Глупости не пиша, притесних се да не скочиш. Те хората мен ме знаят. 
- Публикувана: 18 март 2010, 18:47 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2014, 14:40 ч.
Минавала ли ви е някога мисълта за самоубийство?
Мария, кураж и от мен!
Нищо не знаех по тези въпроси, но скоро се оказа, че моя приятелка е с подобен проблем. При нея не става въпрос за самоубийство, а за задушаване, за страх, че ще я затисне тавана, никой няма да я намери и ще умре.
Ужасно е, тя е изключително интелигентен човек, взимала е лекарства, ходила е на терапия, знае, че това е ирационално, но то е по-силно от нея. Пристъпите се проявяват най-вече когато спи на чуждо място и когато някой близък я наранява.
Предполагам и ти си забелязала кога ти се случва това. Дано всичко се оправи при теб!
Нищо не знаех по тези въпроси, но скоро се оказа, че моя приятелка е с подобен проблем. При нея не става въпрос за самоубийство, а за задушаване, за страх, че ще я затисне тавана, никой няма да я намери и ще умре.
Ужасно е, тя е изключително интелигентен човек, взимала е лекарства, ходила е на терапия, знае, че това е ирационално, но то е по-силно от нея. Пристъпите се проявяват най-вече когато спи на чуждо място и когато някой близък я наранява.
Предполагам и ти си забелязала кога ти се случва това. Дано всичко се оправи при теб!
maria7787, прочетох те и не знам дали ще помогна със споделеното. Имах подобен проблем, с разликата, че не само,че не можех да контролирам желанието да скоча, когато съм на високо, но и изпитвах същевремено неистов страх, че някой близък ще го направи. Нещо се отключи, когато котката ми падна от балкона за първи път.Сънувах много често, че някой от близките ми пада и аз не мога да го хвана. Испадах в истерия, когато котката ми беше на балкона, защото бях сигурна, че ще скочи и пребие (всъщност тя точно така и почина,много години след това). После като родих първото си дете бях дори по-зле - държа го и не съм сигурна дали няма да го изпусна или направо хвърля долу...Ужасно беше...Обичам планините, катеренето, но заради този проблем бях спряла,защото на два пъти ме спираха(спасяваха) да не скоча - изпадах в извънконтролно състояние и не, не исках да се самоубивам, просто исках да скоча, някакво ужасно натрапчиво желание, когато гледам надолу. В сънищата си често скачах,толкова често, че си измислих техника, с която да съм сигурна, че е сън, а не реалност... Сега като пиша, много налудно звучи... Но не е. Била съм на терапия,поради причината, че учех за терапевт ( това е задължителна част от обучението) Не ми помогна пряко - винаги като стигах до нещо и блокирах. Но пък това ми даде насока къде да търся. Оказа се, че когато съм била малка, игрейки си на строеж до нас, един от строителите се е убил, паднал от скелето точно до мен. Нищо не помня(а не съм била толкова малка), родителите ми са решили, че така е по-добре и никога повече не са го споменавали. Как се справих - не знам точно, може би осъзнаването и подреждането на нещата ми е помогнало, но вече тези кошмари са в миналото, дано си останат и там.
Извинявам се за така нахвърляният пост, опитах се да систематизирам около 20 години от живота ми с идея да съм кратка
Извинявам се за така нахвърляният пост, опитах се да систематизирам около 20 години от живота ми с идея да съм кратка