Публикувана: 23 дек. 2009, 11:51 ч.
Последно мнение: 5 фев. 2010, 21:02 ч.

След първата среща с детенце

11 473
134
1

1
...
3
4
5
...
9
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво беше състоянието на вашите деца при осиновяването?
Как да се подготвя за осиновяване на дете на 2 години и 1 месец?
Какво се случи на делото за осиновяване?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво беше състоянието на вашите деца при осиновяването?
  
  Различните майки споделят своите преживявания при осиновяване на деца с различни здравословни и развитийни характеристики. Някои от тях споделят, че техните деца са били с ниско тегло и ръст, със слабо развита психомоторика, но с времето са наваксали и са се развили нормално. Други майки споделят, че техните деца са били здрави и с нормално развитие. Важно е да се отбележи, че всички деца в институциите са различни и развитието им може да варира значително.
- Как да се подготвя за осиновяване на дете на 2 години и 1 месец?
  
  Подготовката за осиновяване на дете на 2 години и 1 месец изисква търпение, готовност за приемане и разбиране на специфичните нужди. Важно е да се консултирате с педиатър, да се подготвите за потенциални предизвикателства в началото и да посещавате редовно детето преди осиновяването.
- Какво се случи на делото за осиновяване?
  
  Делото за осиновяване в момента се разглежда от съда, като срокът за обжалване започва да тече 14 дни след произнасяне на решението. Препоръчително е да се консултирате с юрист или да проверите в съда за най-точна информация относно текущото състояние на процеса и следващите стъпки.
- Каква е процедурата след получаване на съдебно решение за осиновяване?
- Какви са причините за резервите на биологичния родител към осиновяването?

# 45 5 ян. 2010, 16:37 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: vanvan в вт, 05 яну 2010, 10:03

Казаха, че има изследвания за СПИН, Васерман и ...
Чудя се дали да го заведем на педиатър? Социалните казаха, че може да се уреди

В изключително голяма степен от значение е ти какво ще направиш с детето.
То ще стане такова, каквото ти го направиш.
Има си наследственост, безспорно, но ти си на ход и твоите ходове са важни не по-малко от наследствеността.

А за болестите всичко е доста относително.

# 46 7 ян. 2010, 10:06 ч.

Мнения: 43

Привет на най - нетърпеливите първо Simple Smile

и на всички останали.
Още ме държи треската от вчера. Емоцийте бяха във върхова форма.
Много доволни останахме от срещата, само, че със впчатлението, че доста неща ни бяха спестени и скрити.
Харесахме се много с детенцето, особено ние него. Нежно, мило, хубавко, спокойно, умничко и т.н.
Много добре ги гледат и се грижат за тях в този дом.Е ще трябва малко да дръпне напред в развитието си за годинките на които е, но това ще стане бързо предполагам. Не забелязахме нещо, което да не си му е наред на пръв поглед.
Аз го искам, точно него, влезе ми в сърцето.
Но ....... / тази думичка, не исках и мислех , че няма да я кажа/ и сега ме боли.
След всичко от срещата започнаха страхове, опасения и въпроси. Започна ги човекът до мен, мъжът , който трябва да е опора в трудни и решителни моменти. В случая, той сложи нещата на една везна, която не клони на никъде. Просто не може да реши. Това не ми помага а напротив. За мен е много важно неговото решение все пак. Така или иначе искам и трябва да дадем възможно най бърз отговор, което е за доброто на детенцето.
Моят е Да. Неговият е не знам, не мога да се реша последвано от- ами ако се случи така, ако има онова, ако стане еди какво си........и тем подобни, какво ще правим?
Много му е трудно, иска да е наясно със всичко а това няма как да стане. Може би просто трябва да го изчакам малко. Силно се надявам ние тримата да бъдем семейство. А дай боже след време и четиримата.

# 47 7 ян. 2010, 10:10 ч.

София
Мнения: 9 517

Оххх не знам дали да кажа честито или не. Мога само да дам съвета - говорете по въпроса, кажи му ти защо си харесала детето. Не знам какви са точно неговите тревоги, но можеш спокойно да му кажеш, че дори и биологично дете да ви беше, пак щяхте да имате въпроси. Моят мъж взе решението точно за 1 секунда, аз бях тази, дето сума ти нощи не спах и се чудех дали съм постъпила правилно... Успех Hug

# 48 7 ян. 2010, 10:49 ч.

Мнения: 13 621

Karolain, обикновено така се случва- единият е готов веднага, другият не толкова.
В нашия случай беше обратното-мъжът ми беше готов, аз не.И ние имахме притеснения с отминали заболявания, със социалното изоставане и др.всъщност аз имах притеснения, а мъжът ми реши веднага.Един месец след като детето беше у дома все още си задавах въпроси дали това е моето дете.

