Обидих бабата на мъжа ми :(

Иве,направила си вече каквото трябва...Спри да се тормозиш.И на теб ти се насъбра много.Освен изпитите,нали преди броени дни изгуби много близък за теб човек...И освен това смятам,че реакцията на бабата е много пресилена ,независимо от " разликата в поколенията".

Случва се ! Не прави от мухата слон! Непрекъснато си повтаряй,колко си щастлива,че не живееш с роднини !

Благодаря на всички, Силве, на теб също, мила, благодаря, че се включи. Иначе съм изнервена, но не от сесията, а от поведението на бабата на съпруга ми като цяло, както споменах ,това не е един случай и тя обича да дава съвети, но не се задоволява с дадените съвети, а и с налагането им, въпреки това осъзнах, че съм сгрешила и се извиних, не заслужавах викове, а пък и досега не съм и противоречила за нищо, колкото и да ми се е искало, е, правила съм това, което сметна за вярно, но съгласявайки се по принцип с нея, а колкото до това за списанието, че е смешно, ами добре, нека бъде смешно, на мен не ми е, аз събирам списанията 100те личности от както бях бременна, за да направя колекцията за малкия, защото аз самата обожавам историята, имам пропуснат само един брой, до тук 70 и смятам да си го купя от издателството по-нататък, не че е проблем, че малкият ще скъса 1-2 списания за 3,70 и ще трябва да ги купувам пак, но все пак като може да се избегне, защо да не се направи, а идеята ми е повече сантиментална и емоционална, не толкова че списанията са ми важни като живота ми, обяснявам само защо ме е издразнило това, а всъщност го казах във връзка с това, че съм била ядосана от преди и като съм се сетила и за писмото и не съм се въздържала, предполагам, че ако не се беше случило, може би нямаше да го направя на въпрос и съответно да предизвикам този глупав скандал...както и да е, а всъщност я поканих в къщата си, заради съпруга ми и заради него не бих искала да се получават такива неща, иначе както забелязвате днес и без нея се оправям добре и си се гледа с детето, че и време за писане явно ми остава...ох, дано само се успокоят нещата, благодаря отново на всички за коментарите, мисля, че можем да приключим темата до тук.

Подкрепям мнението,също и това

Тази баба много експанзивна, направо взривоопасна 
Чакай я да се укроти, може после сама да дойде да ти се извини.
Бабата на мъжа ми от няколко месеца живее в нас и гледа детето, защото аз се върнах на работа. Жената е толкова кротка, като мушица е. Не мога да си я представя дори да прави подобни сцени, но то си е и до характер.

Нещо ми се струва, че бабето преиграва. Чак пък да крещи. И аз щях да я натиря. Не разбрах, наисина ли е отворила писмото? Не се ядосвай, с мен щеше да види по-голям зор.

Наближава Заговезни.Направи една баница и идете да и поискаш прошка-хем спазваш традициите,хем бурята ще е отшумяла.Старите хора са от друго време,те са слушали по-възрастните и им е трудно да приемат самостоятелноста на на младите.И това ще отшуми!

Достатъчно се е извинявала. Тази, която трябва да прави баница и да "моли за прошка" е бабата. Нейните прегрешения са по-големи

НЕ СИ ГО СЛАГАЙ ТОЛКОЗ НАСЪРЦЕ!ЩЕ ИМ МИНЕ С ВРЕМЕТО

Мила не го приемай много на вътре.
Няма значение дали е важно писмото или не е важно и къде е било оставено. Мисля, че точно заради белите и коси е трябвало да помисли, че щом мъжът ти не го е изхвърлил след като го е отворил, да не го дава на детето.
Мисля си , че доста е преиграла. Аз живея с баба та на мъжа ми, която е на 80 години и мисли само за себе си и след това за останалите.
Да не ти пука въобще, нали си се извинила /макар, че си мисля, че тя е трябвало да го направи/.

Аз пък мисля, че авторката има доста силно развито чувство за гордост и превъзходство, и обича да доминира в отношенията си с хората.
Мисля, че е трябвало да бъде по-толерантна. Преди да допуснеш някой да отседне в дома ти, е редно да се постави регламент. Иначе се получават недоразумения и в следствие напрежението ескалира. И ако участниците не са достатъчно зрели, каквато е авторката, за да може да лобира, се получават скандали.
Извинявам се предварително, че не споделям солидарността на хората, писали по темата. Истината не винаги е приятна. В заключение, авторката трябва да поработи върху социалните си умения.

Поздрави!

Интересни са ми повечето мнения, от които лъха нескрит неприязън и агресия към въпросната баба...
Любопитна съм, така както разпалено говорите срещу постъпката на старата жена, сега, докато сте на по 20-30 години, така ще говорите и ще сте убедени в правотата си един ден, със собствените си деца и внуци...
Тогава няма ли да искате толерантност и разбиране от снахите си?!
Или просто ще сте убедени, че майката/бащата на внуците ви не е прав/а?!
Не забравяйте - денят се познава от сутринта...

Със сигурност няма да крещя пред внуците си.

Аз на мястото на бабата също бих се обидила. В крайна сметка, дошла е в дома на внука си, при близки хора, да помогне на снахата да погледа детето, с добро чувство и предполагам с голяма радост, че ще прекара време с правнука си, а снахата се нахвърля за някакво писмо, без да пита кое как е станало, веднага предполага, че е някаква ровеща се във всичко... Предположение, което както се оказва е грешно...

Бабата се опитва да се обясни по нейния начин, както е обидена и наранена, вика може би дори... Но снахата я отрязва, обявява я за вредна за детенцето и накрая я изгонва от дома си, и от дома на внука й...

Бабата може да е преиграла наистина, но може и наистина много да се е засегнала от отношението ти. В крайна сметка, в твоя дом сте, а ти не си поставила граници - ми да беше казала, че това списание ти е важно и да не се дава на детето. Обаче понеже сте в твоя дом, си използвала авторитета, който това ти дава без проблеми - и си я обвинила и изгонила.

Някак си е обидно.

Това, което аз бих направила, е да ида при бабата и лично с нея да говоря, да й кажа, че съжалявам и че е винаги добре дошла в дома ми.

Erica , не точно това е смисъла на написаното от мен.
Казвам това, защото да нападаш някого, да го обидиш или да го "натириш" е винаги най-лесното.
От което, обаче, следват безброй проблеми и от даден момент нататък, става натоварващо за цял живот.
Не е нужно толкова много нерви за нещо подобно - т.е. не е станало нищо съдбоносно или животозастрашаващо - нито за детето, нито за майката, нито за бабата.
Но ролите, рано или късно, се сменят.
И когато това стане, а ние сме свикнали да налагаме своето мнение и да сме уверени в правотата си за всичко, да се сърдим, да викаме, ето ти - същия проблем, само че тогава ние се оказваме от другата страна.
Извинението й е достатъчно. На бабата, все някога, ще й мине или ще забрави за случилото се.
Казвам това, защото чак сега осъзнавам свои грешки в поведението си към собствената ми баба, макар че тогава съм била просто един тийнейджър и не съм се замисляла за това, че различните хора са раними в различна степен и реагират по различен начин...
И до днес съжалявам, че така не намерих време тогава, да поговоря нормално, да изясня причините за поведението си.