Не се ли се чувствала по-прецакана от другите хора,особено на тази възраст,когато всички разчитат на "мама"Аз лично изпитвах ярост,че нямам вече мама,при която да отида
Или да я попиташ дали си спомня нещо отдавна забравено.
- Публикувана: 3 март 2010, 06:21 ч.
- Последно мнение: 30 март 2010, 13:05 ч.
Починали родители
Или да я попиташ дали си спомня нещо отдавна забравено.
Колкото и да ни е мъчно трябва да приемем нещата.
Идва време, когато ние ставаме на-големите, на нас разчитат.
А и хората не са умрели за да избягат от нас.
По мои наблюдения - изродите и бог не ги иска. Имам бивши съседки - много злобни бабички, сами живеят като кукувици вече по 90 год. Само скандали и простотии правят, но - здрави сърца.
Идва време, когато ние ставаме на-големите, на нас разчитат.
А и хората не са умрели за да избягат от нас.
По мои наблюдения - изродите и бог не ги иска. Имам бивши съседки - много злобни бабички, сами живеят като кукувици вече по 90 год. Само скандали и простотии правят, но - здрави сърца.
kati1000 от кога си без родители?
Аз съм без майка от две години. В началото усещах, че не мога да гледам жени на нейната възраст по улиците без да се питам как те са живи и здрави, а моята майка я няма ( почина на 63 год.). Сега ми е малко по- спокойно, но не мога да проумея защо има толкова самотни, болни, забравени от всички възрастни хора, а трябваше да умира майка ми, която имаше всичко- така желано внуче, деца, съпруг, много роднини, които безкрайно я обичаха.
Аз съм без майка от две години. В началото усещах, че не мога да гледам жени на нейната възраст по улиците без да се питам как те са живи и здрави, а моята майка я няма ( почина на 63 год.). Сега ми е малко по- спокойно, но не мога да проумея защо има толкова самотни, болни, забравени от всички възрастни хора, а трябваше да умира майка ми, която имаше всичко- така желано внуче, деца, съпруг, много роднини, които безкрайно я обичаха.
kati1000 от кога си без родители?
Аз съм без майка от две години. В началото усещах, че не мога да гледам жени на нейната възраст по улиците без да се питам как те са живи и здрави, а моята майка я няма ( почина на 63 год.). Сега ми е малко по- спокойно, но не мога да проумея защо има толкова самотни, болни, забравени от всички възрастни хора, а трябваше да умира майка ми, която имаше всичко- така желано внуче, деца, съпруг, много роднини, които безкрайно я обичаха.
Аз съм без майка от две години. В началото усещах, че не мога да гледам жени на нейната възраст по улиците без да се питам как те са живи и здрави, а моята майка я няма ( почина на 63 год.). Сега ми е малко по- спокойно, но не мога да проумея защо има толкова самотни, болни, забравени от всички възрастни хора, а трябваше да умира майка ми, която имаше всичко- така желано внуче, деца, съпруг, много роднини, които безкрайно я обичаха.
толкова гадни зли хора видях и то на по 80,че съвсем ме хвана яд,казват,че Бог прибирал рано добрите души,да не се мъчат тук,ама нещо не ме утешава,особено по празници,когато всички се събират по семейно,а ние -сами
Да не си петгодишна! Отгледала те е майка ти, възпитала те е, била е до теб, докато пораснеш, помниш съветите й, чуваш думите й. И тя наистина ще бъде винаги до теб, докато си жива. Много хора и това нямат.Мен не ми е мъчно, заради това, че ме е изоставила. Знам, че вече мога да се справя и без нея. Мъчно ми е заради нея самата, заради нейния прекъснат живот.
Как разсъждаваш само 
Жаве,съгласна съм с теб.Живота продължава за нас,жалко е за тях,че не са до нас да споделят радостите и трудностите,да ни дават съвет когато имаме нужда.
Не се чувствам предадена от майка си,бях на 15г. и я гледах всеки ден как се бори с болестта,и повярвайте никак не е лесно да си свидетел на такава гледка.Е мама загуби битката с рака,но поне се бори до последно.Светла и памет
Не се чувствам предадена от майка си,бях на 15г. и я гледах всеки ден как се бори с болестта,и повярвайте никак не е лесно да си свидетел на такава гледка.Е мама загуби битката с рака,но поне се бори до последно.Светла и памет
Майка ми почина м.октомври миналата година, а свекърва ми сега януари (и двете от една и съща болест).Много ни се събра за 4 месеца, а свекър ми е починал преди 10г.Аз поне все още имам баща ми, но на мъжът ми му е мн тежко - и той така се чувства изоставен, но някак си се стреми да се държи заради нас.Най- лошо от всичко е когато детето започне да ги търси и все пита кога бабите му ще слязат от небето да го видят.Много е тежко да загубиш родител, но сме длъжни да се държим и да бъдем силни заради децата си.
kati1000, не се грижи за тези, които не оценяват това, което имат - за теб от значение би трябвало да е ти каква си била, докато му е било времето.
Съжалявам най-вече, че от криворазбрани скрупули, не казах на татко колко безкрайно много го обичам. С много неща съм го показвала, но колко ли бих го разтопила,
казвайки му "Татенце, обичам те с цялото си сърце!" Мъчно ми е, че по-лесно изричаме груби думи, а ни е срам от тези, хубавите.
Съжалявам, че толкова рано си отиде от нас, сега беше времето да се радва на много неща. Последното нещо, за което съжалявам е, че го няма, за да се бъхти за мен и да ми е в помощ от този тип. Достатъчно се вя по пустините, за да бъдем по-добре. Съдба.
Съжалявам най-вече, че от криворазбрани скрупули, не казах на татко колко безкрайно много го обичам. С много неща съм го показвала, но колко ли бих го разтопила,
казвайки му "Татенце, обичам те с цялото си сърце!" Мъчно ми е, че по-лесно изричаме груби думи, а ни е срам от тези, хубавите.
Съжалявам, че толкова рано си отиде от нас, сега беше времето да се радва на много неща. Последното нещо, за което съжалявам е, че го няма, за да се бъхти за мен и да ми е в помощ от този тип. Достатъчно се вя по пустините, за да бъдем по-добре. Съдба.
Просто завиждам на тези,които имат,но не го оценяват
Аз го оценям и затова им го казвам всеки ден. Направо ми се свива сърцето като ви чета, защото знам колко обичам моите родители и не мога да си представя, че мога да живея без тях.
Но това е ходът на живота - прегръщам ви всички
Важното е човек да е и да успее да съхрани вярата си дори след загуба на толкова любим човек.
Точно след 1 седмица стават 4 години откакто почина тате. Аз бях почти на 17 тогава. А майка ми... тя е жива, но поради редица причини съм прекъснала всякакви контакти с нея от 2 години и половина. За това време нито тя ме е търсила, нито аз нея. За тези, които не разбират ще кажа само, че има хора, които наистина не стават за родители и "мама" е една от тях. Да допълня, че и брат ми се скара с нея преди около половин година. Той е на същото мнение като мен. Тъй че практически и тя е мъртва за нас по някакъв начин (не и чисто физически).Забравих да кажа, че майка ми и баща ми се разведоха, когато бях на 5.
На мен също ми е неприятно на празниците, че нямам родители до мен, но в същото време се и радвам (като живеех с майка ми ненавиждах всички празници, защото винаги започваха и свършваха със скандали).
Преди една година почина и свекър ми. Явно моите деца няма да имат дядо. Това ме натъжава най-много в цялата ситуация. Радвам се, че поне свекървата ми е стабилна, което си е огромен плюс.
Подкрепям те, за 80-годишните
На мен също ми е неприятно на празниците, че нямам родители до мен, но в същото време се и радвам (като живеех с майка ми ненавиждах всички празници, защото винаги започваха и свършваха със скандали).
Преди една година почина и свекър ми. Явно моите деца няма да имат дядо. Това ме натъжава най-много в цялата ситуация. Радвам се, че поне свекървата ми е стабилна, което си е огромен плюс.
толкова гадни зли хора видях и то на по 80,че съвсем ме хвана яд,казват,че Бог прибирал рано добрите души,да не се мъчат тук,ама нещо не ме утешава,особено по празници,когато всички се събират по семейно,а ние -сами
Подкрепям те, за 80-годишните
Препоръчани теми