Осиновяването - последен влак или радостен изход

  • 62 393
  • 554
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 737
Е, аз  пък съм съгласна с Магьосника от Оз,
Като деца на природата (ако не ви харесва бозайници) - това е първият смисъл за съществуването ни, за втория също съм съгласна - да опознаем света и да предадем опита нататък. 
Разбира се, че сме социални същества, разбира се търсим начин на променим или коригираме начина си на мимолетно преминаване на земния си пъ, ако сме малко по-талантливи дори може да променим нещо и в света, не само в своя живот...

Нямам репродуктивни проблеми. Винаги съм искала да имам деца (в мн. число), някак въпросът за спътника в живота не ми е бил цел. Но естествените опити да намеря човек, с който бихме си казали - заедно сме, ще станем семейство (за мен равнозначно, ще имаме деца) не бяха сполучливи. Вина затова имам и аз.
Любовта е важно нещо за мен, умението да създадеш общ свят с напълно различен човек е важно умение за една жена… Така смятам. И тук сигурно трябва да си го призная, че не съм успяла, сигурно нещо ми липсва. Може би (сега вече е точно така) горещо желание, знам ли? Но трябва да си го призная. И затова сега се опитвам, да туширам характера си, да обичам детето си не само много, но и любовта ми да е умна…
 
Мисълта, че мога да бъда мама на някое от прекрасните самотни деца, дойде отдавна и инцидентно. Отидохме с моя приятелка да вземе тяхното детенце от дом, че таткото бе зает, а не исках да я оставя сама в този тъй важен момент. Като влязохме в дома в Плевен ахнах – стаи, стаи, стаи с легла, легла, легла – едно до друго – толкова дечица!
Това бе отдавна и още не знаех, че човек може да осинови дете сам… Но тогава реших, че ще опитам.
После татко боледуваше, нямах увереността, че ще мога да се погрижа за всичко… Татко почина без да дочака Анди, до последно ме питаше в болницата какво става по „нашия въпрос”
Но успях да се срещна с моето момче. За мен, невярващата, това е най-удивителната, най-мистичната, най-важната среща в живота ми. Мисля, че съм късметлийка – израснах в чудно семейство, съдбата ме дари с момче, което прилича на мен и баща ми (колкото и да ми е смешно като ми го казват), по характер и добър и отзивчив като всички членове на семейството ни. Весел е като майка ми. Дори с баща ми са родени в два последователни дни… Щастлива съм! Щастлива съм вече пет и половина години  и чувствам, че и на момчето ми му е добре при нас. Не знам за какви заслуги ми е тази награда? Вие представяте ли си – животът ми отпусна вече пет и половина години щастие?!?
И не знам, дали аз така съм устроена, но го чувствам роден, усещам с всяка своя частица детето си.
Само за едно съжалявам, че е късно за още едно…
Аист - по твоя въпрос - обичала съм мъжете , с които съм била - гадно е да им погодя такъв номер и спрямо детето не би било честно

# 301
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Искам само да уточня нещо за мамите, които толкова категорично казват "нямам репродуктивни проблеми" без да имат успешна бременност зад гърба си.  Peace

Аз също си мислех така... Когато със съпруга (тогава още само гаджета) ми решихме да работим за бебе - отидохме да си направим обстойни профилактични прегледи дали всичко ни е наред. Мен ме увериха, че няма никакъв проблем (бях на 29), на мъж ми му казаха, че има известни проблеми, но не фатални. Буквално - няма причина да не създадете бебе, но може да не стане от раз, от което не трябва да се притеснявате. Когато минаха 2 - 3 години се установи, че аз имам проблем, който обаче беше установен именно по време на опита ИКСИ, а при мъж ми се установи пълен срив (аз си мисля че най-вероятно на психическа основа) за известно време.

# 302
  • София
  • Мнения: 215
Само заради постове като този на mama-Ira, се въздържам от коментар на поста на f(x) с провала. Какво само ми идва да напиша.
Благодаря ти, mama-Ira  Hug.

# 303
  • Мнения: 737
Всъщност, да, права си Ганката,
Щом нямам по една или друга (физиологична или психологическа) причина дете, смятам, че имам репродуктивен проблем. С това започнах в началото, но ме увлякоха емоциите...

