- Публикувана: 25 ян. 2010, 00:05 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2010, 21:23 ч.
Колко време съвместно съжителство ?
Колко време съвместно съжителство Ви беше нужно, за да решите, че това трябва да е бъдещият/бъдещата Ви съпруг/а ?
Според Вас колко трае периодът "в началото всичко е добре, но после се появяват битовизмите и проблемите" ? Или може би :
двама души или могат да живеят заедно и това се вижда от самото начало, или не могат .
Според Вас колко трае периодът "в началото всичко е добре, но после се появяват битовизмите и проблемите" ? Или може би :
двама души или могат да живеят заедно и това се вижда от самото начало, или не могат .
Няколко години живяхме заедно преди да се оженим, но честно казано още преди това имах съмнения, че "той ще е" 
Всъщност моят отговор не може да е меродавен, понеже за се ожених, защото забременях Ако не бях забременяла, кой знае още колко годинки щяхме да си живеем ергенската в безметежно щастие 
Всъщност моят отговор не може да е меродавен, понеже за се ожених, защото забременях
Ако не бях забременяла, кой знае още колко годинки щяхме да си живеем ергенската в безметежно щастие Колко време съвместно съжителство Ви беше нужно, за да решите, че това трябва да е бъдещият/бъдещата Ви съпруг/а ?
Според Вас колко трае периодът "в началото всичко е добре, но после се появяват битовизмите и проблемите" ? Или може би :
двама души или могат да живеят заедно и това се вижда от самото начало, или не могат .
Според Вас колко трае периодът "в началото всичко е добре, но после се появяват битовизмите и проблемите" ? Или може би :
двама души или могат да живеят заедно и това се вижда от самото начало, или не могат .
Според мен когато се стигне до съвместно съжителство, нещата вече тръгват в посока сериозно обвързване. Т.е. едва ли са много двойките, които заживяват заедно и после се разделят. Поне аз такива примери нямам. По-скоро за мен е важно преди самото зажвяване да минат година и половина, две. Дето се казва - 2-3 пътувания (човек на път е различен
), както и други неща разбира се, просто да видиш този човек твоят ли е и т.н. Чела съм от теми тука, че в началото примерно някои не пият, крият се, но все ми се струва, че тови би си проличало по някакъв начин... 
С две думи - мисля, че от самото начало си проличават тези неща.
Трябваше да загубя 10 години от живота си за да разбера че не е за мен.
Ако не ти е неприятно, би ли споделила защо това се случи?
Пет години връзка. Девет месеца съвместно съжителство. Не помня кога реших, че това е човекът за мен, но беше отдавна. Не сме бракувани, но най-вероятно ще го направим лятото, по негово настояване. За мен не е от значение, мисля, че и в момента имам пълноценно семейство. 
P.S. Нямаме деца все още, ако е важно за темата.
Според мен когато се стигне до съвместно съжителство, нещата вече тръгват в посока сериозно обвързване. Т.е. едва ли са много двойките, които заживяват заедно и после се разделят. Поне аз такива примери нямам. По-скоро за мен е важно преди самото заживяване да минат година и половина, две. Дето се казва - 2-3 пътувания (човек на път е различен), както и други неща разбира се, просто да видиш този човек твоят ли е и т.н. Чела съм от теми тука, че в началото примерно някои не пият, крият се, но все ми се струва, че тови би си проличало по някакъв начин...
С две думи - мисля, че от самото начало си проличават тези неща.
Аз явно съм от изключенията. Преди настоящата ми половинка си имах приятел, с когото ходихме около три и половина години (че и пътувания имахме), после заживяхме заедно. Слава богу, за кратко. Не познавам други хора, които да са толкова непригодни да живеят един с друг.
P.S. Нямаме деца все още, ако е важно за темата.
Колко време съвместно съжителство Ви беше нужно, за да решите, че това трябва да е бъдещият/бъдещата Ви съпруг/а ?
Според Вас колко трае периодът "в началото всичко е добре, но после се появяват битовизмите и проблемите" ? Или може би :
двама души или могат да живеят заедно и това се вижда от самото начало, или не могат .
Според Вас колко трае периодът "в началото всичко е добре, но после се появяват битовизмите и проблемите" ? Или може би :
двама души или могат да живеят заедно и това се вижда от самото начало, или не могат .
Според мен когато се стигне до съвместно съжителство, нещата вече тръгват в посока сериозно обвързване. Т.е. едва ли са много двойките, които заживяват заедно и после се разделят. Поне аз такива примери нямам. По-скоро за мен е важно преди самото заживяване да минат година и половина, две. Дето се казва - 2-3 пътувания (човек на път е различен
), както и други неща разбира се, просто да видиш този човек твоят ли е и т.н. Чела съм от теми тука, че в началото примерно някои не пият, крият се, но все ми се струва, че тови би си проличало по някакъв начин... С две думи - мисля, че от самото начало си проличават тези неща.
Аз явно съм от изключенията. Преди настоящата ми половинка си имах приятел, с когото ходихме около три и половина години (че и пътувания имахме), после заживяхме заедно. Слава богу, за кратко. Не познавам други хора, които да са толкова непригодни да живеят един с друг.
С мъжа ми не сме живели заедно, преди да се оженим. Че и 2 години след това.
С бившия ми приятел...на 24 април се свалихме, на 3 май поиска да се преместя при него, на 10 си пренесох багажа.
Той е от типа съвместно съжителство, не брак, така че едва ли щеше да се ожени за мен
За да може да се прецени колко време сме живели заедно преди.
И с двамата не съм се разделила заради битовизми.
С бившия ми приятел...на 24 април се свалихме, на 3 май поиска да се преместя при него, на 10 си пренесох багажа.
Той е от типа съвместно съжителство, не брак, така че едва ли щеше да се ожени за мен
За да може да се прецени колко време сме живели заедно преди.И с двамата не съм се разделила заради битовизми.
Преди да се оженим не сме живяли заедно.Проблеми с това къде да живеем имахме още от началото,но това не развали отношенията между нас.Напротив трудностите ни сплотиха още повече.В нашия брак нямаше хубав период,след който да ни засипят битовизмите.Има моменти,в които заедно се борим с някакъв проблем,след което следва по-безгрижен и щастлив период.
На втория месец заживяхме заедно, на петата година се роди детето ни, а девет месеца по-късно сключихме брак. За мен най-трудна беше първата година от съвместния ни живот- бях свикнала да живея сама и не можех да свикна да деля пространството си с друг. Сериозни проблеми и разногласия не сме имали нито в началото, нитоэслед това, трябваше ми време да се "науча" да живея с мъжа си. Подобни бяха преживяванията на Кари от "Сексът и градът", когато заживя с Ейдън и сякаш не й стигаше въздухът.