В много тежък за вас момент примерно, и как сте го преодолели?
- Публикувана: 18 март 2010, 18:47 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2014, 14:40 ч.
Минавала ли ви е някога мисълта за самоубийство?
.Голям смях,а как съм го преодоляла.................всички знаем че това е моментно състояние.
Минавала ми е. Но имам дете и не мога да си позволя подобна безотговорност спрямо него. На всички други мога и да тегля една майна, ако ми е толкова тежко, но на него няма начин.
Сещам се за най хубавите моменти, които съм преживяла и си казвам, че може да стане отново хубаво.
Сещам се за най хубавите моменти, които съм преживяла и си казвам, че може да стане отново хубаво.
Да,в 7-ми клас,даже си купих хапчета от аптека.Показах-ей тези,бяха изложени отпред,и скъпи ,и реших че са силни,и ша ме уморят 
.Ама нейсе,изгълтах ги всичките,и после само се уригвах.Причината е ясна-момче,ама той не знаеше 
.После се научих да съм по-дръзка,и да си показвам ,когато харесвам някого.Сега пак се тровя с един .
След това,не съм го мислила,никога.
.Ама нейсе,изгълтах ги всичките,и после само се уригвах.Причината е ясна-момче,ама той не знаеше .После се научих да съм по-дръзка,и да си показвам ,когато харесвам някого.Сега пак се тровя с един .След това,не съм го мислила,никога.
Да, минавала ми е, като импулс да накажа някого, когато бях по-млада. Слава Богу, не съм предприемала никакви конкретни действия в тази насока, защото щях да пропусна много прекрасни неща, които ми се случиха по-късно. Няколко пъти са ми минавали такива мисли и винаги в такива моменти съм търсила близки хора, с които да поговоря и на които да си изплача мъката. Не зная какво ти се е случило и колко ти е тежко, но работата ми е такава, че съм се срещала с много случаи на самоубили се хора. Няма по-съсипващо нещо за близките им, трагедията е огромна. Ужасно е- чужди хора да ровят в живота ти, в причините, които са те довели до това, да четат последните ти думи /често преди роднините/. И огромната, смазваща мъка на родители, приятели и любими. Най-добре е да потърсиш помощ от психиатър или психолог, не се затваряй в себе си, а намери начин да обсъждаш проблемите си. Не мога да ти дам по-конкретен съвет, защото при мен тези мисли за били провокирани от моментни настроения, от желание "да направя напук" и сравнително лесно съм ги преодолявала.
Да. На 13 год. изгълтах шепа хапчета, ама толкоз ми беше акъла... взех от домашната аптечка няколко вида, защото не ги познавах и не знаех кои да пия (за мой късмет). Зави ми се свят и се приспах... за 2 часа (смъкнала съм кръвното). След дремването се почувствах по-добре и реших да живея. След това пак ми е минавала мисълта, но без повече опити.
Животът си заслужава да се изживее, заедно с всички трудни моменти. Краят не го мисли- той така или иначе ще дойде.
Животът си заслужава да се изживее, заедно с всички трудни моменти. Краят не го мисли- той така или иначе ще дойде.
Минавала ми е доста пъти. После прочетох едно нещо в един форум за самоубийци. Горе долу гласеше : Да се самоубиеш можеш винаги, това е най-лесното нещо, но за това пък е необратимо...така, че по добре изчакай няколко години преди да го направиш, кой знае, може пък нещата да се оправят“. От тогава не са ми минавали такива мисли.
А да, рязала съм си вените, но това не беше истински опит за самоубийство, а жалък опит да покажа на един идиот до каква степен ми съсипва психиката
А да, рязала съм си вените, но това не беше истински опит за самоубийство, а жалък опит да покажа на един идиот до каква степен ми съсипва психиката
Толкова съм страхлива, че дори ме е страх от мисълта за самоубийство.
А преди години преминах през кошмарен период. Сутрин се будех с въпроса "защо съм още жива?". Искаше ми се да умра, но определено не и аз да съм тази, която сама да си посегне на живота. Адът, през който преминах, мисля че никога няма да се заличи напълно от съзнанието ми.
А преди години преминах през кошмарен период. Сутрин се будех с въпроса "защо съм още жива?". Искаше ми се да умра, но определено не и аз да съм тази, която сама да си посегне на живота. Адът, през който преминах, мисля че никога няма да се заличи напълно от съзнанието ми.
