ПРОТЕСТ - РОДИТЕЛИ ПРОТИВ ГМО

Ами браво. 
Нямам нищо против да се опитваш да защитаваш хляба си.
Не разбирам защо обаче скачате срещу хората, които не искат да ползват продуктите на някои ваши колеги. Даже не става въпрос за вашите. 

 А,кой на кой скача е хубав въпрос Няма да коментирам "наши-техни" продукти в аспекта,в който питаш
 Всеки има право да си защитава интересите,но когато го прави трябва и да е много добре подготвен ,а не виждам това при протестиращите. Увлякла се масата лавинообразно и вдига много шум за нищо. Погледнете малко по-мащабно,освен политически И билогически,  на който му се чете ,разбира се.

Никой не ви оспорва правото да протестирате срещу каквото си пожелаете или да не ползвате каквито и да било, нежелани от вас продукти!!!Хубаво е да го проумеете това.

Единственото, което аз, лично ви оспорвам, е правото да пишете откровени глупости по сериозен въпрос, от който нищичко не разбирате.Ей това е!Убедена съм, че  линкчетата към разни популистки и без всякаква стойност писания, повече внасят страх и дезинформация, отколкото с нещо да допринасят  някому.

http://www.chitanka.info/lib/series/%D0%9D%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1% … D0%B0%D1%80%D0%B8

wandering ,да не си объркала темата? Или е опит за сериозен довод?
Междудругото това ми беше любимата книга като дете  

E естествено, че това е опит за сериозен довод. Астролог (не астроном), който попрекалява с научната фантастика.

Предполагам, че може да не сте си направили изводи, или описаният в романа свят напълно ви устройва? (МЕН НЕ!)
Според мен е по-добре да се преквалифицирате, въпреки "сияйните" бъднини на Монсанто, генетиката не е само създаване на генно-модифицирани организми. И според мен това създаване, още повече по начина който се прави, няма бъдеще. За ваше добро е. Аз предложих на звездичко да иде на ясновидка, за да не излезе, че си е пропилям младостта с утопия за генно-модифициран рай и свят без страдания, но може би не ме е взел на сериозно. Мога даже да му финансирам посещението!
Представете си че след 5 години има пълна забрана за разработване и изследване на ГМО. Какво ще правите тогава?
Бъдете практични!
Интересна ми е тази психология, хората не искат гмо, вие им твърдите, че не са достатъчно информирани, става дума за милиони хора - 70% от Европейския Съюз не е малка цифра!
Между другото има още едно произведение -

www.chitanka.info/lib/text/4618

Може би също така не разбират от генетика, екология и хранене:

•   Професор Ричард Левонтин, професор по генетика - Харвардски Университет
•   Професор Норман Елстранд, екологичен генетик - Калифорнийски Университет
•   Д-р Хараш Наранг, микробиолог – Университет Лийдс (пръв посочва връзката между болестта луда крава и заболяването на Кройцфелд-Якоб)
•   Д-р Ян Гибсън – бивш декан на Университета в Източна Англия
•   Професор Арпад Пустай – микробиолог и експерт по сигурността на храните – Университета Лийдс
  
и други... http://ngin.tripod.com/foodstatements.htm

Ами вие кво очаквате. Както генетиката не е само създаване на ГМО, така и ядрената енергетика не е само създаване на мирни електроцентрали, така и ракетите не се използват само за научни спътници, така и компютрите не се използват само в домашни условия (ами и в армията)...

Само дето кучетата си лаят, а керванът си върви. Навремето е имало протести срещу парната машина, имало е протести срещу железницата (между другото още първият парен локомотив убива човек). Не ме учудва, че има протести срещу лошите генетици.

Това дали не го чухме вече стотина пъти. Малко се поизтърка този рефрен.

Сигурни ли сте, че осъзнавате факта, че цитираното от Вас произведение представлява художествена измислица?
Може би мислите, че е получавал "факсове" от по-съвършена космическа цивилизация, която искала да ни предупреди?

Все още нищо не е загубено.Свалям шапка на всички,които са били на протеста,както и на всички,които подкрепят инициативата.Хора,дано успеем да спрем тези продажници...

