До каква възраст е редно да "учим" с децата?

  • 8 259
  • 78
  •   1
Отговори
# 45
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 960
Е, до ден днешен се чудя, да се възмущавам ли на госпожата или.....

Аз съм възмутена  Mr. Green  Wink. Повечето учители твърдят, че не тяхна работа да възпитават децата, това е задължение на родителите. По тази логика, не е моя работа  да обяснявам на детето училищния материал, който учителят не е успял да предаде качествено.

# 46
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Всякакви недоразумения има по училищата. Дъщеря ми има тази година един "приходящ" учител, който не им позволява да питат в час, ако нещо не са разбрали. Нямат право да питат. А си попитал - двойка.  Mr. Green Който си мисли, че се шегувам - дълбоко греши. Добре, че е по абсолютно маловажен предмет и добре, че е само за част от първия и част от втория срок. Та всякакви недоноси има. Аз с трите деца съм се нагледала на такива учителски чудесии, че вече съм почти обръгнала. Макар че съм абсолютно убедена, че още нищо не съм видяла.

Въпректи това считам, че не върша ничия работа. Това е моето дете и всичко, което правя го правя за него и в негов интерес. Изобщо не искам да си го меря с учител - полза никаква. Особено, ако човекът е неудовлетворен, в перманентно състояние на учителски афект, неадекватен и крив. Ако е учител като учител - да говориш с него, да коментираш, да обсъждате, но за съжаление не повече от 50% от учителите са си на мястото и разбират защо са в тази система и са добре мотивирани.

# 47
  • София
  • Мнения: 403
В пети клас е  - уроците ги учи в занималнята, а по английски език се занимавам с него в къщи. Ако го оставя сам да се оправя нищо не учи  ooooh!
Обаче съм решила догодина да го пусна сам да учи, че няма до 12 клас така да я караме.
По въпроса - всичко е относително. Някои деца са по-самостоятелни, а други - не. Всяка помощ от родителя е полезна, стига детето да не прекалява.

# 48
  • Мнения: 8 999
Проверявам домашни. Казвам, че еди коя си задача /или упражнение/ са грешни и ги връщам да си ги поправят. Ако не могат да се справят сами, това означава, че материалът не е добре усвоен, затова отново обяснявам. Дъщеря ми е вече в трети клас и имат разказвателни предмети. Сама си учи урока и идва да я изпитам. Докато я изпитвам, доизяснявам някои неща, казвам някакви допълнителни подробности, обяснявам кое е важно да запомни.
Не им вися над главите, но и не съм ги оставила без контрол. Нали затова съм си вкъщи - за да усетя навреме, ако има неясноти и празноти в знанията и да ги накарам да ги запълнят.
Когато са малки децата не винаги осъзнават, че нещо не са доразбрали, че нещо не им е ясно. Затова съм аз.
Смятам да прилагам тази система за подготовка вкъщи поне до края на пети клас. Не ми се иска да се изненадам грозно месец преди изпитите за гимназия, че детето ми не прави разлика между "и" и "й" например. Има знания, които трябва да са добре усвоени, защото те са основата на бъдещите им занимания. Ако имат пропуски, ще трябва да ходят на частни уроци и в гимназията.

# 49
  • Мнения: 2 803
Много е индивидуално. Зависи от детето, учителя, училището, възрастта, учебния материал.......
Дъщеря ми е трети клас, оставям я доколкото може сама да пише домашни, уроците учим заедно, защото са написани безумно сложно. Също и по английски се занимавам с нея. Проверявам домашни и така ще бъде до тогава, докогато има нужда. Не ми тежи и не смятам, че е зедължение само на учителите да се грижат за обучението, образованието и възпитанието на нашите деца.

# 50
  • София
  • Мнения: 775
Моят личен опит- до 4 клас се подготвяше сам с много малко помощ. Оценките бяха много добри.
Продължихме по същия начин и 5 клас, първи срок - невероятен провал от към успех.
Сега втори срок на пети клас се налага всичко да учим заедно и разбирам, че той изобщо
не знае как се учи и не прави разлика между това да разбереш един урок, като го прочетеш
за 10 минути и да го научиш.
Мисля, че е важно да се занимаваме с децата, докато се научат как се учи, а след това
само контрол. Разбира се всяко дете е различно.

