НАЦИОНАЛНА ИНФОРМАЦИОННА ЛИНИЯ ЗА НАРКОТИЦИТЕ И АЛКОХОЛА

Много добра инициатива! Respect!

Семинар за родители на тема "Когато дрогата нахлуе в дома ни, къде да потърсим помощ" 23.02.2010

Асоциация за рехабилитация на зависими "Солидарност"

обявява

Семинар за родители и близки на зависими хора:
" Когато дрогата нахлуе в дома ни, къде да потърсим помощ."

Дата: 20.03.2010 от 9:00 - 12:30 ч.
Място: ул. "Николай Островски"3, ет. 2, гр. София
Водещи: Светлана Христова - водещ работата със зависими и близки в програма " Солидарност" и Светлана Николова, член на екипа на "Солидарност"


ПРОГРАМА

    * Видове методи и места за лечение на зависимости в България
    * Презентация и информиране за предоставяните услуги в различните програми, клиники и центрове
    * Дискусия

Телефон за контакти: 02/971 99 20


Участието е безплатно!
Семинарът се провежда благодарение на финансовата подкрепа на
Националния център по наркомании

Един често задаван въпрос от родители, обаждащи се на Информационната линия за наркотиците и алкохола, е: "Поведението на детето ми се променя. Дали не взима наркотици?". Наркотиците са актуален проблем, широко дискутиран в социалното пространство. Въпреки вниманието, което му се отделя, хората не са по-добре информирани отпреди и затова продължават да битуват предразсъдъците и стереотипите по отношение на наркотиците и зависимите хора.
Навлизането в пубертета е съпроводено с множество промени в поведението на подрастващите. В даден момент родителите осъзнават, че тяхното „малко съкровище“ се е превърнало в млад юноша, който упорито се бори за своята самостоятелност и в който с всеки изминал ден все по-трудно разпознават своето дете. Кога обаче очакваните промени с настъпването на пубертета са в рамките на „нормалното“ и кога един родител трябва да започне да се притеснява, че с детето му се случва нещо нередно? Има ли сигурни индикатори, които да подскажат на родителите възможно най-рано, че детето им употребява наркотици?
Наркотиците съществуват около нас и никой (особено младежите) не е застрахован от директна среща с тях.  Вие, като родители, изпитвате ли подобни притеснения и съмнения? Или предпочитате да мислите: „В моето семейство това не може да се случи“?
 

Аз изпитвам притеснения, въпреки че детето ни е още малко.Водили сме вече разговор за наркотиците и това е обсъждана тема у дома, защото мисля че колкото по-рано се научи за съществуващи опасности, толкова по-добре. И да, старая се да наблюдавам как се променя поведението на детето и да отсявам нормалните от притеснителните промени.Пази Боже всички деца от този жесток бич!

Ох, и аз отсега си мисля какви ли не дивотии. но на въпроса - не, според мен няма сигурни индикатори, които да покажат дали детето взема наркотици.
Просто се надявам с много разговори и повече наблюдение да го опазя от това )Дай, Боже!).

Нормално е всеки родител да изпитва притеснения и съмнения. Най-глупавото е да се мисли - "В моето семейство това не може да се случи". За съжаление обикновено родителите разбират последни. Винаги ни се иска да вярваме, че това не е така. Глупаво е да се очаква, че може да се разбере по зениците, - те много добре знаят какви капки да си сложат, че да не разберем. Нито хероина си го бият във вените на ръцете, че да забележим.
Тема за наркотиците в момента има в Д и С и си струва да се прочете.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=476656.0

Има много сигурни индикатори. За родител, който се съмнява е най- добре да купи лакмус тест и да направи проба. Има различни такива тестове за различните наркотици, някои работят върху урина, а други директно върху челото.

Хубаво е да се знае кои наркотици са на мода и какви са ефектите от тях. При хероина нещата са по- ясни, защото лесно може да се познае по силно стеснените зеници, които не реагират на промяна в светлината. При кокаина зениците се разширяват. При екстази и марихуана нещата са по- невидими, но за родител, който си познава добре детето и контактува редовно с него промените не са така незабележими. За пубери с нормален режим употребата на екстази не може да остане такава тайна, защото ефекта е много продължителен- детето или няма да се прибере цяла нощ или няма да може да заспи цяла нощ /ако въобще е възможно да вземе екстази и да се прибере/.  там фазите на голяма комуникативност и добро настроение при употребата са следвани от противоположни състояния на умора, затваряне в себе си и подтиснатост. При редовна употреба се забелязва загуба на способността да се усвоява нова информация и загуба на краткосрочната памет.

