Български деца отнети във Франция

Ти, като толкова духовно и интелектуално извисена, престани да спориш на толкова елементарно ниво.

Не четеш. За мен вече се каза, че съм глупава и нагла  Аз обясних на една, че е простачка, а тя горката скочи като ощипана. Ама вие, извисените, защо все се излагате?
Стигам до извода, че просто вече нямате какво да кажете и дърпате темата към катинар.

Амин! Прочел те модератор!
Ние, вие, те!
Май ти забрави за какво става въпрос и че не Ние сме в средата на тая история!

Абе, тя и вселена не пада по-долу, ама хайде...

А явно и ти, след като отново провокираш темата да пожълтее.

Всъщност, ако имаш нещо  да спамиш, заповядай на лични.

Господин Танушев, предполагам не само аз, но и много потребители ще искат да знаят в какво развитие тече този безумен случай.
 Моля, когато имате възможност и време  пишете развитието по делото.
 Искрено се надявам, изхода на това безумие да е във ваша полза!
 п.п. Много моля, абстрахирайте се от личността във форума, на която целта е единствено забавление за чужда сметка.

Във форума тук, който разисква темата за отнетите деца във Франция, има достатъчно доброжелателни участници, които искрено се вълнуват и интересуват от развитието на случая. На тяхното внимание предлагам следващите редове.

Получих вчера, в събота, последното решение на апелативния съд, чийто основни заключения ще ви ги цитирам в следващите редове придружени от мой коментар.

„В действителност, ако социалната анкета поръчана от българските власти за съпрузите Станкови им е напълно благоприятна и установява, че те  са способни да ги приемат (децата) въпреки напредналата си възраст, от декларациите на родителите пред съда става ясно, че разрешението за прехвърлянето на родителските права върху бабата и дядото по майчина линия се възприема само като временна мярка, според майката, в очакване на момента, когато родителите ще си ги приберат отново и, според бащата, за да ги откъснат от настоящата мярка за пласиране. Без да се отричат възпитателните качества на бабата и дядото, не е сигурно, че е в интерес на тези три малолетни деца да бъдат подложени на едно ново скъсване  на връзките и социална промяна, след като те в момента изграждат личността си и еволюират благоприятно след едно трудно преживяване в бившата семейна среда.”
– Коментар към това заключение:  В първоначалното решение на съда за отнемането на децата, никъде не се установява, че децата са имали трудно детство с майка си и баща си, напротив, подчертава се, че те въпреки семейните трудности изглеждали щастливи. Отнемат се единствено като превантивна мярка. Този момент сега е удобно преиначен от съдията (говори за трудното им детство с нас), според който излиза, ако доведа до край абсурдната логика на решението му, че дори и да са били насилствено отвлечени децата от семейството им, за да не им се причини ново страдание, трябва да се оставят в ръцете на похитителите, независимо в каква степен на готовност са близките им да се грижат за тях. А на нас като родители дори ни се вменява в грях, че искаме те да растат сред близки а не сред чужди хора!
  
