След първата среща с детенце

Ние в неделя пак ще ходим да видим бебчето, внашия случай аз съм колебливата, мъжът ми е съгласен, но да си призная взех да се съгласявам и аз  Много ми е любопитно презимето и фамилията на децата, дали са на майката щом се е подписала за осиновяване и бащата е неизвестен, или ги измислят от родилния дом, някой знае ли?

на майката са

meriana    Ние минахме и през това с ин витрото. В рамките на 6 месеца направихме 3 опита с убеждението, че няма причина поради която да не се получи.Така бяхме решили - до 3 опита и след това,ако не стане да подадем документи за осиновяване. Даже ,когато вече е възможно да направим и безплатни опити  на мен вече не ми се правят. Много нерви, средства и ядове, за нищо насреща.Но така бяхме се разбрали, че сме длъжни да опитаме и това, та по етапен ред докато постигнем мечтата си. Която сега хлопа на вратата и аз съм готова да и отворя а моя ми се пъне с някакви си предразсъдъци за етнос.
Главния проблем беше със здравословното състояние на детенцето/ милото, все ми е пред очите/ дали ни казаха всичко, което трябваше да знаем? Нали трябва да сме наясно дали има такива проблеми и  ще можем ли да се борим с тях  ако ги има?  Днес ни отговориха убедително отговарящите за него, че нищо не ни е спестено и скрито в това отношение.  ООО..... успокоение голямо. Сега остана само мъжо да го приеме, че е такова каквото е. Страх го гони че някой ден, рано или късно ще прояви  нещо типично за етноса като например: алкохол с агресия и ще трябва да се избиват помежду си. Много си говорихме снощи с него. Казах му, че ние сме хората, които ще са пример за подражание. Покрай нас ще оформи характер до голяма степен, възпитанието е едно от най  важните неща и по какъв начин ще възприеме пороците зависи от нас . Съвета ви да говоря с него е правилен а и ние сами си изпитвахме нужда да си говорим. Е.. . разочарова ме в един момент, но мисля , че ще си седне на дупето   в скоро време  и ще забрави за всички щури мисли като му дойде в ръчичките детето. Уговорихме си втората среща с детенцето на която предполагам ще дадем съгласие.

Благодарности на: merianna,seslie, Фоксче, Fussi, mama- Ira,  светкавица, бонита, кудку , пашокито

А пък за мъжете ако не ни слушат предлагам да им счупим телевизора хи ххи     

Karolain, само да ме светнеш кой е този етнос, за който е типичен "боя с алкохол", че нещо не се сещам. Ако искате и успееш на навиеш мъжа си, заповядайте да ви покажа една девойка "не от нашите", пък ако й намери кусур (освен, че може да го ступа мъжо ти малко), ще си сменя името

Като ти дойде детето в къщи и като почне да ти дига по 39 градуса и да се разболява, последното за което ще мислиш е дали ще те бие като се напие

Сериозно, риск винаги и за всичко има в тоя живот. Ако не е бил готов да поеме този, защо изобщо сте кандидатствали? Каква ще е гаранцията, че следващото дете ще е абсолютно здраво, или с добър характер, с добри гени и т.н. А като вземеш детето, вече толкова ще си е все едно, ще искаш само да е живо и здраво и гена ще ти е последна грижа.

И ако сега е здраво детето, пак няма гаранция, че (не дай си боже) ще се разболее.
Ако детето е достатъчно здраво, будно, активно - какво има да му мислите. Знаеш ли какви дефицити имат някои родители да преодоляват с децата си, направо шапка им свалям за търпението и грижите.

И аз тъкмо това щях да попитам 

И аз съм на мнение, че няма такъв етнос, за който са типични проявите на алкохол  и бой Чувала съм, че осиновените дечица заприличват на осиновителите си, какъвто пример им дадем, такива ще станат, а и колко случаи има на родни деца да тормозят родителите си, дори и от "нашите", пази Боже 

Стига сте се правили на утрепани, че не знаете кой е тоя етнос ... това са стандартните страхове, хората са си извървяли не малка част от пътя, че и сигурно и още ще извървят.

По мое лично мнение, мъжете в това отношение (чест им прави на последните няколко форумски изключения) са малко назадничави и по отношение самото осиновяване, и по отношение разтварянето към различните деца. Жените някак са по-гъвкави един вид, аз си го обяснявам с дълбоко кодирания майчински инстинкт, не че няма и обратното, разбира се, в днешно време нищо не е като едно време
Та, на мъжете им отнема често много повече време и усилия и бутане докато стигнат до момента, че се чудят на другите какво се главоблъскат. Имам го примера вкъщи. Каролайн, стискам ти палци твоя сега да го навиеш. Доводите са ясни. Най-силният е, че все пак искаме дете и е нелепо да си насилваме късмета ... (между другото, един по-несериозен довод, несериозен в сми, че не е кой знае колко логично обоснован, но – неясно как, обаче социалните като събират децата и родителите все едно някой им направлява ръката отгоре ... много пъти съм се чудила как става само по документи и сухи, общи критерии, но е факт – точното дете си идва при точните мама и тате много често, много примери има за това. По нашето време от същия дом с още едно семейство отнесохме по едно дете – спокойно можеше да са ни определили „на кръст” за тия деца, то по документи всичко почти еднакво, ама не, още тогава някак си нашто си беше нашето,тяхното си – тяхното, с просто око се виждаше ... )

