Накратко историята: синът ми е във втори клас. От детската градина има двама приятели - Х и У, изричното им желание беше да са в един клас. Така и стана. Дотук - добре. Миналата година моят хубостник си занесе Пиеспито в училище заедно с една допълнителна карта с голяма памет /струваше към 100 лв./. Въпреки нашите предупреждения, че в училище не се носят скъпи и малки неща, той реши, че е по-важно да покаже на приятелите си какво има. Същият ден картата изчезна. Нито някой разбра как, нито къде може да я е затрил. Понесе си наказанието, защото го бяхме предупредили да не я носи.
Вчера приятелят му Х привикал другия У и нещо му шушнал на ухото. После двамата се приближили до моето дете и У го попитал дали помни как миналата година му е изчезнала картата. Моят потвърдил. Тогава Х се изпъчил и заявил гордо: "Аз ти я откраднах и сега е моя!". Синът ми настоял да му я върне, но Х само се хилел и казал, че това никога няма да стане.
Не проумявам случката, честно!
Първо как майката на Х не е усетила, че детето й е "намерило" толкова скъпа вещ и защо не е реагирала? Второ - защо Х, след толкова време прави самопризнания? Трето - дали наистина Х е откраднал картата, или просто е искал да подразни моя син /и защо да го дразни - нито са се карали, нито са имали някакъв конфликт, заради който да му говори такива неща просто напук/?
Какво да правя, не знам. Майката на Х я познавам от доста години вече /покрай децата/, не сме близки приятелки, но сме в добри отношения, децата се канят на рождени дни, играят заедно. Направо не може да ми се обърне езикът, за да я попитам дали случайно не е забелязала синът й да има карта, която тя не е купувала. Да говоря директно с Х, да го попитам дали наистина е откраднал картата? Хм, пак ми се струва нередно. Да въвлека класната в тази ситуация - то ще стане цяло чудо.
Снощи детето ми беше много разстроено - не толкова от самата кражба, а от разочарованието, че един от най-близките му приятели е постъпил така с него. Днес вече е по-спокоен и ми заяви, че ще даде нов шанс на Х - щели да си останат приятели, но ако отново му открадне нещо, нямало повече да му проговори.
Май стана дългичко, а?
Вчера приятелят му Х привикал другия У и нещо му шушнал на ухото. После двамата се приближили до моето дете и У го попитал дали помни как миналата година му е изчезнала картата. Моят потвърдил. Тогава Х се изпъчил и заявил гордо: "Аз ти я откраднах и сега е моя!". Синът ми настоял да му я върне, но Х само се хилел и казал, че това никога няма да стане.
Не проумявам случката, честно!
Първо как майката на Х не е усетила, че детето й е "намерило" толкова скъпа вещ и защо не е реагирала? Второ - защо Х, след толкова време прави самопризнания? Трето - дали наистина Х е откраднал картата, или просто е искал да подразни моя син /и защо да го дразни - нито са се карали, нито са имали някакъв конфликт, заради който да му говори такива неща просто напук/?
Какво да правя, не знам. Майката на Х я познавам от доста години вече /покрай децата/, не сме близки приятелки, но сме в добри отношения, децата се канят на рождени дни, играят заедно. Направо не може да ми се обърне езикът, за да я попитам дали случайно не е забелязала синът й да има карта, която тя не е купувала. Да говоря директно с Х, да го попитам дали наистина е откраднал картата? Хм, пак ми се струва нередно. Да въвлека класната в тази ситуация - то ще стане цяло чудо.
Снощи детето ми беше много разстроено - не толкова от самата кражба, а от разочарованието, че един от най-близките му приятели е постъпил така с него. Днес вече е по-спокоен и ми заяви, че ще даде нов шанс на Х - щели да си останат приятели, но ако отново му открадне нещо, нямало повече да му проговори.
Май стана дългичко, а?
И ако картата се появи наяве, тогава вече бих действала. Колкото до това, че майката не е забелязала, ако картата е в детето - странно е. Толкова време да не забележи чужда вещ, и то скъпа. Синът ми е носил у нас само 1 път едно малко тек декче, купуват си ги от лавката в училище. Разменили са си ги с приятел и веднага говорихме откъде е и т.н., за да знам. 
Един от съучениците на сина, с който се засичаха на тренировки и който често идваше у нас на гости, беше му казал, че той ги е взел. Не повдигнах въпроса пред никого, защото реално нямах доказателства, пък и синът ми считаше, че съученикът му само го дразни. Но от тогава отношенията им се влошиха и повече на гости у нас не беше поканен 
.