Български деца отнети във Франция

Здравейте, мили майки,
никак не е лесно да си родител. Родителите израстват заедно с децата си и често се случва да допускат грешки. Кои грешки са опасни и кои са част от живота?
Нима вие сте отгледани от перфектни родители? Имам три деца и за щастие живея в България. Минаваме през всякакви моменти, понякога е много трудно, понякога не се справяме със всичко, което искаме за децата си....
Много ми е тъжно за тези родители! Проявете малко съчувствие и не ги нападайте и вие!
Ако мога да помогна с нещо... пишете ми на лични!

Това е и моето мнение.

Безпорно има вина, не го оправдавам, само го разбирам.
Но му прехвърляш прекомерна отговорност,  дали е имал време и сили, грижейки и работейки за същото семейство. И той е човек и като повечето мъже предполагам рационален и трудно проумява докъде може да доведе емоцията в една жена.
Прехвърляйки отговорността изцяло върху него, не виждам как ще помогнем на Даниела, която явно има проблем със справянето на стресови ситуации (явно и възпитанието на родителите й, има пръст тука)  и за мен е един абсолютно неумееща да се адаптира  личност при това на  зряла възраст. На всичко отгоре е избрала най-деструктивното, да поеме по-голяма част от вината и да избяга , за сега. А доколкото разбрах  са се събрали в доста зряла възраст, не той я е формирал като личност.
Представи си следния сценарий, с терапия или по-друг начин, сама за себе си, тя успява да прехвърли цялата вина върху него. Каква е вероятността, че след една-две години няма да изпадне в същата сутиация с нов човек? Според мен над 80%.

Xylometazolin - за съжеление и аз съм на мнение, че на този етап и двамата нямат никакъв шанс, ако действат така. Добре че, явно има някаква дипломатическа активност, дано на този фронт поне им помагнат.

Мисля, че зависи и от човека до нея. Според мен жената би могла да има функционално семейство.

Delusion ви дава линка към поста на Даниела (http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=423567.105), в което тя преразказва почти изцяло писмото си, което по НЕЙНО настояване беше извадено от блога на журналистката Анна Зографова. Липсва само това, което ТЯ е преценила, че трябва да извади от него. Всичко останало са спекули и то гадни, защото са гавра с човешкото нещастие. Извинявам се за "хиперактивността" си във форума, но тя е обяснима на фона на слабостта на съпругата ми, която обаче е напълно нормален човек (със своите слабости, както и аз с моите) и никога не е мислила за самоубийство, както се опитват да внушат тези, които тук се вживяват в ролята на социални работнички. Тежко му и горко на този, който би зависил от тяхната "помощ".

Здравейте.
Нямам идея как се чувства една майка и един баща, когато са отнети децата им. Когато всичко , което са се опитали да направят, според своите възгледи се е провалило. Когато почти две години усилия от тяхна страна не дават резултат. Аз бих полудяла.....Но преди това, като майка и жена / просто , защото не съм мъж/ бих направила следното:
1. Бих си задала въпросите: Как се стигна до тук?; Защо?; Как се чувстват децата ми?; Как бих си помогнала за решението на проблема?; Дали моите психологически  проблеми не са възникнали от кризата на възрастта, която неминуемо ни връхлита. Ами хормони? ; Може ли съпругът ми да помогне, как? Кой би помогнал, ако не ние, сами на себе си?!!
2. Не бих абдикирала от семейството си точно в този момент. Какъвто и да е съпругът ми, той е баща на децата ми и не бих го игнорирала, напротив. Един дълъг , изтощителен, но градивен разговор между нас, няма да е излишен.
3. Намиране на компромисно решение, без намесата на държава, социални служби и други провокатори. Нито държавата, нито социалните, нито приятелите, нито доносниците, нито дипломатите познават нашите изначални отношения, кривините и правините ни, най-съкровените ни тайни. Само ние и никой друг.
И не на последно място, отрезвяване. Обвиненията няма да помогнат. Егото ми ще е последното нещо, за което ще се сетя в такъв момент. Само изправянето очи в очи с проблемите в семейството .
Ако съм мъж, при създалите се обстоятелства бих подтиснал егоцентризма си и бих насочил вниманието си навътре, към същината и реалните обстоятелства, към емоционалните проблеми на съпругата ми, колкото и незначителни да ми се струват. Няма да я обвинявам, затова, че е жена, че е слаба в някои моменти, че и е тежко, че е.........каквото и да е. Защото я обичам!

Надявам се много скоро децата да бъдат отново с родителите си и всички да бъдат  щастливи заедно

Нямате смелост да използвате никове, но предполагам, че това сте го написали за мен.
Нямам честта да съм социален работник - професия, достойна за уважение.
Но пък за тези, които са зависели от моята помощ, която по някакви ваши си причини сте поставили в кавички, съм правила всичко по силите си, тъй като това са били хора в чужбина, към които съм поела ангажимент.

 Ами скапана им е системата, сигурно защото са и друг тип хора.В Б-я например, ако се случи нещо с родителите, децата се поемат от баба, дядо, лели и т.н.Което е много по-добър вариант пред това да бъдат поверени на непознати.А там няма шест-пет, взимат ти ги и ги раздават като награди.

В самото начало разбрах, че това е подвеждащ компромат, който целеше да обърка още повече потребители.
 ---------------------------------------------------------------------
foli , втора и трета точка от поста ти са добра инициатива, надявам се, която би подтикнала  двамата родители към намиране на решение. Но дали след две годишна агония и почти угаснала надежда за нормално семейство би им помогнало това?
Борбата с тази система е предварително обречена.
 

Arquin, не използвам никове защото не сте единствената, която визирам. Но Вие, както всички тук разбират, сама насочвате към себе си. А за  смелостта ми да посочвам (никове в случая), искрено се надавям, че съществуват и по-стойностни критерии от форумните.
Колкото до "помощта", тя може да бъде само в кавички, след като включва различно съдържание в зависимост от гледната точка. Сигурен съм, че част от участниците в системата, която ни смаза, също са си мислели, че ни помагат. Единственото, но всъщност най-важното, за което те никога не си дават сметка е, че тяхната истина не е единствената и че никой няма право да я монополизира, още по-малко да я налага на другите не със силата на убеждението а на институциите или, както е тук във форума, чрез непрекъснатото отричане на "другия", различния. Не вярвам Вие самата да се заблуждавате, че ако някога на някого сте помогнали, както го твърдите, това Ви е създало ореол на непогрешимост, който сега Ви дава право  да съдите.
От друга страна обаче, на Вас биха повярвали единствено тези, които имат подобна на Вашата нагласа. Така че в крайна сметка, Вашето участие помага (поне за мен това е така) да се изяснят позициите по темата. За което благодаря на всички, които са избрали страната на искрената съпричастност и действително разбиране на проблема.

Фламбе, много са ти хубави и точни коментарите. 

Това важи и за вашата позиция - нея ще я опрвдаят тези, които не намират нищо притеснително в състоянието на Даниела. Аз не съм от тях.
Не съдя никого. Просто констатирам факти - не виждам да сте направили и крачка напред, продължавате да слагате розовите очила преди да се погледнете в огледалото. За разлика от Даниела.

argun, придържай се към фактите тогава, не пускай бомби от сорта, че жената е искала да се самоубие.
Гледам, че дори не се чувстваш неудобно от факта, че пусна  лъжа. В твоят случай, явно важи мотото -" Целта оправдава средствата"

Ако на някой му помага форумско опрощение на греховете, то е лесно да се даде, ама действителността е друга.

Децата са взети - факт. 

След поредица дела, децата не са върнати - факт.

Родителите не съумяват да променят това. Факт.

3-та година невинните деца „плащат” за неща, които не са тяхна вина. Както рабрахме вече, и родителите се имат за безгрешни, така че остана да хвърляме камъни по френската система.  Много облекчаващо, но и напълно безплозено.  Децата няма да благодарят за есетата относно относителността на истината и за това как френският съд бил баш като либийския.

П.П. На късопаметните ще припомня, че българските медици в Либия не ги спаси адвоката им - осъдиха ги на смърт- а дипломатическата намеса от гадната Европа, особено от страна на гадните французи, чиито лекари, нали са гадни, хем дадоха и свидетелски показания в полза на българите, хем петиици организираха, а гадният им президент Саркози преговаря за медиците ни, даже гадната му съпруга Бруни се намеси. 

Ти пак нищо не си разбрала. Защо смяташ, че съм пуснала лъжа? Как ще докежеш, че не е лъжа? Ами ако аз сега те обвиня в лъжа?