Хубава българска традиция ли е абитуриентския бал....

Това е така, но аз точно, заради него споменах родителските амбиции.
Нямаш идея колко много колеги имах, които бутаха образованието си, само защото мама и тати искат да имат висше.
Сега, нито един от тях не работи по сепциалността си. Факт.
Но ако следваш хобито си, интересите си и ги превърнеш в професия, тогава е хубаво.
За съжаление, в България нещата са просто изкривени и затова се получават и толкова объркано нещата...
Всъщност - точно тази тема е доста необятна и във всяко мнение ще има доза истина...

Хобито и интересите на 80% изобщо не са свързани с висше образование. На практика децата към завършване на средно образование изключително рядко имат определени вече хобита които да следват и изборът им често е протиктуван от родителски амбиции (за съжаление). Аз съм не по-малко възмутена как някои родители от малки ще набиват в главите на отрочетата си че трябва да завършват висше. Опропастяват живота на много деца. Моят е включително в това число- родителите ми не само висшето ми бяха избрали откак се помня ами и професията. На практика съм израснала с тази мисъл която непрекъснато ми е набивана в главата, макар професията съвсем да не е моя. Нито пък висшето ми е изпотрябвало- да си ги завират дипломите ми в едно място.
Сега наблюдавам подобно нещо при съученички и приятелки на дъщеря ми.  Всичко живо адвокатки ще стават. Като ги попиташ какво знаят за тази работа и защо го искат- нищо. Искат го защото родителите им го искали и много пари се печелело.
Винаги съм се въздържала от коментари относно избора на детето си. Каквото иска да учи и ако иска да учи въобще. Тя самата по едно време се дразнеше че нищо не и казвам, но го бях решила категорично че никога дума няма да продумам. Решението трябва да е само и единствено нейно. В крайна сметка разбрах какво е избрала в момента в който вече си беше подала документите. Казах само "харесва ми", а тя - "чудо голямо - не ви питам дали ви харесва".

Аз тази година съм абитуриентка и мисля, че е напълно излишно да дават  нашите луди пари за рокли, обувки и т.н. ще направя нещо скромно, но все пак ще си го празнувам.. Харесва ми идеята за Бал, празнуваш, забавляваш се, но само една вечер... после живота те грабва и ти остава само спомена... дори и да не си била с най-скъпата рокля..

Това го е казал Онасис и за мен е напълно вярно!
100 % споделям мнението на Делюзион. Сутринта написах подобен пост  и го изтрих, защото сметнах,че няма нуждаа да взлизам в ререкания колко е важно образованието и как тще донесе астие на децата ми.
дъщеря ми от малка си беше избрала какво иска да учи, аз не съм се месиа изобщо.
Синът ми не се интересува на този етап от учене, а от правене на пари. Да, на 16 години  постоянно намира начини за самофинансиране, при това се справя много добре. Гладен няма да остане. Не  ми е проблем да го издържам няколко години в който и да е университет, но не виждам смисъл да го правя, ако това не му е мечта. А сервитьорки правистки и продавачки от МЕИ-то..с лопата да ги ринеш.
А това пък да събирам 20 години пари за образованието им- забрави!

Такаааааааа, от каде да започна?
Наистина не работя по специалността си и никога не съм имала намерение, но изборът какво да уча си беше мой. Навремето имаше две елитни гимназии ПМГ и езикова, мой беше изборът в коя да уча и с какъв предмет. За висшето пак аз си го избрах, имах две опции, или във Варна каквото искам или в Сф, каквото не искам, в Сф не ме приеха, каквото исках. Родителите ми оставиха изборът на мен. Това, което не исках в Сф, го кандидатствах на майтап, въпреки малкото бройки, взеха че ме приеха. По едно време исках да се отказвам, тогава-да, родителите ми ме убедиха, да не бързам, просто не искаха да правя тяхната грешка. Преди години баща ми е искал да учи във Военоморското, но баба ми е била против, инжинер, та инжинер, за да и направи на пук е отишъл на изпита, но предал празен лист, решил задачите на колега, които после след години му беше станал шеф. Баща ми после съжаляваше за глупостта си. След 10.11. баща ми си направи собствен бизнес, който беше успешен, но миналата година продаде.
Не съжалявам, че ги послушах и завърших нехаресваното от мен образование, в интервютата за работа висшето дори и не по специалността винаги има предимство пред липсата на такова. И за още нещо не съжалявам, от тези години обучение натрупах доста опит и ми останаха 3 приятелства, от тези които рядко се срещат, хора , на които винаги можеш да разчиташ.
Андариел, не знам, но не мисля, че си ме преценила добре, аз също съм от бунтарите, но си имам принципи и държа на тях. Да, в училище бях отличничка, но........с неприемливо поведение, на 2 пъти да ми намалят поведението на косъм, много обичах да споря с преподавателите и да си търся правата, цар съм на това.
Може би, наистина съм добър работник, но.......зависи дали си харесвам работодателя, верно съм изпълнителна и коректна, но последната ми шефка, веднъж в изблик на откровение ми призна, че се страхувала от мен , правя всичко със замах и имам малко заповеднически маниер, наистина планувам всичко и рядко съм неподготвена.
Относно офертата за работа, благодаря, но мисля вече да не работя за никой, а сама да съм си шеф
Ако размисля, ще го имам предвид.
Много от изборите ми в живота са мои, родителите ми искаха да се прибера в родният град и поема бизнеса, категорично отказах. Един от последните е синът ми, ако слушах всички лекари в Бг, досега щеше да е с 2-3 операции и незнам какво още. Не е пил лакарства, няма операции и за изненада на всички израстна проблема с времето, всички казват чудо. Но.......аз просто намерих лекар, с противоположно на тяхното мнение, мой беше изборът на кого да се доверя. Има и доста други примери, но да спрем до тук. Това, относно свободният избор............
За бала едва ли ще си променя мнението, да, хората се променят, но се надявам да е в положителна насока.
Забравих, това, което споделяш за децата, че са умни, но вниманието им не се задържа дълго върху нещо и искат всичко да опитат. В това се състои ролята на родителя, внимателно да ги наблюдава и с тяхна помощ да изберат заедно най-подходящото за  детето, и да му помагат да е постоянно в избора си, а не да гонят болни амбиции. Всеки е добър в нещо, трудно е да се открие в какво, и да е постоянен в него.

Само Хенри Форд сте пропуснали да споменете  
Това, че наемни работници е равно на бедняци означава, че просто сте си ограничили мисленето или не познавате достатъчно начини за изкарване на пари. Или че имате твърде странни критерии за бедняци. Или за наемни работници.


пп. между другото, по повод Харвард, скоро в един филм една от героините, чиято мечта беше Йейл, каза 'Харвард е за търговци, за мен съществува само Йейл'. Стана ми много забавно , но и ме накара да се замисля за различните изходни позиции например:lol:
ето нещо интереесно, поне за мен-реч на Стив Джобс пред абсолвенти от Станфорд http://nel-anel.blogspot.com/2009/02/blog-post_8898.html

ппп. Ксения, ти не беше ли медицинска сестра? Това прави гледната ти точка доста по обяснима.

Извън темата,обаче не мога да не попитам:за коя Ксения иде реч,тя не получи ли бан или пак се е върнала да проповядва колко е велика.

 

Доста се е изместила темата, но не мога да не се включа 
Напълно подкрепям това, че детето само трябва да избере какво, кога и къде иска да учи. Аз в това не бих се месила, както и никой не ми се е месил на мен.
В наши дни съм се нагледала на толкова "бизнесмени", учили-недоучили, които името си не могат да напишат. Ще ме е срам, ако детето ми се превърне в нещо такова.
На този, на когото му е навредило образованието, да дойде да ми се обади.
 Разбирам позицията ви, но това е позиция на хора С образование, нали   Нямате реална преценка и не можете да съпоставите нещата. Аз също.
Това, което пише в дипломата ми е на светлинни години от това, което работя...но това, което съм учила, ми помага много. А съм учила благодарение на родителите ми, но нещо, което аз исках.
Затова държа на доброто образование на дъщеря ми и от и въздействам психически- не, че трябва да учи нещо конкретно, а че трябва да учи- това, което и харесва и това, което ще и донесе удовлетворение в живота занапред.
ВиШУТУ  е основата, разбира се, само по себе си нищо не значи. Обаче, ако е достатъчно солидна основата, може да даде много.

Възможно е животът да се стече така, че човек да не 'работи по специалността си".
Но образованието е ценност, която се радвам, че притежавам. Ако не друго,  поне ще я предам на децата си, надявайки се, че техният живот няма да е толкова объркан и непредвидим, колкото моя,  и  ще имат по-добри шансове от моите.

Охо, Ани27, спри се малко! Талантът и справянето с всичко и чуденето на 10-11 години къде да учи едно дете няма нищо общо със спирането на вниманието. Няма да изпадам в подробности за децата си, но те се занимават с доста неща и то със завидните за възрастта им постоянство от по 4-5 години за всяко от нещата. И това го правят по свое желание. Да, хубавото е, че всичките им занятия са все в изкуствата и са взаимносвързани. Опитът във всяко едно от тях дава предимство и обогатяване в другото. А това, че нямат все още категорично мнение къде искат да учатслед седми клас не е непостоянство, а детска чуденка. Е, донякъде се водят по това къде сме учили с баща им, то им се струва по-познато, защото имат личен пример. Не зная ти какво разбираш под насочване, но това, което аз бих могла да кажа на детето си е нещо от вида, че много лесно се справя и научава еди-какво си и си заслужава да помисли.

А, сори, ама твоето бунтарство "отличник с намалено поведение" е било чиста глупост навремето. То, хубаво е човек да е бунтар, но да си избира битките. Като те гледам, ти си на 35 и вероятно като си завършвала поведението не е имало никакво значение за кандидатстване.

Точно затова и казах, че хобито има нещо общо и с образованието.
Ако едно момиче се увлича по това да бъде манекен, може да отиде да учи за манекен.
Ако има интерес да рисува, може да отиде да учи за дизайнер.
Ако има интерес да снима, може да учи за фотограф.
И така нататък...
Т.е. хобито и интересите спокойно могат да се превърнат и в образование, и в професия. Т.е. трябва да учиш това, което ти харесва и с което искаш да се занимаваш.
Тези продавачки от МЕИ-то - вярно с лопата да ги ринеш.
Аз съм завършила технически университет и ми е от ясно, по-ясно, само че - аз работя по специалността си.
Защото я харесвам, защото това беше, което исках да уча.
Няма как да запишеш обаче, транспортна техника или автоматика, или машиностроене, или друга подобна специалност, само за да отбиеш номера пред роднини и света, да не ти е интересно, да го избуташ на сила и да очакваш накрая да си намериш работа по спец. си.
Друг е въпросът, че това, което се случва с образованието е една доста обширна тема и тя обхваща както манталитета ни като нация, така и история, и събития, и т.н.

А това, което е казал Онасис - ами, не всеки може да бъде богаташ от неговия ранг... Просто е невъзможно. Хубаво е да имаш стремеж за постигане на такива успехи, но "от всяко дърво, свирка не става". А съвсем друг въпрос е това, че проблемите за изхвърлянето и демонстрациите идват точно от един такъв масов стремеж - "Да имам мангизи", но половината от хората нямат и беглата идея как точно ще постигнат това...

А по въпроса за събиране на пари за образование - въпрос на приоритети.
Някои отделят по някой лев за непредвидени здравословни проблеми, някои отделят, за сватба, някои събират за апартамент на децата и т.н.
Колкото хора, толкова и причини за отделяне/спестяване на пари...

Десет цента,
Нашият живот се оказа непредвидим, защото така се стекоха нещата глобално. Нямаше как в държава, в която е вечен преход от не знам какво към не знам какво, животът на хората да е педвидим. Ние просто трябваше да оцеляваме в новите условия, чиито правила никой не знаеше, или поне знаеха само шепа хора. Ако пет години някой е учил индустриална химия, а са затворили половината заводи, то той си остава на улицата.

Именно. Надявам се децата ми един ден, ако ги имам, да са част от по-стабилна и предвидима среда, в която нещата са си по местата и където хората учат това, което искат да работят, а възможностите за това са по-големи,  отколкото по 'мое време'.
Което не означава, че човек не може да е щастлив  и с добър стандарт и без да има висше образование.
Тази мания за висше образование съм я засичала само у нас и в Русия. Но не защото хората реално имат и разбират ползата от това, а защото битува нагласата, че ако не си с висше образование, значи си бавноразвиващ се, глупав и най-важното провален.

Именно.  Като гледам как светът наистина става едно село, вече не зная моите накъде ще ги завее вятъра и авантюризма им. Затова, да е живот и здраве, балът ще е събитието, което ще бъде точката, отвъд която ще са още по-самостоятелни.

А това, което е казал Онасис - ами, не всеки може да бъде богаташ от неговия ранг... Просто е невъзможно. Хубаво е да имаш стремеж за постигане на такива успехи, но "от всяко дърво, свирка не става". А съвсем друг въпрос е това, че проблемите за изхвърлянето и демонстрациите идват точно от един такъв масов стремеж - "Да имам мангизи", но половината от хората нямат и беглата идея как точно ще постигнат това...

А по въпроса за събиране на пари за образование - въпрос на приоритети.
Някои отделят по някой лев за непредвидени здравословни проблеми, някои отделят, за сватба, някои събират за апартамент на децата и т.н.
Колкото хора, толкова и причини за отделяне/спестяване на пари...
[/quote]
 
Важното е човек да се чуства добре в кожата си и да е доволен от това, което прави. Не може всички да са шефове, баровци и т.н.а и не всички го искат, но това не ги прави по-долна категория.
Андариел, поведението ми щяха да ми го намалят в пети и седми клас, тогава все още имаше значение. А дали е имало смисъл от бунтарството ми , да за мен имаше, научих се да се боря и да отстоявам себе си.