Объркана

 
Не коментираме постъпката на мъжа за това не съм споменала какво мисля за такива индивиди.

Angel_Dust, права си, но не мога да оценя ситуацията, като изключа неговото участие, както правят някои от пишещите, които я обвиняват, сякаш през това време него го е нямало.

Обвиняват я, защото тя не по-малко е участвала в тази връзка и бебеправене, когато е напълно запозната с положението....
И още повече е за обвиняване, че не е взела мерки да не забременее в една такава връзка.... това вече си е било изцяло, лично нейна отговорност, освен ако не е забременяла със съзнанието да го принуди да напусне жена си....ест...

Разбира се. Не е виновен, че се е влюбил, от това никой не може да избяга, за останалото - да, и още как!

Разбира се, че имам вина, това е нещо което не отричам. Не искам никой да принуждавам да прави нищо, още по-малко да съм забременяла с идеята да го задържа. Знам колко грешно е да имаш връзка с женен мъж. Винаги съм мислила, че да си майка е най-прекрасното нещо и никога не съм приемала идеята за аборт. Не искам да разбивам ничий живот, именно за това решението ми клони към това да махна бебето. В този случай, горчивината ще остане само за мен.

е, това все пак няма да е единственият шанс в живота ти да станеш майка, най-вероятно....
Просто прецени дали това е точният момент и  до колко си  готова да гледаш дете и без подкрепа....

Аз лично гледам от позицията на дете на рано развели се родители и гледано само от майката.... липсата на баща се усеща... може би за това доброволно не бих родила дете в подобна позиция...

... и говорим така, сякаш подобни неща не се случват и между свободни хора Имаше статистика, колко двойки слючват брак, а жената е бременна. Тук обаче проблемът е, че той е женен, а тя не е. И ако споменах вина, много повече ме интересуваше, как ще се ангажира той с решаване на проблема, ако тя избере да задържи детето - нали уж й е дал свобода да реши?!
Това е много по-важно, другото вече се е случило.

 Не искам да разбивам ничий живот, именно за това решението ми клони към това да махна бебето.  


Не искаш да разбиваш ничий живот ли? Не мислиш,че трябваше по рано да се сетиш за това?Струва ми се,че изказването ти звучи нагло/меко казано/въздържам се от по груби коментари.

Какво общо има кой сключва брак бременен....нали го правят...т.е. стават семейство, бащата си поема отговорността за детето и т.н. нормални отношения....

А сега дори да постъпи така, значи, че ще си загърби сегашното семейство и деца....
Ако пък не го направи - тя няма да се ожени бременна, а ще остане самотна майка....

И като излизаш с  женен мъж е ясно, че ако забременееш това са двата пътя...и третият ест да се махне детето... за това  си е редно да се пазиш още по-съвестно...

marial - и ти си права...

А защо да се въздържаме питам аз...??? Свършиха ли свободните мъже бе мило момиче? Какво търсиш при човек с две деца...? Забременя и се замисли... А преди това не помисли ли за жената с двете дечица? Не, нали ? Що пък да мислиш? А сега си объркана . Късно е...

Има общо разбира се, все едно, както раздаваме правосъдие, забравяме, че и в ситуации, извън описаната, хората невинаги мислят, какво правят или криво си правят сметките.
Да се пазиш или И да те пазят?

ми не няма общо....  не разбиваш най-малкото ничие семейство....

Мила спри да четеш коментарите по темата която си пуснала, изключи си компютъра, вземи се в ръце и разреши дилемата си. Дай си още малко време, премисли ако трябва още три пъти ситуацията и давай смело - ако ще го раждаш гледай родителите ти да са зад гърба ти, ако ли път ще правиш аборт знаеш приказката че "времето лекувало всичко".
Продължаваш ли да четеш темата мисля че ще се объркаш повече отколкото си била, когато си я пускала. За такова решение не ти трябват много мнения, повярвай, родителите са тези които ще те подкрепят и в трудни и добри дни. ДОВЕРИ ИМ се! Всички грешим важното е да се учим от грешките си.

