Публикувана: 14 март 2010, 17:09 ч.
Последно мнение: 26 юли 2013, 22:07 ч.

Аблация на сърцето - 1

127 236
785
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е WPW синдром и какви са неговите симптоми?
Какви са възможностите за аблация при деца с ВПВ синдром?
Какви са алтернативите на кордарона за лечение на ВПВ синдром?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е WPW синдром и какви са неговите симптоми?
  
  Синдромът на WPW е сърдечно-съдово състояние, характеризиращо се с допълнителен път за провеждане между предсърдията и камерите на сърцето, което може да доведе до неравномерен сърдечен ритъм и пристъпи на сърцебиене. Синдромът на WPW (внезапни предсърдни възбуждания) е състояние, характеризиращо се с непредвидими предсърдни възбуждания, които могат да доведат до аритмии. Вентрикуларният премащабен синдром (ВПВ) е състояние, характеризиращо се с неправилен сърдечен ритъм в долните камери на сърцето, със симптоми като сърцебиене, ускорен пулс, главоболие, умора и проблеми със зрението. Лечението обикновено включва лекарствена терапия и понякога процедури като аблация.
- Какви са възможностите за аблация при деца с ВПВ синдром?
  
  Аблацията може да се извършва и при деца с ВПВ синдром, независимо от теглото им. Възможно е да се извършва успешно и на много малки деца, като процедурата има за цел да изгори допълнителния проводен път и да възстанови нормалния сърдечен ритъм.
- Какви са алтернативите на кордарона за лечение на ВПВ синдром?
  
  Алтернативи на кордарона за лечение на ВПВ синдром могат да бъдат лекарства като Нео-гилуритмал, което може да се приема само при пристъпи и за няколко дни след тях. Това лекарство може да бъде доставено и от чужбина, а не само от България.
- Какви са възможностите за лечение на ВПВ синдром в чужбина?
- Какви са възможностите за лечение на ВПВ синдром в България?

# 195 25 юли 2011, 19:27 ч.

Мнения: 1 107

Аз пия кафе всяка сутрин, включително и в болницата след аблацията, с разрешението на лекарите естествено. По 1 кафе на ден ми се отразява добре.
Искам да попитам Arabesque, колко често получава пристъпи и как ги преодолява?

# 196 25 юли 2011, 23:15 ч.

Мнения: 5 478

Като малка, когато ми го откриха нещото сигурно по няколко пъти на месец по спомени. После с израстването се разредиха много и се случваше на 1-2 години по един път само. Тази година и по-конкретно последните 2 месеца бяха кошмарни. Над 10 пъти ooooh!

Не можах да си обясня защо точно... Има фактори, които може би са ми повлияли, но... Като цяло не мога да се оплача, рядко се случва на фона на другите хора, които слушам.
А пък за спирането - преди тичахме в спешното и там лекарства венозно, но не си спомням имена, защото съм била дете. Сега от няколко години насам, когато изляза от ритъм пия 2 таблетки Ритмонорм и половинка Конкор (това разбира се е по лекарско предписание). За около час най-много спира. Ама какво става с кръвното ми.. да не ти казвам Laughing

А иначе в много редки случаи си влизам в ритъм от самосебе си, за има няма 5-10 мин. Ама това е по изключение. Колкото до немедикаментозните начини - задържане на въздух, студена вода, натискане на очните ябълки, притискане на сънната артерия и прочее - на мен не ми действат. Единственото, което ме кара да се чувствам по-добре е да легна на дясната си страна и девте ми ръце да са изпънати напред на леглото и събрани една върху друга. Не знам дали го описах разбираемо Laughing

Обаче хапчетата са му майката и това е... ooooh!

А другите нека да споделят и те, май е писано по-назад в темата, ама виждам, че има и нови хора Wink

# 197 27 юли 2011, 13:40 ч.

Мнения: 36

Здравейте! Аз от днес съм без хапчета, в неделя ме приемат. ooooh!

В по-предишните страници прочетох, че само в понеделник правели аблации на същия ден от приемането, но пък неделя е един такъв никакъв ден, дали и мен ще ме минат още с отиването Mr. Green

Честно казано, предпочитам така, отколкото чакането един ден и мотаенето по кабинети. А и дали след като ми пазят изследванията от миналия път ще ми взимат кръв? Адски зле ми става, дано ми се размине. Ох, ама питам и аз все едно аблация не съм имала Crazy

Дано този път бъде всичко успешно и да се маха веднъж завинаги тая връзка, че ми измъчи живота hahaha

# 198 27 юли 2011, 14:59 ч.

София
Мнения: 1 231

маргарит няма начин пак да не ти вземат кръв,това са си стандартни процедури.ПОне знаеш какво да очакваш и хич не се притеснявай.Този път всичко ще е наред Hug

Аз си пия кафе в момента без проблеми,много рядко ама много рядко усещам едно засилване на пулса,но и дума да не става че е както преди.И това ми се получва,ако 3 4 часа танцувам като луда Embarassed

или много се ядосам.Но спирам,задържам си дишането за малко и всичко отминава за минута две.

