Минавала ли ви е някога мисълта за самоубийство?

  • 32 149
  • 199
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 743
Да,долу-горе все едно алкохолик да си признае че е такъв.
Тези,които осъзнават че имат нужда,искат и ходят при професионалист,всъщност имат малки проблеми.Тези ,с големите,отказват да посещават психиатри,изобщо не признават,че не са добре.

Последна редакция: сб, 20 мар 2010, 14:28 от rozi-maxi

# 151
  • София
  • Мнения: 15 831
Когато държа кухненски нож, а близо до мен стои някой (роднина, приятел, съпруг) нещо ме тегли да забия ножа в нищо неподозиращото тяло. Когато галя котката, понякога й хващам вратлето с ръка, нежно, и нещо ме тегли да го стисна. Това не са съзнателни мисли, а просто дълбоки вътрешни усещания които идват и си отиват за миг, и са в пряк разрез със съзнателното ми желание да живея и да не наранявам други хора (или животни).

Заколи пиле ( за друго животно не те съветвам, защото е по трудно като е голямо ). Ако не ти хареса, направо ще ти се изпарят тези несъзнателни желания. А ако ти допадне, можеш да си колиш вечерята сама. Ако си вегетарианка, обаче става по сложно.
Аз си купих страхотен нож и като взех да разфасовам пилешки крилца, толкова леко реже костите и толкова кеф ми беше,та сама си се ужасих от желанието да режа.Но пък откакто го имам този нож, много пилешко ядем.

# 152
  • Мнения: 5 577
ДА, в момента, едва не наводних блока  #2gunfire

# 153
  • Мнения: 743
Когато държа кухненски нож, а близо до мен стои някой (роднина, приятел, съпруг) нещо ме тегли да забия ножа в нищо неподозиращото тяло. Когато галя котката, понякога й хващам вратлето с ръка, нежно, и нещо ме тегли да го стисна. Това не са съзнателни мисли, а просто дълбоки вътрешни усещания които идват и си отиват за миг, и са в пряк разрез със съзнателното ми желание да живея и да не наранявам други хора (или животни).

Заколи пиле ( за друго животно не те съветвам, защото е по трудно като е голямо ). Ако не ти хареса, направо ще ти се изпарят тези несъзнателни желания. А ако ти допадне, можеш да си колиш вечерята сама. Ако си вегетарианка, обаче става по сложно.
Аз си купих страхотен нож и като взех да разфасовам пилешки крилца, толкова леко реже костите и толкова кеф ми беше,та сама си се ужасих от желанието да режа.Но пък откакто го имам този нож, много пилешко ядем.

Мен пък тръпки ме побиват,когато режа месо,гадно ми е.Все си мисля,че и това пиленце душичка е имало,и го е боляло като го колят,пък ние сега ще го изядем Rolling Eyes.С тези си разсъждения и помисли,би трябвало да съм вегетарианка,но не съм Rolling Eyes.

# 154
  • София
  • Мнения: 15 831
Мен пък тръпки ме побиват,когато режа месо,гадно ми е.Все си мисля,че и това пиленце душичка е имало,и го е боляло като го колят,пък ние сега ще го изядем Rolling Eyes.С тези си разсъждения и помисли,би трябвало да съм вегетарианка,но не съм Rolling Eyes.
Ооо, като трябваше да коля петел за курбан, само където не си  Sick червата, после едва хапнах, щото нали е за здраве.Ако трябва аз да коля, ставам вегетарианка. Не мога и да хапна, ако съм видяла да колят животното.Правя се,че не знам какво става по кланниците, та да мога да го ям.

Последна редакция: сб, 20 мар 2010, 14:39 от Тайна

# 155
  • Мнения: 2 448
Аз си купих страхотен нож и като взех да разфасовам пилешки крилца, толкова леко реже костите и толкова кеф ми беше,та сама си се ужасих от желанието да режа.Но пък откакто го имам този нож, много пилешко ядем.

Имах предвид да го заколи живо. Не просто да реже месо. Мисля, че второто всеки човек го е правил.
Така ще се доближи реално до това, което и изплува в съзнанието. Защото много често си мислим разни неща, ама като допре да ги правим на живо, не чувстваме, това, което сме очаквали. Та заколването на едно пиле може да и покаже в някаква степен реалността.

# 156
  • Мнения: 156
не знам доколко изпълняването на някоя натрапчива мисъл напрактика е терапевтично. примерно аз не бих се наела да изпълнявам някоя своя. просто неволните мисли трябва да си останат такива. в противен случай, нещо не е наред.

