Осиновяването - последен влак или радостен изход

  • 62 442
  • 554
  •   1
Отговори
# 150
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Отключила съм автоимунно заболяване, което без медикаментозно лечение ми пречеше да стана отново майка. Е, извинявай, ама при такива случаи, защо трябва да се осинови, след като възможността да имаш биологично твое дете е много голяма? И има ситуации, в които просто нещо дребно трябва да се оправи, за да се получи бременност.

Мога да ти отговоря защо при подобна ситуация аз предпочетох осиновяване пред пореден опит за забременяване чрез медикаментозни стимулации.

След ИКСИ процедурата получих хормонален дисбаланс (който и до ден днешен не е напълно преодолян) поради погрешно дадени ми високи дози от медикаментите. Оказа се, че при мен правилото с дозите в зависимост от килограмите не важи. И въпреки че междувременно мъж ми беше намерил добър андролог, който при него постигна фантастични резултати чрез една комбинация от витамини и хомеопатични средства и че докторите ни увверяваха че при това положение имаме много по-добри шансове дори само чрез инсеминация, наложителната хормонална стимулация при мен доведе до нашето твърдо решение - до тук. За нас беше по-важно аз да се запазя здрава физически и психически, за да мога да гледам децата си, отколкото на всяка цена генетически да се възпроизведем.

Пак подчертавам, че това е нашият избор в тази ситуация, според нашите усещания, не агитирам никого за нищо.  Peace Уважавам всяко решение, дори считам, че е погрешно човек да предприема сериозна стъпка като осиновяването без да усеща себе си готов за това и да е напълно сигурен че го иска.

Последна редакция: сб, 09 яну 2010, 20:55 от Gankata

# 151
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 616
А при мен това е въз основа на стрес и по никакъв начин не е свързано със стимулация за ин витро или нещо друго. Така че всичко зависи от организма. Аз нямах никакви, ама никакви проблеми освен една анатомична особеност на матката. Но след това съм получила това заболяване.

Пак подчертавам, че това е нашият избор в тази ситуация, според нашите усещания, не агитирам никого за нищо.  Peace Уважавам всяко решение, дори считам, че е погрешно човек да предприема сериозна стъпка като осиновяването без да усеща себе си готов за това и да е напълно сигурен че го иска.

За което си много права Peace

# 152
  • Мнения: 955
Гейа,
гледай сега как се получава. Ако ще се обиждаме, то може и осиновителите да се обидят, като смяташ, че са го направили от немай кьде. Това е мляно тука многократно, не е интересно.
Иначе в белите дьржави, за които говориш, има хора, които осиновяват ей така, за да си ги гледат децата. Лично познавам двойки, които от етични и идеологически сьображения не искаха да си родят и осиновиха.
Както казваш, вьпрос на личен избор е. Аз разказах с мене как е било.
Просто се оказва, като гледам тук, че много, ама страшно много хора тука разбират чак след като осиновят, че дори е можело да го сторят по-рано.
Ако тогава мислех като сега:  в момента, в който станаха ясни проблемите (абсолютно преодолими, уверяваха ме, само че сьс срокове никой не се ангажира), бих осиновила НАЙ-НАПРЕД, и после, ако много ми се иска, бих се подложила на това, което виждам сега като абсолютно унижение от страна на лекарите. Децата ми ме накараха да порасна и узрея. Де сега да ми излезе този лекар насреща да ми каже дали сьм годна за майка или не Mr. Green; очите ще му издера, а тогава изплаках моите Cry
За да не си правиш илюзии, лекарите са от "бяла" дьржава.
На всичкото отгоре, поне едното ми дете е толкова красиво, колкото гените на целия ни род няма да сьберат. И прилича на моята голяма нещастна любов. Като се сетя за това, ми иде да си изям всичките учени дипломи.

