Все някога ще ритнем менчето, граждани, селяни, оная с косата не подбира 
- Публикувана: 27 фев. 2010, 17:02 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2010, 21:22 ч.
Хубава българска традиция ли е абитуриентския бал....
Аз лично пазя прекрасни спомени от абитуриентския си бал:
- тогава за пръв път пих мартини
- бях с много къса тъмно синя рокля от дантела
- прическата ми беше малко смешна - поне от сегашна гледна точка, като скафандър. Ама пък тогава се харесвах.
- Хе, хе, имам едни снимки - все още се чудя това на тях моите крака ли са
- и тогава за пръв път ми позволиха да се прибера на сутринта
Хубаво нещо са спомените
- тогава за пръв път пих мартини
- бях с много къса тъмно синя рокля от дантела
- прическата ми беше малко смешна - поне от сегашна гледна точка, като скафандър. Ама пък тогава се харесвах.
- Хе, хе, имам едни снимки - все още се чудя това на тях моите крака ли са
- и тогава за пръв път ми позволиха да се прибера на сутринта
Хубаво нещо са спомените
Аз лично пазя прекрасни спомени от абитуриентския си бал:
- тогава за пръв път пих мартини
- бях с много къса тъмно синя рокля от дантела
- прическата ми беше малко смешна - поне от сегашна гледна точка, като скафандър. Ама пък тогава се харесвах.
- Хе, хе, имам едни снимки - все още се чудя това на тях моите крака ли са
- и тогава за пръв път ми позволиха да се прибера на сутринта
Хубаво нещо са спомените
- тогава за пръв път пих мартини
- бях с много къса тъмно синя рокля от дантела
- прическата ми беше малко смешна - поне от сегашна гледна точка, като скафандър. Ама пък тогава се харесвах.
- Хе, хе, имам едни снимки - все още се чудя това на тях моите крака ли са
- и тогава за пръв път ми позволиха да се прибера на сутринта
Хубаво нещо са спомените
И аз така, пазя хубави спомени, чувството беше хубаво, настроение....но иначе, по темата....има по добър начин, от това да се перчим като принцеси една вечер....
Вярно, навремето на бала за пръв път можехме да се приберем на сутринта. Това беше един вид признаване на пълнолетие и влизане в света на възрастните. За някои мои съученици на бала беше първият секс.
ще прозвуча като бабичките, ама сегашните деца завършват на по 19 години, т.е. вече са станал пълнолетни, а прибирането сутринта не е нищо особено.
ще прозвуча като бабичките, ама сегашните деца завършват на по 19 години, т.е. вече са станал пълнолетни, а прибирането сутринта не е нищо особено.
Вярно, навремето на бала за пръв път можехме да се приберем на сутринта. Това беше един вид признаване на пълнолетие и влизане в света на възрастните. За някои мои съученици на бала беше първият секс.
ще прозвуча като бабичките, ама сегашните деца завършват на по 19 години, т.е. вече са станал пълнолетни, а прибирането сутринта не е нищо особено.
ще прозвуча като бабичките, ама сегашните деца завършват на по 19 години, т.е. вече са станал пълнолетни, а прибирането сутринта не е нищо особено.
Защо само сегашните? По мое време също завършвахме на 19 години - езиковите гимназии и техникумите бяха с 5-годишно обучение.
Някои бяха бременни на бала, някои - с мъжете си...
"Селска чест" е опера. На Пиетро Маскани. Хубава опера е.
Уви, няма нищо общо с нашите празненства.
Ео много хубаво е казала това, което и аз мисля като цяло за баловете, за сватбите и другите народни тържества.
Затова не съм била ни булка, ни абитуриентка. На сватби и на балове също никак не обичам да ходя.
Никога не съм мечтала да "бъда булка".
А имах най-прекрасната... да я наречем сватба... на света.
Уви, няма нищо общо с нашите празненства.
Ео много хубаво е казала това, което и аз мисля като цяло за баловете, за сватбите и другите народни тържества.
Затова не съм била ни булка, ни абитуриентка. На сватби и на балове също никак не обичам да ходя.
Никога не съм мечтала да "бъда булка".
А имах най-прекрасната... да я наречем сватба... на света.
Абе като гледам понякога разни сватбени албуми, някои сватби са си бая селска чест 
Ако някога пак се омъжа, ще го карам на национално предателство и ще прескоча 90% от българските сватбени ритуали, сигурно.
То не са менчето, то ръченици с пиле
, то мазане с торти, то хора, то обувки с пари.
Отврат.
Ако някога пак се омъжа, ще го карам на национално предателство и ще прескоча 90% от българските сватбени ритуали, сигурно.
То не са менчето, то ръченици с пиле
, то мазане с торти, то хора, то обувки с пари. Отврат.
То много вече ги прескачат. Налага се високоинтелектуалният чужд модел - смъкване на жартиера.
"Селска чест" е опера. На Пиетро Маскани. Хубава опера е.
Също и новела от Джовани Верга. По нея е писана операта.
Какво селско има в ръченицата на сватба?! 
Аз ходя на народни танци. Това селско ли е?! Ми, нека съм селянка, харесва ми да тропам...
Аз ходя на народни танци. Това селско ли е?! Ми, нека съм селянка, харесва ми да тропам...
Явно...ама то аман от възвишени гражданки
Аз, като една възвишена гражданка, не съм казала, че ръченицата е "селска", нито обичая с ритане на менче.
С годините обаче обичаите до такава степен са се изродили... На мен поне ми се губи красотата. И смисълът.
И като добавим моята лична и голяма неприязън към седенето на софра...
Тези хубави, български традиции ще минат и без мен, извинете ме.
не съм казала, че ръченицата е "селска", нито обичая с ритане на менче. С годините обаче обичаите до такава степен са се изродили... На мен поне ми се губи красотата. И смисълът.
И като добавим моята лична и голяма неприязън към седенето на софра...
Тези хубави, български традиции ще минат и без мен, извинете ме.
Не бих отказала сватба по стар български обичай - или както се е правело едно време, с всичко - като тръгнеш от облеклото, та стигнеш до менчето...
Но не харесвам смесването на "традициите" - хем жартиер, хем менче...
Или едното, или другото - иначе става смешно, може би...
Та така - не се имам за "възвишена", но съгласете се, че свиркането с клаксона през целия град не е никак изтънчено...
Но не харесвам смесването на "традициите" - хем жартиер, хем менче...
Или едното, или другото - иначе става смешно, може би...
Та така - не се имам за "възвишена", но съгласете се, че свиркането с клаксона през целия град не е никак изтънчено...