ПРОТЕСТ - РОДИТЕЛИ ПРОТИВ ГМО

Извинявай, Bibona, ама какво се опитваш да кажеш ти и всичките многознайковци. Защо тогава всяка втора дума в закона и в директивите е "опасност за човешкото здраве и околна среда", "рискове от необратими процеси" и т.н. Може би защото е майтап работа.

На страницата на парламента, където се качват стенограмите от заседанията, ве още не е качен протоколът от вчерашните дебати и  гласуване по закона за ГМО.


http://www.parliament.bg/?page=plSt&lng=bg

има един израз - "Едни хора да вземат едни пари" - и в случая не са само..30 сребърника, а доста повече.
На изказването на д-р Желев смятам, че е целесъобразно сериозно да се акцентира и този въпрос да се задава навсякъде, където е подходящо.
Щото ако целта е само "Едни хора да вземат едни пари", не трябва да е за сметка на всички останали. Според мен може да е достатъчно основание за европейски съд.

Събраха се всички пари за брошурите! Казвайте кой иска и по колко броя, за да се разпорстраняват в потенциални целеви групи- детски площадки с майки, Била, Метро.... депутати, родителита им в квартала....

Под заинтересования поглед на многонационалните компании

Прах в очите на оценителите на ГМО
сряда 1 ноември 2006, от Орелиен Берние

Генно модифицираните организми (ГМО) навлизат в храненето. Това става както по официален път – въз основа на разрешителни, издавани под натиска на лобитата на мултинационалните компании, така и незаконно, чрез вмъкване в хранителните вериги. Тяхното бурно разпространение се обяснява с липсата на независима процедура за оценяване на последиците от трансгенните растенея за здравето и околната среда.

ВСЕКИ, КОЙТО ПОСЕТИ междуминистерския сайт на френското правителство, посветен на генно модифицираните организми (ГМО), може да открие в рубриката Оценяване на ГМО преди пускане на пазара следния абзац: Анализът на рисковете за здравето и околната среда е основният елемент, от който зависи издаването на разрешение за пускане на ГМО на пазара. Той се основава върху релевантни и многодисциплинарни научни предпоставки и се възлага на комитети от независими експерти [1]. Ако тази страница бъде пусната през детектор на лъжата, компютрите, свързани към него, непрекъснато ще подават звукови сигнали. Защото тези думи противоречат на реалността в оценяването на ГМО, чиято история показва, че то в най-добрия случай е само прах в очите.

Трансгенезата, появила се през втората половина на ХХ век, е изцяло нова технология, която позволява за първи път в дадена клетка да бъде вмъкната по изкуствен начин чужда генна конструкция. Подобни манипулации върху живи същества обаче поставят въпроси, свързани с хигиената и с околната среда, без да говорим за етичните съображения, които изискват специално оценяване на техните въздействия. Това обаче никога не е правено. В САЩ, страна-пионер в областта на генните манипулации, още в края на 70-те години се появяват законо-проекти за политически контрол над развитието на биотехнологиите [2]. В някои от тях се предлага създаването на регулиращи комисии ad hoc. Конгресът обаче бързо приема едно първо и многозначително решение: съществуващите федерални агенции [3] са достатъчни, за да организират регулирането в рамките на действащите нормативни актове. На 26 юни 1986 г. президентът Роналд Рейгън подписва съвкупност от норми, познати като Coordinated Framework for Regulation on Biotechnology Policy (Координационна рамка за регламентиране на политиката за биотехнологиите), които поставят началото на разпространението на ГМО, като утвърждават принципа за „еквивалентност по субстанция”: трансгенните продукти се сравняват с еквивалентни нетрансгенни продукти само на базата на техния състав (съдържание на хранителни вещества, токсични субстанции или алергени) и не попадат под никаква специална нормативна уредба. Така американските власти решават да игнорират методите за производство на ГМО и евентуалните последици от тях върху околната среда и храненето.

