Починали родители

  • 9 018
  • 59
  •   1
Отговори
# 30 3 март 2010, 18:55 ч.
  • Мнения: 139
Моят баща почина като бях на 17 год в 11 клас, оттогава до сега сама се справям с всичко, така че знам какво е да си сам Cry Confused След това много исках голямо и хубаво семейство и винаги съм го търсила-много бързо порастваш след такива премеждия в живота си, а при мен не е само това Praynig smile3518

# 31 3 март 2010, 19:03 ч.
  • Мнения: 1 767
За моята майка  Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose
Обичам те!Липсваш ми всеки ден,вече 10 години!

# 32 3 март 2010, 19:33 ч.
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 314
Цитат на: dinora1605 в ср, 03 мар 2010, 18:19
Подкрепям те, за 80-годишните

Не си много права. Майка ми почина на  малко повече от 80 години и беше от блага по-блага.

# 33 3 март 2010, 20:16 ч.
  • Мнения: 529
Аз моята майка дори не си я спомням---бях на 6 год.когато почина внезапно и шокиращо за всички.За щастие имам прекрасен баща и дано е жив и здрав още дълги години.

# 34 3 март 2010, 21:00 ч.
  • Мнения: 722
Цитат на: Котьо Тръмп в ср, 03 мар 2010, 19:33
Цитат на: dinora1605 в ср, 03 мар 2010, 18:19
Подкрепям те, за 80-годишните

Не си много права. Майка ми почина на  малко повече от 80 години и беше от блага по-блага.

Не твърдя, че всички са такива досадни. В никакъв случай. Пример са моите баба и дядо. Те са на по 75 години. Дядо ми е много готин човек!!! Много си го обичам. Изключителен човек е. Много знае и от много неща разбира. Баба пък е точно обратното. Дори се чудя как са заедно- постоянно се карат. Ама те противоположностите се привличат...
Друг пример за лоша баба е бабата на мъжът ми. Вкъщи и казваме "дъртата вещица". Звучи грубо, но това не съм го измислила аз, а внукът и. Живеем в една къща(ама на различни етажи) свекито ми, бабата, аз и мъж ми. Никой от нас не я понася. Причини- много са, няма да ми стигне цяла нощ да напиша всичко. Все пак ако има любопитни ще кажа няколко
Живеем в едно селце на 5 минути от града и имаме хранително магазинче. Сещате се, че идват много баби и дядовци. Има и много свестни сред тях, но и много мрънкащи- за пенсии, за болести.... За съжаление повечето са от втория вид... Това е причината да съм разочарована от възрастните хора. Да не спамя повече

# 35 3 март 2010, 21:07 ч.
  • Мнения: 702
И аз бях ядосана, когато татко почина. И аз го приех като предателство и изоставяне, но не от татко, а от самия живот. Все се питах защо трябваше да ми го отнема?1И аз си задавах въпроси за тези злобни старчоци, които живеят по 100 години, но каквото и да се питам и да си мисля и колкотои да ме е яд, не мога да променя нищо. Просто приемам фактите. Не е лесно и никога няма да бъде. Мама е на 64, скоро ще стане 65, а аз съм на 26. Нямам деца и не знам кога ще имам. Моля се мама да е жива и здрава, да може поне тя да се порадва. Много е тежко, особено на моменти. Но когато човек е свикнал да гледа в своето си канче, да се оправя сам и да разчита само на себе си, някакси е по-лесно. Поне съм спокойна, че винаги съм казвала и показвала на татко колко много го обичам.
Кати, не се вглъбявай да мислиш само за това Hug Не е лесно, но когато сме се раждали никой не ни е казал, че ще е лесно. И не се ядосвай за дъртите злобни страци, които живеят повече и от много млади хора. Това им е наказанието, защото обикновено умират сами със злобата си.

# 36 3 март 2010, 21:14 ч.
  • Мнения: 722
Цитат на: vagabond в ср, 03 мар 2010, 21:07
И аз бях ядосана, когато татко почина. И аз го приех като предателство и изоставяне, но не от татко, а от самия живот. Все се питах защо трябваше да ми го отнема?1И аз си задавах въпроси за тези злобни старчоци, които живеят по 100 години, но каквото и да се питам и да си мисля и колкотои да ме е яд, не мога да променя нищо. Просто приемам фактите. Не е лесно и никога няма да бъде. Мама е на 64, скоро ще стане 65, а аз съм на 26. Нямам деца и не знам кога ще имам. Моля се мама да е жива и здрава, да може поне тя да се порадва. Много е тежко, особено на моменти. Но когато човек е свикнал да гледа в своето си канче, да се оправя сам и да разчита само на себе си, някакси е по-лесно. Поне съм спокойна, че винаги съм казвала и показвала на татко колко много го обичам.
Кати, не се вглъбявай да мислиш само за това Hug Не е лесно, но когато сме се раждали никой не ни е казал, че ще е лесно. И не се ядосвай за дъртите злобни страци, които живеят повече и от много млади хора. Това им е наказанието, защото обикновено умират сами със злобата си.

Съжалявам за загубата ти  bouquet! Подкрепям мнението ти в последния абзац

# 37 3 март 2010, 21:14 ч.
  • София
  • Мнения: 49
Татко почина преди 4 години... бях на 19, точно след бала... Не успях да му кажа последно "сбогом", не го изпратих по пътя... Не отидох на погребението, не зная защо. С него се бяхме сближили много за кратко, когато станах на 17. Преди това дълги години не ме беше търсил, нито аз него. Липсва ми...  Защото когато едно момиче разбере, че все пак е имало баща и го изгуби едва 1-2 години след това, е много тежко.
Добре, че е майка ми, да ми е жива и здрава. Тя ме е отгледала, да не кажа, че още ме гледа, макар да не живеем заедно вече от няколко години.
На мъжа ми родителите са си отишли, когато е бил само на 23. Един след друг. Нашите дечица един ден ще си имат само една баба, но и нейната обич стига Simple Smile

# 38 3 март 2010, 21:22 ч.
  • Мнения: 452
и аз останах сама ,татко почина  миналата година и не можа да види бебка,не можахме да се сбогуваме ,а много се обичахме ,и продължавам да го обичам,а мама преди 14 години......тежко е ,ама това е живота.Ако не беше се родила бебка ,сърцето ми щеше да се пръсне от мъка ,щях сигурно да полудея ,но като имам нея нямам време за тъгуване ....и по- добре да не мисля

# 39 3 март 2010, 21:44 ч.
  • Мнения: 2 674
Баща ми почина преди 26 години,бях на 10.Когато бях по-млада някак си приемах за даденост,че е умрял,но с годините ми става  все по-мъчно за него,най-вече за това,че почина толкова млад.Изживях смъртта му истински едва преди няколко години,може би защото и аз станах родител.Няма ден,в който да не си спомня за него,няма ден да не се задуша от мъка и безнадежност...Не е вярно,че времето лекува,просто свикваш да живееш осиротял и ограбен.

# 40 3 март 2010, 22:05 ч.
  • Мнения: 0
Най-мъчно ми е по празници.Може би,затова днес  ми е криво.А иначе аз също се оправям в живота,няма как.Яд ме е,че е толкова несправедлив

# 41 3 март 2010, 22:13 ч.
  • Мнения: 131
Момичета, не мога да си представя как се чувствате дори! Аз не съм загубила моите родители оЩе, далеч съм от тях, но ги има все оЩе. Свива ми се сърцето като чета и ви съчувствам адски много. ПрегръЩам ви Hug

# 42 4 март 2010, 10:06 ч.
  • Мнения: 800
Аз също съм се чувствала така - и гневна и ядостана и изоставена. Сега 10 години след смъртта на татко и 4 от смъртта на мама, ми е трудно, мъчно, но вече не съм гневна. Мъчно ми е, че децата ми не видяха какво е истински дядо и баба (видях ги в тази роля с децата на сестра ми) ... Мъчно ми е, че на 8 март няма на кой да занеса цветенце, че на Коледа, Нова Година, Великден няма при кого да отида .... Тази година на прошка си поревах, че трябва да искам прошка от чужди хора (свекърите ми, които след 7 години брак още се държат като чужди хора с мен и с децата, а и със сина си) ... Много често в ежедневието, се сещам как би постъпил татко или майка в дадена ситуация. Мъчно ми става и когато децата ме пипат за тях или задават по детски невинно въпрос "Мамо, а защо баба не иска да си дойде от небето при нас?" И двамата не можаха да се порадват на Малчо, татко не видя и принцесата ... Ама така е трябвало да стане, лека им пръст и на двамата.

# 43 4 март 2010, 11:27 ч.
  • Мнения: 30
И майка ми и баща ми са живи, но все едно са мъртви за мен. Баща ми е напуснал семейството когато съм била на 3 години и никога не ме потърси въпреки че жиевее на 10-ина километра от мен. Срещал ме е на улицата и е обръщал глава настрани. Майка ми цял живот си изкарваше на мен разочарованията от живота си. Докато бях малка бяха побоища и унижения. Като поотрастнах - прихически тормоз и манипулации. Не ми е помогнала с абсолютно нищо - нито морална, нито материална подкрепа съм поучавала някога от нея. Не знам какво е семен празник, за рождените си дни единствения подарък който получавам са думите й: "По-добре да не те бях раждала, ти ми провали живота".
Така, че момиче, ти, която се чувстваш предадена от смъртта на родителите си - пак си помисли - ти поне имаш малкото време, в което си се чувствала обичана и обгрижвана от тях и имаш спомени, които никой не може да ти отнеме. Аз и това нямам.

# 44 4 март 2010, 13:12 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Цитат на: dolli в чт, 04 мар 2010, 11:27
И майка ми и баща ми са живи, но все едно са мъртви за мен.

това е по-страшното от физическата загуба...

Тежка тема.  Tired

Не лично (да не дава Господ да е скоро дори  Praynig), а чрез майка ми мога да кажа, че съм съпричастна. Тя на 33г. остана сирак. На месеци е била, когато почива татко й, а на 33 погреба и баба ми... Ужасно тъжно и тежко е. Не знам как е имала сили да продължи напред. Питала съм я, а тя" заради вас с брат ти". Голям дух, голяма сила... Невероятна е  Heart Eyes

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата