Който свари, той товари, скоро идва ФЕВРУАРИ (39)

Веселинка успя да изненада всички ни с размерите си. Само три дни преди появата си ехографа във Вита я измери около 3200 и ми бе назначен доплер за 11-ти, поради съмнения за недохранване или увиване на пъпна връв. Имах си скромно разкритие, беше ми паднала тапата преди 2-3 дни, контракции от време на време доста нерегулярни и си мислехме, че ще доживеем до заветната дата 19-ти, когато ми бе определено секциото. Но на 10-ти вечерта ме мъчиха кански киселини и непосредствено след вечерята се наложи да се отчитам в тоалетната. По-късно пих сок и пак стигнах до тоалетната. Успях да легна в полунощ. В 1:30 усетих, че се подмокрям и то доста. Събудих любимия да бяга за мопа, защото докато стана плиснаха едни водопади от мен и наводних стаята. Обадих се на лекарката си и тя ми каза да бягам за болницата. Още час се помотах из нас - докато се натуткам, а и нищо не бях приготвяла за родилното (нали имаше време  ). За 15 мин ме подготвиха за операционната, докато ми слагаха упойката ми изтекоха банките с Рингер. 35 мин след началото изплака изненадващо голямата Веселинка. Беба се беше свряла в малкия таз, доста понагъната. Нямало е никакъв шанс да се измерят реалните и размери с какъвто и да е ехограф. Специално като ходих при Томова я питах за размерите и тя дълго и щателно ме гледа и увери, че бебето си отговаря на седмиците, само крачетата му били по-дълги... Явно и на 3 и 4 измерните ехографи не може да се има доверие при седалищните бебета...
След това ме свалиха в стаята, но ми обясниха, че този ден няма да ме раздвижват и няма шанс да си гушна бебето така бързо колкото исках. Все пак овчия ми  характер не дочака сутринта, за да се раздвижа и в ранни зори 2:00ч на другия ден започнах сама да се поизправям сама. В 3ч успях да се изкъпя, а до 6 сутринта дори си гушках мадамата. Имам чувството, че този път доста по-бързо се раздвижих - болеше си и все още ме боли, но някакси по-леко го преодолях.
Започнах да слагам беба на гърда от първия момент, в който я взех. Първите 24 часа тя бе отказвала да помирише АМ и вода. На втория ден едва ли е успяла нещо да вкара в коремчето си, защото на третия ден в ранни зори я сложиха в кувьоз на венозно хранене - беше свалила близо 600гр от теглото си. След това започнах да кърмя и да цедя, но теглото и продължи да спада макар и с малки темпове та се наложи след заплахи от неонатолога, че няма да ни изпише докато беба не вземе да качва се наложи да дохранвам с АМ. На 14-ти трябваше да ни изпишат заедно със Сънрайз, но не успяха да сложат 2 от ваксините на беба, заради обострена жълтеница. Вечерта я сложиха на фотолампа и днес като я ваксинираха успешно се прибрахме в нас.
Не мога да пропусна да ви кажа колко съм очарована от баткото ни. Не съм си и мислела, че може да е толкова любвеобилен. Не пропуска да гушка и целува беба при всеки удобен случай. Толкова е гальовен, а като я чуе да плачка хуква да я успокоява.

Радвам се, че има новини от Мяучето и те са добри! Ще удържи фронта, сигурна съм, тя е корава мадама! Peace

 smile3511 Мъжа ми е голямо говедо.
Мисля,че е от стадото на моя мъж..

Здравейте мами,

И аз да се разпиша с днешна дата. 
Прочетох ви и виждам, че доста неща сте обсъждали. Мен обаче вече не ме свърта и само чета, но хич не ми се пише напоследък 
И все пак да докладвам, че вчера бях при моя доктор и правихме запис на тоновете. Всичко е нормално, а беболанка е вече 3300 гр. Ами то си е голямо човече. 
Вече не остана.