Публикувана: 9 март 2010, 10:40 ч.
Последно мнение: 15 март 2010, 09:32 ч.

Моят син и неговите "приятели" - как да постъпя?

5 572
52
1

# 30 10 март 2010, 23:06 ч.

Мнения: 8 999

Честно, ако този Х не го познавах от толкова години и ако не ми беше толкова симпатичен /защото наистина е сладко хлапе/, бих разровила случката. Ама и моето диване се тръшка - искам си приятеля, не ме интересува картата. А пък и той вече си понесе наказанието за своеволието /това, че я занесе в училище, въпреки изричното мое и на баща му несъгласие/. Пострада икономически, защото му взехме сумата от спестяванията, забранихме му да играе на проклетото пиеспи известно време и досега има само една карта - тази, с която получи устройството. С една дума - доста ужилен излезе от ситуацията. А сега, година по-късно, нов шамар. Надявам се наистина това да е една дебелашка момчешка шега.
Смятам да говоря с майката, но при случаен разговор. Защото, ако я потърся специално, все ще звучи като обвинение към детето й. Тя е приятен, фин човек и не ми се иска да я огорчавам без основание. Не че нямам основание, но то се базира на нещо, казано от сина й, а не доказано от мен с факти.
Кофти ситуация. Заради моето дете се надявам Х повече да не му дава поводи за огорчение и съмнение. Знам какво означава на тази възраст да изгубиш приятел.
И все пак продължавам да мисля и да се колебая. Оф, ами ако наистина това диваненце е задигнало картата? Не е редно да допускам синът ми да има такъв "приятел".

# 31 11 март 2010, 10:15 ч.

Пловдив
Мнения: 1 595

Ами определено има нещо гнило . Защо точно със случка случила се преди 1 година иска да го подразни а не със нещо случило се наскоро. Има някакво отношение Х към картата. Аз също бих говорила с Х за да разбера лъже ли или не, естествено деликатно с много такт.

# 32 11 март 2010, 10:21 ч.

Мнения: 9 776

Аз пък не смятам, че е редно да се говори директно с детето. Дете е. Я си представете някой да хване вашето дете на тясно и да го разпитва това-онова. Трябва да се говори с родителите.

# 33 11 март 2010, 10:34 ч.

Мнения: 2 184

Продължавам да мисля по случката и всичко ,което пиша е защото и до момента си нося последствията от тактичност,да не се конфронтирам ,да не засегна и пр. .. Получих си урока,но по-важно е ,че си го научих !Разбира се,трябваше да минат години!Разбрах,че не можеш да бъдеш в нечие съзнание и да гадеш,какво ще стане,как ще реагира ,приеме - твоето поведение за изясняване ,особено когато става въпрос за деца.
Тази случка е урок и за детето и за вас.Учим се цял живот,но не трябва да допускаме "тиражирането" на грешки от един вид!
Болно ми е!Възпитавам децата си в християнските добродетели,но не мисля,че ако те ударят по едната страна -
трябва да поднесеш и другата.

# 34 11 март 2010, 10:37 ч.

Мнения: 2 184

Полин и аз мисля така!Защото картата е на детето ,родителите са я купили или пък най-малкото знаят за нея.

# 35 11 март 2010, 10:38 ч.

Мнения: 2 475

Цитат на: polin_a в чт, 11 мар 2010, 10:21

baibibi,според написаното от теб за майката на детето си правя извод,че е разбрана жена и едва ли ако подходиш искрено и споделиш майчините си тревоги няма да те разбере.Все пак тя е възрастен човек,а също и майка и си мисля,че е по-добрия вариант да се обърнеш към нея,а не да говориш с детето.Така мисля аз. Peace

# 36 11 март 2010, 13:18 ч.

Мнения: 287

Имала съм подобен проблем с моето дете и старателно прочетох всички коментари. Имах намерение да разказвам моя случай и да ти давам акъл. Но от последния ти пост,мила, е видно че ти от съвети нужда нямаш. Мисля, че си избрала много мъдро решение на въпроса. Изчакай и при удобен момент говори с майката. Иначе твойто "диване" дето си иска приятеля,а не картата, ми стана адски симпатично! Сякаш виждам сина си прволак......

# 37 11 март 2010, 14:54 ч.

Мнения: 637

Не изчетох всички отговори, признавам.
Аз вих говорила с майката, но леко на майтап. Не бих обвинявала и корила, просто бих намекнала, че се съмнявам дали нейното момче не се е пошегувало Wink

Нещо в този дух. А истината постепенно ще излезе наяве.

# 38 11 март 2010, 15:12 ч.

Мнения: 8 999

Ето какво си мисля - ще говоря с майката, добре. Обаче, тя със сигурност ще подложи Х на кръстосан разпит, ще му пили на главата, ще му обяснява, ще го пита стотици пъти "проумяваш ли какво ти казвам?", пак ще му обяснява, пак ще му пили... Защото едва ли има нормална майка, която да не се впрегне, ако й кажат нещо такова за детето й, която да не разрови до дъно ситуацията, дори и да й е представена под формата на шега. Която да не проучи много внимателно дали детето й е излъгало, или е откраднало. Която, дори и детето й да се окаже съвсем невинно, да не използва ситуацията, за да му набута акъл в главичката, да го накара са се поучи, да си извади изводи, да... Абе, сещате се, да му вгорчи животеца поне за известен период от време /пък бил той дори и половинчасов период/. После пък този Х си казва :"Я го гледай тоз лигльо, аз се шегувам, а той отърчал да се оплаква на маминка, пък тя отърчала да се оплаква на моята. Егати приятеля, егати мъжа, егати мекотелото!" И - край на приятелството!
Опитвам се да разсъждавам от името на другата майка и от името на едно малко момченце.
Да не взема по-скоро да навредя на детето си, отколкото да му помогна.

# 39 11 март 2010, 15:25 ч.

Мнения: 2 475

Цитат на: baibibi в чт, 11 мар 2010, 15:12

Няма спор,че ситуацията е деликатна.Но,поне моето усещане е,че не ти дава спокойствие.Ако си на мястото на майката на Х били искала да знаеш и как би подходила в последствие?

# 40 11 март 2010, 15:41 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: baibibi в чт, 11 мар 2010, 15:12

После пък този Х си казва :"Я го гледай тоз лигльо, аз се шегувам, а той отърчал да се оплаква на маминка, пък тя отърчала да се оплаква на моята. Егати приятеля, егати мъжа, егати мекотелото!" И - край на приятелството!

baibibi, страхотно е това, че не гледаш само от "собствената си камбанария", а се опитваш да влезеш под кожата на всеки един от участниците. Така описаните разсъждения на Х ме наведоха на една друга мисъл... Не знам дали ще успея да се формулирам добре... Сина ти иска да си запази приятеля, това е много хубаво. Но не може ли някак да провокираш у него това ВСЕ ПАК да изясни дали приятелят заслужава да бъде запазан... Да му постави някак ребром въпроса: Отговори ми честно, взимал ли си картата, или не си. И в двата случая ще останем приятели, просто искам да знам кога си ме излъгал - тогава, или сега... Нещо такова, трудно ми е да го обясня... Хубаво е човек да държи на приятелите си и да е над нещата, когато става дума за материални неща, но... и не е съвсем така. Някак не е редно едни деца да са "над нещата", а други да се възползват от това.

# 41 11 март 2010, 17:42 ч.

Мнения: 763

Аз продължавам да мисля, че преди да се тръгне към изясняване на нещата ребром, е добре да бъде попитан У. Вече дали baibibi ще избере да го пита лично, да говори с майка му или пък детенцето й да попита У, е въпрос на лична преценка. У не е направил нищо , не се чувства застрашен и би споделил това, което знае. Peace

# 42 11 март 2010, 18:36 ч.

Мнения: 2 184

Биби,истината е една!Не може да се поставиш на нечие място,защото то не е твоето!Отстоявай своето!
Каквото и да решиш - успех!

# 43 12 март 2010, 00:18 ч.

София
Мнения: 7 673

baibibi, не съм чела цялата тема и е възможно да повторя някого.
Аз лично бих говорила с майката на детето. Но не, за да разследвам дали детето е взело картата, или не. По-скоро бих й се оплакала, че говори така на детето ми и то се разстройва, защото са приятели. Нека поговори с него. Например бих й казала, че някой е откраднал картата на детето ми, а нейното го дразни, като му казва, че я е взело. Може и да излезе истината. Но и да не излезе, поне ще си намекнала какво те тревожи, без никого да обвиняваш. Защото реално нямаш и основание да го направиш. Напълно е възможно другото дете да не е я е взело.
Успех!

# 44 12 март 2010, 03:31 ч.

usa
Мнения: 2 113

Цитат на: polin_a в ср, 10 мар 2010, 07:03

Разказах и за майката на времето - как ни бъркаше по портомонетата и т.н. И да си има едно на ум. Защото въпросното момиче всячески се опитва да се "вклини" към една или друга групичка деца, но нещо не и се получава. Да ти обяснявам ли, че просто има хора, от които човек съзнателно или не, но страни. При дъщеря ми, заради думите ми, е съзнателно, но пък другите деца не знаят историята.

да се правят изводи за дете на базата на нещо, което майка му е направила преди около 25 години, е според мен меко казано некоректно. и не мислиш ли, че може и другите деца да странят от момичето, защото твоето дете им е разказало думите ти? ти пусни приказката, че сестра ми е ку.ва, пък аз нека после се опитвам да убеждавам хората, че дори нямам сестра...

Препоръчани теми

На колко години според вас е подходящо да се започне консумацията на кафе?

Употреба на райски газ

Децата трябва да се оправят сами - за или против ?

Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 20

Причина:

Причина: