Родителите ни, решенията, грешките, сполуките...

Здравей Лято,
Аз съм с втори опит за мое и не само мое щастие успешен. С мъжа ми се запознахме малко преди да се изнеса от бившия, не е той причината, просто връзката ми беше приключила доста ( 2 години тъкмо ) преди фактическата раздяла, но ..... събирах пари и .... кураж. Не се хвърлих веднага с главата надолу но и не го обмислях, нещата се случваха от самосебе си. И на мен майка ми ми ги разправяше тези, но по скоро беше ........ не ми се говори за това защото отношенията ни са недобри. Моите чуденки и притеснения бяха свързани с детето. Ако бях сама щях да рискувам, но имах син в първи клас който понесе раздялата ни с баща му доста зле ( естествено с чужда помощ и манипулации ) Запознах детето с другия мъж тогава когато нещата между нас преминаха на едно по различно ниво от приятелското. Той беше първия и последен мъж до мен след баща му. Започнахме да обсъждаме варианти за живеене заедно. Стана така че той замина за чужбина, и след няколко месеца се върна за мен. Не можех да взема детето, но дори и да можех нямаше да го направя. Нужно ми беше да се уверя, че аз мога да живея с него и той с мен и че ставаме за семейство. Не исках да правя експерименти с и без това обърканото дете. Не мога да кажа че всичко е било по мед и масло, и двамата сме хора с минало, но годината в която живяхме само двамата бях истински щастлива. Той е много емоционален, нервен и темпераментен, аз съм дебелокожа като хипопотам и тази разлика в характерите ни ни е носила доста конфликти, но .... никога не са оставали неразрешени. Когато дойде момента да взема детето знаех, че постъпвам правилно. Живота ни не е слънца и рози, в едно семейство винаги има битовизми, но за мен е много важно освен любов да има и уважение, защото когато премине опиянението от новия начин на живот и дойде ежедневието любовта се превръща в обич, а уважението остава непроменено. Не се притеснявай от характера си, хората се променят когато живота им се променя. Аз стигнах до извода, че от много размисли и колебания полза няма, докато се чудим как да постъпим и дали няма да сбъркаме живота минава незабелязан покрай нас. Е, и хвърляне в бездната с главата надолу е неразумно, особено за хора с горчив опит, но малко по широко отворени очи и с малко късмет нещата се нареждат почти винаги.
Грешките .... понякога ги наричам уроците на живота ... винаги ще ги има, но и поправителен испит ще има.
Щастието ..... пожелавам ти го, то е индивидуално, идва само когато го искаш и си готов за него.
Това е моето усещане и моя живот в няколко изречения. Дано си намерила част от отговорите които търсиш в моите думи.   

Благодаря ти, че ми разказа историята си, I.Hr

Като мен, но в по сложен вариянт, дано да сме направили правилния избор....

Лято, първо да ти кажа, че винаги имаш право на грешка, няма такова нещо да нямаш право
И аз съм с успешните (чук-чук) продължения. При нас всичко се разви толкова бързо, че нямах време да се изплаша  Аз в София, той във Варна, едно пътуване безконечно уикендите ... ужас. Може би ако бяхме в един град нямаше да се съберем толкова бързо, не знам.
Добре ми е, спокойно ми е, не съм съжалила и за минута, че се впуснах така в тази история.
Спокойно 

Абсолютно съм съгласна с Бърди!
Но започнеш ли с мисълта, че това може и да е грешка, ще ти бъде трудно! Позитивни емоции едва ли ти липсват в момента, наслаждавай им се, на любовта, на човека, когото обичаш и съм сигурна, че двамата заедно много по-лесно ще преодолявате проблемите по пътя!

" Нямам право на грешка" - първоначално си го помислих аз !
Първо  Той дойде при мен за един месец.  Детето беше при баба си и дядо си. Когато малкия се прибра , приятелят ми започна да идва  всяка вечер но без приспиване. Наблюдавах детето си как го приема, докато един ден малкия  не му каза да остане да  спи в къщи в другата  стая. От там на сетне всичко стана лесно... Но когато  се съгласих да живеем заедно , съмненията ми са  били единствено за това как синът ми ще възприеме ситуацията и човека! После си казах , че човек винаги  ще допуска грешки.... На нас ни пречи  горчивия опит преди това. Ако нямахме деца дали пак щяхме да  си казваме , че нямаме право на грешка?  ...защото ние сами се задълбаваме  и усложняваме нещата.
Поживейте , вижте ...... !   Какво толкова ако сгрешиш? И защо трябва  да мислиш за някакви си грешки , които може и да на са грешки а да е нещо страхотно , което те очаква!? 

Лято, честно да ти кажа, може би трябва да се вслушаш в майка си.
Аз не се събрах с настоящият ми доста дълго време. Близо 2 години изобщо не го допусках до дома ми- излизахме, аз ходех у тях, на почивки заедно с детето, НО домът ми беше територия запазена основно за детето.
След това тойзапочна да идва 1- 2 пъти седмично у дома. Докато забременях, но бяха минали 4 години от както бяхме заедно.
Ти и при сключването на брак си била сигурна и уверена. Напасването на характерите обаче не е лесна работа, особено когато има и дете, с което си длъжна да се съобразиш.
Не смятам, че е  без значение една подобна грешка.
Детето ти е малко, ще изживее с теб периода на адаптация, обстоятелството, че трябва да те "дели" с друг мъж, който не е баща му и т.н. И ако това е неуспешен опит, то ще преживее по- тежко разочарованието от теб.
Отивай един- два пъти седмично в дома му с детето, преспивайте там, бъдте заедно уикендите. Виж дали ще можеш да направиш необходимият компромис /както сама се описваш, понякога постъпваш водена от чувства/. Не смятам, че часовете обсъждане могат да заместят постепенната адаптация.

tais, то си е до човек и до характер. Аз 4 години връзка не бих могла да изкарам например, абсурд е за мен.

При нас се получи също без дълго умуване. Имахме връзка с настоящия ми мъж от няколко месеца, като сме си ходили взаимно на гости и детето го познаваше. В един момент се наложи да напуснем жилището, в което живеехме и вместо да намерим ново, той ни предложи да заживеем заедно. И аз съм емоционална и импулсивна по принцип, но се страхувах детето как ще възприеме нещата. За щастие вече трета година сме семейство, живот и здраве дано да е за мноого дълго, но гаранции няма. Синът ми е много близък с баща си и се виждат често, а с мъжа ми се държи като с приятел и ми е казвал, че е хубаво как у нас пак има любов и се смеем.
Не знам колко време трябва да мине, за да си каже човек "постъпих правилно", сърцето ми казва, че е така...

Лято, според мен много зависи ти в какъв етап от живота си, се намираш в момента. Аз например, определено много промених възгледите си относно това какво търся в една връзка с течение на годините. Важно е ти да се чувстваш щастлива, обичана, уважавана и спокойна. Аз бих послушала сърцето си   ..дори и да сгрешиш ще знаеш, че това е бил твоя избор. Без да опиташ няма как разбереш.

Ако слушам майка си - ще излезе,че съм най-голямата неудачница и тн..

Лято, гледай си живота и си случай сърцето.
Никой не е застрахован. Като се женим и мислим, че е г-н Идеалния, често се случва да сме сгрешили. Същото е и с всяка нова връзка. Добрата новина е, че след майчинството сме "ококорени" на макс - преценяваме в пъти по-добре и премисляме всичко..
Така че - скачай смело!
 

Взе ми го от клавиатурата.
И поради тази причина вече 4-та година дума не давам да се издума за наше общо дете.Да,живеем заедно и той е почти перфектен.
Ноооо...ако си родим дете и се разделим...
Кво става?Едното дете от един,другото-от друг....
Не мога да избягам от тези мисли,бе хора!!
Лято,не знам за теб,ама аз определено имам нужда от помощ!!

Лято, супер много се радвам за теб

На мен не ми беше необходимо някой да ми каже, че нямам вече право на проба-грешка.
Аз просто бях на хиляди проценти уверена, че с този човек искам да живея и остарявам.
Наивно беше да си мисля, че всичко ще е "цветя и рози" с него,два характера имат нужда от време да се напаснат.
Ключето, според мен, е да имаме желанието и силата да правим компромиси, и двамата!!!

Успех, много успех от мен

Искрено ви благодаря за отделеното време и мненията. Истината е, че аз съм взела своето решение и ще постъпя по начина, по който винаги съм го правила - скачам . Както, когато на 16 скочих от кея без да мога да плувам и както миналата година гледах света от десетки метри височина за малко... обичам да ми е силно и хубаво.
Майка ми е права и само аз знам колко много основания има да се притеснява за мен, от мен, заради характера ми. Също толкова добре знам обаче, аз не бих могла да живея пазейки се, страхувайки се, спирайки се. Искам да науча това малко момиченце, което толкова ме обича, че е добре да бъде смело, че е добре да е готова за нюансите, които животът ще й предложи, че има решения, които наистина само тя може да вземе. Знам, че не мога да й дам нищо, освен личен пример. Знам още, че пристъпвам в този нов дом, водена от добрите си и чисти намерения, от силните си чувства към този мъж, от желанието да се будя до него с години. Знам, че съм честна и ако след време се разделим, аз ще съм опитала. Ще съм потърсила още малко любов, ще съм дала още малко любов и ще съм я получила обратно.

Мислех си, че има хора, които не действат, а остават дълго в колебание, пазейки се от грешки. Аз предпочитам да правя грешки, но да върша нещо и да стоя зад последиците си. Случиха ми се ужасни неща. И толкова хубави! И нито едно от тях не мина просто ей така покрай мен, докато аз се чудя как да реагирам.

Благодаря ви отново за мненията. И на майка ми благодаря за притесненията и обичта. Просто аз, въпреки че съм нейна дъщеря, съм емоционално програмирана по друг начин. И съм доволна, че е така. Не чакам розите и реките от масло и мед. Обаче ми се живее