Осиновяването - последен влак или радостен изход

  • 62 400
  • 554
  •   1
Отговори
# 315
  • Мнения: 1 610
Осиновяването - начин да бъдеш родител, освен ако целта не е единствено и само да възпроизведем безценните си гени.
Аз лично своите не считам за такива. А, като раждала жена, намирам, че бременността и раждането силно се преекспонират като преживяване. Ако те бяха основа на майчинството, нямаше да има изоставени деца. Нямаше да има и добри бащи. Пък то има. И от двете категории.

# 316
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Маймуна, уважавам твоите доводи, но.... голям процент от децата, които се предлагат за осиновяване са с "баща неизвестен" или се водят де юре на съпруга на БМ, но де факто биологично не са негови деца, т.е. така или иначе ББ е анонимен.

Това е едно от нещата, които лично ме притесняват с достатъчно основания поне за едното ми дете

# 317
Ганката,
сьгласна сьм с тебе, за сьжаление е така. Обаче не можах сьзнателно да сьздам такава бомба сьс закьснител за детето и за себе си.
пиша като гост, защото не мога да се логна тука

# 318
  • София
  • Мнения: 9 517
Благодаря на Фуси и на Маймуна, Фуси, помня темата ти от дир-а и дори малко ме е срам, понеже помня, какво ти написах тогава в онази тема (ама понеже ме е срам, няма да го кажа  Mr. Green). Само да кажа, че не е репликата, която цитира. Естествено, повечето от нещата, които съм изредила са следствие на сегашния ми опит, когато тръгнах да осиновявам изобщо и хал хабер си нямах за тях.
Разбирам доводите ви, просто не се бях замисляла от тази гледна точка...

# 319
  • Мнения: 2 123
Фокси, хората страшно се променят ...или по-скоро не се променят те, а позицията, от която пишат ...


 Embarassed, честно казано аз напълно съм забравила какво са ми писали другите и ти включително  Embarassed ... помня само тази реплика, защото ме порази факта, че някой може да приема осиновяването като поражение ... на мен през ум не ми беше минавало... ама  света е шарен... на мен ми е смешно сега като чета колко съм била категорична и  императивна ... в интерес на истината сега мисля по абсолютно същия начин, само дето бих го казала по-меко  Laughing

# 320
  • Мнения: 2 123
ммхъмм при мен има една рационална част и една друга дето е племенно примитивна. Едната мисли, другата действа на ниво - животно или първобитен човек ...
В подобни моменти, честно казано дзверът надделява ...

пример - питаш ме - защо не донорско инсе, а осиновяване ... защото дзверът усеща/надушва , че тялото и сърцето ми няма приеме нещо подобно ... ще усещам детето натрапено... Не мога да ти дам рационални аргументи ... и дори само съмнението, че това може да ми случи ме карат въобще да не почвам.

Само преди дни, прочетух тук един пост, ама не искам да го цитирам, защото да не вземе да реши момичето,че го  съдя ...  а то изобщо не е така... просто аз не мога да живея със съмнението, че някъде вътре много надълбоко в мен ще има предубеждение към детето ми...

Исках, като тръгвам, да съм абсолютно чиста пред детето ... да знам, че няма никога да ми мигне окото и да си помисля какъв му е гена ... да имам съмнение как го приемат околните  и това да ме гложди ...можеше и да не се случи, така е ... ама слава богу се случи... Като видяхме Никола и друг път съм казвала, хич нищо ни ме е трепна, не припаднах от възторг ... ама дзверът в мен не гъкна ... нямаше и грам съпротива

# 321
  • София
  • Мнения: 9 517
Понеже се опитвам да разбера гледната ви точка, а не мога да направя паралел с донорска инсеминация - при нас това изобщо не е стояло на дневен ред, се опитвам да разбера донорска яйцеклетка - на чисто емоционално ниво не бих приела такъв вариант за себе си, така че май ви разбирам и вас  newsm78

# 322
  • Мнения: 2 123
абе различна е ситуацията ... хората съвсем пък са различни ...

аз  това с донорската яйцеклетка хептен не го разбирам ... но въобще не е необходимо...

а най неразбираемо ми е сурогатната майка, но .....


При мен, както можеш да забележиш страховете за генетичното наследство са оперирани изначално, но пък присъстват редица простотии, които ги няма при други хора...

Незнам защо се сещам за това как обяснявам на педито ни как съм разбрала, че Нико се раболява ... "Ми мирише ми различно - замислено обяснявам аз" ... какво да ти кажа  Crazy
и всеки път е така ... вкл. днес  така го излових  че е болно магарето час лед като го заподозрях вдигна темп.  Sad

Последна редакция: чт, 14 яну 2010, 15:15 от Fussii

# 323
  • Ispania
  • Мнения: 4 527
Още по темата -интересен въпрос ми идва в ума. Ако животът ви се е стекъл така, че стабилен партньор нямате и е ясно, че годините летят , а имате огромно желание за дете, какво бихте опитате - да си родите от човек  с когото няма да живеете или да осиновите сам(сама)? Знам , че този избор вече някои са го  направили..Но за останалите?Просто хипотетично.
Веднага казвам Mr. Green,осиновявам си веднага.За какво да бременея Laughing пак ,като мога да сьм МАМА на ве4е родено и нуждаещо се от МЕН детенце.
И сега искам да осиновя,....не става ,по никакви критерии не влизам в "профила" на осиновяващ Confused.