# 51
  • Мнения: 349
Моите родители се интересуваха от моето училище само в първи клас - ей голям зор да се науча да пиша, до 4 клас си получавах оценките така " Браво, отличен , пиши красиво "  Joy След това се обръщах към тях само ако имам нужда от помощ - примерно да решавам текстови задачи по математика или да си направя домашното по английски.Смятам, че родителя сам трябва да може да усети кога детето е готово да се справя самостоятелно и трябва да се стреми към това колкото се може по- рано , разбира се като ясно показва на детето, че ако не може да се справи само е до него и ще помогне Simple Smile

# 52
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Моята дъщеря е първокласничка. Все още не мога да и създам навик да седне и да си напише домашните без да се занимава междуременно с нещо друго. Правя диктовки, задавам задачи, слушам приказки, учим по английски. Аз мисля, че в училище се дава основата, но вкъщи трябва да се затвърди. Има деца, които сами сядат и си свършват работата. При моето дете не зная кога ще се случи. Но за сега няма такъв шанс, а с учебният материал се справя отлично, не се затруднява изобщо, но трябва да я науча да бъде самостоятелна.  Та и аз бих отговорила, че е много индивидуално.

# 53
  • Мнения: 195
Моят личен опит- до 4 клас се подготвяше сам с много малко помощ. Оценките бяха много добри.
Продължихме по същия начин и 5 клас, първи срок - невероятен провал от към успех.


Причините за това не са в детето, до 4 клас уроците по Човек и Общество са по 1 страничка едър шрифт, а  и  началните учителки обикновено  изпитват като задават въпроси, на които се отговаря с 1-2 изречения.  От 5 клас този предмет се разделя на  два   -  История и География , по всеки от които уроците са 3-4 страници дребен шрифт (  с картинките )  с много допълнителна  информация, непознати думи, карти, исторически документи и на децата им идва като гръм от ясно небе.

 Получава се така, че почти всеки ден имат по един урок за учене (2 предмета по 2 часа седмично).  Учителите вече изпитват по традиционния начин - да разкажат част от урока на дъската пред карта или от място, което изисква спообност да се възпроизведе информацията заедно с дати, имена, терминология и  т.н, което не става с едно прочитане (дори с две)  и за децата е нещо ново, дори стресиращо (ако не са били изпитвани така) . 

Всичко това се прибавя към увеличения почти двойно обем на учебния материал  (в сравнение с 4 клас)    по другите предмети (БЕЛ, мат....) и неразбираемо написани учебници (по бг. език в 5 клас е ужасен), нови учители с нови изизсквания (няма я класната - квачка, която познава всяко дете ). 

Това са причините за занижаването на успеха в началото на 5 клас, което се случва с голяма част от децата, не ги обвинявайте,  може би наистина се налага да им помагаме повече отколкото в началната степен, където общо взето обучението е основно  "ограмотяване".     

# 54
  • Мнения: 2 556
Синът ми е в трети клас. Много е самостоятелен, никога няма да забрави да си напише домашните. Сяда, пише, подрежда си сам раницата, там не пипам. Но - по Човек и Общество помагам и си учим заедно. По-точно той чете урока, а аз след това го изпитвам и обяснявам кое как е в детайли. И без това госпожата им е вдигнала летвата, ако го оставя на едното четене само, ще има само тройки при нея. Просто при тях се изисква да знаеш ВСИЧКО. Това ако само дете го научи в 3 клас, евала. Покрай него и аз знам всичко вече. По останалите предмети е все с шестици, но и там проверявам кое как върви. Освен това вечер му давам да преписва текстове на английски, после ги четем  и ги превеждаме. По математика решава задачи сам - това най го влече и сам напира. Ходи и по състезания, просто математиката му е любима. Естествено, ако го затрудни някоя задача, решаваме я заедно. Дори не си и помислям да оставя детето да пише и да греши само, да се чуди как да подхване урока и после да нямам идея какво знае и какво не. Не е за мен тази работа. Ще му помагам, докато трябва, който и клас да е. Детето ми е самостоятелно, с моя помощ обаче се подготвя много по-добре  Peace

# 55
  • Мнения: 9 980
 Аз с трите деца съм се нагледала на такива учителски чудесии, че вече съм почти обръгнала. Макар че съм абсолютно убедена, че още нищо не съм видяла.

