Трябва да направя сериозен ход...

О, с парички....хич и тема нямаше да пускам
Отивам, купувам си вила и толкоз. Ама на, нема.....

Как си мечтая за къща на село!!! Тишина, простор, двор с петел и кокошки, куче и много котки, лехички с цветя и зеленчуци. Камина, дълбок сняг...

 

Имаме си такава - изградена с много усилия и реализирала една мечта на мъжа ми. До скоро не обичах да ходя там - изнервяше ме тишината и спокойствието, липсата на градския шум, задължителното ползване на автомобил за пазаруване или срещи с приятели. С течение на времето, обаче, все повече се замислям дали не си заслужава много повече именно онова спокойствие, което бих имала там. Още обмислям варианта, но все повече ме блазни идеята да се скрия там...
Още повече, че съседната къща също е наша, а другите по улицата ги купиха братовчеди на мъжа ми - остана само една "чужда" и сега правя планове как да я купим, ама половинката нещо се дърпа все още.

Живея в малък - спокоен, чист и красив град. Имаме къща и на село. Мъжът ми е в София, 2 пъти в годината ходя до там и едваааа издържам, гледам да офейкам и пак трудно се навивам да ида до там. Така, че , въпрос на вкус. Но опредлено ценностите се преосмислят, когато си близо до земята, до естествените неща, далеч от префърцунените отчуждени взаимоотношения, изкуствените жестове и студените многобройни лица, които те блъскат по мръсните улици. А и погледнато отстрани, наблюдавам съфорумките, живеещи в София как реагират по-често - много по-голяма агресия срещам. Явно напрежението се отразява доста.

На село за пръв път видях паяжина с яйчицата  на паячката, сутрешната роса още блестеше по тях. Там за пръв път видях кълвач, който ме събуди вместо кафенето под нас.
Колкото по-близо до природата, толкова по-добре.


Не се замисляй и за миг!

Събуждаш се рано,наспал си се добре.Аромата на прясно кафе се носи из свежия въздух,излизаш на голямата тераса с усмивка на блаженство-птичките сякаш те поздравяват с добро утро и ти казват колко хубав ден ще бъде днес,независимо от времето.Макар да се чува лай на куче,кудкудякане на кокошка,дори шума от поправянето на навеса от съседния двор,си казваш(малко нелогично)-каква тишина!За разлика от живота в града,можеш да дишаш.Можеш да си позволиш да вдишаш дълбоко без никакъв страх,че ще се закашляш от прахта и вонята на бензин.
Мъжа ти излиза след теб ,само по дънки: "Какво ще правим в този почивен ден?"."Ами защо да не отидем еееей на онзи хребет там,виждаш ли го?Най-далечния?"."Прекрасно,ще направя сандвичите ,взимам екипировката и децата и тръгваме".
На пикника,след дългия ход ,усещаш приятното боцкане на малките треви по голия си крак.Диванетата се търкалят в игра до ягодовите туфи и от време на време някоя малка ръчичка се стрелва  към устата,изцапана вече с ароматния сок на дивия плод.Виковете им са единственото нещо,което нарушава тишината,освен лекото бръмчене на насекомите,което се опитва да те приспи.Мъжката ти половинка държи леко чашка с кафе.Погледа му се е зареял някъде далеееч,далеч в зелените туфи на планините отсреща, и ти трябва малко време да осъзнаеш,че е вече полуизпаднал в следобедна дрямка.
Приятно отпуснат в лека отмала,поглеждаш нагоре и виждаш кръженето на някоя граблива птица,високо в небето.Свободата не изглежда толкова недостижима тук.



Момичета,благодаря ,че така ме размечтахте.  

Китана, това определено е виладжийската идилия (или на гостуващите при баба внуци) и няма нищо с истинския живот на село.
Тези моменти са страхотни, но и работата само по поддръжката на къщата са огромни, без да броим двор (дори само с трева) и градина (дори само с цветя)...

А вечерта преди това си гледал купищата звезди по небето - светли, огромни, златни, квадратни, невероятни. Изгрева на луната, понякога жълта. При пълнолуние е светло като ден, малко страшно, но мистично. А ако успееш да различиш и съзвездията се радваш като малко дете. Голямата мечка е толкова близо, аха да я докоснеш. При нас видях Сребърната корона. Голямо фукане падна

А-а-а-а, стига де, момичета, какви романтички сте били.....
Вече ако видя някоя от вас да се злоби в някоя тема, ще ви цитирам мненията от тук, да знаете. Ама-ха, ще се правят на лоши те

Китана,да не си писателка?   
Така ме размечта...
Винаги съм искала да живея на село.А действителността...В Сф беше ад...Сега в центъра на Пловдив...   
Ама има време...като отхвръкне и малкия,ги зарязвам да се оправят в града ,а аз отивам на спокойствие.
Писнало ми е от коли,шум,миризми на бензин и нафта,прахоляци,пиянски викове посред нощ...

Понякога ми се иска цяла седмица човек да не видя...

А и на село няма кой знае каква работа...ако нямаш зеленчуци и животни,които са си всекидневен ангажимент,една трева и цветя не са кой знае какво.Аз все пак не искам километри декари, а една малка градинка,да стига за една беседка ...        

 

Азаф,струва си.  
Краси,не съм,но така ме размечтахте,че........ТОлкова много искам да се махнем от големия град...

Знам. Писах, че имаме вила, та знам и другата страна с поддръжката на 2 къщи и на голям двор. Предполагам, че ако беше мъничко място с малка къща, нямаше да е толкова трудно. Плаши ме мисълта да трябва тази поддръжка да е ежедневие - само това ме спира да заживея там. Иначе, съвсем близо е до София и няма да усетя разликата - даже ще пестя време от градското движение сутрин и вечер.

Азаф, живея в къща на село. Купуването на тази къща и местенето от града беше най - доброто решение, което взехме с мъжа ми  А като си спомня как се дърпах, голяма глупачка съм била 
Поддръжката на двора - едно косене на тревата и поливане на трева и цветя не е кой знае какво. Ако имаш кладенец и си поставиш една две пръскачки, даже и поливането ще си спестиш, една косачка и готово. Ние имаме малък двор - 800кв. м и градината е трева, рози, плодни дървета. Има и циментова площадка с асмалък да пази сянка, а под асмите - голяма маса с две пейки отстрани, барбекю, що бира сме изпили лятото на това барбекю 
Реката ми е на 100 м. от двора с чудесно място за риболов и вир за къпане по - надолу. Лятото пълня басейнчето на малкия с вода, пльосвам го вътре, аз си закачам хамака и се обтягам с някоя хубава книжка, хем детето на въздух, на шарена сянка, хем се забавлява да пляска във водата, хем и аз си почивам. В града... трудно постижимо.
Зимата - най - големия снежен човек направихме с дребното насред двора, гоним се с кучетата в големия сняг и се замеряме със снежни топки, есента ходихме да гледаме щъркела, който си е направил гнездо на дървото в съседния двор и малките щъркелчета, сега пак чакаме да се върнат. Ех, много е хубаво...