Български деца отнети във Франция

Кое друг път? Ето и поста на 8-ма страница:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=423567.105

Какви уличаващи подробности? Майката била ли е потенциално опасна за децата си, а бащата?
 На каква основа правиш такова обвинение и мислиш ли, че тези родители са заслужили, заради донос да им отнемат децата?
 Ще се радвам на отговор.

Бащата така и не посочи нещата, в които са ги обвинили. По свои пътища разбрах за част от обвиненията - оказа се, че совите не са това, което са.

Оооо, argun, тези недомлъвки не вървят пред зрели хора, като нас. Виж, за детската градина- стават!
 Тук освен недомлъвки, друго не виждам. Единствено отговора на майката затвърждава мнението ми. Като пак повтарям, това не са единични случаи. В скандинавските страни и Франция тези системи са прогнили и ще става още по-зле!

  като гледам как се навързахте на автора, при вас вървят точно недомлъвките. Така и не му зададохте и един конкретен въпрос - какви са обвиненията на социалните и дали има нещо вярно в тях  Друго си е хоровото квичене как един родител докато не вземе да си коли децата, не е лош родител.

Хм, не виждам за какво трябва да се задават конкретни въпроси, след като ти и още една-две потребителки сте разпънали на кръст
цялото му семейство. Опитахте се да търсите под вола теле. Какви ли недомлъвки не вкарахте, дори и в старата тема.
Един вид, опитахте се да изместите фокуса от същината на проблема, а именно, че са отнети четири деца от едно стабилно българско семейство.
 Е, успяхте и в тази тема. Аз се радвам, че има хора, които проглеждат и искрено се надявам, че ще проглеждат още Човеци.

Е, да, не е важно какво са преживели децата и майката, защо се е стигнало до там една жена на нейната възраст да тежи колкото дете, защо изведнъж се е оказало, че най-близкият човек с когото споделя е някаква учителка по френски. На вас ви стига някой да каже, че държавата Франция краде българчета и бързате да се мятате на маслините. Права си, не ти трябва да знаеш.

Глупости! Аз самата съм 43кг и имам две деца. Бързате да си вадите заключения, само че те са в грешна посока.
 Оплаквам се на познати, че ми е тежко, защо не? Може би съм наивна, но благодарение на темата си взех бележка.
 Значи казваш, че ако тежа 43кг и се оплквам колко ми е тежко на учителката на дъщеря си, не съм способна да си гледам децата и трябва да ми ги вземат?
 Определено има хора, които се нуждаят от психиатрична помощ, но това не са тези родители, а някои хора, които на бялото казват черно.

На колко души си казала, че мислиш за самоубийство? От хората, с които се срещаш по 2-3 пъти седмично. Сигурна ли си, че точно това е бяло?

Много е интересна темата и самият случай също.
Обаче, както казах в предния си пост - не съм била там, не съм свидетел на нищо и не мога да заема ясна позиция.
Няма да се изненадам, ако френските власти се окажат прави.
Но няма да се изненадам и ако родителите се окажат прави.
Не съм съдия, но дори да се опитам да отсъдя за себе си "кой крив, кой прав" - не мога да го направя, защото липсват всякакви факти и доказателства за едно или друго.
Чудно ми е как вие го правите и сте толкова категорични.
Не понясям при всеки един подобен случай да се излива помия за страната, в която той се е случил и да се изтъква "колко добре си живеем тук, защото си гледаме децата без някой да ни пречи".
Та нали се борим за социална система?!
И тук идва отново противоречието - хем искаме, хем "колко е лошо при другите"...
Няма идеално място, защото описано по вашия начин, то се нарича "утопия".
Само че като се замисля реално, по-добре с тяхната соц. система и действия, отколкото с нашата, почти липсваща такава...
Честно казано, ако питате мен - на много хора бих отнела децата и бих звъннала на социалните да ги проверяват...
Хайде сега, изяжте ме...

argun, до колко това твърдение за самоубийство е бяло, след като това офанзивно дело е започнато само по донос?
 Мислиш ли, че състоянието на тази майка би се подобрило, след като са й отнети децата?
 Скоро влизала ли си в здравния, за да видиш колко майки страдат от депресия и то в много по-тежка форма? Боже, по тази логика в нашата държава всяко второ дете би трябвало да се отнема от родителите? По статистика всеки 4-ти европеец страда от депресия и какво правим, изземваме децата им?
 
