за сурогатните майки

Бубка, а ако отида утре и си купя едно дете, пак ли няма да има значение?

Я помисли малко пак? Сигурна ли си? Дали ще мислиш така, ако ти измъкнат детето от ръцете и някъде другаде на далече го гледат с любов?
Ей, хора, спрете се! Децата също имат права, не само майките им!

Аз от всички доводи ЗА едно едничко нещо не мога да проумея - промяната в Семейния кодекс за произход от майката. Промяна, която ще направят, защото науката е напреднала еди колко си и позволява да се зачева живот по начини "бедна ви е фантазията". Заради технологията, която позволява това да се случи, ще променят нещо, което е определено как трябва да бъде от както свят светува.....За мен това е апокалиптична картина, определено. И още нещо. Жените, които биха ползвали  сурогатна майка, задават ли си въпроса "правилно ли е да направя това" или само една-единствена думичка стои пред тях "искам, искам, искам"

Замислят се, разбира се.
Нали не мислиш, че някой с такъв огромен проблем ще мисли по него 5 минути и ще вземе решение? Освен майката, решение има и бащата, т.е. двама, а е възможно и повече разумни същества /роднини и приятели/ да са обмисляли всякакви идеи и възможности и са открили своя начин.
250 хиляди семейства имат репродуктивни проблеми- това са половин милион души, умни и не толкова, бедни и богати, млади и стари- всеки взема своето решение, според своите и на семейството си причини. Естествено е да има хора, които решават под въздействието на емоцията и едва по-късно се интересуват от проблемите, които ще ги съпътстват, но при повечето случаи те са им ясни и въпреки това са готови да поемат риска.

Зависи как човек го чувствува, народо-психология, какво да се прави! Познавам много жени, които не могат да имат деца без медицинска намеса и не правят нищо за да имат. Ако аз нямах деца щях да съм точно толкова щастлива колкото и сега, когато ги имам. Живяла съм сред хора, за които наличието на деца е въпрос на оцеляване в късна възраст и липсата им би трябвало да ги съкрушава. Да, ама не. Живеят и се радват на живота. Винаги съм се питала дали на хората в България страданието, мъченичеството, тъгата и болката не е заложено в генетичния код.

Всяка жена, приела да забременее и износи дете, приема да създаде и роди индивид с различни от нейните гени. Все пак половината от гените на детето са от бащата. Жените, които раждат дете с чужда яйцеклетка приемат ДОПЪЛНИТЕЛЕН чужд материал. След това има значение и кой ген е доминантен и ще се прояви. Може дете, родено от чужда яйцеклетка да има повече прилика с жената отколкото дете, родено с нейна. Собствените гени (и то само до 50% от тях и няма как да се разбере кои точно са предадени) имат значение, може би, само в първото поколение. После се размиват и до 2-3 поколения, природата може да избере нито един от тези гени да не се предаде. Забелязала съм и поне в моето и на мъжа ми семейство е така, че бабите и дядовците обичат и глезят повече внуците си. Майка ми предлага на моите деца дейности, които не само не ми е предлагала ами и бой отнасях ако направех, като: да си купуват и ядат когато и каквото си искат, да излизат на разходка с нея в 12 вечерта, защото не им се спи, да гледат денонощно телевизия, да не обядват, защото са изяли 2 шоколада и захарен памук. Какви скъпи играчки и дрехи им купува, не е истина! И не е само тя. Как тези жени, които толкова държат на ген, сой и н'ам си кво си, са способни да обичат ако не повече, то еднакво с техните деца същества, които са най-много 25% техни генетично (това за бабите по майчина линия, по бащина и толкова не е сигурно ).


Точно юридическата страна е много важна. Фусии пусна май линкове за Америка и Англия. Аз вече го писах някъде в темата. Страните, които давате за пример, са със съвсем друга обстановка за изоставените деца, каквито там почти няма. Накратко: ако по една или друга причина детето, обект или предмет на "договор" за СМ, се окаже без родители, защото и двете страни се оттеглят, вероятността да му се намерят нови родители в Англия, Гърция, САЩ и Израел клони към 100%, което за България не може да се каже и точно този факт ме притеснява най-много. Просто в изброените страни децата за осиновяване са кът и едно в повече е добре дошло, с кандидати за родители, които се редят на опашка, независимо дали е черно или бяло, болно или здраво.