# 153
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 616
Никъде не съм казала, че е направено от немай къде, а че всеки един осиновил е стигнал до това с цената на много терзания и мислене. Аз не вярвам някой тук като е разбрал, че има проблем да се е втурнал през глава веднага да осинови, а е седнал и е премислил и го е усетил със сърцето си. И че всеки стига до това на определен етап от живота си. Единствено и само когато е готов за това, не по-рано или пък под давление на някой.

# 154
  • Мнения: 712
Цитат
за да му позволиш да изпълни най-важната си биологична задача (да се възпроизведе и да продължи живота си и след своята смърт)?

Роксане25, понеже безсмъртието ти е важно, не смяташ ли че духовното наследство е по-трайно от биологичното таков. Цвета на очите ти може да се изгуби някъде в следващото поколение, но ако свършиш добре работата си като родител (независимо как си станала такъв), ако успееш да възпиташ ценности, да дадеш любов и по този начин да научиш на любов, да помогнеш за формирането на мироглед ... много по-вероятно е да останат "следи" от теб в бъдеще. И този род следи обикновен не е от затихващите във времето.

Добре, бе хора, карате ме да казвам неща, от които някой може да го заболи  Sad.
Любовта си е любов. Ако се отнасяш към някого с любов, много вероятно е това да получиш и насреща си. Но човек като отглежда дете, му желае най-доброто, нали? Всички (отговорн родители) записват децата си на училище, на допълнителни занимания, искат да развият талантите им и даденостите им.
Има много други неща, освен очи, коси, ръст и т.н.
Ако имам дете от мъжа си, зная горе долу какво да очаквам в интелектуално и емоционално отношение. И в здравословно.
Не случайно навремето хората като са се женели, разпитвали са за родата до девето коляно. Нищо не са отбирали от генетика, ама са знаели, че за това кой си и кого ще създадеш, има значение от къде идваш.
Така е и за качествата.
Не всичко е до обучение и грижа. Има си дадености. В началното училище, където децата се събират по местоживеене, а не по заложби, има всякакви дечица - и умни, и схватливи, и по-глупавички, и такива, дето откровено не могат да се справят.
От нашите два рода знам какво мога да очаквам. От чужди...  Thinking
Това е то безсмъртието - поколения и поколения натрупвания, които се предават нататък и се осъвършенстват.
Ако тук има хора, които не отдават значение на генетиката, никога няма да ме разберат. А щом са осиновили, очевадно не им е пръв приоритет. Или пък, ако е било, са го превъзмогнали. Така че предполагам и това мнение ще остане неразбираемо за много от вас. Просто приемете, че има хора, които мислят като мен, приемете го като една различна гледна точка.  Peace

# 155
  • Мнения: 3 721
Изобщо не знаеш какво да очакваш от биологично дете. Аз забременях планирано, година след като осинових. Изобщо нямам представа какво да очаквам от малкото ми дете. Да не говорим, че изглежда толкова различен от мен, колкото не съм и предполагала. Все едно не съм го правила аз. Осиновеният ми син много повече прилича на мен. А заложбите, талантите, всичко си проличава много бързо и няма как да бъде подминато.

Както и да е. Осиновяването не е за всеки. Иска си определена нагласа и виждане на нещата. Ако някой е решил да има биологично дете на всяка цена, това си е негово право. Дали е сила или слабост, не се наемам да кажа. Аз исках да забременея, да родя, да разбера какво е и го направих. Друг е въпросът, че останах разочарована - изобщо не е толкова хубаво, колкото си мислех.

# 156
  • Мнения: 955
Roxanne,
Генетиката е интересно нещо. Мда. Браво на вашия род. Щото в моя дал Господ всякакви. Mr. Green
А талантите на осиновените ми деца сьвсем не са, каквито сьм очаквала, но много изразени.
Категорично се чуствам благодарна на Господ, че ми е дал способността да видя тези таланти и да им помогна да се развият.
Това пьк е друга гледна точка.
Иначе аз самата сьм генетично сьвьршена, естествено Laughing

# 157
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Всички (отговорн родители) записват децата си на училище, на допълнителни занимания, искат да развият талантите им и даденостите им.

 newsm78 Само не разбрах - записват децата си тук и там защото са отговорни родители, или защото им е генетично заложено да го правят?