Съмнителната европейска система
ТОЗИ ПОДХОД представлява една научна заблуда. Като се разглеждат само планираните промени, става невъзможно да бъде открито например евентуалното взаимодействие между протеина, изработен от новия ген, и други протеини в организма. А подобен е механизмът в основата на спонгиформната енцефалопатия по говедата, по-известна под името „луда крава”, и на болестта на Кройцфелд-Якоб. Трагичният пример с триптофана би трябвало да бъде достатъчен за обезсилване на основополагащото понятие на американското законодателство: производството на тази молекула с терапевтичен ефект от генно модифицирана бактерия, разрешена от Агенцията за сигурност на храните и медикаментите (FDA) на базата на еквивалентност на субстанциите предизвика през 1989 г. епидемия, довела до 37 смъртни случая и доживотна парализа на 1500 души [4]. Независимо от това този подход днес все още се използва в Северна Америка [5].

По предложение на САЩ Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) подготвя развитието на ГМО в международен план. Под нейна егида група „експерти” пишат Синя книга, публикувана през 1983 г. под заглавието Съображения за сигурност във връзка с рекомбинираната ДНК. Нейното съдържание може да се резюмира с едно изречение, което фигурира в заключението: Не съществува никакво научно основание за приемането на законодателство, насочено специално към организмите с рекомбинирана ДНК. Премахването на рисковете от изкривяване на конкуренцията и пречките пред свободното движение на стоките трябва да надделяват над всички други съображения. През 1986 г. Франция се вдъхновява от този доклад и създава Комисия за биомолекулярно инженерство (КБИ), натоварена да „оцени” последиците от разпространението на ГМО, чиято поява на нивите е предстояща. Европейският съюз без съмнение щеше да я последва, ако не бяха настъпили редица смущаващи събития, които промениха ситуацията: влизането на депутати от зелените партии в Европейския парламент, кризата с „лудата крава”, но също и първите унищожения на парцели с трансгенни насаждения в Европа.

Поради това директиви 90/219 и 90/220, а след тях и заместващата ги директива 2001-2018 не се позовават на принципа за еквивалентност на субстанциите, а въвеждат „оценяване на всеки отделен случай”. Така под натиска на общественото мнение се стига до приемането на регламент през 2003 г., който задължава ясно етикетиране на продукти, съдържащи повече от 0,9 % ГМО.

При по-внимателен анализ обаче става ясно, че европейската система притежава доста съмнителна надеждност… Наистина, Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) и КБИ и френската Агенция за санитарна безопасност на храните (AFSSA) във Франция отговарят за разглеждането на досиетата за получаване на разрешителни. Но абсолютно всички елементи, върху които те основават решенията си, са им предоставени от заявителите - тоест, многонационалните компании, които искат да пуснат на пазара своите продукти! Никога не е изисквана независима насрещна експертиза. Когато е необходима допълнителна информация, се обръщат към „Монсанто”, „Пайниър” и „Биожема”. В интервю за „Инфо ГМО” от юни 2004 г. Мартин Хирш, бивш директор на AFSSA, съобщава, че заявителите нарочно внасяли непълни досиета с надеждата, че така ще откажат компетентните органи от формулиране на становища и ще снижат още малко критериите на „оценяването”.

Връх на дързостта: когато през 2003 г. САЩ, Канада и Аржентина атакуваха Европейския съюз пред Органа за разрешаване на спорове на Световната търговска организация (СТО) по повод на законодателство върху ГМО, оценявано като прекалено ограничително за ищците, ЕС изтъкна в писмената си защита големите пропуски в собствената си система за оценяване и дисфункциите на EFSA [6]! На 29 септември т.г. СТО произнесе решение по този спор: между 1999 и 2003 г. ЕС е нарушил нормите на международната търговия – единствените, които са валидни за нея – като е наложил мораториум върху ГМО. Съюзът обаче не е осъден, тъй като междувременно е вдигнал този мораториум…

Успоредно с този процес на самокритика – който, разбира се, тече по възможно най-дискретния начин – множество трансгенни видове са били и продължават да бъдат разрешавани, при това понякога при обезпокоителни обстоятелства. Така прословутата царевица „Монсанто 863” на многонационалната корпорация „Монсанто” е получила снизхождението на EFSA, а после и одобрението на Европейската комисия въпреки спорните резултати от токсикологичните тестове [7]. Във Франция делата, водени през 2006 г. пред административните съдилища от селскостопански асоциации и профсъюзи (Модеф и Селската конфедерация), доведоха до анулиране на множество разрешителни за опити на трансгенни растения, до такава степен проучванията за въздействието върху околната среда, изисквани от действащата нормативна уредба, бяха небрежно проведени. Тези решения и в частност решението на административния съд в Страсбург, произнесено на 25 юли, представляват санкция за фирмите, но те би трябвало да се възприемат най-вече като упрек към тази прехвалена от публичните власти КБИ. Би било впрочем твърде смело да се наричат „независими” прословутите „експерти”, заседаващи в нея, тъй като множество връзки между тях и индустрията на биотехнологиите са вече доказани. Това без съмнение има някаква връзка с либерализма, който се проявява при разглеждането на досиетата [8].

Предотвратяване на разпространението
ИЗВОДЪТ СЕ НАЛАГА от само себе си: трансгенните растения или храните, произвеждани от тях, никога не са били сериозно оценявани нито в санитарно-хигиенен план, нито с оглед на околната среда. Като връх на всичко днес Световната банка си позволява в един свой скорошен доклад [9] да хвали икономическите предимства, които трансгенният памук ще предостави на земеделците, основавайки се на сведения, почерпени от продавача на такъв памук: производителят на семена „Монсанто”!

Липсата на обективни инструменти за експертиза обосновава възраженията срещу разпространението на ГМО в околната среда и искането за мораториум и тяхното строго ограничаване в лаборатории за целта на фундаменталните научни изследвания. Необходимо е без отлагане да се започне отново от нулата целият процес на оценяване на организмите, произведени чрез трансгенеза, като се създаде истинска публичност, която освен научни аспекти ще разглежда и социално-икономически параметри, каквито липсват в работите на КБИ или на EFSA.

През март 2006 г. Сенатът прие на първо четене законопроект за привеждане в съответствие на френското право с европейската директива 2001-2018, която, освен други разпоредби, въвежда и принцип за „съвместно съществуване” между отглеждането на ГМО и на не-ГМО. Поради натоварения си парламентарен график правителството реши да не го внася в Националното събрание по време на октомврийската сесия, а сенаторът Жан Бизе в обръщението си, прочетено в края на разискванията, призова към изработване на истински основополагащ закон за биотехнологиите.

Подобен текст действително е твърде необходим, тъй като в отсъствието на законова уредба отглеждането на трансгенни растения става по стихиен начин. Необходимо е също в навечерието на изборите през 2007 г. масовата враждебност на гражданите към ГМО да достигне до законодателите, за да бъде направено отговорно предложение за закон, което да направи възможно предотвратяването на разпространението им в околната среда.

Le Monde diplomatique
 Превод Радослава Попова

http://bg.mondediplo.com/article47.html


Eто тук излизат кирливите ризи, които ще ги наденем и в Бг.

Аз искам. Не знам колко мога да разпространя, колкото ми дадеш.

Вчера се чух с Албена Симеонова, разбрах, че срока даден м/у гласуванията е 21 дена. За това време трябва да се дадат предложенията от страна на гражданското обединение против ГМО, да се обсъждат текстовете по групите, и като се излезело вече с текст удовлетворяващ всички страни, тогава проектозакона пак щял да бъде върнат да мине през трите комисии. И след това вече да се предложи за второ гласуване. На мен тая работа хич не ми харесва. Първо, защото този срок от 21 дена е крайно малък, и второ, защото на практика общественото обсъждане и дебат пак няма да се случат. Самият факт, че този проектозакон вече е минал през комисиите и е гласуван на първо четене в тоя му вид, говори за пълна некомпетентност и направо безотговорност от страна на тези, дето трябвало да са големите експерти и на тях да разчитаме, да защитят националните ни интереси. Остава да разчитаме само на нашите хора какви текстове ще предложат и как за този кратък срок ще успеят да прочетат внимателно всичко, да се мисли всеки текст, трябва страшно да внимават. Абсурдно е да се поставя толкова кратък срок, за толкова важен закон, още повече нарушавайки изрично изискване на международен протокол, според който задължително трябва да има широк обществен дебат преди промени в закона. Това изискване не е случайно.

За лобитата няма по-подходяща и удобна врътка от заменянето на пълната забрана на ГМО със съмнителната процедура "оценка на риска".
Оценката на риска включва "резултати от извършени експерименти и наблюдения и подробен план за наблюдение на потенциални краткосрочни и дългосрочни последици за човешкото здраве и ефекта върху околната среда".
Оня ден министър Нона Караджова ни "успокоява", че след новите промени разрешението за пускане на пазара на даден ГМО ще се вземало "централизирано след обстойна оценка на риска за околната среда и човешкото здраве". Ако оценката покажела, че "даденият ГМО може да окаже неблагоприятно влияние в конкретния случай, както и ако решението в рамките на ЕС е отрицателно, това щяло да бъде законово основание за отказ за издаване на разрешение".

Да оставим настрана зависимостта ни от решението на ЕС (която сама по себе си ни прави негови крепостници). Интересно ми е как ще установят "дългосрочните последици" за човешкото здраве. До кристално кълбо ли ще се допитват, или какво?
Демонстрацията на тотално безхаберие за бъдещето ни може да се обясни единствено с престъпната тенденциозна лобистка дейност, която нашите тук "избрани" не се свенят да подкрепят.  

Има безброй научни статии с доказателства колко неефективни, необективни и лесноманипулируеми са настоящите методи за оценка на риска в областта на биотехнологиите.
И без да има цялостна, независима международна система за регулиране и механизъм за контрол на това, кой и как оценява... Предназначението на една такава "процедура" е единствено обслужване на избрани частни интереси.

Пак ни връчиха подлогата.

И аз мога да разпространя листовки, ако ми кажете къде да застана и на кого да ги давам.

Нещо не видях снимки от протеста, освен качените в forthenarute.... 

Девойки, следващата седмица трябва да се организира посещение на всяка една парламентарна група в парламента. Трябва да се съберем повечко майки, може и с деца. Моля ви пишете ми на лични, който е навит. Допълнително ще уточня по кое време.

Тео е абсолютно права. Но какъв е редът да се иска спиране на закона и организиране на широк обществен дебат?

Грейс, дали ще е достатъчно ефектно с децата да отидем? Някой все пак ще трябва да говори и да изложи тезите, а с децата е малко трудно да не се отвлича вниманието и на говорещите и на слушащите...

Така, като четох директивата, задължението за организиране на дебата, се пада на държавата, т.е. тя трябва да стимулира случването на такъв (не пряко да го организира). Доколкото си спомняма от правото, всеки гражданин може да заведе дело позовавайки се на неспазено изискване на директива. Делото се завежда първо в местен съд, а ако той не може да реши казуса, отива в Първоинстанционния.

Нали твърдят, че промяната е само за да се наложи забрана на всеки един вид култура по отделно, а не да са в един член. 

Направих кауза във facebook ако някой иска нека се присъедини и да разпрати на приятели.

http://apps.facebook.com/causes/432929

Твърдят, че забрана ще се налага (евентуално) след извършване на процедурата "оценка на риска" за всяка една култура.

"...Процедурите по разрешаване на работа с ГМО в контролирани условия, освобождаването им в околната среда и пускането им на пазара, определени от закона, включват:

- изработване на оценка на риска,
- нейното оценяване от Консултативната комисия по ГМО към министъра на околната среда и водите,
- произнасяне по всеки отделен случай, обясниха от еко ведомството (MOEW.Government.bg)..."

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2699951

Meg, tezi, koito shte izlagat tezite bez detza, drugite s detza za prisastvie I kalabalak I za grabvane na vnimanieto na mediite. -zvinete za lat.
Pone 7-8 choveka triabva da sme.