Хайд парк 3

Колики бяха. Щото не искаше да яде. Един час след това огладня и се нахрани. Сега го чакам за нова сесия.

Ох, големият е просто неуправляем. Опитвам се да го занимавам, но той изобщо не слуша какво му говоря. Чета му приказка, правя се клоун, той си говори негови си неща, все едно съм въздух. Същото е и с нещата, които трябва и не трябва да прави. Забележките за него просто топъл въздух, който ми излиза от устата. Все едно ме няма. Вече съм на ръба, наистина. Много отдавна съм се замислила за неща, които не ми харесват и не искам да ми идват на ума. Обаче нито с добро, нито с лошо може да комуникира с него човек. Той си прави каквото си иска и изобщо не може да се излезе на глава с него. Ама наистина каквото си иска. Изобщо не чува какво му се говори.

Ирационално за нас, но те реагират така на промените, Кудку.
Сякаш напук и точно, когато си най-зорлия.
Може и да греша, но ми се струва, че всеки път, когато се почувстват застрашени от нещо, от това да загубят досегашния си статут и опора, досегашната сигурност и рутина, сякаш регресират и се "отцепват" в този техен свят, където на нас ни струва, че нито виждат, нито чуват.

Само търпение, няма друга формула. Ама, много, много търпение. 

Съгласна съм, когато имаш нужда да помеш въздух стават неуправляеми. Не знам защо и как се получава. Дават спокойствие, когато го имаш, подлудяват те, когато си на ръба.

Личен опит - спри да говориш. Кротко му обясни, че докато не започне да слуша - ти ще спреш да говориш. Чупи чаша - мълчиш и го отминаваш, крещи - мълчиш. Ако разполагаш с друг възрастен наоколо, комуникирай през него - "Кажи на ..... да седне да вечеря ако иска"
Два дни така и си го вкарала в пътя 

Ами не го занимавай с нещо "по програма". Опитай се да говориш с него за неговите си неща, които него го вълнуват. По този начин, пак на неговия език, опитай да му обясниш и нещата, които не бива да прави.

Ваньо започна да слуша приказки около 5-годишен. Преди това поне 100 пъти съм се опитвала да чета - ниц. Отваряхме книжка и на второто прочетено изречение започвахме да обсъждаме илюстрациите и да се налага аз да преразказвам приказката по тях, като той ме допълваше на всяко изречение. Албена обича аз да й чета още от 2-годишна.

Включи го да ти помага около бебето - да подаде нещо или друго каквото се сетиш (нямам опит с толкова малки бебета). Много важен ще се почувства и комуникацията се подобрява неимоверно.

А, и очаквай регрес в развитието - може да започне да се напишква за да му сложиш и на него памперс, да иска да го мажеш с кремчетата на бебето, да го храниш и т.н. Обяснения безкрай и търпение безкрай поне при нас беше решението. 

Ха сега де, след толкова много съвети... моят е - успокой се и чакай. Ще му дойде времето, когато ще се кротне и ти ще се родиш, просто бебето трябва да порасне и да му стане интересно, до тогава той ще се опитва да намери мястото си в семейството, което чувства изгубено. Помня големия как се беше вкопчил като пиявица за мен. Сега няма и помен от това му поведение, всичко с времето - спокойствие и търпение ти трябват в огромни количества. Минавате през труден период, но той ще премине и ще дойде друг.

За книжките - и моя беше като Ганкиния, докато не захванахме една поредица приказки в стихотворна форма - приказки от нашата гора - слушаше с огромен интерес, не че разбираше нещо, но го опияняваше звука. Виж, малкото като отворя книжка и я дърпа, при нея работа не върши, но пробвай да видиш, какво ще стане при вас.

Някъде го бях писала - ще го напиша и тук, въпреки че и до ден днешен ме е срам от себе си - когато се роди дребната се чувствах ужасно - от една страна имах едно бебе, което неистово се нуждаеше от мен и го показваше по всякакви начини, а от друга - дете, което ме отблъскваше, объркано от цялата ситуация, в която се намираше. Като добавиш към това и коктейла от хормони, бушуващи в една родилка... не можех да приема големия, правила съм кански усилия, но не можех, дори с Теа се съветвах. Помня отговора й - това е вътре в теб и само от теб зависи да го преодолееш /цитирам по памет/. Обади се на Теа, мисля че тя ще ти помогне. Ако искаш мога да ти пратя и моите писма до нея от този период, за да разбереш, че не е само при теб 

Ох, опитах го това, не работи. Като спра да  му говоря, започва да крещи и да ми виси по краката, прави се, че истерясва. Пак ще опитам. Лошото е, че не издържам да не му направя забележка, а с бебето съвсем не мога да го оставя да крещи примерно или да търчи навсякъде и да пипа. Онзи ден включил фурната, без да го видим. То трябва непрекъснато да се ходи след него. Даже като се забави в тоалетната повече от няколко минути ходя да проверявам дали не прави някоя беля, след като омаза тоалетната два пъти с произведенията си.


Със сигурност е притеснен, още повече, че и баща му го няма през седмицата, появата на бебето, сборните групи в градината, абе много му се насъбра. Снощи беше върхът, когато толкова вече беше избеснял, че имах чувството, че се е превърнал в маймуна. Дори не говореше членоразделно, а издаваше неопределени звуци, крещеше, абе тотална регресия и това цяла вечер. Ужасих се направо.


Ами това с наакването и напикаването мина за два дни. Обаче беше кратко, защото решихме с баща му, че трябва да разбере, че е порастнал и не може да се нааква и напикава в гащите. ПРизнавам, че много му се карахме и като на голям човек му обяснявахме, че така не може и че много добре знае кога му се ака и пикае и не може да го прави в гащите, защото след това ще има наказание. Може и да не е много щадящо детето, но проработи, то по принцип само това работи при него.
Иначе гледам, че се радва на бебето, гали го, като кажа, че с определено поведение ми помага за бебето се заслушва, ама то при него всичко е за 20 секунди.



Убедена съм, че не съм единствената, затова споделих тук, с надеждата някой да помогне с опит. Днес съм решила, докато спи бебето, като не иска да се занимаваме с нищо, поне да стоим заедно, да не му липсвам като присъствие поне. Ама то не се заседява дори за 2 минути, направо не знам как ще се оправя.

Никой не може да ти помогне с опит - първо всяко дете е уникално и второ - няма рецепта, просто периодът трябва да се преживее и да отмине 

Опасявам се, че не се прави, а е така.
Мен майка ми ме наказваше с мълчание, помня го и още настръхвам. Помня, че ходех след нея и ревях с пълно гърло: Бий ме, но ми говори!

Обмисли го отново.

Ами в момента нещата, поне според мен, стоят така - понеже бебето виси в ръцете ми по 20 часа в денонощието заради това, че го кърмя и физически не мога да обърна достатъчно внимание на големия, то трябва или да лиша бебето от кърмене и да мина на адаптирано мляко, или да лиша големия от моето внимание, защото наистина не мога да му го дам ако кърмя. При всички случаи единият ще е лишен от нещо важно и сърце не ми дава да взема решение кого да ощетя.

Абе ще го мисля.

Ако лишиш бебето от кърмене и минете на АМ, пак ще ти виси по 20 часа в ръцете, защото ще има запек и колики, така че това не е решение.

Правилно решение няма - казах ти, трябва да премине, след месец - два бебето ще почне да яде по десетина минути, ще дойде по-топло време и настава царството на големия, тогава ще стане пък обратното - ние висяхме по цял ден в градинките - бебето спеше в количката, ядеше в количката, памперса сменяхме в количката, а големия играеше по цял ден - прибирахме се само за да се наяде той и да спи. Споко, всичко ще си дойде на местата - прочети в нашите деца - и с биологичните е същото. Трудно им е на децата, но няма начин - това е живота.

А иначе принципно мисля, че отношението ти от преди не следва да се променя сега - колкото внимание преди, толкова и сега, не се лутай в чудене и маене, как да го приобщиш - децата забелязват и тази промяна и им става странно - защо така ме коткат. Аз дълго време се опитвах да обръщам внимание само на големия и колкото повече внимание, толкова повече се дърпаше той, докато не върнах нещата в нормалното русло - тогава той се успокои, че нищо не се е променило.

Ние днес приключихме тридневното празнуване на рождения ден, накрая изгорихме до край свещите от тортата и с това рождения ден приключи. Мисля, че ситния е доволен, дано, аз съм скапана 

Слинг, кенгуру или както там му викат. И надеждата, че няма да трае вечно, както вече е написала Фоксче.  

аз съм абсолютно ЗА кърменето. но алекс винаги е била на ам. ни запек имаше, ни колики, нито ми е висяла на ръцете по 20 часа.
за слингът вече дуднах............много съм за.

Аааа, чукча читател, но не мислител. То две и две трябвало да се събира
Кудку, моето хард предложение е да питаш за неговото раждане. Абе, стискам ти палци - да се справите! То и лесното ще дойде. Само здрави да сте!

Аз пък тази мълчалива санкция я взаимствах именно от споделянията на Дар. При нас работи безотказно- много е ефективна.
Използвам я обаче сравнително рядко, когато наистина е прекалила  и обявявам времеви граници на санкцията: "... Ти прекали! Изобщо няма да се ядосвам повече! Няма да ти говоря 10 минути и точка!..."  Следва рев: "Моля те мамо, говори ми! Прости ми! Няма вече така да правя!..."
Аз мълча и си правя нещо, проговарям чак "след" очертаното време (към момента няма яснота за времевите интервали:5;10 мин или пък час...)