за МОЕ СЪЖАЛЕНИЕ - АЗ СЪМ ОТ ДРУГАТА СТРАНА. ТАЗИ НА ЛЮБОВНИЦАТА.
Пиша тук в събота вечер, защото съм абсолютно сама в къщи. Нямам на кога да се обадя , нямам кого да поканя, нямам с кога да излезна. Нямам и с кой да споделя за цялата болка, която изпитвам.
От повече от две ( да 2 ) години излизам с женен мъж. Влюбена съм в него от мига, в който го видях. И днес корема ми се свива когато е до мен, когато ме докосне забравям цялата мъка и болка и безнадежност, който усещам през цялото време когато не е до мен.Той казва, че когато ме погали веднага иска да правим любов независимо дали има проблеми, дали е здрав, дали е в лошо настроение..и аз му вярвам, защото го прави вече толкова време. Всеки път усещането е като за пръв и за последен път...Винаги имаме какво да си кажем, винаги имаме начин да се усмихнем един на друг. Винаги се целуваме когато сме навън, държим си ръцете когато си говорим...Помагаме си колкото можем...
Той е мъж със собствен сериозен бизнес. Познава цяла София, развива се постоянно...всеки ден става рано и работи до късно...не е надут, не е превзет, а е много земен, много истински. Точно заради това го харесвам толкова много.
Никога, по никакъв повод не съм искала и приемала пари от него.
Никога не съм питала за жена му. Никога не съм искала да знам защо го прави - до сега.
Сигурна съм, че жена му е добра. Сигурна съм че я обича тъй като е с нея от 20 години и имат две деца, но от мига в който го видях знам в сърцето си,че искам деца от него. Седя и плача над клавиатурата и мисля за всяка негова дума...боли ме и искам да е различно...
Знам, че си губя времето. Самотна съм всяка вечер. Чувствам се безкрайно тъжна, плача всеки ден
и не искам да го изгубя. Нямам сили да си тръгна...
Какво да му кажа? Какво да направя?
Искам да бъде с мен.