„Така, личността на бащата, който има параноични черти на характера, както това е било описано първоначално от психиатъра, и по настоящем е актуално (като състояние). За сметка на това пък майката, която е избрала за в момента, и което е чудесно, да бъде приютена от асоциацията „Жени на думите” и да се лекува, включително и чрез психотерапия, изглежда по-малко депресивна и вижда позитивно бъдещето, въпреки че и до този момент изглежда под влиянието на съпруга си относно проблематиката за децата, предпочитайки, в изказването й пред съда, моментното им отдаване на бабата и дядото, които живеят в България, докато в същото време тя отчита позитивното влияние на мярката за отнемането на децата, обратно на своя съпруг, който винаги е бил против нея неразбирайки или неискайки да разбере смисъла й. ”  
- Коментар към това заключение: Съдията, който според закон, трябва да се произнася за психичното състояние на някой единствено базирайки се на експертно заключение, го прави на базата на контестирано такова, за което не е било допусната контра-експертиза, нито пък е била разгледана българската, дори и само като документ депозиран към делото. Ако във Франция трябва медицинска експертиза да се приложи към някакво дело, то тя не трябва да е не по-стара от 6 месеца, докато в случая съдията се позовава на такава отпреди 2 години, която на всичкото отгоре не е на психолог, който е единствено меродавен да се произнася върху черти на характера, които не са патологично заболяване и не са включени в списъка (класацията е международна) на опасните за околните. – Да не говорим, че „параноята” (която била към социалните служби) ми е установена единствено на базата на факта, че отхвърлям решението за отнемането на децата и го обжалвам, което е напълно мое законно право. Естествено е, че не съм могъл да имам параноя към социалните, дори и да се допусне, че това е вярно, преди те да се намесят и отнемат децата ми, с които съм живял до появяването им съвсем нормално.
От цитата става ясно още, че се поощрява откъсването на съпругата ми от мен, т.е. аплодира се разбиването на семейната клетка вероятно с цел окончателното отнемане на децата, като дори единственият й позитивен акт в този случай - искането й децата да са поне при родителите й а не при чужди хора, се приписва на моя манипулация! Т.е. искането децата да са при близки хора било манипулация на съпруга, който явно се възприема за лош щом като „манипулира”. Никога съпругата ми не е правила изказване (или пък е приемала), че отнемането на децата за нея е било стъпка в правилната посока. Това единствено е записано в първоначалните доклади (въпреки последвалите протести на жена ми) на социалните и оттогава те непрекъснато го повтарят, като по този начин внушават на съда, че ако тя твърди обратното, т.е., че е против отнемането на децата й, то това е само резултат от „манипулацията” на съпруга й. Вярвам, че тези които са чели изказвания на Даниела ( в паралелната тема на адрес: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=423567.0 ) сами са могли да си съставят мнението дали тя като майка е искала да й се отнемат децата. Но както е в приказката „крадецът вика  дръжте крадеца”, съдът манипулира обвинявайки ме в манипулация.
Не е вярно и, че жена ми тепърва е тръгнала да се лекува. Тя това го е правила още преди намесата на службите. Но тъй като тяхната теза е, че трябва да се раздели с мен, между другото, и защото съм й пречил да се лекува, на съдът му е много удобно да приеме, че едва сега тя е тръгнала да го прави, въпреки, че съществуват и българско и френско медицински удостоверения от лекуващите я и в Б-я и във Фр-я психиатри, че тя е излязла от депресията и сега вече само се възстановява (а не се лекува в истинския смисъл на думата). От тези документи обаче се подразбира , че на пътя на пълното й оздравяване се изпречва единствено откъсването й от децата и поради тази причина  не са удобни за  цитиране от съда.

„Така, за да не се компрометира окончателно сигурността и условията на обучението и на физическото, емоционалното, интелектуалното и социално развитие на тези три непълнолетни деца, трябва да се потвърди съдебното решение (първоначалното) за продължаване на пласирането, като се промени продължителността му, за да се избегне всяко излишно прекъсване поне до началото на следващата учебна година, защото едно връщане при родителите, дори придружено от надзираване, с нищо не е гарантирано, че няма да бъде обречено на неуспех, както и предишното, при отсъствието на сътрудничество от страна на родителите.”
- Коментар към това заключение: От цитата се разбира, че пласирането на децата се удължава (с 6 месеца, от април за септември), за да не може първоинстанционният съдия, дори и в хипотезата, че би искал да върне децата на родителите им в края на поредния едногодишен срок, да не може да го направи! По този начин се пречи на възможността децата да бъдат записани другаде на училище, и както това вече беше използвано като претекст, да се твърди през септември на новото дело, че те вече са почнали училище (във Фр-я почват на 1-ви септември) и не може да им се нарушава училищният цикъл.
Колкото за условията за „развитието” им, синът ми, който единствен от тримата беше почнал училище преди да ни го отнемат, си развали успеха (в селото където е, единствената класна стая е с 18 кв. м. и учат сляти класове от три поредни години!) Детето, след последното удължаване на срока за пласиране, понесе много мъчително това и сега го водят всяка седмица на психолог (а искат да го водят и на психиатър!), най-малкото момиченце, което беше почнало да говори когато го отнеха загуби за 10 месеца въобще способността си да приказва (а първите 2 месеца непрекъснато е плакало) а по-голямата й сестра, както и батко й са започнали да се изпускат по малка и голяма в леглата си нощем. Момиченцата са често с неизрязани нокти, на малкото съм намирал ако по дупето, когато я придружавах до тоалетната при свижданията (на вратата на тоалетната стои надзирателката!) а на по-голямото майка му намери въшки в косата. Под претекст, че има много сняг в селата където живеят (гледат ги пенсионирани фермери) тази зима 3 пъти не ги доведоха на среща с нас (имаме право да ги виждаме само 2 пъти месечно по час и половина). А децата и досега живеят разделени едно от друго, въпреки, че законът забранява такова разкъсване на семейните връзки освен ако изрично не е мотивирано от съдебно решение. Разбира се, към всичко това се прибавя и факта, че не знаят да говорят на майчиния си език, защото нито го изучават, нито им е позволено да общуват на него с родителите си. Та това са "условията" които съдията не иска да компрометира. Забравил е само, че е написал в по-горният пасаж от мотивировката си, че съпругата ми „одобрявала” мярката за отнемане на децата й и констатира (в края на този цитат), че и двамата родители не искат да сътрудничат със службите. - В интерес на истината, никакво сътрудничество не ни е и предлагано, за да можем да го отхвърлим. Несъгласието ни с мярката е по принцип , ако можехме с някакъв вид сътрудничество да облекчим положението, щяхме да го направим.

