Български деца отнети във Франция

Г-н Танушев, не ми вменявайте внушения, съвсем човешки се интересувам, както и други, от това, което се случва с доведената ви дъщеря, която вече не е под закрила на съдия или служби. Добре ли е? Като жертва на системата, бори ли се срещу същата? Може ли да помогне по някакъв начин при решаване на казуса...До майка си ли е...

Нито ви соча с пръст, нито буквалиствам думите на Даниела.

Не, че някога съм била фен на французите, но сега ми станаха още по-антипатични!
Кой крив, кой прав........... това са български деца с български родители да се върнат в Бг,французите да си прилагат законите на техните граждани.
И това правителство, вместо Първанов и Дянков да си губят времето в безмислени спорове, за да си ги мерят, да направят нещо съществено.
Нещата са безумни, каквито и да са родителите, децата определено биха се чуствали хиляди пъти по-добре при тях, отколкото при чуждоговорящи непознати, фермери без елементарни хигиенни навици.
Има ли петиция? Вместо да обвинявате родителите, дайте да им помогнем, ако ли не-си мълчете, или просто ви пожелавам подобна съдба, за да видите как ще се чуствате!
На теория много лесно, когато е в чуждата къща, всеки знае да философства...................

Сега пък излезе, че се опитвам да внушавам нещо на някого  Да не попита човек... Но все пак - дъщерята нали сега е пълнолетна, а пък от друга страна са я отнели на 13 ненавършени. Не знам сега на колко години е момичето, но как така са я отнели 2007 г. на 13 ненавършени, а сега е пълнолетна?

Въпросното "общежитие" е структура, създадена с цел подпомагането на жени в изклЮчително трудна ситуация, настаняване по спешност на жени, които няма къде да отидат, по различни причини. Например при насилие вкъщи. Осигуряват им психолог и помощ, за да си стъпят на краката. За мен това не е общежитие, а асоциация, но г-н Танушев може и да продължава да омаловажава това, което правят хората за подпомагане на жените в трудни ситуации, както и това, което прави съпругата му, за да си върне децата. Факт е, че жената се бори с всички сили, факт е, че се опитва да се промени и да отговори на изискванията на съда. А г-н Танушев седи тук, словоблудства и се опитва да ни изкара коя от коя по-виновни за неговите проблеми. Не аз ви взех децата...

Кой и къде е казал, че голямата дъщеря е пълнолетна?

Аз пък мисля, че стана ясно, че на съда не може да се угоди, както и да му бъдат изпълнени изискванията, тълкуването винаги е субективно и не в полза на родителите. Французите не искат да върнат децата и явно нямат и грам намерение да го направят.
Никои не ми отговори, има ли петиция, за подкрепа на родителите и връщането на децата?

Вселена, с такова впечатление бях останала, може и да съм се объркала. Сега зачетох наново първата тема, дано открия къде го бях видяла това.

- такааааа, значи, антипатичните французи да гледат на другата страна когато на ТЯХНА територия родители с чуждо гражданство бият, обиждат, лишават от храна децата си, защото, видиш ли, тези деца са със чуждо гражданство. Също ако гражданин на държавата Х убие гражданин на държава У във Франция да го пуснат по живо по здраво да си отиде във собствената си държава да го съдят там. Няма такъв филм. Никъде.

Някой може ли да каже колко пъти са връщани и отнемани децата, защото оставам с впечатлението от решението на съдията, че те веднъж са връщани на родителите:

Аз нещо не разбирам, това за семейство Танушеви ли го говориш или по принцип? Щото тук ние обсъждаме конкретния случай, иначе си е чиста измислица и клевета.
В другата тема Даниела подробно е обяснила кое, какво и кога, ама трябва да се прочете, а не да се развиват свободни съчинения.

Всъщност личните нападки на господина по адрес на френския съдия в много страни са "contempt of court", което е билет за затвора.

Тези т.н. ''лични нападки'' са свобода на словото и лично мнение. Или човекът няма такива права?