Помисли и върху друго. Допускаме ситуацията, че той изоставя старото си семейство заради новото. Би ли уважавала такъв мъж? Няма ли да те е страх, че във всеки един момент той отново може да изостави?

Ще си позволя да опиша с две-три думи моя живот, дано ти е от полза.
Мъжът ми беше женен от 1 година, когато се запозна с мен. Аз бях на 18-19. Влюбихме се лудо и аз , с типичната си младежка буйност, го накарах да избира. Той каза, че никога няма да спре да ме обича и въпреки че бракът му вече се разпадаше, даже преди да се запознаем, ще остане до нея, защото има отговорност, направил е тази стъпка в живота си  и ще си носи последствията. Слава Богу, че нямат деца. Познавам го на 100 процента (вече). Тя разви добър бизнес, който обаче трябваше да бъде в София. Пътуваше за месеци в чужбина и т.н. Искаше да се преместят да живеят в столицата. Той обаче има средно голяма фирма тук, плод на 15-годишен труд, започнал от гаражче за видеокасети. Аз - в това време - бях студентка в Пловдив и не сме се виждали, тъй като след този разговор приех, че нямаме бъдеще. Винаги съм го обичала, той мен също....Бях няколко месеца в чужбина. Един ден, около 6 години след раздялата ни, се прибрах в града, срещнах го случайно, беше в развод...Аз така бях свикнала, че никога няма да го имам, че в началото се уплаших, но .....
И....така....Тя го напусна заради амбициите си и новото си гадже - не я обвинявам, всеки има право да бъде щастлив. Щом не го е обичала и е искала друг, светски живот, нека така да бъде!. Той щеше да остане цял живот с нея, без да бъде щастлив, ако тя не го беше оставила. За мен това е чувство на отговорност, истинско, макар и с доза мазохизъм

Добре де, признавам си, че прагматизма в мен говори повече, отколкото емоциите и чувствата на бременната девойка, обаче има неща, с които не мога да се съглася. Да спиш с някого и да не допуснеш мисълта, че може и да забременееш ми звучи като да отидеш на рафтинг да речем и да не предвидиш, че прическата и гримът ти могат да се развалят...
Само че тук не говорим за някакъв рафтинг за отпускане и изобщо за приятно прекарване, а за нещо много по-сериозно.
Не можах да изчета всичко, защото честно казано малко се изнервих от поста ти (първия). Какво изобщо правиш с женен мъж и вече с две деца? Извинявай много! Не те упреквам, защото не знам (и не искам да знам) каква ви е историята, ама тоя гУУУЛям мъж-осеменител как го виждаш в живота си? Изобщо как си представяш живота с подобен екземпляр, че и го "обичаш" както твърдиш...
Хора всякакви - пича може да е с голям член, с голям портфейл, с голямо сърце и да обича всички жени по пътя си...Ама аз лично смятам, че и ние като жени трябва да се държим малко по-точно, малко по-принципно.
Знам само, че всяко преживяно нещо остава отпечатък върху живота ни. На 24 си безумно млада, за да живееш в някакви драми, които (извини ме за откровеността) сама си докарваш.
Аз лично по семейните въпроси отдавна се научих да се контролирам. Ако ще и принца на Уелс да дойде пак ще си отиде с празни ръце
Мисли, момиче! Детето е една огромна отговорност преди всичко...Радост и топлота, миличко усещане, но отговорност най-вече. И е чудесно, когато можеш изцяло да споделиш тази радост и отговорност с Мъжа до себе си. (В този ред на мисли как ще редувате Коледите например? Тук може и да не ме четеш - аз просто съм максималист и искам повече за себе си; не бих делила мъжа си с някого, още повече ново семейство)
Обожавам децата си, отдавам им цялото си време и топли грижи, но знам, че Човекът до мен си е моят мъж и понякога тайничко си мечтая по-бързо да растат, за да мога отново да му отдам цялото си време на него, защото го заслужава...И знам, че това е правилното, защото в противен случай ще се превърна в поредната вманиачена в децата си майка, която малко е забравила, че синовете й са пораснали...
Та с няколко думи: човекът до теб е най-важен - децата са естествено развитие на отношенията ви.