Осиновяването - последен влак или радостен изход

  • 62 466
  • 554
  •   1
Отговори
# 360
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 620
Фоксче, вероятно, просто аз явно не съм стигала до момента, в който да реша по такъв начин проблема си. /Благодаря, и твоите са такива - отдавна не съм ги виждала, доста са пораснали!  bouquet/
Маймуна, по чисто технически причини му ги спестих - беше в чужбина. Миседа го изживяхме заедно Cry Просто аз съм от жените, които рядко се оплакват и трябва да съм на умиране, за да му се лигавя Grinning А и той ми спестява доста неща, въпреки че не съм го молила Confused Не знам, всичко е въпрос на компромиси, на чувства и на личен светоглед Hug

# 361
  • Ispania
  • Мнения: 4 527
Преди да родя повдигнах вьпроса за осиновяване пред бивШият ми мьж ,след пьрвият опит за разговор той се обьрна кьм мен,погледна ме страхливо и каза"Аз няма да го оби4ам както мое",...по това време ве4е правехме планове за дете и аз исках след като се роди бебето да осиновим .Когато родих пак повдигнах вьпроса"Е за какво ти е сега ДРУГО #2gunfire дете,нали ве4е си имаШ твое ooooh!,ако трябва оЩе едно Ще си направим Confused".Нямало да бьде негова крьв hahaha и за това нямало да може да го оби4а  ooooh!,аз пьк му зададох вьпроса мен заЩо оби4а след като не сьм негова крьв Crossing Arms.

# 362
  • Пловдив
  • Мнения: 270
Още по темата -интересен въпрос ми идва в ума. Ако животът ви се е стекъл така, че стабилен партньор нямате и е ясно, че годините летят , а имате огромно желание за дете, какво бихте опитате - да си родите от човек  с когото няма да живеете или да осиновите сам(сама)? Знам , че този избор вече някои са го  направили..Но за останалите?Просто хипотетично.
Ами аз съм от тази група - на 32 съм и реших, че няма смисъл да продължавам да чакам подходящия за да стана родител. А като дойде и ако дойде нищо не ми пречи да си родя/ ако мога / още 1-2 деца - винаги съм искала поне 3  Wink

# 363
  • Мнения: 2 172
Аист, аз горе-долу бях пред такава дилема.

На 30+ нямах сериозна връзка и не  бях имала съвсем сериозна до момента, нямаше и изгледи за такава, бях отдадена на работата си, на родителите си.Тъй като имах няколко приятелки, като мене, не е тайна, че си задавахме въпрос "Какво правим с живота си".Когато навърших 36, една позната ми каза  точно на рождения ми ден "Ти защо  не вземеш да си родиш едно дете"Бях изключително обидена, защото контекстът/ за който казваш, че е всичко Simple Smile/ беше "Абе тебе и тъй и тъй никой няма да те  вземе, ами я си роди едно дете поне.
За нищо на света не бих родила дете само и само да се възпроизведа и изначално да  му предрешавам съдбата да  бъде без баща.Имала  съм възможност, имало е  и  желаещи, категорично отхвърлях този вариант.

по-скоро съм се замисляла за осиновяване.Даже мъничко завиждах, когато по дела за осиновяване се виждаше, че осиновяват необвързани жени на възраст по-ниска от моята.Мъничко им завиждах за смелостта.може би нямаше и да осиновя сама, но поради други причини, поради страх дали ще се справя и дали няма да объркам живота на детето.


Подобна реплика, е , не  бих я нарекла точно реплика, а мнение , изказа навремето  един много близък за мен човек . Приех го по подобен начин.
От друга страна, в несериозен разговор с моя приятелка( и двете неомъжени) тя каза , че в такава ситуацията би осиновила. Тогава ми се стори странно като решение. Мислех си, че аз първо бих опитала да родя. И все пак не беше сериозно обмислено. После виждах колко е сложно, в смисъл емоционални терзания, ще си навлека като се познавам, ако имам дете от човек, който е бил самоцелна връзка... и  мисля , че нямаше да се реша. Виждах и колко мои познати имаха бариери към донорската инсеминация и така или иначе се отказаха...  Вероятно щях да осиновя.

# 364
  • Мнения: 4 651
f(x) ,
това изказване за провала е доста обидно за тези, които са осиновили деца. Не е много ласкаво да напишеш в тема пълна с осиновители, че този им акт е провал. Има и други акценти в това изречение, но ще се въздържа от коментар, още повече Val е казала може би най-важното в случая.


marypopins, Val, Фоксче, мерси за пожеланията. Всеки намира пътя си някой ден или пътят му го намира, в това съм убедена.

Не искам да обидя никого и мисля, че не съм, защото мнението ми е адресирано само и единствено към мен- за мен какво ще бъде съм написала.

Тези, които са осиновили и са щастливи, единсвено мога да им завидя благородно- защото за мен в момента всички пътища към мое дете са задънени улици. А те са майки и са щастливи.



