Желано забременяване след раждане

Diana,за ову. не съм много компетентна,но иначе за видеозон наистина е много рано,при мен предния път,когато ми закъсня 3 дни ,направих тест и беше положителен макар и с бледа втора черта,тогава  се обадих на лекарката и тя каза да изчакам поне 10-12 дни и тогава да отида ,аз изчаках 14 дни и когато отидох се видя ,но с вагинален ехограф.Не искам да те притеснявам ,но си мисля,че това,че се е повторил цикъла и то само след 7-8 дни не е нормално ,при мен се е случвало само веднъж и тогава бях под огромно натоварване.Ти не губи надежда въпреки това ,което написах,ако не се е получило и този месец(въпреки,че искрено ти желая да е станало)поговори с док за този твой цикъл и ако трябва почни противозачатъчни за да регулират цикъла,пък и всички казват ,че след това се забременявало много бързо,нз дали е вярно,но вече се чудим за какво да се хванем 
Ще стискам палци и ще чакам новини

Здравейте момичета и!Прочетох парвата и двете последни странички и разбрах че това е мойта тема!Съвсем скоро загубих моито бебче в края на 8 месец.Още съм в шок от преживения кошмар...И аз като вас мисля за друго бебче(на мен още ми е рано)и все пак....Сега като за парво време гледам да вазтановя старите си килограми,психичното си състояние(Най-вече).След раждането(нормално)получих анемия и с нея трябва да се справя...Дано наистина съвсем скоро напишем че във нас живее нов живот...

Здравейте момичета!Jarence съжалявам,че си загубила бебенцето си ,тежи и боли ,но тук всички се опитваме да продължим да живеем и да имаме надежда ,че един ден и в нашите градинки ще изгрее слънце.Поздравявам те ,че започваш да се съвземаш от шока и с високо вдигната глава продължи все така напред.Много си права наистина здравето е най важно ще успееш да увладееш и анемията и килограмите и след някой друг месец си готова за старт Аз благодаря отново на всички мами за подкрепата ,но май започвам с лекарства .Миналия месец се разминах с дуфастона, но този не .От хормоналните изследвания се разбра че имам поликистозни яйчнци и най вероятно имам проблеми с лигавицата нещо тъничка била,но това после ще го мисля, сега ще си пия дуфастонче чат пат ще си се депресирам и така ,вече осъзнах,че колкото повече бързам,толкова по късно ще стигна  финала .Късмет мили мами на всички !

Не сте сами момичета в душевните терзания. И при мен положението не е по-различно.
Карам 6 месец от раждането и мислехме този месец да опитаме за първи път с опитите, дори доктора ни разреши, въпреки, че първоначално беше против и искаше да започнем през август. Да, но като направих цитонамазка, излезнаха и някакви бактерии, наложи се лечение и заради него нещата се отлагат за следващия месец. Как съм ревала след като се върнахме от доктора...

Както и да го мисля, ето че 6 месеца ще си минат. Явно така е трябвало да стане, колкото и да ми се искаше да е по-рано. Но едно е да ми се иска, а пък в действителност все става обратното на това, което много ми се иска. Минавам през смесени чувства на яд, гняв, самосъжаление, безсилие, махам с ръка на всичко и със сълзи се примирявам, успокоявам се и така до следващия път, когато пак нещо ще ме разстрои, но така ще е докато не се сдобия с жива и здрава рожба.

Преосмислям нещата, знам че е по-разумно да се изчака, да се отстранят всякакви пречки за здравето, но пустите чувства друго ми говорят и по друг начин ме карат да реагирам. И така между разума и чувствата преодолявам този период. Много е трудно и мъчително, вътрешно много се боря със себе си, а как искам да ми е по-леко.


jarence, съжалявам, че и ти преодоляваш такъв тежък момент. Скорошно възстановяване и имай вяра и надежда за по-щастливи дни.

Rumcajs това е мила ще си пием  хапченцата, ще си споделяме болката и мечтите и ще се надяваме здравето ни да се стабилизира,за да сме готови за големите радости 

Благодаря Ви за милите пожелания,макарче стана много скоро не съм изгубила вяра в живота знам че след дъжда следва дъгата!Дете то ми беше много желано и чакано и въпреки това гледам напред с вдигната глава....от време на време испадам в някоя дупка...поплаквам си и ми олеква!Вече знам че това не е сън!Знам че ще се събудя и ...Снощи вечерта съм седяла до 4 сутринта и съм чела форума не съм си и представяла че има толкова много жени в нашето положение...четях и плаках ...Дано един ден да се събудиме и напишеме радостаната новина ...новината че отново се чустваме живи и ще дариме огромната си любов на едно мъничко същество което живее във нас!Вярвам!

Искам да ви питам колко време чакахте да излязат резултати те от аутопсията-на мен ми казаха 40 дни,но ми се стори доста дъдъг период а е епикризата кога ви я дадоха?

Охххххххх това с този злокобен документ поне аз така го приех си го взех 5 месеца по късно Едва миналия месец се престраших и отидох до Майчин дом, всичко толкова ме натовари ,че вместо в неонатологията се качих на 14 етаж .Беше кошмарно.Готови са за около месец и нещо .Но в нашата епикриза имаше 5 реда които ме смазаха .Бъди силна и кураж

....А вие полълвахтели една декларация пред нотариус и после в болницата че оставяте тялото на бебчето там?

jarence съжалявам за детенцето ти. Знам колко е трудно и каква болка изпитваш в момента. Аз преживях същото преди около 6 месеца. Знам, че сега ти се вижда невъзможно, но живота продължава мила. Не губи надежда, тук си попаднала на точното място, когато аз започнах да пиша разбрах, че няма други хора на света, които да ме разберат, както момичетата тук, които са преживели същата болка. Пиши тук излей си мъката. Никога няма да забравиш какво ти се е случило, но с времето ще се научиш да живееш с болката. Сега гледай да се възтановиш физически. За да можеш след няколко месеца да започнеш нови опити за бебче. 
diana_val4eva аз също пих Дуфастон този месец, заради кистата, която ми откриха, но моят беше задържан фуликул. На теб колко време след като го спря ти казаха, че трябва да ти дойде. Аз го спрях миналия петък и още не ми е дошло
Успех на всички.

Vali-ly аз го започвам сега от днес  и така 10 дни питах ами ако не ми дойде какво правим,доки ми каза,че тогава има проблем,Даже ме увери ,че още при приемането на дуфастона ще имам кървене ще видим.Започвам нещо да се тревожа намекна ми че ако не започне кървене имам провлем с лигавицата, но на теб би трябвало още на др ден да ти започне кървенето,нали това е идеята да дуфастона е ще пиша и без това нищо друго не ни остава ще се лекуваме и ще дерзаем!

Здравейте мили момичета и от мен
Много съжалявам,че в този клуб има и нови изстрадали майчета,как ми се иска никой никога вече да не му се налага да бъде тук,но живот казват,тлябва да го живеем дори и с наранените си души.Хубаво е,че все пак сме заедно тук и можем да споделяме,защото както беше писано по-горе,само ние си знаем какво е,и приказки от рода "др път ще стане" или "не го мисли толкова" поне мен ме изкарват извън нерви,защото какво значи да не го мислиш,за кое др да мислиш,като създанието,което най-много осмисля живота вече го няма.Но и аз продължавам напред, вече 6 месез след трагедията,всеки месец имам монети ,в които изпадам в адски дупки и плача и ридая и си мисля,че никога вече няма да ми се случи,но все пак се надявам.Аз може би почнах и много рано опитите за ново бебе,само месец след случката -въпреки,че почти н авси препоръчват да минат 6 месеца, та по тези думи трябваше да започна опити сега, а аз вече 5 месеца правя опити за бебе,но няма резултат и и за това се чувствам много смазана,минах някои изследвания,цито,генетични,хормони ТСХ,екограф на матка и яйчници,да чукам на дърво за сега вс е ок,но бебе все още няма и незнам какво става,защо все не се получава,така го искам и желая,покрай мен все бременни или току що забременели,а аз все си мисля защо не се случва и на мен.Но ставам сутрин и си казвам,ето още един ден,започвам пак борбата и дано,дано ,дано се моля всеки месец чудото да стане.Желая го и на вс мили момичета,нека скоро се похвалим с хубавата вест,на момичетата,които лекуват разни проблеми,дано скоро и вие имате шанса за бебеправене пък др го оставяме в ръцете на Бог и дано този път бъде с нас до края

Виждам, движим се горе-долу в едни граници, пожелавам на всички при следващите ни включвания, вече да има поводи за радост.

Здравейте отново!
Надявам се всички да сте добре...Днес се замислих нещо ...ако можете споделете с мен!Колко време след раждането ви дойде цикала,знам че при всеки е индивидуално и все пак...аз пих хапчета за спиране на кърмата предполагам и вие сте я спряли по някакъв начин та затова реших да ви питам.Лека нощ от мен.

Здравей jarence,

Относно цикъла,казват че при всеки е индивидуално.При мен -имах лохии около 30 дни след раждането и после някъде след месец ми дойде и първи цикъл,доста по обилен от обикновено.Аз също съм пила хапчета за спиране на кърмата,2 седмици бромокриптин.Ако все още имаш тези лохии,изчакай,цикълът ще дойде.....Иначе как се чувстваш-физически и психически

Пре мен беше съвсем различно .Лохиите ми продължиха около 50 дни,кърмата ми спя мнготрудно и болезнено,понеже се цедях с помпа 22 дни и ми дойде  10 дни след лохиите кажи речи 2 месеца кървене .Наистина всичко е индивидуално.Съветвамте след лохиите задължително да си направиш цитонамазки и всички др процедури ,така ще си по спокойна .