Я да сложа нещо и от Мария:

http://begem0t.wordpress.com/2010/01/11/greenridinghood/

Зелената шапчица


Имало едно време в едно малко затънтено екоселце някъде в югоизточна Франция едно малко добро момиченце, което било най-големия защитник на природата в цялата местност. То винаги носело зелена шапчица, която баба му била изплела, поради което всички от селото го наричали Зелената шапчица. Всички хора я обичали и винаги се допитвали до нея когато ставало дума как да кръстят добитъка си,за да расте повече и какви песни е най-подходящо да пеят на посевите, за да дават повече добив. Когато се родило, клетото дете имало нещастието да падне в казана с ДДТ. Така макар полидактилията, лекото накуцване (единият ѝ крак бе по-дълъг) и малко налудничавия поглед (имаше 8 диоптъра късогледство, но упорито отказваше да носи очила или лещи), всички в екоселцето много се гордеели с нея.

Не щеш ли, един ден майката на Зелената Шапчица научила, че бабата се е разболяла, въпреки еко и биоживота, който цял живот водела. Тя веднага изпратила хора да повикат скъпата и щерка, която в този момент торяла нивата с пресни, органични торове от биокрави, както си му е реда.

    - Зелена шапчице, върви да видиш как е баба ти, защото се говори, че доматите в органичната ѝ ферма са се опрашили с генно-модифициран полен, долетял от 800 километра oт полетата на Монсанто.

    -   Ооооо, Господи, о, Харе Кришна! – извикала ужасена Зелената Шапчица.

    - …Тя ги изяла, гените им се комбинирали с нейните, и сега е много болна. – продължила майката.

    -   Оооо  УЖАС! А Чакрите? Чакрите отворени ли са?!  – едва не изкрещяла Шапчицата.

    -   Не!!! Затова побързай и ѝ занеси тази кошничка с питка от биоцаревица, пръскана единствено с натурален Bt токсин, и масълце от биокрави, от тези които не изпускат газове в атмосферата и не допринасят за глобалното затопляне.

    - Оооо непременно , веднага тръгвам! Дали да не взема биотрактора ни, така сигурно ще стигна по бързо?

    - Боя се, че сутринта, когато проверих, резервоарът с биодизел беше напълно празен. – отвърнала с виновен глас майката – Явно догодина ще трябва да изсечем още няколко хектара от съседната гора, тъй като очевидно това количество биомаса просто не е достатъчно.

    -  Нищо, мамо! Мога да отида и пеш.

Зелената шапчица веднага тръгнала към баба си. Като минавала през гората, я срещнал Големия Лош Кумчо Вълчо от Института по Генетика. Вълчо бил гладен и щом съзрял гъвкавото и атлетично тяло,  мигом му се приискало да я изяде, но не посмял – не го притеснявали толкова трийхъгърите наоколо, които били прекалено заети със своите дървета.  Далеч по-сериозна заплаха били веганите-активисти, които настървено събирали боровинки в околните храсти и положително щели да изядат с парцалите всеки хищник, който им се мерне пред погледите. Вълчо изтръпнал само при мисълта как ужасните им остри вегански кучешки зъби, свикнали да разкъсват и най-жилавите корени, се впиват в плътта му… НЕ… той трябваше да прибегне към хитрост. Затова Вълчо се приближил и любезно се обърнал към младата девойка-еколожка.

    - Здравей Зелена Шапчице! Тъкмо ти ми трябваше!!! Зад онзи гъсталак в далечината има една крава, която някак се е разболяла, макар че не я инжектирахме с фармацевтичните отрови, ваксините. – хладнокръвно излъга Вълчо – Когато минах преди минути беше много зле. Тя има нужда от твоите хомеопатични познания. Ела с мен, аз ще те заведа при клетото животно.

    -  О, Вълчо, но това е ужасно. За съжаление сега точно не мога. Бързам да видя баба, която също е тежко болна.

    -  Така ли? – искрено се изненада Вълчо -  И какво и е?

    -  Най-лошото – бавно изрече Зелената Шапчица. Думите сякаш заседнаха в сърцето й – Изглежда е яла ГМО…

    -  Харе Рама! Но това е ужасно! – отново излъга Вълчо.

    -  Трябва да я видя и да ѝ занеса тези органични продукти – каза девойката и гордо показа пищната органична софра, която бе загърнала с биоразградим бионайлон, за да не изпръхне питката.

Коварен план в мигом осени Големия Лош Вълк, който всички в селото позорно сочеха с пръст. Навсякъде се носеше слух че го били видяли тайно да яде кренвирши, за които дори и малките деца знаеха че са бъкани с ГМживотинско месо, ГМсоя, рекомбинантни хормони и други такива синтетики.