 

Не всеки с депресия мисли за самоубийство или говори за самоубийство пред далечни познати.
Има държави, в които склонността към самонараняване на единия родител е достатъчно основание децата да бъдат отделени от него.
Разбирам, че се опитвате да оправдаете бащата по всякакъв начин, но това не му помага да направи крачка напред. Тъй като тяхната ситуация ми е много позната, виждам какво пренебрегва той и как слага ударения на неправилните места. От това, което е написал разбирам, че отказва да се изправи срещу проблемите на семейството си.
Дълбокото ми убеждение е, че не на всеки може да се помогне.
Но майката е направила крачка напред и има шансове. Сигурна съм, че ще се събере с децата.

argun изчетох двете теми много внимателно в сряда и два дни обмислям написаното.Приемам на доверие (защото и твоите сведения са малкооо от рода, една жена каза), че наистина има нещо по-сериозно от донос и лека депресия при Даниела(не можах да видя първото и писмо, вече беше редактирано).
Обаче мисля, че и ти с лека ръка прехвърляш вината за това изцяло  на Танушев. Тя самата много ясно разказа как цял живот е разчитала на някой, родители, след това мъж и в един момент се е обезличила напълно. Жена на  40г. , ако не се лъжа. На мен ми е много непонятно, но понеже мразя крайните мнения, не я обвинявам. При нея така са се стекли обстоятелствата. Гледането на породени деца, дори и с помощ би ти докарала депресия, всъщност всички с деца в малка или по-голяма степен, изживяват сривове. Аз в един момент от първото си майчинство тежах 38кг. и уплаших майка си като ме видя. Много по-млада от нея и само с едно дете на 1,5г. Наистина е много тежко, особено ако няма кой да ти помага да не говорим да си и в чужда страна. Но това е бил нейния избор, той и родителите й, няколко пъти са я карали да се върнат в България. Споределянето за самоубийство разбира се е сериозно, обаче е може и да бъде силно преувеличено и драматизирано. При всички случаи жената е имала проблем, неин личен, психологичеки, които обаче неминуемо е рефлектирал и върху децата.
Сега да видим вината на Танушев. Че, не е обърнал достатъчно сериозно внимание на това, което се случва с жена му - съгласна. Но, в крайна сметка на неговите плещи е лежала не по-малка отвоговорност - да ги издържа и дори според нейните думи да им дава най-доброто на което е способен и на нея , и на децата. Да се откаже от професията си, да се преквалифицира, да работи по много и двамата казват, че освен малкото жилище, са се старали децата да не лишени от нищо. Да поема грижата за децата, когато може. Хич не му е било лесно и на него, като сложим и мъжкото его като глава на семейство, сигурно и него са го тресли някакви депресийки, но се е старал да не ги показва.
Такава ситуация се случав сигурно в 90% от семействата в чужбина или без помощ от баба и дядо. Аз съм го преживяла в продължение на една година, през която мъжът ми е работил по 12ч, с две малки деца и куче. Така че ги разбирам и него и нея.

Дългичко стана и не знам доколко си защитих тезата, която е следната - истината е по-средата. И двамата сигурно имат вини и със сигурност това е могло да се избегне в някакъв момент. Как и защо не е направено вече няма никакво значение. Въпроса е какво ще правят отсега нататък. Аз категорично не вярвам в приказките на Даниела, как се опитва да намери сама себе си, разделена от съпруга си. Няма да го направи просто защото е много дълъг процес, започва доста късно като възраст и няма да се справи точно без най-близките си.  Мен се шокира напр., че в последното дело страна освен Танушев е бил и бащата на Даниела, мисля си, че всеки се сеща защо.
В това семейство наистина е настъпил разпад на атомно ниво. И за мен единствения начен нещата да се оправят е да се започне от малки етапи, един по един, като първия е двамата да намерят път един към друг. Ама и двамата, тя се е свила в миша дупка със самообвинения главно към себе си (които в един момент могат съвсем да я срутят), той развива (като всеки мъж, търси решение и действа) хиперактивност и по-този начин най-малко помагат на децата си. Първо трябва да намерят пътя си един към друг, ако трябва и с професионална помощ и паралелно с това да водят битка за децата си.

Този "аргумент", който се вмъква за самоубийство е недоказан, следователно за мен това е слух.
Хм, много ми е чудно какво толкова ви е бръкнал в очите бащата. Може би факта, че човекът се бори за истинско правосъдие и не е склонил главата си пред манипулативната социална система? По време на тяхното съвместно съжителство е работил от сутрин до вечер и е осигурявал нуждите на семейството си. Не ви разбирам, честно.
Нито майката, нито бащата ще получат обратно децата си, това на всеки е ясно. Жалко само за разсипаните съдби.
 Който мисли, че има някаква минимална възможност, децата да се съберат с родителите е сложил розови очила, много розови.
 

Моята цел изобщо не е да убеждавам някого в нещо. За толкова години във форума съм попадала на няколко теми, за които да имам допълнителна информация, и само веднъж на лични съм си позволила да предупредя една потребителка за това как стоят нещата, понеже тя се беше засилила да поема големи ангажименти във връзка с каненето на чужденец в Бг. Тази тема не е такава, а и не смятам за необходимо да обяснявам каква е моята информация пред сто хиляди потребители тук. Онова за порното по-напред го написах, тъй като самият автор го е дал като пример за това в какво го обвиняват.
За вината - така е, и двамата са били пълнолетни и не под запрещение когато са отишли във Франция. Но повярвай ми жена в чужда държава, която не знае езика и с години остава на това ниво, вече застрашена. Това, че се е обезличила напълно е най-малкото. В началото е била разделена от първото си дете, после друго... Бащата е бил този, който е имал отговорността да я подкрепя и да забележи развитието на проблемите й.