И още един въпрос имам. Представи си (само въображаемо) че създаденото от теб и съпруга ти съвършено дете (за вас то ще бъде такова, защото за всички родители е така) бива отгледано в центъра на Факултето. Смяташ ли, че ще развие същите заложби и ще има същите успехи както когато го гледате вие? Ако не, защо смяташ че средата е толкова маловажен фактор в развитието на детето? И никога ли не си мислила, че много таланти биват погубвани именно заради неподходящата среда, в която да разцъфтят, пак била тя и биологичната?

Последна редакция: сб, 09 яну 2010, 21:48 от Gankata

# 158
  • Мнения: 69
Роксан, абсолютно удоволствие е да говоря с теб. Попитах нещо конкретно, схвана, отговаряш ми право куме в очи, точно както и попитах аз. Ей това например е нещо, което отговаря на 90 процента от въпроса ми
Цитат
По тази причина, мисля аз, осиновяването е последен вариант за много семейства. Дори и да знам, че примерно след 5 години няма да имам тази възможност, защото съществуват някакви ограничения по възраст, пак няма да го направя, ако не се чувствам готова. По-скоро бих останала без деца, отколкото да се насиля за решение, за което не съм готова, само и само "да не изпусна влака".
Не съм задала въпроса си, за да агитирам някой, просто исках да чуя нещо подобно на горното... Между другого няколко момичета от проблемното забременяване също отговориха напълно адекватно и разбираемо за мен ...
Махленските отклонения изобщо не бяха нужни....

Към осиновителките
Аз питам защо - момичетата отговарят - защо се страхуват. Нужни ли са тези убеждения за това колко е маловажна генетиката, колко са ни прекрасни децата и прочие... Кой иска от вас доказателства за прекраснотията на децата не... Кой поставя под съмнение че са умни, сладки и прочие... И вие като Гея - тичат да се защитават без да са нападнати. Ей това е причината темата да зацикли и заприлича на всички останали ...


Поразителна е упоритостта, с която Гея отказва да схване за какво се говори тук, но с настойчива упоритост чете по диагонал и повтаря едно и също...
Гея, кротни се - тук е пълно с вманиачени осиновителки - бдителните модератори ни върнаха в гетото - спокойно. Просто забрави за нас и ме извини, че помрачихме радостнотото ти ежедневие с думата осиновен и производните й  Peace.

# 159
  • София
  • Мнения: 787
Цитат
Не случайно навремето хората като са се женели, разпитвали са за родата до девето коляно. Нищо не са отбирали от генетика, ама са знаели, че за това кой си и кого ще създадеш, има значение от къде идваш.
Така е и за качествата.

Ти как можеш да знаеш кое качество в даден род съществува, защото е генетично обусловено, а не възпитано например или следствие на подражание?

Талантите не винаги се унаследяват (на това му казват "природата си почива"). Както и се проявяват в семейства в които до този момент са липсвали.

# 160
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 616
В моето семейство има осиновено дете, това мисля че поне малко ме доближава до това, което ти наричаш гето. Аз никъде не съм казала нещо такова и много моля да не ми приписваш думи или семантика, която не съм използвала. Това, че модераторите са ви върнали тук, не е моя грешка или заслуга.
И извинявай, ако не ти харесва моето мнение, просто не го чети. Не чета по диагонал. И в няколко поста ти отговорих ясно и конкретно на зададените въпроси. Ти реше по някаква причина, че се заяждам с теб. Ако нещо ти е криво, излез, разходи се, поохлади се и тогава пиши, а не да ме обвиняваш в неща, които дори и не съм си помислила.

# 161
  • Мнения: 712
Всички (отговорн родители) записват децата си на училище, на допълнителни занимания, искат да развият талантите им и даденостите им.

 newsm78 Само не разбрах - записват децата си тук и там защото са отговорни родители, или защото им е генетично заложено да го правят?

И още един въпрос имам. Представи си (само въображаемо) че създаденото от теб и съпруга ти съвършено дете (за вас то ще бъде такова, защото за всички родители е така) бива отгледано в центъра на Факултето. Смяташ ли, че ще развие същите заложби и ще има същите успехи както когато го гледате вие? Ако не, защо смяташ че средата е толкова маловажен фактор в развитието на детето? И никога ли не си мислила, че много таланти биват погубвани именно заради неподходящата среда, в която да разцъфтят, пак била тя и биологичната?

Записват ги, защото искат децата им да развият способностите си и да блеснат там, където им е силата. В прав текст - всички ,без значение дали ни стиска да си го признаем или не, искаме точно нашето дете да е сред най-добрите. Ако го постигне се горедеем, ако не - опитваме се да се убедим, че това не е толкова важно. Ама е. Това съм го виждала не като родител, а като дете. Дете, сравнявано с други деца.

Ако детето ми израсте в гетото, предполагам, че ще е най-неадаптираното циганче на света. И всички ще му се смеят и ще го бият. И накрая ще си хване пътя от там, или ще свърши като наркоман, за да избяга от действотелността. Така мисля.
И да, убедена съм, че много таланти са погубвани без развитие, но също така съм убедена, че на сила хубост не става. Че от слива ябълки няма как да пораснат, пък ако ще да ги натъпчем със стимуланти за да станат по-големи и да ги боядисаме червени. Което не значи, че ябълките или сливите са лоши. Просто някои предпочитат ябълки, други - сливи. Но ако обичаш ябълки, няма да искаш сливи вместо тях, ако и всички да ти казват, че са също толкова вкусни. Извинявам се за сравненията от ботаниката.  Peace

# 162
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Благодаря за отговора!

Искрено ти желая много скоро да станеш майка и детето ти да е точно такова, каквото си го представяш! Прекрасно е когато мечтите се сбъднат, от личен опит го казвам!   bouquet

# 163
за да бъдеш майка трябва да си готова да приемеш детето си такова каквото и да е то приличащо на някой омразен роднина/свекър или свекърва/ малко повече мургаво защото е взело чертите на някой от пра-пра родител, тъпо като еди си кой пак от родата. Може и пък да тръгнете по нумеролози и астролози и виж ти улучили кога може да се зачене гении.  Но може и да избягате от всички тези притеснения като си осиновите дете и виж ти то излязло по умно и красиво от цялата ви рода до десето коляно.
Всяка жена има потребността да бъде майка и има избора  какъв начин да изрере да това а дали половинката и е съгласна явно там не е случила с избора щом няма насреща си човек които би мислил с нея

# 164
  • Мнения: 955
Брррьм,
не знам точно кого причисляваш кьм вманиачените осиновители. Не знам от нещо да съм се защитавала, ама сега съм на път да се позасегна. Пускаш тема, хубава тема, хората пишат. Че момичетата ги е страх, е ясно. Така темата ще приключи веднага, нали?
Лично аз се включих, защото са ми напълно познати всички изказани тук страхове. Моето предимство не е нито морално, нито никакво, само календарно. По-рано ми се е случило всичко това. Та се опитвам, като покажа къде се стига, да помогна на някого в началото на пътя да направи първата крачка.
Медал ли ще ми дадат, ако други осиновят? Или моите деца ще станат по-щастливи, а?

Роксане,
Това, дали ни стиска да си признаем как искаме детето да е най-доброто - не е така. И аз съм го изпитала като дете. Тайничко се надявам да не го изпитват децата ми. Да си знаят, че ги обичам, каквото и да постигат.
За мене, както за всяка майка, те са си сьвьршени. Те са най-добрите, защото мене даряват с най-ськровеното от душата си. И това няма нищо, ама нищо общо с постижения, оценки и прочее глупости, за които естествено и аз се тревожа, като всяка майка.
Желая ти искрено да се намериш с желаното от тебе детенце, по начин, отреден ти от съдбата, за да изпиташ всичко това.  Hug

Общи условия

Активация на акаунт