Публикувана: 23 дек. 2009, 11:51 ч.
Последно мнение: 5 фев. 2010, 21:02 ч.

След първата среща с детенце

11 467
134
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво беше състоянието на вашите деца при осиновяването?
Как да се подготвя за осиновяване на дете на 2 години и 1 месец?
Какво се случи на делото за осиновяване?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво беше състоянието на вашите деца при осиновяването?
  
  Различните майки споделят своите преживявания при осиновяване на деца с различни здравословни и развитийни характеристики. Някои от тях споделят, че техните деца са били с ниско тегло и ръст, със слабо развита психомоторика, но с времето са наваксали и са се развили нормално. Други майки споделят, че техните деца са били здрави и с нормално развитие. Важно е да се отбележи, че всички деца в институциите са различни и развитието им може да варира значително.
- Как да се подготвя за осиновяване на дете на 2 години и 1 месец?
  
  Подготовката за осиновяване на дете на 2 години и 1 месец изисква търпение, готовност за приемане и разбиране на специфичните нужди. Важно е да се консултирате с педиатър, да се подготвите за потенциални предизвикателства в началото и да посещавате редовно детето преди осиновяването.
- Какво се случи на делото за осиновяване?
  
  Делото за осиновяване в момента се разглежда от съда, като срокът за обжалване започва да тече 14 дни след произнасяне на решението. Препоръчително е да се консултирате с юрист или да проверите в съда за най-точна информация относно текущото състояние на процеса и следващите стъпки.
- Каква е процедурата след получаване на съдебно решение за осиновяване?
- Какви са причините за резервите на биологичния родител към осиновяването?

23 дек. 2009, 11:51 ч.

Aachen-Пловдив
Мнения: 89

здравейте мами,
най-после и ние получихме писмо, че сме одобрени за осиновители на момиченце на 1 година и 1 месец. Вчера беше първата среща с нея и аз съм много объркана, една топка е заседнала у мен.
Исках да съм 100% сигурна, както съпруга ми, който веднага каза ДА и беше готов да се върнем в регионалната дирекция и да подпиша документите. Аз обаче дръпнах спирачките... трябва ми време... проклета да е тази моя нерешителност...
Вчера бях в един нереален свят, след срещата цялата треперех. Едва сега си събирам мислите и веднага сядам да пиша, защото досега винаги в този форум съм срещала много разбиране.
Детенцето е здраво, но родено много малко- 2,5 кг и 41 см, наддало е досега много малко- тежи 6 кг, и е 59 см. Много е крехко и бледо, сигурно нормално за дете на тази възраст, прекарало цялото време в дом, не знам...
Аз обаче се парализирах при споменаването, че е имало съмнение за нанизъм поради ниския ръст на майката и поднормения растеж до момента. Понеже през пролетта е било прехвърлено от друг дом в този, тогава са били направени и съответните и хормонални изследвания и ни увериха, че тези съмнения не са се потвърдили. Лекарката каза, че крайниците и телцето са пропорционално развити.
Психомоториката е както се очакваше много слабо развита- детето разпознава познати лица и следи с поглед лелята с бялата престилка, усмихвало се на познати лица каза психоложката, с придържане под мишница стъпва на пръсти, обръщало се по гръб и по корем. Но не извършва волеви движения- не посяга към играчки, само следи с поглед.

Когато я донесоха малко се начумери, заплака, но много бързо се успокои, телцето се отпусна и задряма на рамото ми.
Искам да отидем и на 29.12 и да я видим в други ситуации- сега я видяхме след хранене и преди сън, може би затова беше така тиха и отпусната.
От Дома и от Регионалната Дирекция казаха, че ако искаме ще ни окажат пълно съдействие, за да се направи преглед от избран от нас лекар, където ние искаме, преди да вземем решение. Така и ще направим, ще организираме преглед на друго място.

Затова и пиша, сигурно объркано. Не знам доколко поднорменото тегло и неразвитата психомоторика са причина само от престоя в дома, въпреки думите на психоложката, че тя по принцип е много тиха и кротка, и това са типичните дефицити на децата. Аз и не очаквах да видя червенобузесто засмяно и подскачащо момиченце, но за 1 година и 1 месец очаквах да е по-живо, подвижно.
Моля да споделите какво беше състоянието на вашите дечица... Знам, че много ще наваксваме, но каквото може да се навакса...
Няма да взема бързо и лесно решение, но и не искам от паника и страх да си въобразявам какво ли не.

# 1 23 дек. 2009, 12:28 ч.

София
Мнения: 9 517

Първо здравей и ще започна с това, че ще ти е много трудно, каквото и решение да вземеш, но имаш моята пълна подкрепа Hug

.

За съжаление нашия син беше на 2 години и половина, когато се запознахме с него, така че не мога да ти отговоря за дете на година и месец... Но на 2 години и половина детето ни ходеше като бебе - на цяло стъпало, с разкрачени крачета да пази равновение, не тичаше изобщо, а относно игрите... нивото му беше като на бебе около година и 6 месеца. Между другото синът ми също е роден 2,500 кг., като е доносен - роден в 9-ти месец. На 2 г. и 10 м. беше 89 см., 14 кг.

За килограмите и височината не бих се притеснявала много - дъщеря ми е биологична, родена 3 кг., а на година и месец беше 7,700 кг, нисичка, не помня точните сантиметри.

# 2 23 дек. 2009, 12:34 ч.

Мнения: 737

Здравей petkovasl,
Знам, че си изненадана. Моят син, когато го взех, на 1г. и 2 м. тежеше 6600. Но беше врътльо и досега е така, даже едно време се страхувах, че е хиперактивен (мои глупави внушения, които отминаха).

Няма как да се очаква развита моторика, за съжаление просто няма как...

Направи консултация с педиатър, но който има представа от състоянието на децата в домовете.
И спокойно, спокойно вземете решение. Не очаквай влюбване от пръв поглед. Любовта идва най-често с грижите, после може да те залее и ще ти се струва, че няма накъде повече.
Знам, че си развълнувана. Много важно ми се струва, че мъжът ти е харесал госпожицата... Може би трябва да се вслушаш в неговия глас?
И не бързай, ако не си сигурна, имате един месец за размисъл.
Успех

# 3 23 дек. 2009, 13:04 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

petkovas,

Първо - нормално е да си объркана в момента. Колкото и да се радваш за детенце, вече с пълна сила бушува страхът че поемаш отговорност за цял живот и всяко нещо те притеснява. Наистина, не взимайте веднага решение. Изчакайте поне седмица-две-три да поулегнат първите впечатления. Но през това време ходете да виждате детенцето колкото можете по-често. Това също ще помогне да се уверите в собствените си чувства.

И сега по същество - моята дъщеря беше на годинка и 2 и половина месеца когато я видяхме за първи път. Тя е родена недоносена, 2 400, 48 см. Беше висока 70 см и тежеше по-малко от 8 кг когато я видяхме. Лазеше на заден ход и се опитваше да се изправя и пристъпя държейки се някъде. Любимата й поза тогава (а и около година по-късно) беше на колене, подпряла се с ръчички и клатейки се интензивно. Можеше да хваща само меки предмети и плюшени играчки. Към чаша, прибори за хранене и пласмасови обемни играчки не посягаше. Когато се хранеше засмукваше кашата като прахосмукачка. Дойде си в къщи на 17 декември, през пролетта вече ходеше, а през лятото се опитваше да се храни сама. Сега, 2 години по-късно, по нищо видимо не се различава от връстниците си.

Синът ми беше на година и 10 месеца когато го видяхме за първи път. Ходеше много несигурно, с вдигнати ръчички за да пази равновесие. Беше висок 76 см и тежеше 8 кг + малко. Той е роден доносен, но с ниско тегло - 2,200 и ръст 47 см. И досега си е нисичък в сравнение с децата на неговата възраст, но поне вече сме се закачили в нормата.

И още нещо искам да ти кажа - татковците имат особен усет и отношение към госпожиците. Накарай го да ти каже защо е толкова сигурен в това какво иска. Така може и ти да подредиш мислите в главата си. Hug

# 4 23 дек. 2009, 13:21 ч.

Aachen-Пловдив
Мнения: 89

Благодаря ви Фоксче, Мама-Ира и Ганката,
наистина може би проблемът е, че нямам реална представа от развитието на децата в домовете, и колкото и да не искам все сравнявам с познати деца, около които денонощно се въртят мама, тати, баби и дядовци...
До 29.12 ще се ровя, чета, питам. Искам да взема спокойно решение, защото то наистина е трудно, каквото и да е.