Въпректи това считам, че не върша ничия работа. Това е моето дете и всичко, което правя го правя за него и в негов интерес. Изобщо не искам да си го меря с учител - полза никаква. Особено, ако човекът е неудовлетворен, в перманентно състояние на учителски афект, неадекватен и крив. Ако е учител като учител - да говориш с него, да коментираш, да обсъждате, но за съжаление не повече от 50% от учителите са си на мястото и разбират защо са в тази система и са добре мотивирани.
[/quote]

Предполагам, че фактът, че имаш три деца, които са вероятно в училищна възраст, е помогнал да се ориентираш повече от отлично в обстановката Mr. Green Като родител ще кажа, че помагам на своето дете до последния момент( сега е 12 кл), изхождайки само от убеждението, че го правя в негова полза. Като учител ще кажа, че все по - голяма част от учителите не са на мястото си, за съжаление вече повече от 50%. Без да защитавам никого, ще напомня, че в педагогическия факултет се влиза с 3 на изпита и обикновено по последно желание. И това е поне в последните 10 години. Как може да се очаква, че някой, който е влязъл там само защото не са го приели другаде, където е искал, ще работи със сърце работата си? За заплатите и атмосферата в училище изобщо няма да споменавам. Училището вече не е място за получаване на знания, болно ми е да го кажа, но е факт. Тук - там се вижда още светлинка в тунела, но на фона на общия мрак не е кой знае каква утеха. Sad

# 56
# 57
  • Sofia
  • Мнения: 29 135
как да не му помагам в трети клас,като започнаха да учат за историята на БГ,и на мен ми е трудно,а на него още повече и по-лошо е че не му е интересно,а утре предстои и тест по ЧО и има 6-7 урока за прабългари,ханове,царе.....УЖАС #Crazy

# 58
  • Някъде там
  • Мнения: 139
Проверявам домашни. Казвам, че еди коя си задача /или упражнение/ са грешни и ги връщам да си ги поправят. Ако не могат да се справят сами, това означава, че материалът не е добре усвоен, затова отново обяснявам. Дъщеря ми е вече в трети клас и имат разказвателни предмети. Сама си учи урока и идва да я изпитам. Докато я изпитвам, доизяснявам някои неща, казвам някакви допълнителни подробности, обяснявам кое е важно да запомни.
Не им вися над главите, но и не съм ги оставила без контрол. Нали затова съм си вкъщи - за да усетя навреме, ако има неясноти и празноти в знанията и да ги накарам да ги запълнят.
Когато са малки децата не винаги осъзнават, че нещо не са доразбрали, че нещо не им е ясно. Затова съм аз.
Смятам да прилагам тази система за подготовка вкъщи поне до края на пети клас. Не ми се иска да се изненадам грозно месец преди изпитите за гимназия, че детето ми не прави разлика между "и" и "й" например. Има знания, които трябва да са добре усвоени, защото те са основата на бъдещите им занимания. Ако имат пропуски, ще трябва да ходят на частни уроци и в гимназията.

 newsm10  и ние сме така,засега съм доволна от него.

# 59
  • Мнения: 2 641
в ситуацията в момента - до 8 клас. как дотук само една мама се е сетила че "учителите" са с тройки на приемните изпити, а някои са влезли и по диплома? леля ми е професор по педагогика и оценка под 6 не е писала на студент независимо колко е тъп или умен. кой ще си дава зор за 300 лева грубо като даскал? затова който не е роден с връзки или пари може да разчита само на родителите си до 5 клас, а след това на частни уроци и пак на родителите си да го насочват, за да прокопса в бъдеще. след 8 клас зависи вече от нагласите които има и личния му стремеж. това е общия случей в момента и който не го вижда е в голяма заблуда.

Общи условия

Активация на акаунт