Не си права, понеже не можем да имаме, искам поне да знам дали да се хвърлям в тревоги за нещо, което дали чак толкова си струва.
Да се хвърляш в тревоги ей така по принцип, че нямаш нещо наистина не си струва.
- Публикувана: 13 ян. 2010, 11:39 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2010, 17:36 ч.
Какво е да си майка?
Да се хвърляш в тревоги ей така по принцип, че нямаш нещо наистина не си струва.
И в тази връзка - един подвъпрос: ако можехте да се върнете съзнателно назад и ви се предоствят големи възможности за живот без деца, кое бихте избрали?
Горда съм , че съм майка !
Не си права, понеже не можем да имаме, искам поне да знам дали да се хвърлям в тревоги за нещо, което дали чак толкова си струва.
Ако не си сигурна, че си струва за теб лично.....значи не си струва изобщо. И това няма нищо общо с това дали можеш, или не да имаш деца по принцип.
Някой жени имат вътрешното усещане, че искат деца от много рано....при други се получава "изненада" (непланирано забременяване) и въпреки всичко и те стигат до мисълта, че искат това дете.
Но ако ти смяташ, че едно дете ще ти наруши хубавият живот....тогава просто няма смисъл да правиш опити за каквото и да било. Ти самата не си убедена, че го искаш....тогава защо някой друг трябва да те убеждава в това?
Снощи вървяхме с рожбето. Ръчичката в моята ръка и мислих (ама що ли не го казах) ... "Какво бих правила без теб".
Няма дилема. Всичко щеше да е същото - това, ако можех да избирам.
Последното, което мога да употребя по отношение на децата е, че са "ужас". Да, има тежки моменти, да, те са даже
по-честите моменти (особено като са по-малки) - боелдувания, никнене на зъбки, липса на апетит, голям апетит, ясли
и прочие. Но всичко е това бледнее.
Няма дилема. Всичко щеше да е същото - това, ако можех да избирам.
Последното, което мога да употребя по отношение на децата е, че са "ужас". Да, има тежки моменти, да, те са даже
по-честите моменти (особено като са по-малки) - боелдувания, никнене на зъбки, липса на апетит, голям апетит, ясли
и прочие. Но всичко е това бледнее.
И в тази връзка - един подвъпрос: ако можехте да се върнете съзнателно назад и ви се предоствят големи възможности за живот без деца, кое бихте избрали?
Пак бих искала деца. Първото си дойде като резултат на една голяма любов (поне от моя страна), с голямо желание, без да се оглеждам в други майки и да си задавам твоите въпроси.
Но както звучиш, ти все по-пресметливо подхождаш към тази привилегия. Ако за тебе и миг в съзнанието да ти минава за тежест и бреме, значи не си готова да бъдеш майка. Майка=жертва, защото утре не знаеш, какво ще ти поднесе животът. А майката създава нов живот. Самото раждане не е майчинство. Отглеждането на дете е сложен психологически процес на изграждане на щастлива личност, доколкото това зависи от теб.
Mirama, защото казват, че е заложено въъв всеки. А си мисля, че ми пречи липсата на достатъчно желание. Нали ако силно поискаш нещо, с голяма вяра, е по-вероятно да се случи. Или казано по-иначе, Господ не дава неща, за които не си подготвен. А нямам вече време....
Може да звуча грозно, но не всеки може да е родител. И който осъзнато го приема, не го осъждам. А за родителство никога не е късно. Важното е като стане да го искаш.
Mirama, защото казват, че е заложено въъв всеки. А си мисля, че ми пречи липсата на достатъчно желание. Нали ако силно поискаш нещо, с голяма вяра, е по-вероятно да се случи. Или казано по-иначе, Господ не дава неща, за които не си подготвен. А нямам вече време....
Аз лично си нямах и представа, че ще имам дете....докато не забременях (което си беше живо чудо след години ходене по лекари).
Детето за мен беше в някакви бъдещи, неопределени планове....
