До каква възраст е редно да "учим" с децата?

  • 8 260
  • 78
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 2 556
Това, което гарантирам е, че няма начин да случим на всичко  Twisted Evil Simple Smile Така че - аз по география и история ще помагам, докато трябва и това е. Не ми е целта вечната шестица, но като знам, че детето ми има потенциал, няма да го оставя с тройки и четворки примерно.

Между другото, както бях с отличен успех навремето, аз се бях позатруднила с математиката в последния клас на гимназията. Просто изобщо не я разбирах. Родителите ми никога не са учили с мен, не ми е и хрумнало да ги попитам да ми обяснят. Добре, че имах приятелка "математичка", та ходех у тях да ми обяснява всичко. Благодарение на нея разбрах и осмислих въпросната математика, не на учителя и не на учебниците. Така че никога не се знае кой и кога ще се нуждае от помощ по нещо.

# 76
  • София
  • Мнения: 62 595
Мисля, че всички тук говорим за различни неща.
Имам двама ученици точно в четвърти и пети клас и както се казва, още ми е много прясна въртележката. Да си призная, никога не съм се опитвала да провокирам интерес към някой предмет с идеята детето да започне да учи по него. Системата е такава, каквато е в момента и ние просто трябва да се справим по някакъв начин. Разбира се, има предмети, които са им лесни и приятни, има и такива, които не са. Но гледам на нещата по друг начин - обяснявам, че щом този предмет го има в програмата, колкото и да не им харесва, налага се да го учат. За тройка или за шестица - зависи от тях. Такъв предмет е историята. И двете ми деца заявяват, че им е скучна, но не е имало проблем с ученето, нито ги бутам, нито им вися на главите. Обяснявам уроците, но не насила, а защото децата сами идват за помощ. А едното ми дете ходи на СИП по история и много му харесва какво учат там. Но в кръжока обстановката е неформална, не ходят по някакъв тъп учебник, а по музеи, търсят материали и правят презентации пред останалите ученици. Но самият предмет като учене от учебника им е неприятен, защото трябва да учат прекалено много години. Не аз държа на оценката, а децата ми знаят, че са умни, знаят че имат не само потенциал, а и постижения и не искат да се дават на една тъпа история. Учат я и толкова. Та, към неприятните предмети подхождаме делово, като към миенето на чинии - ако няма кой да го свърши, вършиш си го сам.

# 77
  • София
  • Мнения: 775
Аз се стресирах най-вече заради разказвателните предмети и по точно заради начина по които изпитват някои учителите при нас. По история и география много често се случва да изпитват децата на един единствен въпрос от урока и ако не знаят или се затрудняват пишат 2 или 3 . Няма други въпроси. Така наскоро синът ми учи накакъв урок по история поне 2 часа, същият ден го изпитали, питали го някакво безумие на което той се затруднил да отговори и му писали 3. Е, тия учители не убиват ли всякаква мотивация на децата по този начин. Мисля, че има и голяма пристрастност.
Радва ме, че по математика и български сме добре, а и случихме на добри учители. Все пак това са най-важните предмети за кандидатстването след 7 клас и тука вече трябва да се държи на 6-цата. А и по математика дори и да не те харесва учителя, след като си си решил всички задачи.........

# 78
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Малоумшина е това!
Може ли да преподаваш история и критерия ти за оценяване е помененето на 2 факта?! без да е молоумщина...

Да сме живи и здрави!

Общи условия

Активация на акаунт