Дъщеря ми е в четвърти клас. От предучилищната се познават с едно детенце и на няколко пъти се опитват да бъдат приятелки. Сега когато е по - голяма аз съм я оставила, или поне отчасти, да се оправя сама с нейните взаимоотношенията. Проблема е в това, че другото момиче непрекъснато си намира причини, за какво да се сърди, а моята го изживава. Звъни ми по телефона и ми се жлва, че въпросната пак й е сърдита. Точно след 5 минути ми се обажда, че й се е извинила и са се сдобрили. Аз опитвайки да запазя самообладание й обяснявам, че човек се извинява, когато е виновен. Тя чувства ли се виновна за нещо? Отговора е "Не, ама искам да сме приятелки." И оттам се започват едни опити за командване кой с кого да еграе или не. По мое наблюдение въпросното дете е на принципа разделяй и владей. Обяснявано е много пъти, че в живота си ще среща хора, които ще й допадат в първия момент, после с опознаването ще разбира, че всъщност не са толкова приятни, колкото са й изглеждали....
Та въпроса ми е дали да се намеся директно в отнощенията им, или да ги оставя сами да се оправят по “датски” (защото се съмнявам, че въпросното дете постъпва и разсъждава съвсем по детски) и да бъда само наблюдател на това как дъщеря ми изстрадва лицемерието?
Знам, че тепърва ще се сблъсква с лицемери, обаче за мен е извън рамките на моите възприятия, че това може да го прави едно 10 годишно дете.
Нали те уж са чисти и невини? 
А това за, което най - много се ядосвам на моята дъщеря е, че май не си взима поука от общуването си с нея.
Та въпроса ми е дали да се намеся директно в отнощенията им, или да ги оставя сами да се оправят по “датски” (защото се съмнявам, че въпросното дете постъпва и разсъждава съвсем по детски) и да бъда само наблюдател на това как дъщеря ми изстрадва лицемерието?
Знам, че тепърва ще се сблъсква с лицемери, обаче за мен е извън рамките на моите възприятия, че това може да го прави едно 10 годишно дете.
Нали те уж са чисти и невини? А това за, което най - много се ядосвам на моята дъщеря е, че май не си взима поука от общуването си с нея.
В по - горните класове започна това, когато се появи интереса към другия пол.
Тогава естествено имахме други праблеми, които са си за възраста, но ги надживяхме.
За децата теорията и практиката са много различни. Те са на принципа проба - грешка. Ама нали трябва да се и учат от грешките си, а те се повтарят... 