Важно е децата да бъдат поощрявани от малки да са самостоятелни и независими, да не стават свидетели на редовна употреба на алкохол и/ или наркотици от родителите. С тях да се говори, но не да бъдат разпитвани, а да имат доверие в родителите. Често това доверие се бърка с ограничаване на личното пространство на детето, което води точно до склонност към употреба на наркотици и много други отклонения.  Важно е и родителите да не митологизират наркотиците, да не заявяват постоянно своите ужас и уплаха, защото в нестабилна възраст като пубертета тези излишни емоции само правят наркотиците привлекателна зона за експерименти.

iren5 Няма капки, които да накарат зениците да реагират на светлина. Палиш лампата, гасиш я и те си остават едни и същи. Има капки, които да ги разширят, но и тогава си остават непроменени. Още повече, че тези капки правят очивидна промяната в зрението, защото е ясно, че с разширени умишлено зеници не може да се прочете и ред.

Да , това е логично. Аз имах предвид само разширяване и свиване. А просто мое мнение е че тест да направиш си има своите рискове и трябва много добре да се обмисли подобно действие.Ако съм сбъркала в преценката - добре, че не са верни мислите ми , но в този момент се губи част от  връзка  с детето. А ако пък преценката е вярна , но не съм улучила момента и теста е отрицателен  - повече никога нямам право на това. Но това са някакви мои мисли- може и да не съм права.

Донякъде съм съгласна, но теста е решение при съмнения, които е по- добре да намерят своят отговор. Винаги имаш право и на още един тест стига ситуацията да бъде отиграна адекватно. В някои случая този тест може да се направи и тайно. особено тези, които са за чело- детето заспива докосвате челото му с теста за нужните секунди и имате резултат. С урината е малко по- трудно, но не е невъзможно. в никакъв случай, обаче не казвам, че трябва родителите да се запасяват с тестове и да ги правят по повод и без повод- те са решение, но ако има проблем.
връзката с детето може да се загуби и по други причини, то може да бъде отнесено заради възрастта, но нещата лесно се отличават. На никого няма да навреди да посети няколко модерни клуба и сам ще види за какво става въпрос, как изглеждат дрогирани младежи и тн. Още по- полезно ще е да се види как се забавляват, какво е модерно и какво би било опасно. Та трябва да се поддържа връзка и с детето и със средата, потенциална или реална, на самото дете. В момента има моди, които се конкурират по потенциални вреди с наркотиците.

За мен взимането на наркотици е породено от нещо и има ужасно много фактори, които влияят. Не е просто така опит безпричинен.
За опитването - основно мода, но за зависимост вече - се корени някъде съвсем другаде.

От извесно време му говоря, говоря  колко са вредни.Силно се надявам част от това ,което му казвам да му влезе в главата.

Много е важно родителя да има редовен контакт с детето, за да може да забележи, ако има промени и също така трябва да успее да изгради силна връзка между себе си и детето- детето трябва да приема родителя като приятел. Някои родители прибягват до по радикални неща - например купуват марихуана, викат тийнейджъра, показват и подканват да запали пред тях, и кротко и спокойно обясняват какво се случва при прием на такива вещества, като украсяват картинката допълнително нo при всяка промяна в детето е важно одителя/учителч/ приятелите да отреагират, дори да е фалшива тревога.

Никой не е застрахован. Детето ми е още малко, но се притеснявам още от сега. Много деца опитват, защото е мода сред тях, но страшното е пристрастяването...
Не зная кой е правилният начин. Тя и майка ми едно време ми говореше колко са вредни цигарите, но нямаше кой да я чуе...

Да, напълно съм съгласна с това, че независимо от това дали тревогата е фалшива или не трябва да се отреагира бързо и адекватно. Но нека все пак да  не забряваме, че по време на пубертета, ние отглеждаме едни малки бунтари, за които често пъти въпреки неимоверните старания на родителя вместо да бъде възприеман за приятел, той е най-лошия враг. Това разбира се, е нещо съвсем естествено в процеса на развитие на бъдещия възрастен . В такъв случай,  би било добре да  намерим проводник във  взаимоотношенията с детето ни- би могло да бъде по-голям брат/сестра, братовчед/ка, някой на когото детето ни има доверие и когото би послушало без автоматично да вдига гарда на защитата.
А що се отнася до нагледната демонстрация на употреба на дадена дрога " например купуват марихуана, викат тийнейджъра, показват и подканват да запали пред тях, и кротко и спокойно обясняват какво се случва при прием на такива вещества" - да, идеята не е лоша, но родителят, който избере този метод е необходимо да бъде много предпазлив и да познава добре детето си, защото понякога в детската фантазия, тази демонстрация би могла да бъде интерпретирана съвсем различни и вместо да помогне, напротив може да навреди.