За Гърция - СМ е отворено за всички лица, които са постоянно пребиваващи, не само от ЕО. Може да са афганистанци, българи, иракчани, американци и всякакви други. Същото в Англия. Дадох за пример ЕО, защото за лице, гражданин на държава от ЕО е много лесно да стане постоянно пребиваващо в друга държава на ЕО. В Гърция деца за осиновяване почти няма и има начин да се направи частно осиновяване с участието на гинеколог и адвокат. Уговарят се още докато майката е бременна и след раждането тя се отказва от права а детето се осиновява. В Гърция продажбите на бебета са често срещани и има цели мафиозни мрежи (обикновено албанци, румънци и българи). Разрешаването на СМ не е намалило продажбите на бебета. В Гърция почти няма деца в домове, в Кипър детски домове няма и никога не е имало.

Няма да споря по първата част - съгласна съм, че различните хора чустват нещата по различен начин. При това този начин се променя в течение на живота им. Днес си на 34 без деца и се чустваш волна птичка, утре си на 37 и мислиш по съвсем различен начин. Вдругиден си на 60 и напираш за внуци макар че едва си се навила на едно дете... Мисля, че има общо с желанието да оставиш нещо от себе си в света, но може и да бъркам.

Не мога да си представя да осъждам (дори и мислено) толкова личен избор. Всеки си преценява за себе си как ще бъде най-щастлив. Някой са щастливи осиновители; аз съм преценила, че няма да бъда.

Четох една книга, която ми направи голямо впечатление преди време - "Сенките на забравените прадеди". За съжаление, не мога да я намеря online. В нея има доста за желанието ни да запазим и предадем своите гени. Понякога то се изразява просто в необяснимото желание да помогнем на онзи мухльо - втория ни братовчед.

За това, колко деца за осиновяване има в Гърция. Честно казано, не знаех, че ги е налегнала такава щастлива липса и че това би могло да е аргумент за разрешаването на СМ.

Предприела ли е Гърция промени в законодателството си, които да облекчат осиновяването на деца от чужбина? Аз така бих направила първо при подобен "дефицит".

В тази връзка се замислих - по-лесно ли е да осиновиш дете в рамките на ЕС? И какво е положението с изоставените деца в Англия - там също ли няма?

Разбирам какво ми казваш, но пак не ми звучи съвсем на място - все едно да кажеш "Докато не си осиновите всички деца, няма закон за СМ за вас."

Невена Uk не е съвсем отворено за чужди граждани -  http://www.surrogacyuk.org/whatissurrogacyc.html


Относно международното осиновяване се прилагат разпоредбите на Хагската конвенция. Значение има обичайното местопребиваване на осиновителите и не е проста работа. В кралството осиновяванията са огромна рядкост ... изоставянията също, просто там приемната грижа е страшно добре развита и уредена

 

JP, права си, пък и повечето деца в домовете в България са за отглеждане и не могат да се осиновяват все още, а и нуждаещите се семейства са в пъти повече. За някои пък осиновяването не е решение на проблема им.

Децата са нуждаещи се от семейство. не обратното.

Нуждаещите се да дадат грижа и любов на едно дете семейства.

Какво им пречи да дадат? 

В това е проблемът- едни избират да го дадат на осиновеното си дете /няма толкова деца за осиновяване обаче, имам познати, които чакат 2-ра година/, други на своето, трети на съседското, четвърти на мечтаното.

Вижте, осиновяването е лично решение и наистина не за всеки е изход. Тука преди месеци имаше една тема... нещо за последен влак или подобно...
Има хора, които се страхуват, че няма да могат да обичат осиновеното дете като свое - и ако това не е сериозен аргумент!!! Ако има хора, на които искрено да се възхищавам, това са хората, които съзнателно избират да живеят живота си без деца, от колкото да поставят в риск щастието на едно дете, осиновявайки го от немай къде и обичайки го ама не съвсем... Познавам такива жени и  наистина - евала!

Така че не питайте "какво ви пречи?" Нещо им пречи и толкоз, никой не е длъжен да дава обяснение за избора си.

Раздразнението ми основно е насочено към поддръжниците на СМ, които слагат знак на равенство между една обикновена ин витро процедура и СМ. Съзнателното залъгване на тези жени е много грозна работа ... Залъгването от съпричастност е обяснимо, но пак е залъгване

личните ми разногласия с приятелки от форума бяха по повод "съветването"  и "споменаването" на темата осиновяване в разговори с хора, нуждаещи се от СМ

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=489386.msg14818165#msg14818165

Ето ви нещо интересно за размисъл. 
Нещо, което неведнъж биваше упоменавано.