До каква възраст е редно да "учим" с децата?

  • 8 255
  • 78
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 367
Здравейте,
интересува ме мнението на широка публика с опит-докога "висите над главите"на децата и откога насетне мислите че по-скоро им правим мечешка услуга? Нашето учениче е много малко още и съдействие, както и учене на навици е нужно,но аз например не следя домашни (има си календар,научила съм я как,неин проблем е),не минавам през всяка буква,а само ако пита, не поправям в повечето случаи,а оставям да го види от учителката си, не приемам "лично"като бъка и трие и маже..като цяло убеждението ми е че това си е неин ангажимент и колкото по-рано се научи да се справя сама-по-добре.Имаме близки които пишат домашни и рецитират разказв.предмети до края на прогимназията,аз честно не се виждам в тази роля...мерси предварително!

# 1
  • Мнения: 3 417
Никога не съм "висяла".
Правила съм диктовки в 1 клас, защото няма как да си ги правят сами.
Отговаряла съм и отговарям все още на въпроси, ако има такива.
Вече дори не знам какво учат.
Научиш ли го да му висиш на главата... лошо и за двамата.
Добре подхождаш към твоето малко учениче и самостоятелността му.

С тази тема очаквам голям купон да се развихри.
А ако се включат и почитателките на домашното обучение...

# 2
  • Мнения: 690
Това зависи от детето и неговата индивидуалност.
 Дъщеря ми е втори клас. Да, помагам й. Правим диктовки, уча я да преразказва, защото преразказите не са й силна страна.
 Има предмети, които й вървят, като математиката и английски. Там не я закачам, само преглеждам тетрадките и тестовете.
 

# 3
  • Мнения: 23
Синът ми е в трети клас.До миналата година беше напълно самостоятелен-сега обаче тръгна на занималня.Там все нещо им обясняват.Все си мисля,че ако имаха време за упражнение в час,както преди години и сега би могъл да се справя сам.Като слушам на негови съученици родителите как висят на главите на децата си,свят ми се завива!Не го намирам за нормално!При сегашните сложни програми висенето стига до пети клас.После почват частните уроци,които повечето родители са приели за толкова нормално,колкото ученето заедно с децата.Чудя се до кога ще продължава това?!В много нормални държави обучението в детските градини и началното у-ще е твърде облекчено,но тук твърдо вървим против природата,а после ревем,че децата са нервни и депресирани.Още чакам новият министър да прочете учбниците -явно е било поредното изхвърляне!

# 4
  • Мнения: 811
Вярно е че много зависи от детето, но е и както го научиш. Дъщеря ми от есента тръгва на училище - ще видим. Помня как на сестра ми й решаваха задачите и как разказваха разни уроци с майка, когато аз тръгнах на училище, майка вече работеше и вечер имаше време да ме попита само дали има нещо неясно по уроците, в повечето случаи нямаше. Завърших уч-ще със златен медал, така че неученето с мен е дало добри резултати.

# 5
  • Мнения: 2 318
До края на 2 ри клас учихме заедно.В смисъл- правихме много диктовки, повечето извън домашното.Правописа за мен е много важен, надявам се съумях и при дъщеря ми да го вкореня!Учехме заедно и по разказвателните.

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 29 133
Помагам и ще го правя докато има нужда,за мен е удоволствие....Сина ми е в трети клас и помощта ми се изразява в това,че го наблюдавам как учи,насочвам го когато е затруднен,без да му решавам задачи,следя дали правилно учи и проверявам домашните,разказва...не мисля,че е нещо неправилно....На дъщеря ми помагах по същия начин до 4ти клас.Помагайте им докато имат нужда,материала в у-ще е много объркан и сложен понякога,а има и много невярна информация и грешни задачи....

# 7
  • Мнения: 24
Здравейте, аз от известно време също си задавам този въпрос, защото виждам как се налага да помагам на моите ученици - 3 и 4 клас. При нас освен училище има още Алианс по английски, школа по математика и народни танци. Програмите им в училище са трудни и по тази причина  вече има "самостоятелни" деца, които изпускат нишката по математика, по български пък още по трудно се справят,а мънкането по разказвателните предмети съвсем им съсипва самочуствието на умни деца. В 4 клас започват да компенсират със завидни познания за комп. игри и филмови герои. При нас се налага да помагам с математиката. Децата ми учат в матем. училище и в една учебна година ходят средно между 6-10 състезания и изпити, а някои от задачите са изключително трудни. По руски също наместваме падежите заедно. Видях обаче, колко щастливи се чувстваха като си получиха бележниците от Алианса за края на 1 срок и имаха само 6-ци по английски. Дъщеря ми колко беше горда с 4 място на Коледното математическо състезание за цяла София. Те знаят, че винаги когато нещо не разбират ще им помогна. Не забелязвам това да ги прави несамостоятелни, но съм абсолютно съгласна, че нуждата от помощ от родителите е индивидуална и зависи от самото дете.

# 8
  • Мнения: 7 277
Не съм учила с дъщерите си никога ежедневно, когато става въпрос за материал от училище. Дори диктовки не съм правила. Това е работа на госпожата. Никога не са изоставали в училище, а напротив, справят се много добре.
Помагам в намиране на информация, или отговарям на въпроси при затруднения с домашната работа.
Не разбирам родители, които постоянно висят до децата си и "учат" с тях, особено когато това продължава и след 4-ти клас. Crazy

# 9
  • Мнения: 24 467
Това зависи от детето и неговата индивидуалност.
 Дъщеря ми е втори клас. Да, помагам й. Правим диктовки, уча я да преразказва, защото преразказите не са й силна страна.
 Има предмети, които й вървят, като математиката и английски. Там не я закачам, само преглеждам тетрадките и тестовете.
 
Да добавя към отговора- зависи и от конкретните изисквания и подходът на конкретния учител, от нивото на изпълнение на професионалните му задължения много зависи също. Зависи от целите, от родителите и от мястото им в избора на тези цели. В това се убедих от многото теми тук, от разговори с различни родители, чиито деца са при различни учители. Зависи и от нивото на учебниците и учебния материал, от начина, по който е обективиран той.
Няма възраст, няма лимит, има конкретни нужди и виждания.
Може въобще да не се налага да се "учи заедно", може да се наложат чести или редки разяснения на материала, допълнителни упражнения.
Лично за мен, например, не е добър атестат да не знам "какво се учи", напротив, държа да бъда "в час" по ред причини.

# 10
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 146
Зависи си от детето - никога не съм учила с голямото дете, но малкото, което е 4 клас, май ще си му седим на главата докато завърши.

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Да добавя към отговора- зависи и от конкретните изисквания и подходът на конкретния учител, от нивото на изпълнение на професионалните му задължения много зависи също. Зависи от целите, от родителите и от мястото им в избора на тези цели. В това се убедих от многото теми тук, от разговори с различни родители, чиито деца са при различни учители. Зависи и от нивото на учебниците и учебния материал, от начина, по който е обективиран той.
Няма възраст, няма лимит, има конкретни нужди и виждания.
Може въобще да не се налага да се "учи заедно", може да се наложат чести или редки разяснения на материала, допълнителни упражнения.
Лично за мен, например, не е добър атестат да не знам "какво се учи", напротив, държа да бъда "в час" по ред причини.

Напълно съм съгласна. Аз все още следя какво се случва, какво учат, докъде са стигнали, какво и как са усвоили, помагам при възникнали проблеми или неясноти, при търсене на информация, коригирам и т.н. Не съм ги пуснала сами по течението и не виждам как бих го направила в близките 2-3 години.

# 12
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 770
В трети клас е и още уча с него.

# 13
  • Мнения: 249
Личен опит по темата нямам, но мога да споделя с вас какво се случва в едно мое близко семейство: детето е 6-ти клас, а майката все още му чете уроците на глас. В резултат на това недомислие детето още срича. #Crazy

# 14
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 146
Личен опит по темата нямам, но мога да споделя с вас какво се случва в едно мое близко семейство: детето е 6-ти клас, а майката все още му чете уроците на глас. В резултат на това недомислие детето още срича. #Crazy


Недейте да говорите така, а де сте чували за дислексия  newsm78 . Говорете за собствените си деца - пита се личен опит . Браво на приятелката ви че се занимава с детето. В противен случай бягат, чудят се какво става с тях и стават големи бели. 

Общи условия

Активация на акаунт