# 5 23 дек. 2009, 15:05 ч.

Мнения: 230

Здравей и от мен, petkovas! Много ще ти е трудно, каквото и да решиш. Решението е твое. Не е съвет това, което и аз ще напиша, а е само споделено и преживяно от мен. Вече съм го казвала по друг повод, но ето и за теб - дъщеря ми на две години и половина (2,5) тежеще 8,600 кг и беше "висока" 77 см. Това са размери на 10 месечно добре гледано бебе. Нямаше психомоторика, не изговаряше нито дума, едва ходеше по равна повърхност. За стълби изобщо не можеше да става въпрос, тя не можеше да прекрачи от плочка в прочка, ако биваха с различен цвят... Беше с диагноза хипотрофия 2-ра степен, имаше пъпна херния, страбизъм, анемия...
Всичко това тя навакса за около половин година. Няма нужда да казвам, че година след това нямаше и помен от написаното по-горе.
И описаните проблеми тя дължеше само на живота в дома. Не че беше тормозена или нещо такова - хората полагаха възможните добри грижи за институцията. Просто човек изначално има нужда от семейство, а не просто от топла храна и сън.
Ако детето няма проблеми с развитието, състоянието й в момента ще премине като сън. Децата наваксват изключително бързо. Те като правило просто чакат своето семейство, за да покажат какви са всъщност.
Успех ви желая, каквото и да решите! Ако имаш нужда да поговорим - пиши. Hug

# 6 23 дек. 2009, 15:06 ч.

Мнения: 3 721

Нашето дете физически беше в нормите, та няма смисъл да ти разказвам, но ще ти споделя друго. Когато родих малкия си син, първите 4 дни не ми дадоха дори да го гушна. Първите два дни беше в кислородна палатка, а следващите два дни в кувьоз. Хранеха го насила с един биберон и изобщо не наддаваше в болницата за разлика от другите бебета, които се хранеха от майките си. Даже не искаха да го изпишат, когато изписваха мен, та се наложи да се подпиша, за да си тръгнем заедно. Та се убедих какво е за едно дете да е с майка си. Като се прибрахме такъв апетит го подгони, че ела да видиш сега как наддава като за световно.

Щом изследванията са отхвърлили опасенията за заболяване, не се тревожи. Всички деца в институциите са назад в развитието си по един или друг начин. Моят син държеше пръстите на краката си свити в обувките, защото му бяха обували само малки обувки. Почти година отне, за да стъпва както трябва. Беше на две години.

# 7 23 дек. 2009, 18:23 ч.

Мнения: 27

Здравейте!
Наистина процедурата по осиновяване се размърда.
Бях се приготвила да чакам две години, а ни се обадиха за среща с дете 1 месец след вписването ни в регистрите.
Според Вас как трябва да се подготвя за дете на 2 г. и 1 м.

# 8 23 дек. 2009, 20:55 ч.

Мнения: 13 618

Здравей, petkovasl

Когато видях сина си за първи път ми идеше да си взема чантата и без никакво обяснение да стана и да си тръгна от дома.А бяхме чакали не малко.Но такова желание ми дойде.Добре, че мъжът ми прояви здрав разум.
Колкото и да бях подготвена как изглеждат децата в домовете, аз просто се уплаших.Синът ми беше на 2г.8мес, гранично доносен/така го водят, не зная какво точно ознчава, но е роден по-рано от термин/Роден е 2200, 45см.
На 2г.8-9мес. беше "висок"81см и тежеше 10кг.Това са мерки на деца на година-година и половина.Тогава се запознах с Oste_edna /както и с други майки/,тя ми разказваше същото, което е написала за нейното момиченце, но аз не можех да повярвам- дъщеря и беше и сега е едно изключително смело, жизнено и красиво момиченце, от самото начало на познанството ни пееше песнички и разказваше случки.