Каквото и да решиш Hug

# 49 7 ян. 2010, 10:53 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: Светкавица в чт, 07 яну 2010, 10:49

Един месец след като детето беше у дома все още си задавах въпроси дали това е моето дете.

Не един месец, а месеци, а най-чести въпрос в глават им беше - дали не обърках живота и на четирима ни (петима с кучето). Сега знам, че съм объркала живота само на кучето Wink

# 50 7 ян. 2010, 11:13 ч.

Мнения: 13 621

Аааа, на кучето и аз го обърках, нищо че не живее при нас, а при майка ми.За мой срам дори не го споменах п ри социалното проучване, за да не ми е в ущърб.после, като видях, че почти всички осиновителки имат кучета ме хванаха съвестните.

Обаче правата на животното са тотално ограничени в интерес на детето Simple Smile

# 51 7 ян. 2010, 11:22 ч.

Мнения: 43

Хммм

умници сте ми вие, колко деликатно се опитвате да ме развеселите, че и успяхте даже. Усетихте какво може да ми е на душичката сега.Ах, ах, вие.... какви сте ми сладури. Kissing Heart

# 52 7 ян. 2010, 13:22 ч.

Мнения: 955

Цитат на: Светкавица в чт, 07 яну 2010, 10:49

Karolain, обикновено така се случва- единият е готов веднага, другият не толкова.
всъщност аз имах притеснения, а мъжът ми реши веднага.Един месец след като детето беше у дома все още си задавах въпроси дали това е моето дете.

Каквото и да решиш Hug

И аз така, мъжът ми реши на секундата по телефона, а за мене нещата узряха по-бавно. Даже се обвинявам понякога за тази нерешителност.

Hug

# 53 7 ян. 2010, 13:56 ч.

Мнения: 1 325

Karolain, е те за това осинових сама Wink

Иначе, просто го питай какво го кара да има резерви. Фокси добре ти е казала, и да го родиш пак ще има ако..., винаги ще има, то родителствуването не е лесна работа. И щом толкова ти е влезло в сърцето това дете, направи всичко по силите си да убедиш мъжа си. После как ще живееш с непрекъснатата мисъл за това дете...

# 54 7 ян. 2010, 14:12 ч.

Мнения: 737

Кarolain,
Хубаво е това, че си почувствала детето - не винаги така става!
Навивай мъжа си - помогни му да бъде щастлив, щом си почувствала, че това е вашето дете! Ти му знаеш характера и как да му помогнеш...
И да свиква с това, че страховете отсега започват и нямат край (е малко по друг начин, но така е с дете).

На мен ми е лесно да давам такива съвети, аз решавах сама. И признавам, че така е по-тъжно.
Спомням си като доведох малкия у дома, как той се радваше на всички, как игра и се усмихва на леля, на баба, как лакомо се наяде за трима, а после се гътна и заспа от преумора (дори без да се люшка) със щръкнало дупе нагоре... Тогава сестра ми, отгледала вече своята госпожица, ми каза: "Е, сега съм спокойна, ще се справим!"

В този момент аз "загрях", че всички са се страхували, но никой "гък", не е посмял да ми каже...

Успех, мила, спокойно вземете решението, ходете възможно по-често при детенцето, за да свикнете и вие. Дано го усети още сега и мъжът ти.
Кураж, каквото и да решите.

# 55 7 ян. 2010, 14:38 ч.

Мнения: 3 721

Аз пък нямах нагласи към детето, докато чакахме. Просто от един момент нататък си знаех, че което и дете да ни предложат, ще кажа "да". Но това не означава, че и сега нямам чудения не сбърках ли като го направих. Даже понякога си мисля, че това не е моето дете, колкото и безкрайно да го обичам. Чуденки винаги ще има. Това, което родих е още малко и много неадекватно, та от него нямам впечатления, но като се познавам и с него ще имам подобни терзания.

# 56 7 ян. 2010, 14:43 ч.

Мнения: 400

Karolain и аз като теб веднага си казах -това е моето детенце.А на колебанията и АКОтата на мъжа ми казах,че когато избирах дали да се омъжа за него и аз си ги казвах тия АКОта, но го взех.И мене ме беше страх дали правя правилния избор,но се реших.Така че и той трябва да постъпи така сега.Ами ако беше го родила ти...Страховете винаги ги има.Сега му казвам -да...мъже много,ама детенце ми е само едно-нашетоТи си познаваш мъжо най-добре,ти си знаеш... Hug

от мен

# 57 7 ян. 2010, 15:15 ч.

Мнения: 13 621

Аз нямах предварителни нагласи, но като видях детето някак се уплаших.Беше толкова малък и крехък, почти прозрачен.Едната страна на лицето му беше подута и издрана, цялата в кървави белези.

Сега, малко от веселата страна на нещата.И друг път съм казвала, че с мъжа ми имахме решение, когто отидем да видим детето никой от нас да не изразява никакво впечатление и да не обявява решение, докато не останем насаме.Заради това, да не си влияем взаимно и да уважим избора на другия.

И така, отиваме ние в дома, чакаме отвън ,влизаме при директорката, с нас - социалната ни работничка.В един момент влезе детето, за моята реакция съм говорила и друг път, май и в тази тема.Директорката чете от социалния доклад, съобщава подробности за прекарани заболявания и казва"Знаете, че имате време за размисъл.Ако решите, може да вземете детето и да го заведете на ваш доверен лекар, да се консултирате"

При което аз мълча, а мъжът ми казва :"Ами може ли да го вземем да го заведем в зоопарка, да се поразходи"/Човекът нямаше търпение да влезе в роля. А уж се бяхме разбрали да не издаваме реакции.
Щяха да паднат от изумление!Не ни разрешиха, разбира се.

# 58 7 ян. 2010, 16:41 ч.

Мнения: 179

Karolain, щом това дете ти е влязло в сърцето, наистина трябва да направиш всичко възможно да разбереш какви са притесненията на съпруга ти. Описваш детето като "нежно, мило, хубавко, спокойно, умничко". Може би, резервите му не съм към детето , а просто не е готов. Ако имаш желание можем да се срещнем, за да види други семействата с осиновени деца. ( Sislie , разбира се разчитам и на твоята подкрепа). За моя съпруг мога да кажа само, че се съгласи за подадем документи за осиновяване, след като аз приех да направим ин-витро, т.е. компромис за компромис. Слава богу, не стигнахме до инвитрото, но прие детето след първото виждане, а сега девойката му определя дори ритъма на дишане. Така е с мъжете, трябва им повече време в началото, но пък после, голяма любов е.

# 59 7 ян. 2010, 17:39 ч.

Мнения: 72

karolain Дай ми го този твой мъж, да си поговорим двамата, може пък взаимно да се убедим в правотата си!На мен ми се случи същото, когато стартирахме процедурата! Но когато любимата ми свекърва направи всичко възможно да разубеди синчето си, само да ме баше чула какви аргументи извадих!Тук момичетата са прави-трябва да се говори около този проблем или ситуация,както искаш го наричай.На глас се изказват такива неща, които човек ако мълчи никога няма да се сети.Мълчейки,ние се движим в омагьосания кръг само около факта или думата, която е породила проблема!
Дали е мислил съпруга ти, ако нещата с детенцето никога не случат,какво ли ще е? Остарява ли му се самичък?Нека да се сети, той колко много държи на своите родители и ги обича.Не му ли се иска и той да получи толкова много някой ден?
Не ме разбирай погрешно, не ти давам съвет какво и как да го направиш, но това бяха въпроси в моята глава и отговорът им много ми помогна
Моята собствена майка ми е казвала, че дори и при нея в началото е нямало нищо по-така!Възприемала е бебето си като нещо ревящо, на което трябва да дава храна и да се грижи!Но ела да я видиш сега тая Лъвица!Човек убива за мен и брат ми! Е, за него един в повече!

Препоръчани теми

Седма тема на чакащите

605
Осиновители

Доказване на доход при осиновяване

Статистика

229
Осиновители

Дата на раждане и дата на акта за раждане.

24
Осиновени

Причина:

Причина: