Паническо разстройство - част 4

  • 125 220
  • 738
  •   1
Отговори
# 75
  • Габрово
  • Мнения: 2 549
Момичета, наистина ли се напълнява от Ривотрил???

Аз не съм, както и от никой от антидепресантите, които съм пила. Но мисля, че си е строго индивидуално. Аз съм с бърз метаболизъм и много се движа. А, когато ми се налагаше да пия АД и Ривотрил, бях с такава силна тревожност, че не можех да ям и не ме свърташе за минута на едно място, просто нямаше как да надебелея.

# 76
  • Мнения: 60
Здравейте мо момичета!Как стер,надявам се добре!Аз се чувствам добре засега и взех да се позамислям за второ дете,но някак си  ме е страх да ен се повтори кошмара когато съм бременна вече. Дайте съвет,някой имал ли е пристъпи по време на бременност и как се е справял с това.Страх ме е от натрапчивите мисли и всичкоооо,незнам. Благодаря ви предварително!

# 77
  • Мнения: 16
за напълняването да кажа от 3 месеца пия антидепресант оропрам и не съм надебеляла изобщо. Много ббях стресната защото четох че много хора дебелеят, но за щастие при мен за сега положението е нормално даже малко съм поотслабнала защото в началото ми ставаше лошо на корема от хапчето. Определено се чувствам много по-добре и свободно си излизам по заведения вечер с приятели, но си имам едно стягане в главата отзад от време на време не постоянно. Няма пълно щастие явно  Laughing но съм доволна че се лекувам и виждам някакъв напредък

# 78
  • Мнения: 1 131
Здравейте мо момичета!Как стер,надявам се добре!Аз се чувствам добре засега и взех да се позамислям за второ дете,но някак си  ме е страх да ен се повтори кошмара когато съм бременна вече. Дайте съвет,някой имал ли е пристъпи по време на бременност и как се е справял с това.Страх ме е от натрапчивите мисли и всичкоооо,незнам. Благодаря ви предварително!


Аз в момента съм в 37 г.с и съм с ПР от 12 години.На моменти се чувствам добре,но на моменти ужаса е непоносим.Вече идва време за раждане и незнам как ще се справя.
А ти как се чувстваше по време на бременността?

# 79
  • Мнения: 3
Здравейте момичета, съвсем нова съм във форума, признавам си не съм прочела предишните теми, затова моля да ме извините ако въпросът ми вече е обсъждан. От 3 дни започнах да пия Ривотрил и Велаксин. Чувствам се като пияна, непрекъснато ми се спи, нямам никаква енергия. Моля, някой от вас ако е пил тази комбинация да каже как се чувства. Благодаря ви много!

# 80
  • Мнения: 30
Здравейте мо момичета!Как стер,надявам се добре!Аз се чувствам добре засега и взех да се позамислям за второ дете,но някак си  ме е страх да ен се повтори кошмара когато съм бременна вече. Дайте съвет,някой имал ли е пристъпи по време на бременност и как се е справял с това.Страх ме е от натрапчивите мисли и всичкоооо,незнам. Благодаря ви предварително!


Аз в момента съм в 37 г.с и съм с ПР от 12 години.На моменти се чувствам добре,но на моменти ужаса е непоносим.Вече идва време за раждане и незнам как ще се справя.
А ти как се чувстваше по време на бременността?
здравейте моми4ета аз две деца съм родила с пр и няма нищо страшно второто е на2 години и аз колкото по наближаваше  термина толкова пове4е ме беше страх но като дойде времето си влезнах в болницата  и то в този момент някак не мислиш за такива неща мозъка ти еангажиран с друго и няма да ви стане лошо  а и контракциите са толкова гадни  4е в този момент няма да ви е до нищо друго  вси4ко ще е наред   уверявям ви  дано   съм ви полезна с това което написах

# 81
  • Мнения: 60
Здравейте мо момичета!Как стер,надявам се добре!Аз се чувствам добре засега и взех да се позамислям за второ дете,но някак си  ме е страх да ен се повтори кошмара когато съм бременна вече. Дайте съвет,някой имал ли е пристъпи по време на бременност и как се е справял с това.Страх ме е от натрапчивите мисли и всичкоооо,незнам. Благодаря ви предварително!


Аз в момента съм в 37 г.с и съм с ПР от 12 години.На моменти се чувствам добре,но на моменти ужаса е непоносим.Вече идва време за раждане и незнам как ще се справя.
А ти как се чувстваше по време на бременността?/quo





При първта ми бременност съм нямала никакви проблеми,тези ПА ми се появиха  изминалото лято,може би от стрес,заради една сгрешена цитонамазка и сега много ме е страх, освен ПА имах и натрапчиви мисли,които са ужасни,много ме е страх да не се повтори всичко. Понякога си правя равносметка на какво ме е научило това положение,има и добри страни,колкото и зле да звучи,но кошмара бе голям.

# 82
  • Мнения: 63
 Hug  bouquet Здравейте момичета! Отдавна несъм писала,но си ви четях. Ех, да можеше да влизаме само,за да се похвалим,че не сме "атакувани"... Яница,аз несъм имала ПА по време на бременност, от притеснение как ще стигна до 9-я мес, мислех само за бебето в мен, а не за мен. ПА се върнаха,когато сина ми стана на 4-5 год. А колкото до ароматите, вече години наред немога да ползвам нито парфюм( и мъжа ми не ползва силен заради мен), нито гел,лак за коса със силни аромати, омекотители за дрехи също- слагат вече май във всички парфюм... дори понякога ми става зле и от козметиката ми  ooooh!

# 83
  • гр. Варна
  • Мнения: 321
Страх ме е да оставам сама с децата, лоши мисли ме налитат почти ежедневно, страхувам се за здравето на децата си, за моето. Сред хора се притеснявам да не ми се случи нещо, или като тръгнем за някъде пак да не се случи нещо лошо... Това паническо разстройство ли е? Не знам, до сега не съм пила антидепресанти, нямам и намерение, винаги гледам да се успокоявам сама, да намирам сили, да не мисля за лошо, а за децата си, понякога се получава, понякога не, но си казвам, че това е само от внушение, нищо друго........

# 84
  • Мнения: 63
Щом успяваш без лекарства,това е много добре  Simple Smile Продължавай все така, явно умееш да се контролираш.... Аз много се шашкам и веднага грабвам ксанакса,валидол под езика, мента-глог-валериан 1 лъжичка и чаша чай( жълт кантарион,мащерка,лайка)

# 85
  • Русе, у дома
  • Мнения: 774
Страх ме е да оставам сама с децата, лоши мисли ме налитат почти ежедневно, страхувам се за здравето на децата си, за моето. Сред хора се притеснявам да не ми се случи нещо, или като тръгнем за някъде пак да не се случи нещо лошо... Това паническо разстройство ли е? Не знам, до сега не съм пила антидепресанти, нямам и намерение, винаги гледам да се успокоявам сама, да намирам сили, да не мисля за лошо, а за децата си, понякога се получава, понякога не, но си казвам, че това е само от внушение, нищо друго........
Това е тревожно разстройство, което може да премине в ПР. Аз бях така миналата година по това време. Без да имам физическа причина, започнах да си създавам страхове сама, така си докарах и болки със психосоматичен характер и така затворих порочния кръг. Влачих се така цяло лято, чак есента взех да се пооправям. Не съм пила АД, може би това че беше лято ми помогна много, излизанията на вън с децата, смяната на обстановката - море, планина. Пиех жълт кантарион около 3 месеца на таблетки.
Не се поддавай на страховете си. Знам, че е трудно, но става по-лошо. Опитай се да правиш неща, който ти носят удоволствие, радост, наслада. Ако имаш възможност направи консултация с психолог.  Hug

# 86
Момичета и аз съм от вашия отбор,радвам се,че ви открих и,че не съм сама.Моята одисея започна юни 2009 година.Живея в Пазарджик,омъжена съм и имам две дъщери-едната е на 3 години,а малката е на 10 месеца.Живея също така със свекър и свекърва,които са пенсионери и са вкъщи по цял ден.След един огромен скандал със свекърва ми юни месеца нещо стана с мен.Аз преди не знаех кой ми е личен лекар,а сега..Та през август 2009 година ми се появи кървене при голяма нужда.Аз започнах да чета в нета и реших,че имам рак на дебелото черво.Ходих на 4 хирурга в града,казаха ми хемороиди,но аз си знам мойта.Отидох и в Пловдив,направих си и ректоскопия и казаха,че са хемороиди.Октомври месец ми направиха в Пловдив операция на киста на опашката,която беше безобидна и трая 20 мин.Но аз викам ще умирам,имах и една бенка на гърба,по време на операция викам на хирурга махай я,това е рак.Махнаха ми я и нея.След това ноември започнах да чувствам болки в краката ,докторите викат,че това е от спиналната упойка и ще отмине,но аз викам не това е рак на костите.Ходих и на ревматолог,не откри нищо притеснително.Ходила съм и на гинеколог за цитонамазка,на мамолог.В края на ноемри започнах вече да изпадам и в кризи-заболява ме главата,сърцебиене,чувство,че ще направя инфаркт.Ходих на невролог,правиха ми скенер на главата,откриха само някакъв калцификат,което ббило безобидно.Вдигнах и лека температура и хайде на УНГ.Покрай обикалянето по болници бях хванала грипа и ме беше ударил в синусите.Изписаха ми антибиотик,но аз започнах пак да чета по нета и викам хайде сега ще направя менингит и си умирам.Даже натиснах УНГ да ме вземе в болница да съм под наблюдение,държаха ме 3 дни,биха ми инжекции и ми правиха синускопия и ми казаха здрава си.Но аз не се успокоявам и след два дена вдигам лека температура и пак при УНГ.Той ми прави цялостни кръвни изследвания,ренген на бял дроб,вика здрава си,всичко ти е наред.Минаха коледни и новогодишни празници.Началото на януари започна да ме боли корем,отидох в пловдив при моя познат хирург и с триста зора го накарах да ми направи скенер на корем и пак кръвни изследвания,всичко било наред.От 2 седмици съм с всекидневни кризи - обхваща ме голям страх да не умра,получавам силно сърцебиене,даже и през нощта,изпотявам се,задушавам се и си викам свърши се.Даже онзи ден ходих при личния,прави ми ЕКГ и имах синусова тахикардия,хвана ме и веднага на кардиолог.Прегледаха ме на ехограф,пак кардиограма,всичко наред,сърцето ми било здраво.Вече 3 пъти ходя при тази кардиоложка,вика всичко ти е наред,сърце като сълза.Сега пък са ми излезли някакви синки отзад на крака,взеха и да пожълтяват,моя мъж вика ударила си се някъде,но аз се чудя дали да не ходя на хематолог,че като чета в нета какви ужасии пише направо се панирах.А кръвни цялостни изследвания са ми правени преди 20 дни и всичко е наред.И да ви кажа все ме наболява главата,замаяно ми е,притеснявам се да не направя някой инсулт.А и личния лекар вече като ме види и вика не знам вече какво да те правя,не ми дава вече направления.ПОМОГНЕТЕ МИ!Развалиха ми се и отношенията със съпруга ми,омръзна му само за болести да му говоря и да му викам,че ще умирам.Страх ме е и да ме изостави.На 30 години съм.

# 87
  • Габрово
  • Мнения: 2 549
Денислава30, поздравявам те, ти си в чудесно физическо здраве! Сега, можеш да спреш да ходиш по лекари, освен при психотерапевт или при психолог. Тези тревожност и хипохондрия, които имаш трябва да се овладеят. И спокойно, няма да умреш, гаранция. Минавала съм през това и все още съм жива, само че помъдряла.
Добре дошла при нас, споделяй как се справяш, ще ти олеква.

# 88
  • Мнения: 941
Здравей denislava30    Hug
Не си сама  Hug
Успокой се,ти си напълно здрава, след толкова много изследвания и лекари няма как да не си.

# 89
Благодаря ви за подкрепата момичета!Радвам се,че ви има.Надявам се по-скоро да се освободя от този ад.

Общи условия

Активация на акаунт