Когато разбрах, че съм бременна в 10г.с. всичко останало загуби значение. Беше важно само това, че ще стана майка и ще имам дете.
Мисълта ми е, че има хора, за които децата изглеждат и звучат като крайно футуристично явление....докато не им се случат...) Тогава нещата започват да изглеждат по различен начин. )
Като се вьрна назад ,когато нямах дете,единствено се чудя какво сьм правила без него.Понякога ми е много трудно,но детето ми е като вьздуха ,който дишам.Не мога без детето си.Не знам дали на друг му се е случвало.Замисляла сьм се ,ако сьм без него как ще е . Ставало ми е лошо.Наистина лошо все едно ще припадна.
Mirama, защото казват, че е заложено въъв всеки. А си мисля, че ми пречи липсата на достатъчно желание. Нали ако силно поискаш нещо, с голяма вяра, е по-вероятно да се случи. Или казано по-иначе, Господ не дава неща, за които не си подготвен. А нямам вече време....
Mirama, защото казват, че е заложено въъв всеки.
Майчинските чувства се развиват много често с точно с бременноста или после с появата на детето. Практиката показва, че има жени, които не успяват да ги развият.
А си мисля, че ми пречи липсата на достатъчно желание. Нали ако силно поискаш нещо, с голяма вяра, е по-вероятно да се случи. Или казано по-иначе, Господ не дава неща, за които не си подготвен
По тази част може доста да се спори, защото не лежи на нещо доказано.
Не знам,искала съм дете от самото начало на брака си-и с голям мерак си направихме и родих първото дете-бях на 20.Това като че ли ми беше мисия номер едно в живота.После учихме,утвърждавахме се в професиите.Като чета тази тема,си мисля,че явно не на всеки това е заложено.При някои е по-силно желанието за професионално израстване,при други-спокойният живот,без грижи и тревоги по деца.
Винаги съм обичала децата, но чуждите, не съм мислила че аз мога да съм майка и че ще се справя добре. Когато забременях с дъщеря ми, не бях убедена че съм готова, моментът не бе най-подходящия (мъжът ми без работа и с проблеми от предишната), аз с два бизнеса под мишница ... но когато видях как му тупка сърчицето го заобичах. Пак не бях готова за майка, дори когато я гушнах за първи път - трепна ми сърцето, грижа, любов, страх ... обаче се гледах някак отстрани ... Когато обаче за първи път ме прегърнаха две малки ръчички и ме погледнаха две хубави очички - май чак тогава разбрах, че за това съкровище всъщност аз съм майката.
На въпроса ти конкретно - отговорност, любов, пример, дълг и много удовлетворение, радост, сълзи, усмивки и ... не се лишавай от тия чувства и от това усещане да гушнеш едно пашкулче и да го отгледаш и възпиташ да стане свестен човек.
На въпроса ти конкретно - отговорност, любов, пример, дълг и много удовлетворение, радост, сълзи, усмивки и ... не се лишавай от тия чувства и от това усещане да гушнеш едно пашкулче и да го отгледаш и възпиташ да стане свестен човек.
Това да искаш да си майка е безусловно. Или искаш дете, или не искаш. Всичко останало е дрън-дрън. Не можеш да искаш дете, ако не ми пречи на кариерата, ако не ми се развали фигурата от раждането, ако не пречи на пътуванията ни в чужбина или излизанията в събота вечер, ако е русичко, ако е кротко и не реве по цяла нощ...
А това да си майка, вече е доста по-различно. Има прекрасни майки, които не са родили децата си. Има жени, които не са майки на рождените си деца. Всяка майка и всяко едно от децата и са различни вселени. Да се обобщи просто ей така с две изречения няма никакъв смисъл.
А това да си майка, вече е доста по-различно. Има прекрасни майки, които не са родили децата си. Има жени, които не са майки на рождените си деца. Всяка майка и всяко едно от децата и са различни вселени. Да се обобщи просто ей така с две изречения няма никакъв смисъл.