# 157
  • Мнения: 111
Да минавала ми е, всеки път, когато си имам работа с българска институция. То и за убийство ми минава тогава.

# 158
  • Linz
  • Мнения: 11 630
foreplay, и аз мисля така.
Чувствам се гадно ако видя, че неволно съм настъпала мравка. Не съм в състояние да убия муха, какво остава за пиле. И не мога да се правя, че не знам какво става в кланниците, вегетарианка съм и не купувам нищо от естествена кожа.
От мисълта до действието има огромна разлика. Мисля, че може би на всеки му се е случвало да кара кола по магистралата и поглеждайки от високия мост да му мине мисълта "а ако сега леко завъртя волана..." или нещо подобно.

# 159
  • Мнения: 156
сериозно обмислям да пусна една тема "натрапчиви мисли"  Laughing

# 160
  • Linz
  • Мнения: 11 630
сериозно обмислям да пусна една тема "натрапчиви мисли"  Laughing
Като гледам май са много малко тези, които биха споделили такова нещо.

# 161
  • Мнения: 156
аз смятам, че хората ги подтискат. или просто не си дават сметка за тях. или ги е страх, не знам. аз също се плаша на моменти, макар и много рядко.

# 162
  • Мнения: 0
Дидитка, поздравявам те за смелостта ти да споделиш на глас мислите ,които те мъчат. Няма да  пиша за  компетентността на някои колежки по форум,които бързо дадоха определението-психопат.
 До колкото аз съм запозната това, което те мъчи   е обсесивно-компулсивно разтройство,  старото му наименование натраплива невроза( от групата на   ПА, фобиите и т.н) .  Хронично е(за съжаление), на приливи и отливи . Мислите са следствие на повишена тревожност.   Опитай се да не се бориш с тях,а да търсиш спокойствие.  Мислите са следствие.  Опитай  с   терапия, спорт, иглотерапия.
 
Абсолютно правилно.Психолози и лекарства не вярвам да помогнат с нещо.Всеки случай е твърде дълбок и индивидуален за разгърнато обсъждане,защото никой не е в кожата на другия .Според мен най-близките хора около теб са реалният фактор,който може да помогне.Разбира се ако проявят разбиране или им се има достатъчно доверие или просто са годни да те разберат и ти подадат ръка.
Струва ли си или не си струва да се продължава?Това е въпросът по шеспирски.Правим планове,градим,много труд,трепети и чувства,отделяме част от себе си,години,прескачаме препиатствия и в момент-миг всичко се срутва.Завъртаме се и започваме да правим равносметки.Да се замисляме кой сме,до къде сме стигнали,какво ще има напред и колкото навътре влиза ножът на реалността,толкова по-голяма рана прави.Колкото повече се замисляме,гледаме назад,какво е било-какво е сега или занапред,толкова повече  студът ни завладява.
Вяра,надежда в бъдещето,нови цели който реално дават сили,дори и мечти който в моменти ни топлят,вяра в себе си на 1 място-ти струваш-ти можеш-ти ще успееш.Мисли позитивно и не се затварай в себе си и в омагьосан кръг,търси красивото в дребните неща било то дори и в едно цвете или разцъфващо дърво.Може би изказана мъка е половин мъка поне така казват.

# 163
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Правим планове,градим,много труд,трепети и чувства,отделяме част от себе си,години,прескачаме препиатствия и в момент-миг всичко се срутва.Завъртаме се и започваме да правим равносметки.Да се замисляме кой сме,до къде сме стигнали,какво ще има напред и колкото навътре влиза ножът на реалността,толкова по-голяма рана прави.Колкото повече се замисляме,гледаме назад,какво е било-какво е сега или занапред,толкова повече  студът ни завладява.
Толкова си прав, че тръпки ме побиха.
Тия дни почина един познат- млад, хубав, здрав и интелигентен мъж... внезапно и ужасно нелепо. Вече не знам в кой свят съм.

# 164
  • Мнения: 2 448
не знам доколко изпълняването на някоя натрапчива мисъл напрактика е терапевтично. примерно аз не бих се наела да изпълнявам някоя своя. просто неволните мисли трябва да си останат такива. в противен случай, нещо не е наред.

И как разбираш, че нещо е само натрапчива мисъл, а не истинско желание, което не осъзнаваш напълно? Само защото хората ти казват, че това не е редно ли?
Аз например нямам угризения, ако настъпя мравка или убия пиле, нито имам желание за вегетарианство. Но пък не ми минава мисъл да се пусна от някой мост от високото просто така без причина. Хората са различни.

Общи условия

Активация на акаунт