По повод (пред)последният коментар, който прочетох. Да, могат да ме съдят за изказване срещу съдията, но ще трябва да го направят по наказателния кодекс, а в този случай присъстват и съдебни заседатели и се разглеждат задължително представените доказателства и страните имат достъп до цялата документация. Всичко това, не е налице при гражданското съдебно производство за отнемане на деца, където съдията допуска или отхвърля за разглеждане каквото той прецени, няма съдебни заседатели, а родителите нямат достъп до документацията (рапортите) освен чрез преразказ на адвоката им. Децата се разпитват само от социалните и няма документирано, как и какви въпроси им се задават, налице е само интерпретацията на отговорите им от службите. Така че ако се стигне до наказателно дело, ще имам най-накрая възможност истински да се защитя и да докажа, че изказванията ми срещу съдията се основават на направени от него не грешки - той има право на еднолична преценка, а на процесуални нарушения, които са над 30 на брой  - списъкът с тях е при адвокат Алексиев, и които ако не бяха допуснати, ситуацията щеше да бъде изчистена още в самото начало, както това се беше  случило при първия съдия.
Фразата "както и предишното" е извадена от контекста и затова не е ясна, но визира времето което изтече между невземането на децата ни от първоначалния съдия и жената, която го замести на този пост и постанови отнемането им (разбирам вече по-добре как може само по презумпция тази съдийка да стигне до подобно ожесточение , след като прочетох част от  коментарите тук). Това е интерпретацията на апелативният съд на факта, че първият съдия не е счел за необходимо да ни се отнемат децата. Под "предишното" трябва да се разбира не отнемане а възпитателно обучение (АЕМО - за френскоговорящите). Колкото до  най-голямата все още малолетна дъщеря, на нея беше удължено също с една година пласирането й, така че тя няма никаква свобода на избор.
Общежитието наистина се стопанисва от асоциация, но там няма психолог, а само соц. работник, както навсякъде във Франция, където нещо колективно е на обществени начала. Но Даниела при него само е направила досие, задължителен елемент, ако на пътя ти застава социална служба. Никой никъде не я е пращал, тя сама се е ориентирала и е отишла и направила това, което е сметнала за необходимо, че трябва да се направи, както между впрочем правеше и преди. Именно тази несъгласуваност между нас провали възможността децата на време да бъдат отведени в България. Но още по темата ще намерите в следващите редове.

Използвам повода, за да ви предложа тук текста от вчера на CaveWoman от паралелната тема, който намирам за много точен:

"Ако искате да правите дисекция на българското общество изобщо, мисля, че спокойно ще намерите подобни теми в клюкарника или ДиС... Тук повечето (с малки изключения) сме българки в чужбина - от n-броя години... Достатъчен брой години, през които сме преживели своите трансформации и дотолкова сме променили мисленето си, че за много от нас животът в България би бил немислим. Та уроците по задграничен морал са ни малко обидни...
А дали горенаписаното е просто мнение или клевета, може да се съди и от категоричността на пишещия и понеже познавам етикета на някои чужди форуми (не словенски, защото точно те не са ми критерий за цивилизовано поведение), бих казала, че такова 'мнение' най-малкото би било изтрито... Тук обаче чужденките сме по принцип много смели и демонстрираме поведение, което никога не бихме си позволили във виртуална или още по-малко реална среда в чужбина... Това пък говори, доколко наистина сме възприели порядките на страната, в която живеем...
Ако ще даваме примери, нека те да бъдат за чужденци или българи в чужбина. Защото няма значение, дали си бежанец или емигрант, допуснат по точкова система, дали идваш от пустинен район на Африка или си бил професор в престижен Московски университет, всеки преживява подобна трансформация...
И държавата-домакин прави почти всичко възможно, ти, като новодошъл, да се запознаеш с нейните закони и правила... Дори една сомалийка още на втория месец в езиковото училище знае, какви са й правата като жена... Дори децата в трети клас са обучени, че и при най-малка заплаха трябва да се обадят в полицията. Дори и на представители от някоя по-шумна националност им е пределно ясно, че продължителен плач на дете или много викове и писъци ще ги накарат по-често да се срещат с полицейските служители (особено ако живеят в апартамент, както семейството, което обсъждаме, а аз някъде напред в темата споменах и какъв стрес представлява срещата с полицейски служител на повикване за едно емигрантско семейство). Дори и да изключим училището и ежедневните контакти, както примерно е било при Даниела в началото, телевизията също се грижи за социалното образоване на новопристигналите...
Нека не забравяме, че Танушев е бил във Франция поне от 15 години към момента на отнемане на децата. Даниела поне от 7. Та затова ми е малко трудно да повярвам, че дори тя да не е знаела как или не е била в състояние да се защити, той не е бил наясно, какво може да очаква при физическо насилие в подобна страна... Но не отричам, че психическият тормоз съществува сред емигрантските семейства, макар че (поне от това, което аз съм виждала, с изключение на едно индийско семейство) най-много до втората или трета година живот в чуждата страна, емигрантите са наясно, какви могат да бъдат последствията и от подобен вид насилие (тук говорим за сравнително образовани хора)... А за някаква степен на психически тормоз Танушев призна в материала на Карбовски, като уточни, че това е станало вече след отнемането на децата и обвиненията са били двустранни, тоест те са се обвинявали един друг за случилото се. Което съм съгласна, че не е правилно, но пък надали е било неочаквано като реакция. Точно в такъв момент двамата са имали нужда може би от семеен терапевт, който да работи с тях, но точно за такъв вид помощ никъде не прочетох (не говоря за психиатричната оценка, която е била направена на Танушев, а за специалист, който да работи с двамата заедно, а не само с Даниела...)
Също така е имало възможност, Даниела да бъде настанена в социален приют заедно с децата (на този етап тя вече е приемала лекарства, но не е било нужно болнично лечение; Социалният приют е място, където служителите имат контрол върху нея и децата), но това не е било направено, дори не е било предложено... (Самоубийствените мисли, пак според нейните думи, идват в болницата, след отнемането на децата и то не без помощта на предписаните лекарства...)
И не на последно място... След първото дело Даниела си е била с децата в България. И Танушев и нейните родители са настоявали тя да остане там, защото при първото дело е било обсъждано отнемане на децата, макар че тогавашният съдия не го е одобрил. И двамата родители са били наясно, кое е най-лошото, което може да се случи. Но Даниела, напълно убедена в тяхната невинност, вярваща, че справедливост има, че те не са прегрешили с нищо към децата си, е решила да се върне... Нещо повече. Първо е била отнета само голямата дъщеря, тоест след нейното отделяне са имали промеждутък от време, когато са можели да спасят поне останалите три деца, като ги изпратят в България, но те не са го направили... Пак вярвайки, че е станала някаква грешка...
Поне Даниела описа ситуацията така в постингите си от библиотеката (някой спомена, че тя не се е включвала от 20 страници, а тя го направи между 18-та и 23-та страница) и на мен, поне на този етап, ми се иска да вярвам на написаното от нея, а не да чета между редовете...
Аз също бих се радвала, ако Даниела може да се включи пак, но останах с впечатлението, че след поредното заседание и удължаването на срока за пласиране на децата, тя отново не се чувства добре и мисля, че е по-разумно за нея, да си спести допълнителните мъчения и тукашните посещения...
А единственото, което ние можем да правим, е да преповтаряме една и съща информация, дадена ни от Даниела и Борис, което на моменти изглежда идиотско (тук визирам и себе си), или да съчиняваме нови 'факти', което пък е неморално (тук другите да се разпознават)... Аз лично преминавам към standby състояние, докато не се появи отново Даниела или няма ново развитие по предприетите съдебни мерки..."

Дорет, по принцип, разбира се, отговорих на ани27. Прочела съм и 2те теми поне по 20 пъти всяка. Някои факти ми убягват. Аз не обвинявам семейството нито защитавам френското правосъдие.