# 324
  • София
  • Мнения: 215
Ами, явно провалът за всеки е различен, за едни осиновяването за други - друго. Ама пък такова категорично изказване във форум за осиновяване е все едно аз да кажа, че провал е да не отгледаш дете на хора, които по една или друга причина са решили да  нямат деца или така са се стекли обстоятелствата при тях.

# 325
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Преди да се разбере, че и аз имам хормонален проблем на два пъти ми предлагаха да използваме донорска сперма при инсеминация. Цялото ми същество веднага отхвърляше тази идея. Моите доводи бяха, че сме станали семейство за да делим всичко - и успехи, и неуспехи. Не можех да приема да имам дете, което да носи моите гени, но не и тези на съпруга ми и то заченато по време, когато споделяме всичко друго. Бях убедена, че това е непочтено. И досега мисля така за моята си камбанария.

По същия начин бих отхвърлила донорска яйцеклетка... може би (е, аз спокойно можех да бъда донор на такива по времето когато ме стимулираха  Grinning).

Идеята за сурогатните майки пък за мен е напълно непонятна.

Истината е, че аз не мисля генетичния си материал за толкова уникален, че да трябва неппременно да го възпроизведа и завещая на поколенията да правят същото. Единственото, към което неистово се стремях, беше да усетя как се появява живота в мен като плод на съжителството ми с любимия човек, да разбера какво е да бременееш, да родиш... Неща, които не ми било писано да изпитам. Но има и други - да полетя в космоса, например, или да посетя десетки екзотични места, за които съм чела.

Осиновяването не е нито последен влак, нито радостен изход, то е начин на сбъдване на желанието да бъдеш родител на едно или повече деца за тези които го имат това точно желание. И изграждане на връзка родител - дете такава, каквато имащите само биологични деца пък няма никога да усетят.  Simple Smile

# 326
  • София
  • Мнения: 9 517
Единственото, към което неистово се стремях, беше да усетя как се появява живота в мен като плод на съжителството ми с любимия човек, да разбера какво е да бременееш, да родиш...
Имах усещане за незавършеност - при бременност, прекъсната по средата, неистово исках да видя плода от нея. За добро или лошо, това се случи когато вече не се стремях към него.

Виж с това няма да се съглася:
И изграждане на връзка родител - дете такава, каквато имащите само биологични деца пък няма никога да усетят.  Simple Smile
За мен няма разлика във връзката родител - дете, появила се посредством осиновяване или посредством раждане, само страховете ни са повече май  newsm78

# 327
  • Мнения: 358
Дали е последен и първи влак не е важно , важното е да си го хванал. Тук се пропуска нещо много важно а то е отношенията в семействата по време на всички тези опити и неуспешни бременеенета. Секс по график. Подлагаме се на какви ли не процедури по незнам си колко пъти и все си повтаряме че този път ще стане. Обвиняваме себе а после прехвърляме вината на половинката и после пак себе си. Поглеждайки назад го определям като чист мазохизъм.

Казвам го като човек който категорично е отхвърлял осиновяването а вече 4 години само като вляза тук във форума се сещам че и моето дете е под този знаменател. Няма значение как е дошло в моето семейство важното е че то е моят смисъл на живот.

Дали осиновяване или донор – къде е разликата.

# 328
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Фоксче, нямах предвид силата на връзката, а начина на изграждането и поддържането й. Но може и да греша - и моето мнение е изградено само въз основа на прочетени изповеди.
 Peace

Последна редакция: чт, 14 яну 2010, 18:49 от Gankata

# 329
  • Мнения: 847
на мене ми стана много интересен тоя въпрос на Фоксче със донорските работи ...
ние не стигнахме до там. сигурно, защото неизяснеността като диагноза май касае и двамата (кажете ми, че не е диагноза "неизяснен стерилитет", по-голям нон сенс от това не се сещам направо ...) и сигурно, щото осиновяването беше много лесна алтернатива. и бърза ...

но, я се замислете, имате репродуктивен проблем, много искате дете, осиновяването е сложно, т.е. деца няма, трябва с години да чакате от чужбина. какво правите тогава? това при положение, че при жената всичко е на шест, де. аз ако знам, че ставам със сигурност за тая работа и без реална възможност за осиновяване, съм вътре, с никакви съмнения чий ще е генът точно ...
ама капризничим, щото сме привилигировани в България Wink

Общи условия

Активация на акаунт