Последна редакция: сб, 16 яну 2010, 20:30 от f(x)

# 365
  • София
  • Мнения: 1 444
f(x) ,
пожелавам ти по-ведър поглед върху проблема, защото психиката определя 50% от резултата, и в най-скоро време да станеш майка по начина, по който ти решиш. Hug

# 366
  • Мнения: 4 124
f(x) ,
пожелавам ти по-ведър поглед върху проблема, защото психиката определя 50% от резултата, и в най-скоро време да станеш майка по начина, по който ти решиш. Hug

и аз ти пожелавам същото  bouquet

# 367
  • Мнения: 13 512
Не прочетох темата до края и- общо взето едни и същи неща се въртят , макар че темата като начало е чудесна. Аз също много често пред приятели съм защитавала тезата, че не разбирам хора, които толкова много са  се вкопчили в идеята за  заченато от двамата дете. Аз лично- не бих си го причинил. Ако ми е дал Господ този дар- приемам го. Ако не- също бих приела и осиновила " моето дете".
Аз съм приемен родител на най-малкото ми дете. Знам,че това е моето дете и то ме е чакало- точно аз да се появя. Връзката ми с него е изключително силна. Съжалявам,че не е имало възможност да я взема по-рано и да и спестя многото неприятни емоции ,които е имала в дома. Някъде прочетох по-назад мненията на семейството,което е взело дете за лятната ваканция и проблемите, които е имало с него. КИатегорично не мога да се съглася, че като цяло всички деца в по-голяма възраст са такива. Явно те не са могли да намерят пътя. Около мен имам още 4 приемни семейства- всичките взеха децата на по 7 години. Деца с много дефицити, но - любезни, възпитани, с навици- подреждат си всичко, ценят всяка вещ, която имат, някои от тях с таланти- едното е с награди за народн пеене вече от републикански мащаб. Така че- наистина не знаете какво пропускате с това безкрайно чакане, с потрошаването на толкова нерви и загубата на толкова години. Повярвайте ми- не си заслужава! Чувствата към биологичните деца ни най- малко не се разлличават от тези към ком осиновените. Изобщо съм забравила, че това дете не съм го родила аз. Случвало ми е е да се озтърва да направя някаква връзка- например на големината на краката с моитое- и приятелките ми прихват да се смеят...Искам още неща да напиша, но трябва да излизам.Ако  по-късно имам още хъс- ще пиша.

# 368
  • Мнения: 2 172
Монда, децата са различни, дефицитите - също. Някъде са  наведнъж два-три вида (единият е от иституционализирането) . Вярвам, че наистина са имали проблеми с това дете, защото го познавам лично и не от едно-две виждания, от период преди този, за който пишат.

Последна редакция: чт, 21 яну 2010, 08:26 от аистенок

# 369
  • Мнения: 13 512
Ne se  съмнявам,че случаят е действителен, но наистина не всички деца в домовете имат тезьи проблеми. А всъщност, като цяло- те са заклеймени като такива. Това имах предвид.

# 370
  • Мнения: 1 843
Не съм сигурна за какви дефицити говорите, но ми се ще да не се приема като клеймо.
По-скоро и двете крайности не са редни.
Нито да се идеализира и очаква приказка без край, нито да се смята, че тези деца са обречени.

Ами, разбира се. Повечето от тези деца изобщо или съвсем малко са живяли в семейна среда.
Навици и всичко, което се формира при децата, които живеят от раждането си в семейство, е естествен процес. Те гледат, попиват, копират.
Достатъчно е да си представим какво са гледали, попивали и копирали нашите деца... и тогава започваме да виждаме през техните очи и да ги разбираме по-добре.
Само дето, понякога май не ни стига търпението. А всяко дете си има свои темпове и не за всичко институцията е причина.
Въпрос на темперамент и характер.
Все пак, те са си индивиди.  Simple Smile

# 371
  • Мнения: 2 172
Не можах да намеря поста на потребителката - за Светльо. При него до седемгодишна възраст по НИКАКЪВ начин не е реагирано на 100% му сензорен дефицит, а този дефицит не му позволява да възприеме 98% от информацията за света. Дар, сложи всичко друго едва след такава изолация.

# 372
  • Мнения: 198
Може ли да ви попитам нещо?
Възможно ли е сама жена да осинови дете? Задължително ли е това да е семейна двойка? И ако е сама, има ли някакви допълнителни изисквания или условия?

# 373
  • София
  • Мнения: 9 517
Тази пък тема как изплува от забвение...

Можеш, няма никакъв проблем да осиновиш като самотен родител! Ако решиш, успех!

# 374
  • космополитно
  • Мнения: 942
Може ли да ви попитам нещо?
Възможно ли е сама жена да осинови дете? Задължително ли е това да е семейна двойка? И ако е сама, има ли някакви допълнителни изисквания или условия?

Възможно е! Равнопоставена е на останалите кандидат осиновители! Няма допълнителни изисквания и условия!
Минава се стандартната процедура по изготвяне на социален доклад; преценка на мотиацията и пр.

Общи условия

Активация на акаунт