Казаното и показаното от семейството са в техен ущърб. И всички тук да им повярваме и да застанем зад тях, съдията няма да се трогне. Доводите, които са представили в тяхна защита не са в тяхна полза, защото не отговарят на френските норми на поведение. Става дума за различни норми и конфликт на ценностни системи. Аз не ги обвинявам, но като живееща във френското общество виждам защо не искат да им върнат децата - защото смятат, че децата са лишени от внимание, грижи или са психологически стресирани (според социалните). А родителите с отричането на проблема показват, че ако им върнат децата всичко ще продължи по старому.

Според мене едно разследване на случая, но от френски журналисти, и даване гластност на проблема им ТУК би им било много повече в полза отколкото ангажирането на български медии. Предаването на Карбовски по случая............... силно се надявам съдията да не го е гледал.

- значи все пак, преди да отнемат децата е имало "ед едюкатив" или възпитателно обучение. Не са отнети без да е предложена помощ.

Коментарът на CaveWoman може и да е валиден за англо- държавите и Канада, но по мои впечатления не и за бюрократична Франция.

Г-н Танушев, каквото и да се пише тук, вече писах едва ли ще е от полза. Свързахте ли се с разследващи журналисти във Франция?

Може да откриете, че всъщност малко хора тука се вълнуват от вашата лична защита, а повечето хора се чудят кой ще защитава и ще се грижи за децата; и какво става с майка им.

На оплакванията за процесуалните нарушения май не им е тука мястото; дано да има кой да ги представи стегнато и професионално, по възможност без увод за либийските съдилища и препратки към партийните симпатии на съдията.

Да, избликът на КейвЪумен е поетичен, но неточен. Събирателният образ на сомалийката, дето слиза от кораба, вдъхва от канадския въздух и става екперт по човешките права, е интересен, но само заради романтичното виждане на авторката. Също и внушението, че ако някой вярва, че е безгрешен, значи това наистина е така.

Както и да е. Аз пък се радвам, че майката не пише тук, защото (може би, надявам се) използва времето си да направи каквото е нужно да си върне децата и общува с френските социалните служби, за да разбере точно какво се иска от нея, след което да посвети Всеки Изминал Миг от деня си да го изпълни.

