Важни са разбиранията на двамата и до колко допускат маминка или някой друг да им се меше в живота