Ама да се върна на основното - има едно „но” обаче, и то е за тебе. Трябва да си наясно вътре в себе си, че поемаш цялата отговорност за избора, че ще бъдеш винаги до детето, вкл ако мъжа ти след време се изпорти ... Защото приемането на детето може да отнеме на мъжа ти доста време. Сега ще каже „да” сигурно, но ще е повлиян, ще го направи в голяма степен заради тебе, заради краткия срок, заради процедурата и чакането и целия път, който сте минали. После почва по-сложното. А децата не са винаги милички слънчица, те правят бели, не слушат, имат тежки дни, че и периоди и пубертети, имат си характер ... абе, хора са си също. Така че не се учудвай, ако в някой труден момент мъжът ти изкара старите си съмнения на бял свят, независимо дали свързани с етноса, самото осиновяване, травмата от изоставянето или живота в дома ... просто бъди готова за това. Хубавото е, че всичко това може да мине с времето, един вид детето по естествен път като докаже, че не е извънземно, ами си е дете, а таткото понаучи и попреживее това-онова  ... Нашата семейка е живият пример за това. Всичко е „цветя и рози” за сега, но аз си имам едно наум и няколко процента от съзнанието ми са нащрек постоянно, ей, така, за всеки случай.

''Стига сте се правили на утрепани, че не знаете кой е тоя етнос ... това са стандартните страхове, хората са си извървяли не малка част от пътя, че и сигурно и още ще извървят.''
 
Едва ли бих могла да го кажа по добре

marrymaroon, не ми трябваха много усилия да го навивам моя мъж, той вътреншно си е бил навит. Страховете му бързо и последователно утихнаха. Най вече усетих, че трябва да го накарам да почувства, че и от него зависи решението ни не само от мен и че  неговата дума ще е последна.
След което известно време умишлено не  докосвах  тази тема. Само една вечер пауза и успехът не закъсня.
Сега всичко е нормално, по спокойни сме и в трепетно очакване на следващата среща.

Що се отнася до това, че в някой труден момент може да ми изкара старите си съмнения на бял свят. Абсолютно възможно, даже бих се очудила ако не го направи. Характер, но си го обичам.

А това твое изказване - ''неясно как, обаче социалните като събират децата и родителите все едно някой им направлява ръката отгоре ... много пъти съм се чудила как става само по документи и сухи, общи критерии, но е факт – точното дете си идва при точните мама и тате много често, много примери има за това.'' - ми  въздейства доста успокояващо, накара ме да се замисля и се надявам наистина да е така.

karolain, 
и аз си мисля, че е точно така.  не ме питай как да го обяснявам.
стискам ви палци всичко да уредите бьрзо!

Абсолютно е така.

Все едно за моя консервативе мъж говориш. При първото осиновяване "мислихме" 1 месец. Побърка всички просто - мен, детето, персонала, родата, себе си ...
Вторият път взе решение за 15 минути.


Желая ви от сърце много щасти и 

И аз съм съгласна, че за всекиго по неведоми пъттища социалните избират неговото си дете.

Колкото до решението... За първото дете аз бях колебаещата се в самото начало . Мъж ми още на 10-тата минута от срещата каза: "Харесва ми!" А по пътя обратно: "Май това е нашето дете, не мислиш ли?" А моя милост въпреки че вътрешно се усещах вече чакаща с нетърпение следващата среща: "Абе дай поне няколко дни да помислим. Да поулегне всичко у нас". "Мислихме" 2 - 3 дена, подновихме си документите и така... А при щерката всичко стана веднага - донесоха ни я, гушнах я аз, усетих малко топло разтреперано телце до моето, погледна ме тя с големите си тъмни маслинки с дълги извити мигли и в момента, в който успях да се откъсна от тях и да погледна таткото и двамата в един глас казахме: "Ами ние сме готови!"

Пълното приемане на децата като неизменна част от мен обаче стана по-късно - 1 - 2 месеца след осиновяването и за двамата. Имаше период например, в който чувствах Ваньо като мое дете, а Албена като дадено ми за гледане. Тук прочетох, че този процес е напълно нормално явление, а мои приятелки споделиха подобни усещания дори и при раждането на второ биологично дете.

Привет на всички!Тъй като ви занимавах вече с моята история,да ви разкажа продължението до момента.Само да припомня делото ни беше на 16.12.На 17.12 е изпратено уведомително писмо на биол.майка.И започна великото чакане.След изтърване на нервите на 06.01 в съда от страна на мъж ми се оказа,че са изпратили писмото на грешен адрес и съответно върнато.Ние всеки ден проверявахме,така ли не се усетиха да погледнат,да проверят всичко правилно ли е попълнено.Каквото и да кажа сега ще е за много червени точки.Та сега съдийката разпореди отново да се изпрати и ние отново чакаме да разберем кога е разписано и да броим 14 дни.И детенце цял месец не сме виждали,щото има карантина.Пожелавам на всички по бързо развитие на процедурите.

Вече мога да се похваля, че това е нашето детенце !!!!! Утре се обаждам на социалната работничка за да я уведомя и да ми каже точно какво да подготвим като документи, дано не е толкова сложно  И искам да попитам има ли някъде във форума тема за това, какво трябва да направим за да получаваме майчинство и на какво имаме право, защото ми е много мътно всичко 

Страхотно! Честито!
  Аз отидох с акта за раждане в службата и те направиха всичко.