Към N.V.: Уточняванията страшно удължават изложението и там, където смятам, че с нищо не допринасят за изясняването на случая си ги спестявам. Така или иначе, убедих се, че тук се интерпретират фактите според предварителната нагласа на част от участничките  и никакво доказателство не може да им я промени. Та за ед едюкатив, която не се нарича ед (помощ) а асистанс (асистенция), което се съгласете не е едно и също, защото се заключава в надзираване. Наложи ни го съдийката 4 месеца преди да ни отнеме децата, но след като вече беше пласирала голямата дъщеря (подробности, подробности, които обаче не отразяват същественото). Веднъж в  седмицата в сряда, когато във Фр-я децата не учат, при Даниела e идвала една току що постъпила на работа млада служителка (неомъжена и бездетна), която в продължение на 2 часа (от14ч. до 16ч.) е стояла в къщи и без да се намесва в каквото и да е било, е наблюдавала как съпругата ми се е занимавала с децата. Аз и да исках, с нищо не бих могъл да променя тази ситуация, тъй като по това време бях на работното си място. Така че и дума не може да става за някакво отхвърляне от моя страна (освен принципно) на това положение - ако със службите не сътрудничиш още от самото начало, нещата съвсем се влошават. Когато впоследствие директно поставих въпроса на социалните в каква липса на сътрудничество ме обвиняват, те ми обясниха, че не взимали под внимание конкретно какво в момента се вършело, а самият факт, че отхвърлям и обжалвам по съдебен ред (което е абсолютно мое и на съпругата ми право) решението за отнемането на децата, а това било знак за тях, че не съм разбирал отношението им към нас, и оттам правят извода че с мен не можело да се работи. - Даниела я бяха подгонили по линия на заболяването й, та затова главно върху мен се стовариха обвиненията за липса на сътрудничество. Нещо повече, и което вече съм го писал, на предпоследното заседание, съдийката намери за необходимо да ми съобщи, пред 5 души свидетели, че ако аз продължавам да обжалвам решенията й  нямало да видя децата си още дълги години. Т.е. не обективната истина, а това, че сме се осмелили по конституционен път (апела) да й противоречим, за нея е повод да не ни върне децата! Съобщавам ви този факт, пък вие сами ще си направите извода дали за някакъв здравословен проблем на съдийката става въпрос в случая или причината за това нейно изказване се крие в с-мата на ненаказуемост и неуволняемост до пенсия на френския държавен служител  - припомнете си случая от Утро и полученото като наказание само "мъмрене" за съдията Бюрго, за това че съсипа живота на 30-тина невинни души (повечето от тях прекарали до 3 години в затвора) обвинени по фалшив донос в педофилия и които, и това е дори още по-впечатляващо, до един бяха изкарани педофили от фр. "експерт"-психиатри и съответно им бяха отнети и децата.
Колкото до френските медии, сигурен съм, че и сама може да си отговорите на въпроса, виждайки активността, която развивам, дали не са били алармирани. Но ако следите статистиките, би трябвало да знаете (а и от прочетените според вас по 20-тина пъти теми във форума), че половината от над 100 000 пласирани деца всяка година, впоследствие се оказват неправомерно отнети. Къде обаче са отзивите и протестите на десетките хиляди отчаяни и огорчени от с-мата и службите френски родители в медиите? Но ако пък сте искрена в желанието да помогнете, направете така, че на вас някой да обърне внимание ако съобщите за нашия случай. Никой не ви забранява да го направите. Това не ще бъде толкова акт в моя подкрепа (вие можете да ме уважавате или не), но ще бъде в съответствие с принципите, които сама съобщихте тук, че следвате. Sans aucun doute или другаде, където ви хрумне. По ваш избор, истинската помощ е безкористна, нали?

п.с. към последния коментар на алис: Точно така, на процесуалните нарушения не им е тук мястото и за това едва сега се появяват. Съобщих за тях само в контекста на направеното пояснение към една от форумките, за това бих ли могъл да отида на съд за приказки срещу съдията. Прецених, че на тази потребителка мога да й отговоря и го направих. На вас отдавна знам, че е безсмислено да се казва каквото и да е. Вие в случая сте само повод да обясня на другите този момент от последното ми писание. Не се натискам да пиша безсмислено, още повече, че ми причинява страдание, което вие специално никога няма и да доловите. А за Даниела не се изказвайте, ако обичате, от нейно име. Когато споделя тук, за да се вместя във вашата понятийна с-ма, за нея е също толкова терапия, колкото и отиването при психолог.

Вероятно в очите на полския строителен работник или сезонен ягодоберач сомалийката, стъпила на канадска земя, има твърде романтичен ореол... Но ако и полският работник  реши да превърне лондонската мъгла в свой дом, а не временен подслон, реалността му не би изглеждала по-различно. Може и да си остане експерт единствено в реденето на тухли, но със сигурност ще знае и общоприетите правила за безопасност, както и къде да потърси помощ, ако работодателят му си позволи своеволия... 7-15 години е твърде дълъг сезон за бране на ягоди...
Колкото до внушенията на поета... Те надали са точно опит за натрапване на абсолютна невинност, а по-скоро търсене на обяснение за абсолютната нелогичност на нечия реакция в момент на заплаха... Не е нужно, човек да е гузен и гонен, за да бяга... И в същото време е почти сигурно, че ако е гузен или гонен, ще избяга, особено ако има и къде... Освен това внушенията се базират на автобиографичните спомени на реален прототип и авторът се опитва само да ги препредава, без да ги изопачава, за разлика от литературните критици...

И все пак, дори и да приемем, че наивните внушения на твореца говорят за доверчивата му и романтична душа, то за какви ли души би трябвало да говорят престъпните внушения на други писачи...