Объркана

Аз говоря за физическо оцеляване и/или стандарт на съществуване при хипотетична ситуация, в която бащата може да се чупи. Иначе съм съгласна, че е в идеалния вариант и двамата родители присъстват в живота на детето.

Благодаря на всички, които дадоха съвети и пожелаха късмет. Можех да предположа, че ще получа и много нападки. Реших, че най-доброто за всички е да не задържа бебето. Най-вече заради неговото семейство.

Миличка, ти най-добре знаеш как да постъпиш. Аз само ще ти кажа каквото и да решиш да не съжаляваш! Животът е пред теб! Ще имаш много шансове за много неща, които тепърва предстоят! Знам, че пишеш със сълзи на очи, вярвай ми и моите се насълзиха като прочетох последния ти пост .. Успех!

Да не задържиш детето е най-добре за самата теб.Много жени правят подобни грешки , но и умно се справят със ситуацията .Ти имаш шанс да имаш съпруг и дете при нормални обстоятелства.

Постъпваш правилно. Успех мила. И му бий шута на господина, очевидно ти си по отговорна и по съобразителна. Любовта те чака

По-назад ти бяха писали да се довериш на добър гинеколог. Не подценявай съвета.
Аз лично не се ангажирам да отсъждам кое решение е правилно, и кое не. Само казвам, че аз бих постъпила така. Времето може всичко!!! И в крайна сметка не се тормози заради аборта. С риск да ме нападнат ще ти кажа, че аз зародиш преди 3-4 месец не го смятам чак толкова за ....дете. Уф, как се изразих..... Ама предполагам става ясно какво имам предвид.

Стискам ти палци мила,горе главата и само напред важното е че си се поучила от грешката си.Вярвам че ще намериш мъжа на който можеш да разчиташ дори и в най-трудните моменти,и ще създадете най ценното нещо детето .Успех         

Интересно как разбра,че се е поучила от грешката си.Това,че е избрала аборта съвсем не значи че си е взела поука.Просто това е най лесното и изгодно за нея.

И каква й е изгодата, щом обича този мъж Хайде да не говорим наизуст. Достатъчно й е трудно. С времето ще осмисли нещата, не е малка.

Ще карам изречение по изречение, за да няма грешки в прочита на поста ми.
1. Няма за какво да благодариш - всички сме хора и логично всички допускаме грешки.
2. Някой ден (дано да е по-скоро) ще осъзнаеш, че не си "нападната" от мен (поне). Понякога имаме нужда от мъмрене, за да се хванем в ръце. Тренера на децата нон стоп ги мъмри, ама за няколко месеца такава дисциплина придобиха и се кефят на което (аз също). Приеми "спортно" мъмренето, защото в крайна сметка е казано за твое добро, колкото и да не искаш/можеш да го осъзнаеш.
3. Не, най-доброто за ТЕБ е това решение.
4. Какво го мислиш тоя муньо, дето даже си въобразяваш, че го обичаш??? Мисли себе си, уважавай себе си, стъпи на здрава основа ТИ самата. Той наистина има семейство и е редно той да мисли за него, не ти.
И накрая, ама сериозно - не се хващай със семейни мъже. В повечето случаи са страхопъзльовци и комплексари, щом нито имат смелостта да напуснат съпругите си, нито имат силата да се преборят за брака си. За какво ти е подобна мижитурка в живота? Едно е секса за едната вечер, друго е да имаш "връзка" с подобен еземпляр. И думите доооста често нямат нищо общо с реалността. Обичта се показва, не е само думи. От друга страна... една мама по-долу спомена нещо важно - не причинявай на другите това, което не искаш на теб да ти причинят; не гради своето щастие за сметка на нечие чуждо нещастие. Така поне ще си в мир със самата себе си и ще имаш основанието да изискваш от партньора си всичко, което заслужаваш - обич, уважение, истинско партньорство.
НАМЕРИ СИ ДОБЪР ГИНЕКОЛОГ и се отнеси с цялата отговорност към себе си и тялото си!!!

и аз да се включа. аз бих казала-погледни ти в какво състояние си. ако запазиш детето-има ли къде да живеете, работиш ли, има ли с какво да го издържаш, може ли да разчиташ на помощ и разбиране от страна на родителите си, защото не е все едно да си безработна, родителите ти да те упрекват или да имаш добре платена работа и подкрепата на родителите си. Относно бащата-приеми помощта му за детето, но му кажи ясно че връзката помежду ви е до тук, в противен случай мисля че ще страдаш много, ще се разкъсваш че той си е с другото семейство а ти си втора цигулка.
И пак да се повторя с другите мами-мисли първо за теб и бебебто, а не за него и децата, жена му. успех

Ами не, не страдат толкова децата, колкото би страдала тя, ако има напразни надежди за нещо повече. Ясно е, че говоря от личен опит. Детето познава само положението, в което се е родило и живее. Никакво по-голямо страдание няма за него от това, че свиква да живее само с майка си, да я има само за себе си. Е да, има си и татко, вижда го, познава го. Има си и много прекрасни моменти - имате цялото време на света да сте заедно - ти и детето ти. Става трудно, едва когато тя реши да направи ново семейство, но и с това нещата се изглаждат, защото е за по-добро.
Няма нищо по-важно от детето, не съм си помисляла никога за аборт. Да трудно е, по-лесничко е да го махнеш и да си търсиш късмета другаде, но който избира по-лесното, не винаги се отървава от трудности.

Не,съвсем не говоря наизуст,просто не си ме разбрала добре.Лесно е да се направи аборт/много по трудно е да бъдеш самотна майка/.Изгодно е защото в крайна сметка е само на 24г живота е пред нея и ще има възможност да създаде едно истинско семейство и да се радва на щастието да бъде майка...всички мами знаем за какво става въпрос.

Никъде не съм писала нищо за аборт прочети поста ми внимателно 

това не зависи ли и в коя седмица е всъщност....

аз преди всичко  като съвет - да си плати за избор на екип за аборта и да го направи в АГ болница...не с направление....