# 199 27 юли 2011, 17:46 ч.

Мнения: 5 478

Маргарит, успех! Hug

# 200 27 юли 2011, 18:25 ч.

Мнения: 27

И аз ти пожелавам успех, Маргарит! Не се тревожи, всичко ще бъде наред!

# 201 30 юли 2011, 18:47 ч.

Мнения: 36

Здравейте, милички Mr. Green

Аз съм готова, опакована и след няколко часа заминавам на София. Изчетох отново старата тема, припомних си ужаса отпреди две години и се чувствам готова да го преживея пак. А най-големият ужас за мен беше взимането на кръв... много съм анемична ooooh!

Надявам се всичко да мине добре и да се върна излекувана и със здраво сърчице. А също и с маникюр, след като миналия път бях най-НЕучтиво помолена от една сестра да го изрежа до кожа Laughing

Ще пиша при първа възможност как е минало Hug

Последна редакция: сб, 30 юли 2011, 18:56 от маргарит

# 202 30 юли 2011, 20:06 ч.

София
Мнения: 1 231

маргарит ще стискаме палци и ще чакаме пак да се разпишеш и този път всичко ще е ок бъди спокойна Hug

# 203 30 юли 2011, 21:14 ч.

Мнения: 1 107

Маргарит, бъди силна и смела! Ние сме с теб и те чакаме! Hug

# 204 31 юли 2011, 09:06 ч.

Мнения: 139

Стискам ти палци , всичко ще е наред!

# 205 31 юли 2011, 11:13 ч.

Мнения: 5 478

Хъх, че какво са им пречели ноктите ти?

# 206 2 авг. 2011, 17:11 ч.

Мнения: 36

Здравейте! Hug

Бързам да ви разкажа за ужаса, който преживях. Още с постъпването ми нещата тръгнаха наопаки. Първо две "любезни" сестри не можаха да ми улучат вената и ми се накараха най-жестоко за това, била съм треперела. После ми направиха проблем и за ноктите, били дълги, но можело само лака да махна, да не ги режа. ок ; ) Махнах го, след което ме навикаха, че с тези нокти не съм спазвала правилника на болницата и съм демонстрирала разгул с късите си панталони и потник, които изпълняваха ролята на пижама. ooooh!

Както и да е, преглътнах го. В деня, преди аблацията, ми дадоха лексотан и заспах като бебе за около 5-6 часа. Нищо не помня от процедурата, освен, че ме разсъблякоха на масата и прибраха дрехите ми в един плик. Събудих се в интензивното, където стоях 4 часа с торбички на краката. Аблацията ми била продължила час и половина и била успешна. Което разбрах едва когато сестрите си предаваха смяната и обясняваха кой пациент с какъв проблем е. Никой нищо не казва. Вечерта в 7 вече можех да се изправям до леглото. Преместиха ме в стаята ми, където до сутринта никой не ми обърна внимание. Чак в 11 дойдоха да ми направят ЕКГ и ехо и да ме изпишат. По тях личало, че всичко е наред. Никой не ми каза рецидив ли е имало на връзката, или миналия път не са я видяли. От епикризата само разбрах, че е била една. Simple Smile

Сега се чувствам добре, болят ме краката и не мога да ходя повече от 50-100 метра,изписаха ми аспирин за 3 месеца. Искам да ви питам кога мога да махна лепенките, да мокря разрезите и да се натоварвам, тъй като и това не ми казаха Hug

Последна редакция: вт, 02 авг 2011, 17:18 от маргарит

# 207 2 авг. 2011, 17:45 ч.

Мнения: 1 107

Нямаше ли лекар, когато те изписваха?! Shocked

Защо не поиска да ти обяснят какъв е бил проблема?!
До колкото си спомням лепенките се махат след 48 часа ... мисля, че и тогава може да се мокри

# 208 2 авг. 2011, 21:08 ч.

София
Мнения: 1 231

маргарит направо ужас да знаеш,ще подмина нещата които си изтърпяла ще отговоря на другите
Лепенките и раните можеш на 3 тия ден да махнеш,ако си с подвижен душ има вариант да се измиеш с помощ някой да ти полива.6 месеца забрави за спорт и т.н. избягвай и тежко да дигаш поне 3 месеца,иначе всичко друго си вършиш нормално.Аз месец след аблацията се движех по бавно и мудно и на етапи започнах да минавам по големи разстояния пеш,но за тежко и спорт не съм си помисляла. Hug