Целият текст е много по-дълъг от цитираното от мен, но основното, заключенията са тук. Останалото, освен заключителните разпоредби (една от тях постановява, както и досега това беше така, да продължаваме, въпреки че сме безработни, да осигуряваме дрехи и играчки на децата и да плащаме по 300 € за това, че ни ги „гледат”), включва и подбрани извадки от докладите на социалните служби (два на брой) в които се описва как успешно децата „еволюирали” там където са, като пасажите за проблемите им, разбира се, са старателно подминати, както е подминато и всичко позитивно казано за мен в единият от тях (на надзирателката, която единствено има пряк допир с нас), което предварително беше обявено за противоречиво твърдение.

Борис Танушев, баща на отнетите деца

П.С. Съпругата ми Даниела е в поредният шок след това, последно за сега, съдийско решение. Надявам се, че ще може сравнително бързо да го преодолее и ако прояви желание, лично да Ви пише във форума.

Тук ли живееш? В Скандинавия? Много ми е интересно на какво базираш извода, че системите са "прогнили" и предсказанието, че "ще става още по-зле".

Господин Танушев, много съжалявам да прочета това.
Това е кошмар, искрено съм потресена от това безумие.
 Съветът ми е задължително да се опитате да впрегнете българската дипломация в действие.
 Доколкото си спомням/дано не се бъркам/, Франция и България имат правно споразумение за прехвърляне на дела между двете държави.
 

Имам въпрос към г-н Борис Танушев, като преди това искам да изкажа съжалението и възмущението си от поредното неадекватно и кошмарно за вас родителите решение на апелативния съд  :

Какви конкретни мерки е предприело българското правителство, в частност посолството на България , за решаване на Вашия проблем или като страничен наблюдател само е гледало безучастно хода на събитията, както с медицинските ни сестри в Либия?

Какво прави българското посолство за решаване на случая в момента? – Чрез българските експертизи и чрез българската агенция  за закрила на детето нищо не се получи, въпреки че посолството съдейства за тях. Искането на предишния консул, по някаква двустранна конвенция, децата да бъдат изпратени в Б-я, беше отхвърлено. Новият консул г-н Райчев, който вече присъства (и ще продължи да присъства) на процеса, пък ме насочи към сегашния ни адвокат г-н Алексиев (защитник на медиците ни в Либия и член на адвокати без граница). Има някаква възможност делото да бъде прехвърлено да се гледа в Б-я, но това зависи от „доброто желание” на френската страна да го допусне, а и още не е отправено като искане от българска страна. Въпросът за нас ще бъде поставен от българските евродепутати на една от следващите сесии на Европарламента, но това конкретно с нищо  няма да ни помогне. Можеше Бойко Борисов да повдигне нашият случай при посещението си във Франция (беше предварително вече запознат) но не го направи, въпреки че ние сме единствените там с отнети деца.

Аз пък си мисля, че Даниела има шансове да си върне децата. Още от самото начало имах чувството (казвам чувството, защото с факти не разполагам), че тя е по-скоро жертва в цялата тази история и че съдът я обвинява в бездействие, а не в някакво действие срещу децата. Тоест един вид нейната вина е, че не е предпазила децата от Танушев. Сега, след като тя е осъзнала това нещо, след като се опитва да се пребори, след като и асоциация участва и й помага, остава да се долекува, да се вземе в ръце и да си намери работа, жилище и ще й върнат децата. Но трябва да се действа бързо и да не се протака.

Ясно е, че френските власти няма да дадат децата на баба и дядо, тъй като те не живеят в пределите на френската Юрисдикция. Децата са отнети за нещо, извършено на френска територия и съответно държавата иска да се подсигури, че ще бъдат взети адекватни мерки за тяхно добро (доколко това е така е спорно, обаче). По същата логика ако извършиш престъпление във Франция, ще те съди френски съд, а не български.

Защо обаче децата са разделени? Какво е мнението на голямата дъщеря, която е пълнолетна? Защо пълнолетната дъщеря не живее с баща си или с майка си? Нея никой съд не може да я принуди да живее отделно от тях, защо тя не иска да е с тях?

Не знам, жал ми е за семейството, обаче ми се струва, че под вола има мноооого голямо теле.

Да и на мен ще ми е интересно да чуя мнението на най-голямата дъщеря и нейния разказ. Далеч съм от каквито и да е заключения, теории и т.н. по този случай. Нито ми е интересен клюкарския аспект...Много е тъжно това, което пишете за децата...

И в тази тема и в другата, на няколко пъти питат за момичето и нищо. Какво става с него, г-н Танушев?

Шамс, когато беше убит български студент във Франция, делото се гледа в България, така че не е задължително да те съди френски съд, когато "виновните" са български граждани

Отговорям обобщено на всички, които биха се подвели от внушения като тези на шамс и кейси, които в паралелната тема, вече се изказваха по подобен начин. - Там и аз и съпругата ми вече сме изяснявали как в действителност стоят нещата. Но за тези, които не са минали през другата тема, ще повторя отново, че съпругата ми никога не е била моя жертва.  И ако на мен някой може и да не вярва защото така му се иска, самата Даниела го е заявявала във форума и то нееднократно. Ако сега сме разделени, то е поради огромната болка, която й причинява допирът с всичко, което й напомня за децата - къщна обстановка, съвместни развлечения, общи приятели, вкл. и аз. Тя вече го е писала, може би и пак ще се включи, и ако пожелае пак ще го напише - няма нищо общо напускането й с някакво напрежение между нас или тормоз. Липсата на децата, съчетано със заболяването й (което не отзвучава именно поради тази причина), я кара да търси усамотение и това тя го обясни пред съда. Въпросната "асоциация", с която се спекулира, е всъщност само името на общежитието за жени (изключително имигрантки), в което тя преспива в момента . За сведение, почти всеки ден се виждаме и сме заедно в новото ни жилище, когато тя чувства, че е в състояния да преодолее болката си. Фактът обаче, беше интерпретиран от съда по начина по който и тук някои го правят. - Ако сте следили и другата тема, сте могли да разберете, че това съшествува като практика на соц. служби и в други страни, да поощряват разпадането на семейството, когато не желаят да върнат децата.
Колкото до най-голямата дъщеря, отнеха я на 13 ненавършени години, така че не може и дума да става за някакво нейно желание тя сама да определя къде да живее.

П.С. Тъй като очаквам да има и други подобни изявления като на тези двете - част от участничките в другата тема се прехвърлиха тук и правят същите внушения каквито и там без обаче да пояснят, че са получавали вече отговор на повдигнатите въпроси, моля ви, ако ви се струва, че нещо не ви е ясно отидете на адреса: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=423567.0 - там вече има 27 страници. А на тези, които  желаят  да научат повече подробности с искреното желание да помогнат, нека да ми пишат на лични, ще отговарям.