Раждане вкъщи 6

Meg! , къде ще е семинара

Меги, ще бъдем и двамата - и в София, и на семинара. За четенето - аз напоследък спрях да настоявам, просто му давам линкове, които намирам за интересни. Колкото за материала - не само от повечето български татковци, той и от мен е доста по-напред като начин на мислене

Това е прекрасно! Щом той е зад гърба ти това е огромна подкрепа!  Мисля, че ще се справите великолепно!

За семинара с Клер ли питаш, Хюманис?! Планирали сме три града - София, Варна и Пловдв, между 3 и 7 юни, но още няма по-детайлно планиране. Аз ще ви държа в течение тук, де

Хм, абе аз уж чета подробно всичко, но тук май заговорихте за Клер Лопринци?! Явно съм пропуснала нещо... Или не сте писали в тази тема?

Meg! именно за него, ще следя темата за повече информация.

dovega, много ти се радвам, като те чета. Моят мъж е като твоя, у дома се прескачаме в книги и материали за конспирации и пр., но аз съм му благодарна, отвори ми очите за толкова много заблуди, в които живеем. Определено този тип мъже са силни и прекрасни за подкрепа. Не се притеснявай, че не чете, моят много малко чете, но му идва от вътре, така че се справи отлично на раждането. Относно близки и познати, ние крихме от всички, за да няма негативна енергия към нас. За след това добре са те посъветвали момичетата. Отговорността си е твоя и на мъжа ти, както и изборът и никой няма право да ви съди за това...

Момичета като ви чета така си пожелавам и мъжо да се светне 

Уж в колежа е акуширал на раждащи се агънца и се е справил чудесно, но като му спомена само за раждане в къщи и виждам как страхът го обзема.  Или не е страх, а по-скоро някаква сляпа вяра в науката медицина, която би трябвало да се практикува в болниците..

Да не би мъжа ти да ражда, че да му светне

Фастъче, второто е Вяра в науката, и всичко, което може да си пипне, види и измери. Съвсем по мъжки 

Style, благодаря ти за топлите думи  Ние също няма да казваме на близките си, няма смисъл от негативни емоции и допълнителни страхове и предразсъдъци.

   Момичета, момичета, много ви се радвам и направо ви завиждам понякога,
че сте родили или че ще раждате самички. Третият път ще доусъвършенствам
идеята и вече няма да викам никого. Явно на мен ми е нужен личният опит,
за да добия сила и увереност. Dovega, много, много хубаво раждане ти желая!

Възхищавам се на тези, които са раждали  в къщи. Не бих са навила на това ,  поне така си мисля. В смисъл има си много рискове. Ако ставаше въпрос за моя живот, ок, но за детето.А ако  се случи някое усложнение, какво правим ?

Отиваш в болницата например!
Ако решиш да родиш вкъщи, но нещо се обърка, не знам защо всички решават, че нещата трябва непременно да продължат вкъщи. Ако смяташ, че нещо не е наред се доверяваш на акушер, щом нямаш вяра на собствените си сили.

Цаката на неасистираното домашно раждане (а и на всящо друго раждане всъщност) е в това да направиш най-доброто на което си способна по време на бременността и преди това за да осигуриш безпроблемно раждане и здраво бебе. Проблемите не идват от нищото. Те биват причинени от нещо, нещо, което е в главата ти.

Страха няма място в едно домашно раждане.
Ако към всяко нещо подхождаш с такова неверие и страх помисли си какъв би бил живота ти? Помисли си, колко хора умират, в катастрофи? Нима заради това не се качваш в кола или не излизаш от вкъщи?

Рисковете са си рискове, те дават една от възможностите за крайния изход. Но на един риск има поне един нериск. Факт е, че повечето от нещата, от които се страхуваме, никога не се случват.

Не знам дали ще ме разбереш! Доста отнесено и странично звучи сигурно. Но домашното раждане е начин на мислене, а не теоретични знания взети от книга за раждането.
Замисли се също колко много жени раждат у дома без да го искат. Раждането започва и не стигат навреме до болница. Нещата просто се случват, при това без усложнения и проблеми. Децата и майките оцеляват, здрави са и нямат никакви проблеми. При това не благодарение на по нататъшните грижи, а въпреки тях.

Разбира се има понякога разни затруднения, които се случват по време на раждането. Бебето се заклещва или раждането се проточва. Има бързи и лесни начини за справяне с това и със сигурност не ти е нужно да имаш лекар под ръка, който да реши "проблема" със секцио, или чупене на някоя част на бебето за да мине... Това е техния лесен начин, но дали е най-правилния? Не, не е! Вече толкова много съм изчела по темата. Има множество прости и лесни неща, които докторите на практикуват (защото не ги знаят или не вярват в тях), които решават "проблема". Да, ако трябва да ми гипсират крака, ще отида на ортопед. Но ако трябва да раждам, ще си остана у дома и ще слушам единствено и само инстинктите си. Те никога не грешат! Никога!!! Най-доброто, което можеш да направиш е да се научиш да ги слушаш и да престанеш да се страхуваш.

Има страшно много информация за различни усложнения, които могат да се случат и за начина за справяне с тях. Ако те притеснява нещо конкретно - хващаш и прочиташ за него. При какви обстоятелства се проявява, какви са ранните признаци, има ли начини за превенция и съответно какви са, как да се справиш с вече настъпил проблем.
Всичко е въпрос на желание!

   Ами, вафличке, за да избереш да родиш детето си вкъщи, трябва първо
да ти е спокойна главата - въртят ли се такива мисли като тази, или трябва
да смениш мирогледа си, или да раждаш в болница. Раждането е нещо
съвсем нормално и естествено - т.е. не би трябвало да се подхожда към него
с мисълта за объркване на нещо. Предполагам, че това мислене произлиза от
болката, с която доста жени не успяват или не знаят как да се справят или
по-точно как да я възприемат. Или пък от хилядите докторски недомислици.
Просто в един момент ти светва една лампичка в главата и се отдаваш изцяло
на тялото си и се наслаждаваш на едно върховно усещане с прекрасен резултат.
Това е!