Отивам да си правя актуализация на бюджета за 2010:ooooh:

# 304
  • Мнения: 2 123
Защо отглеждането и възпитанието на дете да не е проект... ами за мен си е проект... говоря за отглеждане и възпитание , не за обичане и емоционално общуване...ами проект е - преценяваш какви са ти възможностите, колко можеш да инвестираш (пари, време, усилия), на къде да буташ, на какво да наблегнеш ... ми проект е

 Обичането и емоционалното общуване си е потребност е друго нещо и няма защо да бъде обяснявана ... някои искат да имат деца, други не щат ... задължително ли е

И ако за някой осиновяването е провал ... хора различни... макар че май се нуждае от малко прецизиране ... вероятно невъзможността да имаш биологични деца е провала ... защото незнам някой да осиновява насила

а сега като се замисля ... засега темата за стерилитета ми е съвсем на заден план... просто не ми е в главата поради обстоятелствата и липсата на време... общувам със страшно много хора, за които това е проблем номер  едно, но е много различно...

И последно ... напълно разбирам какво казва Мерипопинз и мисля, че примера и е абсолютно адекватен и ако спрем да себеотнасяме всичко, ще видим че е доста права...

Последна редакция: чт, 14 яну 2010, 12:32 от Fussii

# 305
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
И последно ... напълно разбирам какво казва Мерипопинз и мисля, че примера и е абсолютно адекватен и ако спрем да себеотнасяме всичко, ще видим че е доста права...

Точно поради себеотнасянето смятаме че Мерипопинз е доста права с примера си. И точно поради себеотнасянето Пожар се опита да спори с нея.

Аз лично не се наемам категорично да кажа кой е прав в случая.  Peace

# 306
  • Мнения: 380
Не разбирам защо реагирате толкова остро на връзката осиновяване - провал.

Че по пътя ни, по време на напъните да имаме биологични деца колко от нас са си го мислили? Разбира се, че е провал.

На усилията ми да се справим с този проблем.

Как да кажеш на черното бяло...

Но точно този провал ни е довел до осиновяването. Както и доста промени споходили ни по пътя достигащ едно малко по - различно ниво на осъзнаване.

Защо осъзнах след толкова време моя провал? Би ми се искало да ми се случват по - бързо нещата. Ама пустото желание за проби и страха от провал...

# 307
  • Мнения: 2 123
остро ...  Shocked, напротив ... само казах, че ми се струва, че провала е другаде ...

нещо като с болката при осиновяването ... боли от това, че си изоставен, не от факта на осиновяването (или поне така чета от децата ...)

сто пъти да ти повторя че за мен не е провал, няма да го приемеш и не е нужно

Последна редакция: чт, 14 яну 2010, 12:55 от Fussii

# 308
  • Мнения: 1 843
Ей много си подценявате подсъзнаето ей!!!

A на теб ти личи от 100 км, че наскоро си открил този сорт литература.
Споко, минава се през разни фази. Еуфорията е една от тях.  Mr. Green Затова абсолютно ти вярвам, че не си на гъби.  Wink

Аз наистина се чувствах провалена. Няма причина да лъжа, а и сме го казвали вече в друга тема.
Особено силно усещах провалът си като жена след поредният спонтанен аборт.
Не знам дали има ад, но аз живях известно време в нещо, което силно напомняше за него.

Странното е, че всичко това нямаше нищо общо с тийнеджърското ми желание да осиновя дете.
Аз исках деца.
Не знам как ще прозвучи, но за мен беше абсолютно безразлично откъде ще дойдат.
Е, идеалистично, навремето не си давах сметка за хиляди неща, които съпътстват осиновяването, но е факт, че ако не осинових по-рано, то е защото се съобразявах с желанията на партньора ми.

Факт е, че подадох документи, този път успешно и докрай, когато реших, че ще го направя сама или с някого, без значение.
Бременността, която загубих след осиновяването на по-голямата си дъщеря, обаче... не я изживях като личен провал вече.
Просто беше още едно малко същество, чието лице не видях, чийто смях не чух, чиито характер не опознах... Поплаках си, а после отидох да гушна реалното ми дете, да го питам дали е гладно, жадно, какво му се прави.

Не, признавам си, че нямаше да се справя с този живот, ако не бяха децата ми.
За мен те са повече от важна част в съществуването ми. Те ми дадоха нещо, което няма цена. Хармония със себе си.
Истината е, че ако не са тези теми, няма и да се сетя да мисля по тези въпроси.
Вече.  Simple Smile

# 309
  • Мнения: 2 123
като заговорихме за ад ....

никога няма да забравя моят ад ... когато ни предложиха да си "купим дете", тогава за ден или два аз напълно повярвах, че няма никога да осиновим по нормалния ред... което за мен беше  равнозначно на "никога няма да имаш дете" ... много по-тежки неща са ми се случвали, но по-страшни два дни не съм имала... напълно съм честна....

сега търся из личния си архив един пост от тогавашното време ... бях писала точно по темата ... много ми е интересно и на мен да го прочета сега  ... ако го намеря ще го постна

А! Ето го. Моля ви се само, не ме съдете много строго  Embarassed, все пак е писано в края на 2005 година  или началото на 2006та  newsm78 още в дирския форум. За съжаление си пазя само моя пост, а не онзи по повод на който беше написан... темата беше за това, че спирам АРТ процедурите (6 инсета 1 ИКСИ) и защо ги спирам, след като тогава бяхме на по 32 години, парите не бяха проблем и бяхма направили само едно ИКСИ .... та една потребителка написа нещо, което и до днес помня  Laughing по повод това, че се отказвам да се боря за биологично дете "Тежко и горко на детето, което ще осиновите, защото ще има за родители пораженци, които не уважават собствените си гени"  Laughing Laughing Laughing Ето какво съм и отговорила:

Относно пораженството - тук съм абсолютно честна и преди да ме оцениш за пореден път, просто помисли, че е възможно да има и други гледни точки освен твоята. Възможно е и двете да сме прави, възможно е и двете да гррешим, а според мен истината е, че всеки е прав за себе си. Точно защото смятам себе си за борец, искам сама да управлявам живота си (доколкото ми е по силите), а не външните обстоятелства да ме лашкат в една или друга посока. Точно защото имам себе си за борец, а не за пораженец, приемам напълно нормално неуспеха на 5 годишната ни борба със стерилитета и въобще нямам намерение да се дам. Нямам никакво намерение отново да влизам в омагьосания гръг овулация - цикъл - овулация и пак така. Да следя температурата си непрекъснато, да се вглеждам във всяко трепване на тялото ми, да плача, да се страхувам, да се надявам, да падам и пак да ставам. Няма да бъда повече нещастна
5 години съм живяла по този начин и точно защото не съм лигава глезла се казах - До тук! Човек трябва да знае къде да спре.
Желанието ми да бъда майка е толкова силно, че точно в момента, знаеш ли колко ми пука дали ще е точно мое копие? Дреме ми, че няма да бременея и да повръщам, дреме ми че няма да родя ... ИСКАМ СИ ДЕТЕТО
Желанието ми е да бъда майка на едно същество с пълното значение натази дума, а не да да има едно същество,в което непременно да разпознавам себе си.
Изобщо не ме е страх от донорската инсеминация, просто ми се струва напълно излишна и безмислена, ако трябва да съм честна – жестока тъпотия е
А относно това - дали крия нещо от живота си - каквото и да кажа е все едно - ти вече имаш изградено мнение

Последна редакция: чт, 14 яну 2010, 14:11 от Fussii

# 310
  • София
  • Мнения: 9 517
Сега аз ще те питам нещо - защо осиновяване, а не донорска инсеминация? Ще кажа и защо питам - първо доказано не е ромски произхода (не се заяждам, говоря за твоите изисквания и изискванията на други хора), второ - получаваш го директно от раждането, т.е. не се бориш с дефицити от перстоя в институция, трето - няма първична рана, пък и може никога да не му кажеш, че е от донорска инсеминация. Като недостатък виждам това, че нямаш и идея, кой е биологичния му баща.
Като резултат и при единия и при другия случай мъжът ти се грижи за дете, което нямат неговите гени.

# 311
  • Мнения: 43
Във връзка със заглавието.

Нито е последен влак, нито радостен изход.

Първо малко примери:

1. Когато в човек има любов - излъчва любов и привлича такава.
2. Когато в теб има негативност - излъчваш негативност и привличаш такава.
Става ти още по зле от това.
3. Когато в теб има доброта -ти  излъчваш такава, привличаш към себе си добрите и обратно.
и т.н. с примерите

Заключение: Получаваш всичко в по голяма доза в зависимост от това какво мислиш и чувстваш.
Така е за всичко и все се питаме, защо  се случва все на нас,  когато искаме нещо и се страхуваме  да не ни се случи то точно това ни се случва. Дали, защото го мислим в лош вариант и в такъв се материализират страховете? Може би?
Страхуваме се от болести и се разболяваме, така и за всичко останало. Не сме се научили да си направляваме мисълта.     И аз не съм.