    -  Далече ли живее баба ти? – попита съвсем невинно Вълчо.

    -  О да, там долу в еко-селището, дето киселинните дъждове го подминават.

    - Добре, Зелена Шапчице -казал вълкът, – аз ще ида да наглеждам кравата и да и помогна ако се наложи. Да изпратиш специални поздрави на милата си баба.

Зелената Шапчица се сбогувала с Вълчо и продължила по пътя към баба си. Тя добре знаела че има и по-пряк път през ливадата, но просто и било толкова жал за тревичките и мравчиците които може да стъпче там затова тя поела по по-дългия и заобиколен път през гората.

Вълкът побягнал с всички сили по късия път, а момиченцето тръгнало по дългия, като се улисвало да гушка дърветата. Вълкът пристигнал първи до къщата на бабата. Бавно и предпазливо той се приближил към старата варосана постройка.

Междувременно нищо неподозиращата стара жена лежала и си почивала в леглото си. Бабата на Зелената шапчица едно време била директор на института по Екология. След като в продължение на 25 години дълги и упорити опити така и не успяла да докаже категорично вредата от консумация на ГМО, накрая прибягнала дори до подправяне на резултати, но така и не успяла да публикува в журнал с по-висок импакт от Годишника на БАН.  След това за кратко действала като активист за Грийнпийс, поставяки експлозизви в магазини за кожени изделия. Успех в неравната борба срещу ГМ бабата все пак постигнала, като след алергичната ѝ реакция към соевото мляко (което тръгнала да пие, че не е от животински произход) от обогатена на метионин Pioneer Hi-Bred GE соя, тя успяла да спре тази разработка от пазара и се пенсионирала спокойно.

Вълкът влязал и без да се церемони много изял бедната стара еко-активистка, която впрочем била доста жилава, но ако не друго, не била богата на холестерол, а после легнал на нейното място в леглото. Не след дълго пристигнала Зелената шапчица със своята кошничка с еко-вкусотии.

    - Чук-чук!

    - Кой е там? – попитал вълкът .

Като чула дебелия дрезгав глас на вълка, Зелената шапчица отначало се изплашила, но помислила, че е от генно-модифицираните домати, и отговорила: – Твоята внучка, Зелената шапчица. Нося ти органична питка и масло от биокрави. Вълкът й извикал с малко по- тънък глас:

    -  Ооо, мило дете – влизай бабиното! Дръпни връвчицата, резето само ще се вдигне.

Зелената шапчица дръпнала връвчицата и вратата се отворила.

    - Ооо, но Бабо защо са ти толкова големи ръцете? – изумила се веднага младата екофанатичка.

    - Ядох генно-модифицирани домати, внучето ми. – отворил спокойно вълка като изохка тежко.

    - Бабо, но защо са ти толкова големи краката? – попита Зелената шапчица, втренчила налудничавия си късоглед поглед във вълчите лапи.

    - Пих неорганично мляко с говежди растежен хормон, детето ми…

    - Бабо, а защо са ти толкова големи ушите?

    - От гените за инсектициди, дето ги погълнах май… Клетата аз…

    - Бабо защо са ти толкова големи очите?

    - Хапнах и генно-модифициран Златен ориз от второ поколение, с повече провитамин А…

    -  ЕЕЕЕ, но Бабо защо са ти толкова големи зъбите? – извика ужасена Зелената шапчица.

    - Защото ми писна да съм веган, мама му стара, и почнах да ям месце!

Коварният вълк се нахвърлил върху Зелената шапчица и в миг нагълтал и нея. Малката веганка имала ужасен вкус, като повечето сурови храни, и Вълчо едва не повърнал докато я преглъщал. “Поне ще засити глада ми” – утешаваше се вълка. Само два часа по-късно обаче тежки колики разтърсиха вълчия стомах. Превит на кравай от болка, Големият Лош вълк стенеше и се проклинаше:

    - Знаех си аз… казваше ми мама, че суровите вегани не стават за ядене, ама аз глупакът…

Ловец в екоселцето обаче нямаше от години и затова нямаше кой да дойде и да разпори корема на Вълчо. Горкото животно издъхна на следващата сутрин в страшни мъки.

Край.

(От мен и Кереков)

Ама че простотия!

Репортажа по btv беше много точен. Ще трябва да излезем пак на улицата,ако искаме да спрем тази лудост. Настръхнаха ми косите,когато Гена Трайкова обяви,че са приели тъпия закон.Евдокия Манева е срам за България. И не само тя...