Иначе, синът ми бягаше и скачаше от самото начало, тъй както е проходил "извън норми"-едва на година и 7 месеца.
Освен това детето ми беше просто прозрачно, имах чувството, че е от стъкло, всички венички му личаха.
И днес ,след 1г.6мес. у дома е дребен и слаб за възрастта си, има все още дефицити, но за мен няма по-прелестно и мило същество на света.

Каквото и да решиш

# 9 26 дек. 2009, 10:40 ч.

Мнения: 2

Здравейте, преди по-малко от 3 седмици си осиновихме момченце на 9 месеца и затова ще споделя нашия опит.
Когато видяхме детето за първи път, съпругата ми не изпита нищо, защото всички деца в домовете са с еднакви лица, без никакви емоции. Естествено то се страхуваше от нас защото не бяхме с бели престилки като леличките. Аз от първия миг бях решил за себе си че го искам, но оставих съпругата ми да реши - все пак това решение трябва да се вземе от майката.
Същата вечер тя потвърди че иска детето, но дори и по време на следващите 2 срещи нямаше чувството че това е нашето дете. И това е нормално, детето живее в дом - вие сте непознати за него. Сигурен съм обаче че социалните работници са ви казвали колко много ще се промени личицето на бебето след като си го вземете. И това е напълно вярно!!!
Нашето бебе още щом влезе в колата и се промени. Сега като гледаме снимки от посещенията ни в дома, и след първите дни в къщи, се удивяваме на промяната. А любовта на жена ми към детето, и увереността че това е нашето бебе се появи още на път за вкъщи. Сега не можем да повярваме какво красиво момченце си имаме. Къщата ни е пълна с гости - роднини и съседи които идват да му се радват.
Надявам се да Ви дам кураж с тази история, защото на нас ни се случи...

# 10 28 дек. 2009, 09:29 ч.

Мнения: 3 246

Момичатата са ти писали, че всички деца в институции са назад в развитието си. Предстои ти наистина трудно решение, но както и Ганката ти е писала, не е необходимо да го вземеш веднага, а и си подложена на силни емоции в момента.Аз искам да ти пожелая много кураж, каквото и решение да вземе Hug

Не мога да споделя такъв опит, защото нашият син беше мъничък - на 6м и половина, но ще ти кажа, че за първия месец в къщи порастна с 4см и с 2кг. дори лекарката му не можа да повярва

Последна редакция: пн, 28 дек 2009, 12:17 от kali 7

# 11 28 дек. 2009, 11:10 ч.

Мнения: 737

vanvan,
Честито и на теб!
Приготви се, първо ти - че най-вероятно детенцето ще изглежда и ще се държи като много по-малко дете, че може да се изплаши или стъписа, може да се превъзбуди, че може чантата ти да е по-интересна от теб в началото и т.н.... - зависи от детето.
Успокой се.
Донеси играчка - здрава малка колички, например - има ги от пластмасовите с големи колела - трудночуплива, че не знаят още как да играят и най-често нещата летят и се хвърлят Simple Smile

), дрънкалка дори може...
Хайде, хубава среща - дано прерасне в голямото събиране на сърца - по-голямо вълшебство от това няма!

# 12 28 дек. 2009, 20:52 ч.

Мнения: 125

Здравейте! Днес видяхме момиченцето, за което ни се обадиха! Да си призная честно очаквах да видя едно много мъничко бебе, защото е само на три месеца, но тя е с едни големи бузки и си натежава доста. Мъжът ми е съгласен да я вземем, но аз се колебая, не знам дали е нормална моята реакция в момента, аз по принцип съм си такава във взимането на решения де Embarassed

А и се чудя защо като попитах за майката дали е от български произход не ми казаха точно. Не знам дали трябва да се дава такава информация, но може би се вглеждам толкова, защото и двамата със съпруга ми сме доста бели, пък бебчето е малко по-тъмничко, поне от първата среща, а и стаята беше малко мрачна. Ох, извинявам се, че ви притеснявам с мойте колебания, но исках да споделя с някой Simple Smile

# 13 29 дек. 2009, 01:49 ч.

космополитно
Мнения: 942

Цитат на: petkovasl в ср, 23 дек 2009, 11:51

Исках да съм 100% сигурна, както съпруга ми, който веднага каза ДА и беше готов да се върнем в регионалната дирекция и да подпиша документите. Аз обаче дръпнах спирачките...

Цитат на: ani_4ohleva в пн, 28 дек 2009, 20:52

Днес видяхме момиченцето, за което ни се обадиха! ... Мъжът ми е съгласен да я вземем, но аз се колебая

Мдам, с мъжете сме от различни планети! Те взимат своите решения по мъжки- решително и интуитивно. Peace

А ние затъваме в емоции и размисли Thinking

Цитат на: ani_4ohleva в пн, 28 дек 2009, 20:52

Днес видяхме момиченцето, за което ни се обадиха! Да си призная честно очаквах да видя едно много мъничко бебе, защото е само на три месеца, но тя е с едни големи бузки и си натежава доста......
и се чудя защо като попитах за майката дали е от български произход не ми казаха точно. Не знам дали трябва да се дава такава информация, но може би се вглеждам толкова, защото и двамата със съпруга ми сме доста бели, пък бебчето е малко по-тъмничко....

Ани, по принцип трябва да се даде информация за произхода- хем човек да е наясно; хем да се вслуша в себе си; да се пребори(ако му е необходимо със свои несъзнавани нагласи и предразсъдъци); хем да си прецени какво може да приеме, доколко и коя информация му е невъзможна да приеме и преработи...
Много е вероятно жената , родила това бебче да е циканка (не е тайна, че болшнството деца по домовете са от този етнос), но може и да не е- малко ли "тъмни субекти"- българи има!?

Да, възможно е бебчето да е по-мургавичко! Не се вглеждай в цвета на съпруга ти и твоя собствен. Така или иначе вашето дете ще е дошло при Вас през осиновяване и приликата не е наложителна. Wink

Факт е обаче, че нашите деца, поразително заприличват на нас, защото попиват нашите жестове и модели на поведение...

Това, че не си получила ясен отговор на въпроса за произхода на майката съм го преживяла и мога да допусна, че разбирам и съм преживяла емоциите, които бушуват в теб!...

Разбрах, че социалните работници и служителите от дома са си изработили защитната стратегия да НЕ казват открито за произхода на децата, защото назоваването му кара много кандидат осиновители да се отеглят и дори да не пожелаят да видят детето...

Вие сте видели мъничето и както го описваш ти - предложили са Ви едно бузесто и здраво пухче. Какво значение има в чия утроба се е оформило!?...

Както споделиха опита си навремето мъдри хора тук- "... на всички кръвта ни е червена, а сълзите солени!... И когато вземеш да се вълнуваш напр. в коя детска градина да постъпите; как да преборите поредното заболяване и пр. прозаични неща, за произхода съвсем няма да ти идва на ум и той все по-малко ще има значение"...

Вие сте мечтали и вървяли към детето си. И пътят Ви е отвел до детенце, което си няма никой и очаква своето семейство...
Не се вторачвай! Най- важно за родителите е децата им да са здрави!... Отдай се на родителстването и ще видиш, че е прекрасна магия!... Naughty

Коледа е! А по Коледа стават чудеса- и за малки и за големи! Praynig

Последна редакция: вт, 29 дек 2009, 01:57 от Venecias

# 14 29 дек. 2009, 07:07 ч.

София
Мнения: 9 517

Хайде и аз с големите ботуши - казваш, че вие сте бели, бебето е мургаво - това е фактът, какво значение има етническия произход? Или приемаш различието, или не го приемаш. Дали е от мургава българка или мургава циганка, детето ще бъде тъмнично на цвят, нали?
Успех, каквото и да решиш, само ще кажа, че да осиновиш бебе на 3 месеца си е дар Божи - няма борба с последиците от институциите, няма дефицити, има спомени от бебешките му години - ще извървите целия път заедно. По-хубаво за мен здраве му кажи.

Препоръчани теми

Доказване на доход при осиновяване

Седма тема на чакащите

600
Осиновители

Статистика

229
Осиновители

Дата на раждане и дата на акта за раждане.

24
Осиновени

Причина:

Причина: