
Само човек живеещ в чужбина знае каква страшна машина е това. Аз съм го изживяла на собствения гръб когато по нелепа случайност бях въвлечена в такъв процес като професионалист. И когато възстанах срещу абсолютните абсурди и демагогии (о, те са обучавани на демагогия от детска възраст), бях уволнена за несправяне с професионалните си задължения. Затова пък съвестта ми пред Бог е чиста че не се омърсих с такъв тежък грях.

Прекрасно разбирам болката на това семейство. Но съм убедена, че сами те никога няма да се справят. Бащата там имаше прекрасно предложение за асоциация за помощ срещу институционално насилие (повярвайте, няма по-големи насилници). Това е много добра мисъл. Ако няма активна намеса на българската държава, на медии, на съд за защита правата на човека, просто не знам как би станало нещо.
Хората дори средства за адвокат нямат. Това е чудовищно- толкова ли няма кой да помогне за наемането на добър адвокат?