Тази поговорка си е в сила-  '' Денят зависи от сутринта''. Затова ще е добре да се овладяваме бързо и не допускаме лоши и негативни мисли за да не ни е криво през деня или в живота.

И още: Колкото повече обичаш децата- толкова повече излъчваш любов към тях и ги привличаш и то не едно или две а всички.
Всички ще протегнат ръце към теб и ще се случи така, че много деца да искат да ти дадат обичта си защото ти я носиш в себе си и те в тях си.  А ако нямаш тази любов едва ли ще се доближиш даже до дом за сираци.

Та за голяма част от осиновителите/ без онези с някаква си цел/  не е последен влак или радостен изход а просто едно голямо чувство koето ги води.

Чуденка: Колко ли жени са забременяли в страх - 'Ох, дано не ми се е случило' /и в последствие оставяне в дом детето/ и колко ли са тези, които не са успяли поради страх да не би да не успеят и този път ?
Аз съм от вторите. Изморих се от такива страхове ,a ми се е натрупала една безгранична обич към децата и за това ще ме искат всички, те от домовете, защото и те изпитват същото истинско чувство и потребност да обичат и бъдат обичани.
Затова и съдбата ми е на осиновител.Тази моя потребност/ чувство/  да дам от себе си майчина любов е толкова преляла, че няма вече значение дали ще е биологочно или осиновено дете. Не искам да отива в празното пространство.
A  кой по какъв начин , до колко и как е натрупал  желанието си за осиновяване си е негова работа.
Щом е в хармония със себе си, чувства го и го желае, той е готов да стане осиновител.

Ето и последователноста за щастие.

Mислите ни  /убежденията/ пораждат чувства
чувствата се превръщат в мечта
а сбъднатата мечта е щастието.

Бъдете щастливи!  Hug

# 312
  • Мнения: 955
Преди малко го пях писала и изтрих, ама пак стана дума:
аз не можах да приема донорската. Самата мисьл, е ще ходя по улиците и ще се вглеждам в лицето на всеки индивид от мьжки пол да видя дали не е бащата, ме влуди категорично. Мисля, че е лицемерие и льжа и най-често се предлага като такава. А донори, които искат да са известни, не се намират...
Как да кажа на детето си такова нещо? Изчетох сума ти книги навремето и не можах да го приема.
фуси, точно си го казала по-горе.

# 313
  • София
  • Мнения: 9 517
Добре, а не е ли същото - сега например да ходиш по улиците и да се вглеждаш в лицата на всички индивиди и от двата пола?

# 314
  • Мнения: 2 123
Е да ама аз ще ти отговоря сега Wink .... а горното е писано, нали виждаш кога...нарочно се върнах да го подчертая  Grinning

Ами... малко ме е срам  Embarassed да си призная, ама какво пък ...

1. Не мога да си представя, че в мен ще расте нещо от чужд и непознат човек ... не мога да го приема и не мога да го приема за мое... разбира се това е само абстрактно, но така го виждам

2. Уф... това не знам как да го обясня... ами вижда ми се напълно безмислено... вселенски излишно... ама това е за мен (моля ви се да не вземе някой сега да се засегне). Аз да искам дете, да не мога да го зачена с човека, когото обичам, някъде да има дете, което не може да бъде отгледано от рождената си майка а аз да правя нЕкакви страшни комбинации и гимнастики, вместо да отида и да си го намеря...

ПС - и аз не се заглеждам в лица с цел разпознаване  ... не ми е хрумвало
а чакай ... виждам че си питала още неща, пък аз не съм довидяла ... ромския произход въобще не ми е стоял на дневен ред до момента, в който не ми мина през гърба... ние нямахме такова писмено изискване ... не е било рационален избор, а инстинктивен.
затова че няма да го взема от родилния дом - не ми е било проблем
затова че ще има дефицити - и това не ми е било проблем може и да е наивитет, де да знам
А затова, че мъжът ми така и така няма да гледа генетичен наследник - това пък и през ум не ми е минало

Последна редакция: чт, 14 яну 2010, 14:31 от Fussii

Общи условия

Активация на акаунт